My Mir

"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...

Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?

В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.

Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.

Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.

Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.

Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?

Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.

Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.

Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.

Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.

Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?

Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.

С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?

За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.

Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.

Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.

В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."

Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?

Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.

Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.

И кое идва първо – текстът или музиката?

Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.

Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.

Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.

Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?

Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.

Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.

Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?

Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.

Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.

Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?

Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.

Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.

Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.

Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?

Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.

Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...

Кое те "пали" в електронната музика днес?

Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.

Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Les Discrets - Le Reproche

Altar of Plagues - A Remedy and a Fever

The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye

В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?

Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.

При мен самоиздаването става много... бавно.

Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.

Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.

Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.

С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.

Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.

През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.

Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.

А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?

Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.

Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...

Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...

Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Череп.

В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...

Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator – датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.

И мото за финал?

Expect Everything. Find What You Need.

"Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна" ще каже Мартин Ставрев, основател и лидер на добре познатия (вече) квартет The Science, който на 17 януари ти пожелава да влезеш в C Ø E P A-та на музикалното щастие – в спиралата на първата имерсивна 360° аудиовизуална нощ в симбиоза се преплитат 7.1 surround саунд система с артисти като The Science, Niandraz, Ben Lukas Boysen, Иван Шопов в компанията на Кармен Ризо, Нови Български Гласове и Георги Петков, Sorza и Lacuna... Затова, сега, в специални микс и думи, Мартин Ставрев разказва повече за генезиса на C Ø E P A-та, за екзистенц законите на C Ø E P A-та, а ние отваряме уши, очи и съзнание...

Защо точно името C Ø E P A? Как се роди идеята и осъществяването на тази имерсивна авантюра?

Най-ранната ни форма е сфера, последвана от 2 сфери, после 4, и т.н... След това живеем в една друга сфера цял живот, като една от най-често несъзнаваните задачи на човек е да я съхрани цяла. Защото събитийният, причинно-следствен Вселенски хаос прави всичко възможно да я очука, вдлъбне и деформира.

Най-важното нещо в C Ø E P A-та е...?

Три неща – радиусът, защото той е едноизмерната ѝ репрезентация, определяща обема ѝ; центърът, определящ локацията на сферата в заобикалящия я свят (и сфери); повърхността, която е сбор на всички точки в триизмерното пространство, които са на еднакво разстояние от центъра.

Дефинирай "имерсивно" според законите на C Ø E P A-та?

Всичко е въпрос на гледна точка. Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна.

Потапянето е емергентна функция на съотношението между центъра на сферата и всяка точка от повърхността ѝ (и помежду им) – т.е. образуваното пространство е взаимосвързаността на тези елементи. А потапянето зависи от всеки от тях.

Как се влиза в C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието?

В C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието, не се влиза. В нея се "съществува". Лична отговорност на всеки човек е да избира и поддържа сферата/сферите, от които е част неговата лична.

Това взаимодействие определя формата, качеството и размера (и съхраняването) на неговата C Ø E P A, която е част от много други.

Защо и как реши да поканиш точно тези артисти за дебютното издание на C Ø E P A?

На пръв поглед, това са все хора, с които сме (The Science) работили и имаме отношения от години. Определено смея да твърдя, че съм "фен" на въпросните артисти. Но същевременно, това е еклектичен подбор на артисти, които не са били "комбинирани" в една СФЕРА досега. Артисти, за които българският слушател е добре да знае.

Познавам Бен от 10-на години, а музиката му – от още толкова. Винаги съм искал да го поканя и презентирам на българския слушател. Невероятен артист, композитор и човек.

С Роеланд (Sorza) имаме много силна артистична връзка и вече няколко колаборативни издания за VISION Recordings. Миналата година, на 17 Януари, с The Science му гостувахме в Melkweg, Амстердам, на първото издание на неговия промоутърски проект Into The Dome. Именно там за първи път се сблъсках и с Михир (Lacuna) и неговата музика. Чиста случайност е, че точно година по-късно ни гостуват в София. Датата, не самото гостуване.

Златина (Niandraz/Blessed By Saturn) е артист, към когото изпитвам огромно уважение, защото освен, че музиката ѝ моментално потапя, прави абсолютно всичко сама – запис, продукция, визия (нещо към което и аз имам афинитет)

За Иван Шопов и неговия проект с Кармен Ризо, Новите Български Гласове, Георги Петков и Дхани Харисън мога да кажа само едно – чуйте го... Просто не намирам достойни думи, които да опишат магията, която са сътворили и ще изпълнят на 17-ти...

Доколко визуалната страна е важна за музиката в C Ø E P A-та? И какво да очакваме от визуална гледна точка в C Ø E P A-та?

Визуалната част е ключова, макар да знаем, че някои от посетителите ще седят със затворени очи през голяма част от времето.

Към всеки артист има и виджей – за The Science, това е YvesO, с Иван Шопов работят elektrick.me, Sorza пък идва с виджей от Холандия – Aiden. Визуалният колаборатор на Lacuna е Рахул Шарма, и макар да има шанс да не успее да дойде, заради проблем с визата, със сигурност ще подготви материали, за които ще се погрижим да са ръка за ръка с музиката. Niandraz пък, както споменах по-горе, е подготвила изцяло И визуалната част на своя сет. За светлината отговаря Елина Иванова, която ще е и ключовия носител на визуално въздействие по време на сета на Ben Boysen.

На последно място (но със сигурност, не по важност) – благословени сме и от участието на Филип Якобсон, който ще се погрижи за сценографията, в лицето на няколко негови модуларни дървени скулптури.

3 албума / произведения на изкуството, които са оформили C Ø E P A-та като проект/обект?

Amon Tobin – Chaos Theory

Max Cooper – On Being

Филмът СФЕРА

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека в C Ø E P A-та?

Синусоидата. Защото всеки звук може да бъде пресъздаден от сбор синусоиди. А, както споменах преди малко, синусоидата може да се разгледа като функция на C Ø E P A-та.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в C Ø E P A-та?

Мирът е пряко свързан със сферата и нейната цялост. Защото когато сферата е цяла и гладка, тогава и човек е в центъра ѝ/си. Негова отговорност е как ще се грижи за нея, и дали ще постигне целта.

И за финал, мото или философия за живота, която определя C Ø E P A-та?

Carpe Diem

C Ø E P A Vol. 1 е на 17 януари | 20:00, Топлоцентрала