My Mir

"Започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция..." ще каже ливанския продуцент Etyen, но когато живееш във военна зона, в близост до израелския геноцид в Газа, няма как Музиката да бъде просто форма на ескейпизъм... Няма как лейбълът, който си основал в Бейрут, да не се казва Революция или Thawra Records... Но има как, в Музиката, освен оцеляване да търсиш и душевен мир, и божествена хармония, както го прави Etyen във втория си, току-що издаден, албум My Goddess... Има как да осъзнаеш и вселенския ефект на пеперудата (неслучайно от корицата на My Goddess грее пеперуда, нали), но най-добре самият Etyen, в музика и думи, да разкаже за...

Защо избра точно името Etyen? И как Музиката влезе в живота ти?

Цялото ми име е Самир Етиен Ел Чами... а да израснеш в Ливан с име като Самир Етиен, което малко излиза от общоприетото, си беше трудно, особено когато децата грешно си мислеха, че е момичешко и ме тормозеха заради това... По тази причина, като реакция на тормоза, го избрах и за артистично име.

Иначе, Музиката винаги е била част от живота ми – израснах в музикално семейство, в което баща ми и всички негови роднини бяха музиканти, и свиреха на различни инструменти, така че от ранна възраст влязох в националната консерватория, за да уча пиано и още 11-12-годишен вече исках да пиша песни, научих се да свиря на китара и в късните ми тийн години свирех в няколко групи. По-късно, когато се запалих по синтезаторите и задълбах в музикалното продуциране и саунд дизайна, композирането ми натурално премина през всичко ново, което откривах и с което експериментирах, за да се стигне до 2013-а и първото ми ЕР издание под името Etyen.

Най-важното място в Света на Etyen е...?

Домът ми, където живеят и 4-те ми котки. Солидно крю сме, държат ме приземен и винаги нащрек, и постоянно ми напомнят колко глупави могат да бъдат човешките същества.

Защо новия ти албум се казва My Goddess? Защо не My God, каквото е заглавието също на друг трак от него и кои са Богът/Богинята към които се обръщаш?

Изграждащата тема в албума се състои от двойствеността и контраста между красотата и чувствеността, които търсим в живота (изразени чрез My Goddess) в един свят, който е безкрайно жесток и суров, като тази болезнена реалност е изразена с My God. Историята в албума започва с My Goddess като въпрос къде може да бъде открита тази красота и чувственост, докато наративът ни води напред в търсене на отговора, което отразява, като огледало, личния ми опит в последните 4-5 години, така че когато достигаме My God вече се е отприщил целия гняв, целия Ад на суровата реалност, преди завършекът с надежда в Papillon и финалното Reprise. Този албум събира едни от най-интензивните чувства, които съм изпитвал, в този период на лични драми и загуби, като в същото време е опит за превъзмогване на колективните травми, на неспирните трагедии и Войната, на безкрайните смърт и разруха в страната ми и геноцида в Газа.

Всъщност, в основата си My Goddess бе записана много по-рано от другите части на албума – бе ранната вечер на 31 декември 2017-а, преди новогодишните "празненства" да започнат, а в съзнанието ми вече се бе загнездил този "въпрос", с който започва албума – тази меланхолия и това усещане дали се вписваш във всичко наоколо, дали има и какъв е смисъла на живота, който водиш, дали ще изпиташ щастието... Винаги съм бил и все още съм заинтригуван от универсалните въпроси, разгледани през призмата на любопитството към науката, но сякаш тези мисли идваха като реакция срещу Хаоса, който ни заобикаля и това постоянно усещане, че нямаш почти никакъв контрол върху Живота и съдбата си... Това беше и идеята върху която се оформи и останалата част от албума, в течение на последвалите години и лични преживявания.

Звуковият експеримент в My Goddess определено зададе тона, но когато цялата структура на албума започна да се оформя, спомням си, че съзнателно се фокусирах върху идеята за "оркестров" албум, нещо като филмов саундтрак, в който всеки инструмент, всеки звук е отделен герой и образ от Историята, дори перкусиите... като пиано партиите са онези моменти на провидение и приемане на всичко онова, което трябва да се случи... всички онези органични инструменти като пианото, цигулките, всички те изразяват най-съкровения ми вътрешен глас.

