My Mir

Трудно откриваме причина да работим Заедно, трудно намираме Обща Идея, около която да се обединим... намерим ли я, трудно запазваме смисъла, вложен в нея, но пък Съхранението е по-лесно когато има Protective – специалния нов проект между Етиен Славчев | Evitceles и Ангел Симитчиев | Mytrip. Двамата не само са готови с чудния колаборативен албум Protective, но и на 12 май, специално за Х-тата юбилейна годишнина на музикалния колектив Amek (чийто съосновател е Ангел), те ще влязат и в лайв акция. Затова, сега влизаме в Protective фаза на българската експериментална музика и...

10 години... много ли са, малко ли са за един лейбъл... Изпълни ли се първоначалната идея на Amek и... Защо точно Amek?

Mytrip: Десет години са достатъчно, за да промениш реалността, в която съществуваш и създаваш. Първоначалната идея на Amek, което, все още, е по-скоро колектив отколкото лейбъл е все същата – да показваме и издаваме музика, на която никой друг не би дал шанс. Мартин Луканов (gokkun), който е създателят на Amek, може би, все още помни какво означава Amek. За мен абревиатурата няма значение, важни са изданията, които сме оставили зад себе си и тези, които предстоят.

Най-важното нещо в света на Amek е...?

Mytrip: Аналогови носители и шумни концерти.

Как всеки един от вас би описал другия?

Evitceles е безкомпромисен проект.

Mytrip e като огромна вълна, в която се рееш.

Как и защо се стигна до Protective – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? С какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Mytrip: Идеята за Protective се появи и осъществи в рамките на три сесии, в които за около 10 часа общо записахме музика, която не бихме могли да направим сами. Няколко синтезатора, един компютър, и болно зимно слънце, което едва пробива през завесите на студиото. Не сме подхождали по специален начин, музиката свърши цялата работа.

Evitceles: Познавам Ангел от момента, в който ме покани за съвсем първия ми лайв. Дотогава мислих, че съм на прекалено ранен етап за изпълнения на живо. Впоследствие се сприятелихме и проектът, който сега осъществяваме е много сантиментален за мен. Ще го запомня с тези сесии, които Ангел спомена, в които съчетавахме безумни идеи. Въпреки сравнително тъмния тон на музиката, беше мега забавно.

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... как може да се промени това и това ли е единствената цел на събития като Amek Х?

Mytrip: Не само в България е трудно да обединиш хора около дадена идея. Индивидуализмът създава характери, егоизмът е зараза... Целта на Amek и Amek X е една единствена – да представим всичко, което част от артистите в колектива са постигнали сами и заедно.

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Mytrip: Някои могат, други не, всички обаче трябва да опитат и да не чакат феята на техното да дойде да ги покани в Berghain.

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Mytrip: Миксовете са като дневници, които се разхождат в териториите на това, което слушаш, това което обичаш, това, от което имаш нужда. Историите са винаги различни, съвременната и хубава електронна музика е претъпкана със смисли.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Mytrip: Аз идвам от хардкор сцената, доста време съм прекарал в крещене от сцената и в студиото. И в шепненето, и в крещенето има доза безсилие. Най-добре е да действаш, тогава най-добре си личи, че се бориш за нещо.

Protective © фотография Силвана Илиева

Къде се намира вътрешния мир според колаборацията Evitceles Х Mytrip? И как се стига до него?

Evitceles: Това, което искаме да достигнем с общия ни проект е далеч от откриването на вътрешен мир. По-скоро изследва неспокойствието и нуждата от запазването му като начин за достигане до нови територии в музиката.

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Mytrip: Бих изпратил послание някой да взриви най-накрая тва лайно, в което сме превърнали света.

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Mytrip: Най-въздействаща, в момента, е тишината, защото не можеш да я откриеш почти никъде в естествената ù форма. Всичко е замърсено от шума, затова и хората са все по-малко чувствителни към музиката, защото сетивата ни вече са увредени от постоянните ни опити да заглушим света.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме разнообразието, свободата и приятелствата.

Не харесваме бизнеса, лошия вкус и драмите.

В дневника на Evitceles и Mytrip следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите месеци ще се погрижим Protective да стигне до възможно най-много хора – на плоча или на живо.

