My Mir

70-те, ролкови кънки, фънк, соул, диско, афро прически... или още една Roller Bounce вечер в клуба.

Какво?

Буги нощи на колела или римейк на класическите кънки дискотеки от 70-те. Да, също като онези прочути Soul Skate партита на детройтската легенда Moodymann, но с родни герои. Симпатягите от Roller Bounce организрат за трети път своята ролкова буги фиеста, така че... грабвай "колелцата".

Кой?

Ти, ролковите кънки/ ролерите (задължително е само да са със силиконови, а НЕ с пластмасови колелца) и музиката на Ramsey Hercules – естествено, както повеляват традициите, ще се лее обилно афро фънк-соул-буги-диско...

Кога & Къде?

20 февруари – клуб Mixtape5 – 19:00 часа

Вход – свободен, само трябва да си носиш ролковите кънки/ ролери

Защо?

Защото светът на колела е шарена калейдоскопична въртележка за малки и големи... защото време е (както пеят любими Мадагаскар герои) за...Раттататаратата... Afro Circuuus!!!

Може би го познаваш като Данте а.к.а Бирата от Phuture Shоcк, може би си слушал неговите едити на винтидж диско класики и авторски издания от лейбъла му Stere0por, може би, неведнъж, е връщал бугито в ежедневието ти с нет радиото Boogie.FM или в магазина за плочи Boogie Exchange – е, в живота винаги има място за екстра буги и именно това ще осигури Ramsey Hercules при изявите си в новата клубна серия NightLive и на фестивала Horizon (7-13 март, Банско), докато си говорим за бугито като начин на живот, винил рециклирането на винтидж класики, Moodymann и...

Защо точно Ramsey Hercules?

Заради предни мои изяви в хип-хоп средите като Ramsey Euro и Дани Долара. Впоследствие закупих един контролер на марката Hercules... и ненадейно дойде екзотичното Ramsey Hercules.

Ramsey Hercules е известен най-вече с едити на прашни диско класики. След Phuture Shоcк и куп други проекти кое провокира този диско завой в музикалните ти приоритети? Къде намираш красотата в рециклирането на този винтидж саунд и какво те отличава от куп други диджеи и колективи, които издирват и дават нов живот на диско класики?

Този завой може да направи всеки, ако седне и чуе оригиналите, от които повечето (да не кажа всички) съвременни парчета са "сглобени". Едитирането е доста деликатен процес, ако се цели подобрение на въпросното парче. Ремиксирането вече е друга работа и включва използването на всички писти от записа, така наречените Original Stems. Относно едитите, които аз правя... първото нещо, което "гледам" е колко това парче, трак, произведение е едитирано и ремиксирано. Ако във въпросните едити има някой, който и аз мога успешно да ползвам (за пред хора) го пускам него и не се занимавам. Ако парчето, обаче, има да речем 1-2 хаус ремикса и само е "зацапано" се опитвам да спазя добрия дух на едита и да чуя какво ще стане. Най-много се радвам, ако е "рядко" парче, което почти никой не е чувал преди.

Манията към винтидж диското доведе и до създаването на нет радиото Boogie.FM? За какво се бори Boogie.FM, как искаш да се развие този проект и въобще, има ли достатъчно буги в живота ни?

Boogie.FM се бори вече 3 години да не спира 24/7, какъвто е и слогана: We Boogie 24/7 аnd Don't Talk About It! – от тук става ясно, че е само нонстоп музика, без никой да чете на хората за тоя и оня изпълнител от Уикипедия и Google. Относно количеството на качественото Boogie – всеки сам избира! Няма случаи на предозиране... поне засега! Факт, който ближни до мен хора споделят е, че :"Денят в офиса минава неусетно, поклащайки се на стола"...

Хубаво е, че освен едити, издаваш и авторска музика под името Ramsey Hercules... Днес по-лесно ли е да издаваш авторска музика в България, отколкото преди 10 години, например? Кои са основните проблеми пред български лейбъли, като твоя Stere0por, когато искат да издават авторска музика на физически носители – било то на винил, или на дискове?

"Да издаваш" вече е малко относително понятие в наши дни. Най-важното е да има "продукт" за издаване (поне според продуцентите). Някои хора искат да издават музика и идеи, родени в процес било то на репетиция, на джемсешъни или най-просто вдъхновение! Колкото повече присъства мотото "трябва", толкова повече истинският Артист натурално и вътрешно (понякога подсъзнателно) се обявява против това.

Докато някои хора умуват по 4-5 години как да се свържат с тази и онази компания, която да им продава "продукта" музикалните тенденции се променят и въпросния албум, клип, парче вече са остарели. Винил, CD, ако ще и на магнетофонна ролка, човек може да издаде албум или сингъл – това не е проблем. Проблемът е в разпространението и в очакваните дивиденти. Няма проблеми за БГ лейбълите... всичко е цветя и рози!