Имаш ли любим трак от My Goddess? Каква история стои зад създаването му и как процесът по създаване на албума се различаваше от този по дебютния Untitled, например?

Най-близо до сърцето ми е Papillon... за това как всеки избор, който правим определя бъдещето, и за добро или лошо, определя това, което сме... В по-личен аспект, обаче, тази композиция е посветена на котката ми Луси, която почина и така просто превъзмогвам загубата ѝ...

Иначе, музиката в Papillon отразява същността на причинно-следствените връзки, като всяка малка промяна в мелодията води до други изменения като отражение на това как всеки избор, който правим ни води до определено събитие, което оформя живота ни завинаги.

Такава е и основната разлика с предишния ми албум Untitled – да, и двата идват от тъмните кътчета в съзнанието ми, от интроспективни "разговори" с вътрешния ми глас, но в My Goddess въпросите, които си зададох бяха по-ясни, а отговорите до които достигнах някак по-честни... С този албум съм най-искрен и към себе си, и към изкуството, което създавам, може би, защото знаех фокусирано какво искам и как да го кажа.

Какво е значението на името на лейбъла ти Thawra Records? Защо реши да го основеш и каква е мисията на лейбъла, днес, в тези трудни времена не само за Ливан, а и за Света?

Thawra е арабската дума за "Революция" и може би, неслучайно, хаха, в Ливан се случи революция, точно месец след като основах Thawra Records през септември 2019-а. Целта винаги е била да използвам всичко, което съм научил и научавам, за да създам платформа и пространство за артистите от моята общност в Бейрут и Ливан – колаборатори и артисти, които продуцирам или на които помагам да лавират из лабиринтите на музикалната индустрия, така че напълно да осъзнават и контролират своите права, което да им осигурява приличен живот... Все неща, особено важни за инди музикантите по цял свят, но жизненоважни в нашата част от света, където индустрията не е развита, а на някои места дори е несъществуваща... Да бъдем лейбъл платформа, която дава място и Глас на страхотна музика, която е лишавана от това си право в нашата част от света, и то без цензура или каквито и да било ограничения на артистичното изразяване – това винаги е била идеята на Thawra Records, както и изграждането на една общност, в която всички заедно да растем, да работим и да се учим един от друг.

Един от тези Thawra артисти е палестинската певица Salwa Jaradat, с която записахте EP-изданията Inta Mana Walla Mahom и Qoumi... каква е историята зад създаването им?

Работата със Salwa Jaradat бе особено личен процес за мен, нещо като дълго отлагано преоткриване на неизследвани черти от моя образ, както в личен, така и в музикален аспект. Едната ми баба е палестинка и макар това потекло, наред с ливанската ми идентичност, винаги да е съществувало в мен, така и не се обърнах към него в музиката, която правя, защото израснах с един "по-западен" подход към Музиката... А гласът на Salwa носи толкова много от палестинската сила и история в себе си, че общата ни работа бе начин да преоткрия онази идентичност, която споделяме с нея... Не само експериментирах музикално в този проект, но и сякаш намирах своето място в един по-широк контекст на арабското културно наследство. Тази колаборация със Salwa наистина изследва онова, което ме е оформило, като събира събира всички онези страни в мен, и палестинската, и ливанската, и арабската, чрез музикално изразяване, което дълго време пренебрегвах.

Така започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция...

Кой стои зад артуърка на My Goddess? И защо решихте точно пеперуда да бъде на корицата... да, Papillon (като композицията в албума) е френската дума за пеперуда, но все пак...?

Артуъркът го създаде Amy Chiniara, ливанска илюстраторка, графичен дизайнер и много скъп приятел, и чест колаборатор на нашия лейбъл.

Да, както споделих, Papillon е една от най-значимите и много лични композиции в албума, като отразява този стремеж към крехката чувствителност, така че беше логично да е основен графичен елемент в артуърка. Също така, образът на пеперудата крие и отговор на въпроса в My Goddess за смисъла на живота и дали са постижими красотата и щастието... Отговорът идва с този, подобен на живота на пеперудата, безкраен цикъл от раждане, болка, щастие, загуба, смърт, раждане... И продължава вечно с всеки избор, всяко незначително решение, което правим, така че поредицата от онези микро моменти, които наричаме време и пространство, оформят това, което сме и онова, в което се превръщаме... Струва ми се, че в края на всеки албум гледам универсално и философски на нещата, хаха, като вид терапия за намиране на мир и покой, след като си признал и оставил в миналото чувствата, които си изпитал и сега е време да продължиш напред с ясната идея, че си нано част от безкрайността и замисъла на Вселената.

Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш? Подготвил си режисирана от теб видео трилогия от клипове за албума My Goddess... как се стигна до тях?

Когато работя по песни и албуми винаги в главата ми се въртят кинематографично визуални истории, но никога не съм имал познанието, опита, а и възможността да ги осъществявам всички, особено като се има предвид, че като инди артист не работя с голям бюджет (а често е с нулев, хаха)... Емоционалната тежест в този толкова личен за мен албум, обаче, ми подсказа, че трябва да стигна отвъд Музиката и да създам визуален свят, където всички тези вътрешни разговори и чувства да оживеят... Открих цял нов свят за изразяване, открих и точните партньори и колаборатори като Joya Simon, моят DОР / video partner-in-crime, чиято работа по всички видеоклипове за албума бе съществена за постигането на този визуален свят. Горд и благодарен съм от резултата, който постигнахме. Концептуално, видеата отразяват Историята и чувствата, за които говорех в албума, но ще оставя за всеки поле за собствена интерпретация на визуалните идеи в трилогията.

Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?

Mulholland Drive е любимият ми филм... когато говорим за режисьорско майсторство, това е абсолютния номер едно за мен.

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Просто избрах музика от артисти, които са ме вдъхновявали през годините и няколко композиции от новия албум, както и някои по-стари мои издания.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Въпросът е подобен на този, който си задавам в My Goddess... когато отдаваш енергията и времето си на нещата, които обичаш, когато приемеш, че не можеш да контролираш всичко, когато си в хармония с Природата, другите животни и всичко органично, когато душата ти е в мир с тялото... всичко това помага, въпреки че цикълът на Живота винаги има на какво да те научи... Много е важно да намериш начин да изразяваш себе си, особено онова негативното, което те "яде" отвътре, така че да бъдеш в мир със себе си... затова съм благодарен на Музиката, тя е моят начин да се опазя, тя е моят здрав разум...

Издаде дебютния албум Untitled преди в региона да избухне война... сега Израел е окупирал Газа, имаше израелски удари в Ливан и в други страни от региона... Защо продължаваш да живееш в Бейрут? И според човек, който вижда Войната отблизо, как може да бъде спряна тази Лудост и да бъдат решени тлеещите проблеми от години?

Издадох Untitled през 2022-а, след поредната криза в страната ни и революцията през 2019-а, след вълните от Covid пандемията и непрестанни кризисни събития... Дори преди израелската окупация на Газа ситуацията в региона беше трудна, но аз вече съм преживявал израелската атака над Ливан през 2006-а, честите взривявания на коли през втората декада на 2000-те... Бейрут и Ливан са моят Дом и не мисля, че има човек по света, който просто би си събрал нещата и би зарязал целия си живот при първите признаци на опасност и беди. Градих семейство, общност и бизнес модел със своя лейбъл и да зарежа всичко това не е опция за мен. Също така, това съвсем не е толкова просто, колкото звучи – като ливанец се нуждая от визи, за да пътувам свободно, което означава кандидатстване, очакване на одобрение, попълване на куп документи и пари, куп пари... Въобще, честно казано, оставането във военна зона е трудна за разбиране идея от хора, които никога не са го преживявали.

На този етап, европейците, а и всички хора по света, би трябвало да притискат правителствата си по всички възможни начини, за да спрат въоръжаването, да признаят Палестинска държава, да бойкотират и да се разграничат от Израел, който извършва геноцид, етническо прочистване и куп други престъпления срещу човечеството в региона от поколения насам... Просто светът трябва да се обедини, за да спре жестокостите на този ционистки проект, еднолично отговорен за отнемането на най-много детски животи в човешката история.

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

За мен това са органичните звуци в Природата... също звукът от пиано, китара, цигулки и въобще всичко онова, което ни свързва със земята или отразява връзката между душата и тялото когато свириш на органичен, акустичен инструмент. Винаги търся тази връзка дори когато продуцирам предимно електронна музика.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Живей на шега... To Not Take Life Too Seriously. Or at Least Try.

MIR 55 | Etyen достига до вас с подкрепата на