Парти лейбъл девиз за финал?

Дисторшън, биткръш и ривърб на всичко.

Greetings From The Tropic Of Cancel – тази микс картичка за празнуването на Amek Х-тата годишнина получавате от OOHS! или, иначе казано, от новия комбо проект на Маргарит Margg Names Алексиев и Максим Мокдад. Да, миналата година Amek издаде техния дебютен албум Tropic Of Cancel (ще го чуем на живо на 12 май, о, да), чиято бриз-синт-психеделия те отправя към вектора на лятото, морето и... за всичко най-важно от света на OOHS! говорим с Максим и Маргото на дрийм поп фона от...

Защо точно OOHS!?

Максим: Името беше почти неизбежно, предвид че по-голямата част от времето за записи прекарахме в наслагване на слой след слой хармонии... и малко по малко множеството ууу и ааа вокали се превърнаха в име на групата.

От друга страна ми допадна факта, че името е ономатопично и звучи като ooze, защото ми се иска музиката да се "просмуква" бавно през порите... да е нещо, в което би искал да се потопиш.

Най-важното нещо в света на OOHS! е...?

Максим: Безупречния вкус, тоталното незачитане или, може би, непознаване на правилата и нездравия интерес към тъмните сенки, които неотлъчно съпровождат слънчевите моменти.

Как всеки един от вас би описал другия? И защо решихте да играете заедно?

Максим: Марго е алергичен към клишета и изключително интуитивен, което прави комуникацията ни толкова по-лесна.

Събрахме се почти на шега, преди почти две години, когато се самопоканих да подгрявам Ken Stringfellow на концерта, организиран от Blood Becomes Water. Това беше добър повод да се съберем и посвирим с Марго, както често си обещавахме и начин, за мен, да избягам от вечното клише на singer-songwriter с китара.

Маргг: С Макси се общува много леко и с него се носим в дълги вдъхновяващи разговори за музиката. Приятно ми е да имам събеседник, интелигентен и интересуващ се от същите стилове музика, които вълнуват и мен. Целият процес го усещам като много органичен.

Как се стигна до Tropic Of Cancel – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? Защо това име и с какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Максим: След второто ни свирене, подгрявайки VVhile и Mnenje по покана на Indioteque, Ангел Симитчиев ни предложи да издадем касетка за Amek, което приехме с най-голямо удоволствие.

Основен гръбнак на концепцията станаха двете части на Beachbum Blues, които дотогава бяха нахвърлени в демо вариант. От тях се зароди идеята за албума като пътешествие към мистериозния и в началото безименен, Tropic of Cancel, както и цялостната арка на касетката – първата, и по-динамична, страна, която да отразява романтичната еуфория на пътуването и притегателната сила на неизвестното, и втората, по-меланхолична, страна да отразява преходността на всеки момент и облаците отвъд слънчевия хоризонт.

Оттам, целта беше да намерим подходящите песни, които да изградят арката. Някои от тях, като Suave Gear Changers, бяха вдъхновени от минимални музикални фрази или прогресии, записани в "дневника" – стар семплер, използван за улавяне на случайни идеи. Други, като Supersonic Satellite се появиха спонтанно, в почти завършен вид. Трети, като Luminescent Deep (Coda), представляват съкратени версии на импровизации от "дневника", които така и не успяхме да повторим.

Работата по Tropic Of Cancel запълни голяма част от свободните моменти през лятото и се превърна в единствения начин да отпътуваме, макар и само във въображението си. Въпреки това спомените от това "пътуване" са толкова ярки, че Tropic Of Cancel се превърна в психогеографска реалност, поне за нас.

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... може ли събития като Amek Х да променят това?

Максим: Колективната работа никога не е лесна, особено когато е с "идеална" цел, затова OOHS! е в толкова минимален състав, колкото и да ни се ще да можем да се "разгърнем" на живо. При все това основната пречка за нас е по-скоро липсата на време, отколкото липсата на ентусиазъм или каквато и да била икономическа обосновка.