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Засега няма такова парче, надявам се да няма и в бъдеше. В момента, в който това се случи най-вероятно човек губи интерес... Но ще ви кажа, ако се случи и ще пратя линк :)

Винтидж диско класиките, с които работиш са издавани на плочи, така че няма как да не бъдеш фен на винила, но в този непрекъснат спор дали наистина има бум и завръщане на винила с големи продажби не е ли по-значим въпроса, че не толкова видът на носителя е важен, а по-скоро вида на музикалното послание, което носи?

Да, точно така е. Реално, водещо е съдържанието! Завръщането на винила е факт в определени среди. Хората от социалните медии, които постват котенца драскащи плочите с ноктенца, докато се въртят на грамофона по-скоро пречат на нормалните потребители на този формат. Те, реално, нямат много общо с тази работа, нямат плочи и грамофони, но имат желание да са част от винил културата. Та, тяхното споделяне на "Vinyl is Back" само помага цените на плочите да скачат нагоре. За някои това е добре, за други не толкова. Друг е въпросът, че някои неща се намират само на винил. За звука на плочата нищо няма да казвам... всеки чува различно!

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Нито едното, нито другото. Имам плътен глас и съм забелязал, че ако говоря спокойно и с ентусиазъм хората се заслушват... все едно съм разказвач в някоя класическа приказка. Така жъна най-много успех :)

Неотдавна, беше част от проекта Roller Bounce (ще има ли нови издания), който доста се доближава като концепция (превръщането на клуб в пързалка за кънки) до Soul Skate, прочутата серия партита, организирани на ролкови кънки пързалки от Moodymann и неговия лейбъл... какво би попитал Moody, ако се срещнете на тазгодишното издание на фестивала Horizon и въобще, какво знаеш и какво очакваш от този фестивал?

Силно се надявам да има още Roller Bounce партита, преговаряме за място (с гладък бетон)! Soul Skate е нещо много голямо, няма как да се мерим с него... Имам приятели, които карат кънки всеки ден в парка, те най-много се забавляват на тези събития, тяхна беше и идеята.

Силно се надявам и да се "видим" с Kenny Dixon Jr. на тазгодишното издание на Horizon. Ще нося първия му албум на плоча и ще го помоля да го подпише така: "To Ramsey Hercules... My Best Friend Ever":) Нямам очаквания и не знам кой знае колко... излизам, пускам Boogie и това е! Иначе отивам заради Moodymann!

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Дали са актуални парчетата, дали не е прекалено vintage, дали ще звучи "различно" като цяло...

В дневника на Ramsey Hercules следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Следващите няколко месеца ще са екстра с тенденция към най-добре (както винаги)... малко NightLive, малко Horizon...

Парти девиз за финал?

#BoogieON!

1. Kool & The Gand – Funky Stuff (C.J. Soulman Edit)

2. Eagles – The Fast Lane (Rayko Edit)

3. JJ Cale – Money Talks (Hansi Edit)

4. George & Glen Miller – Touch Your Life, Touch The Sky (Tonton Decibel Edit)

5. Jackson 5 – I Want You Back (Dimitri From Paris/Super Heavy Funk Brakes Remix)

6. The Police – Voices (Common Sense/Superbreak Edit)

7. Roundtree – Get On Up (Brevil Version Edit)

8. Azul Y Negro – Mar De La Tranquilidad (Rayko Edit)

9. Sex O'Clock USA – Baby Come On (The Noodleman Rework)

10. Crystal Waters vs Beastie Boys vs White Stripes vs Wale – Gipsy Flute Army (Bandmaster Edit)

11. Claudia Barry – When Life Was Just A Game (Peech Edit)

12. Five Special – Do It Baby (Brevil Edit)

13. Flakes – Ready For You (DJ Mila Edit)

Юни, 2002... време е за Playback – да, преди 20 години дебютният албум на Десислава DESY Андонова, Йордан Бирата Ставрев/ Ramsey Hercules, Филип Александров – Фи и Иво Стоядинов – Charlie става факт и със своя фин микс от есид соул, геридж, броукън бийт и дръменбейс зададе път и посока за доста родни продуценти на електронна музика. Именно защото миналото определя настоящето и задава Фючъра, избрахме да маркираме този достолепен 20-годишен юбилей със славни-Don't Let It Fade Away-спомени и специален микстейп, забъркан от Деси, в който ще чуете:.. класиката на Къртис Мейфийлд, от която Phuture Shock вземат името си... да, ще има и носталгични нотки и над 20-годишни хитове, като тези на Bran Van 3000 и на Moloko... и, да, ще ни навести емблематичният Gabriel на Roy Davis Jr и Peven Everett, който има геридж пръст в характерното Phuture Shock звучене... Да, просто идеално за вечерта на 24 юни, която Капана Фест посвещава цялата в памет на Данте/Бирата, като естествено, триумфалният финал ще бъде поставен от Деси, Фи и Charlie, които ще изсвирят целия Playback... още веднъж... А сега, Slow Down... Take A Minute... Take A 20 Years...

Как стигнахте до името Phuture Shock? И как се срещнахте всички?