Както вече споменах, причината OOHS! да съществува се дължи, до голяма степен, на ентусиазма на местни DIY лейбъли и колективи като Amek, Blood Becomes Water и Indioteque, които с неимоверни усилия създават алтернативната реалност, в която всичко това може да се случи. Мисля, че без подобни събития, за много от нас, стимула да напуснем спалните или репетиционните ще е минимален.

А това, че Tropic Of Cancel беше записан за Amek Collective ни даде възможност да поемем в посоките към които съм се стремил от години, освободени от класическия контекст на поп, фолк или рок група. Като издатели Amek имат таланта да обединяват под един покрив строги индивидуалисти, без да им налагат ограничения, но и без да компрометират цялостната си визия.

Кой е Харуоми Хосоно и защо парчето Beachblum Blues е посветено на него?

Максим: Ако цитирам Уикипедия, Харуоми Хосоно е японски музикант, основател на Happy End и Yellow Magic Orchestra, както и автор на безброй солови проекти. Част от тях, издадени в средата на 70-те години, бяха в постоянна ротация по време на записите.

Начинът, по който музиката му толкова образно пресъздава и заема от чужди за него култури, без да затъне в плитките води на културния туризъм, кича и имитаторството, беше достатъчен повод да посветим Beachbum Blues на него, предвид че се стремим да постигнем подобен баланс.

Маргг: Харуоми Хосоно е един артистите, за които съм научил от Макси и чийто стил много харесвам.

Имате ли любим трак за лайв изпълнение от Tropic Of Cancel? Защо точно той...?

Максим: Ако трябва да избирам, може би Supersonic Satellite, защото изпълнението на живо включва безценното Juno 60, лап стийл китара и антична дръм машина, което би трябвало да е нещо като Светата-dream pop-Троица.

Маргг: Аз много обичам да свирим Mutually Assured Distraction, но и Supersonic Satellite поради същите причини.

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Максим: Предполагам, че някои успяват да плуват, други се давят... Ние все още сме в детския басейн, с пояси.

Маргг: Според мен е добре един артист да си има агент, който да се грижи за комуникацията и турнетата.

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Максим: ... че може би е време да резервираме обратния полет от Tropic of Cancel.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Максим: Вярвам, че най-въздействащите послания намират начин да се прокраднат и загнездят в подсъзнанието ни, без особено много шум и трясък.

Крещенето може и да помогне да бъдеш чут, но надали ще помогне посланието ти, ако изобщо има такова, да бъде възприето.

Къде се намира вътрешния мир според OOHS!? И как се стига до него?

Максим: Искрено се надявам да не е крайна дестинация, която достигаме, защото звучи някак статично и ... задгробно. Ако все пак имам успех в тази посока, непременно ще споделя... или поне ще си спретна собствен new age култ.

Маргг: Стига се с много влакчета и измити чинии.

OOHS! © фотография Михаил Новаков

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Максим: Бих номинирал себе си, ако е възможно. В противен случай, бих изпратил старо, сдъвкано копие на роман на Thomas Pynchon, с касетка на Randy Newman за отметка на страниците. Поздрав от една объркана и обречена форма на живот, но с дълбоко чувство за самоирония.

Маргг: Аз също бих изпратил Макси, но ще ни липсва тук, така че нека бъде буркан с туршия.

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Максим: Предполагам, че това е напълно индивидуално. Аз лично имам инстинктивна ASMR реакция към звука на аналогови осцилатори и филтри, и звука на китари, звънтящи изпод слоеве лентово свистене.

Общо взето, звуци в земни или топли неонови тонове, ако подобно заключение звучи логично.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Максим: Марго със сигурност има повече стаж в електронната сцена и най-вероятно може да каже много повече по темата.

Що се касае до OOHS!, основно виждам позитивите от факта, че електронната сцена ни приема за "свои". Добрият гост не би коментирал суфлето на домакинята!

В дневника на OOHS! следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Максим: Amek X, може би един "прощален" Tropic Of Cancel концерт в София, ново издание за Amek към края на пролетта... и, надявам се, записи през лятото.

Парти девиз за финал?

Максим: "I'm picking up good vibrations" – цитирам Mike Love, защото "Ще може ли да намалите музиката?!" не звучи толкова добре.

Cyberian – Limerence

Кой? – Стефан Бъчваров, мултиБийт агент с много имена и един дигитален WTF is SWAG храм.

Какво? – БлянБийт – "Днес може да е ембиънт, а утре техно" – тези думи на Стефан при подкаст срещата ни може и идеално да описват дебютния му албум като Cyberian, но дори фокусът в Limerence (може и да намерите подробна Уикипедия дефиниция за това състояние на Духа, но може и да го обобщите като "Блян Любовен") да пада върху ембиънт нойз импресиите (ала Rabit или Бен Фрост), то бийт спектърът тук е по-широк... като самият Блян...

Широк като митологията на човешките емоции, минаващи през Seasons of Grief, Across The Styx и Dragons of Eden (комбото с Калоян Kanz добре сумира вибрациите в албума и припомня техните Dogs of Orion), за да заседне всичко в гърлото на вокалните експерименти в Stuck, Afterburn, Migrene и Found Mountain и да полегне (да, Casper Slate си е, буквално и преносно, трак за матраци, не щеш ли...) Душата в нещо като саунд Marble Park – там, в Limerence, сякаш всичко е мраморно-застинало, но инертно, като лятна омара, се движи във всички посоки, бълбука, диша и търси Sanctuary of Pan от Хаоса и Ада наоколо.

Кога? – срещата със Cyberian е ясна – 12 май, Amek Х, а дотогава Limerence може да играе като саундтрак на не един и два хамачни следобеда.

Защо? – защото когато дойде Seasons of Grief и минеш Across The Styx, само Dragons of Eden могат да те отведат до Sanctuary of Pan.

Amek 039 – Vanishing Standards

Кой? – говорим за лейбъл компилация, значи почти цялото Amek съзвездие, тоест бийт-дрон плеяда начело с Mytrip, Cyberian, ate, LATE, Иван Шопов, Valance Drakes, Максим Анокин, V-stók, Ergomope...

Какво? – Бийт Съм в Зимна Нощ – не е за вярване, но чак в 11-тата година от Amek Collective екзистенца дойде време за първата им лейбъл компилация... Не, не е защото компилацията е изчезващ стандарт в музикалния свят, дори напротив, този сорт селективни издания изживяват истински Ренесанс...

По-скоро става дума за намерено споделено удоволствие в точното време с точните хора – неслучайно, в центъра на Vanishing Standards играят колаборациите – Amek ко-основателят Ангел Mytrip Симитчиев влиза в цели три комбо акции (ако броим и Vague Voices комбината му със Cyberian в трип-ефектното Damage Field) като ембиънт-глич стандарта с Valance Drakes излиза от контрол в етно-IDM-брейнденс удара Eastern Squad Strike с Crosspolar...

Петър ate Петков и Randomorb задават здрачния тон със Sequence 01, Валентин V-stók Дойчинов и Nicola Serra със Static Transmission продължават комбо-Духа на приемане на нови Amek агенти, а Максим Climaxim Анокин и Иван Шопов (които и преди са играли комбо, помните Controlled Perception, LOOH и One Man Party-тата, нали) сякаш събират няколко бийт емоции в една перфектна Angela-симбиоза...

Най-важното е, че компилации като Vanishing Standards са чудесен начин за привличане на нови играчи в Amek отбора – епичната акция на румънското ENVIRONMENTS трио (с толкова брилянтното Gradient, че да не ги изпускате от ухо), родните броукън творения Mind Over Heart, The Wish Someone Made In The Dark и Immobility на Стоимен Nocktern Стоянов, NIANDRAZ, и Phlp., респективно...

Стари и нови Amek агенти тук се допълват като Емил LATE Митов и българката Yuzu в перкусивните Unwavering и Catcher или ембиънт преливат като родните проекти Ergomope (с Отблъсквам се II) и krāllār (с Recovery) в сръбския Zhe Pechorin със Silently Gone... Въобще, бийт симбиозата играе на всички нива тук и вместо еклектична компилация, представи си силует, който здрачно броди по широки жанрови алеи, докато не изчезне в... зимната мъгла...

Кога? – Столична община препоръчва Vanishing Standards за борба с (или отдаване на) зимната мъгла...

Защо? – защото призраците на годината така потъват и изчезват в декемврийската мъгла...