Първоначално се събрахме с Ивето и Фи – в този състав имам спомен за няколко репетиции, след това се присъедини и Бирата – току-що прибрал се от Амстердам. Вече имахме дата за първия ни концерт, а име още нямахме (по това време репетирахме в Биричката). Разровихме се в плочите му – решихме да се кръстим на парче на Curtis Mayfield – Future Shock. Back To The World беше от любимите му плочи. Впоследствие се оказа, че има продуцентско дуо от UK със същото име, беше станала засечка – бяха ги поканили да пускат на парти, пък разни хора мислили, че ние ще свирим... и се започна игра с изписването на името. Стана Phuture Шок, после го сменихме на Phuture Shock.

Най-важното нещо в света на Phuture Shock, днес, е...?

Извървеният път заедно. Много неща се промениха и се случиха оттогава, но това си остава безценно... #boogieON

С какво ще запомниш записите на дебютния ви албум Playback? Някоя история, която завинаги ще свързваш с това време, с Playback, със студиото ANDANTE?

Първоначално студиото беше в Бирата. Сега, като връщам лентата, изплуват много забавни истории. Докато бяхме в апартамента се съобразявахме да не смущаваме баба Първанка (съседката, чиято спалня беше залепена за студиото). Това се превърна в лаф в един момент. Също трябваше понякога да изгледаме по някоя серия на Fawlty Towers (сериал, по който Бирата беше луд) и не искаше да започваме репетиция или запис докато не сподели впечатления – беше изключителен образ...

После Бирата (DJ Dante по това време) и Андрей (наш приятел) направиха AnDante Records – на бул. Христо Ботев (на ъгъла с Пиротска – на втория етаж). Там открай време е пълно с пенсионери заради близостта на Женския пазар. Студиото имаше едно кръгло прозорче, като люк, точно над спирката на трамваите, Бирата имаше мегафон и системно ги тероризираше от това прозорче с по някое "Внимание... Внимание... Това е сигнал за извънредно положение" и други подобни. Също чакахме трамвая да мине, за да записваме вокалите.

Имаш ли любим трак за лайв изпълнение от Playback? Защо точно той?

Slow Down – винаги съм се вълнувала силно когато го свирим. Call Me измислих, докато Ронката, с която бяхме неразделни вече години, беше в Щатите. Жестоко ми липсваше. Тогава нямаше нет и комуникацията ни беше прекалено недостатъчна – предимно по телефона. И едни дълги, дълги писма – дневници. На нея изобщо не ù беше леко там, аз много я мислех и този трак беше за нея.

Какво ви вълнуваше когато записвахте Playback? В България, по това време, нямаше толкова добре обособена електронна сцена... следваха се повече чужди модели?

Да, слава Богу, имаше телевизия ММ, която помогна в образоването и информирането на хората, както и даде възможност на артисти като нас да стигнат до своята публика. Имаше малка, но прогресивна сцена, имахме не много, но прекрасни, верни фенове. Имаше няколко яки клуба, които подкрепяха артистите като нас и ни даваха сцена. Бяхме щастливи, че можем да правим музика – пазар нямаше. Искаше ни се да излезем от рамките на България, но времената бяха трудни. В тези години аз работех на 2 места, освен с бандите, вече пусках и музика, за да мога да оцелея и да не правя компромиси с музиката.

Каква е историята на рисуваното мече от Chaves/ Чавдар Григоров на обложката на Playback? Защо го избрахте, символизира ли нещо специално за вас?

Чаво ни е скъп приятел – изключително креативен артист, на когото се доверявахме и ценяхме още тогава, и абсолютно без всякакво колебание се обърнахме към него и за обложката, и за видеото (с рибките) към сингъла Champagne.

Как се получи така, че вторият Phuture Shock албум In & Out дойде цели 8 години след Playback и бе продуциран само от вас двамата с Филип?

В опити да преследваме мечти и да следваме себе си, пътищата ни се разделиха. Ивето замина за Лондон, Фи за Амстердам, а аз живях 5 години във Варна...

Фи, след като се върна от Амстердам, се влюби в жена си Вели (и тя от Варна), отново звездите се наместиха и имахме възможност да направим втория албум, който излезе след като родих Янтра и отново се върнах в София.

Ужасяващо, без време, загуби близки приятели и музиканти като Рони и Бирата... как остават те в съзнанието и Душата ти... и има ли днес, на сцената, хора, които би нарекла свое Семейство?

Тези загуби са много тежки... Ронката беше и остава моя ангел-хранител и стожер. С нея растяхме, мечтаехме, творихме, грешахме, прощавахме, пяхме... Липсва ми безкрайно. И съм и благодарна за Рада и Марина, защото чрез тях я усещам най-силно. Преди няколко вечери бях на концерт на Полу Насекомикс – и двете излязоха на сцената, и свириха. Беше вълшебно.

Биричката ни напусна съвсем скоро – едва три месеца откакто го няма... Щастлива съм, че последните години направи толкова много смислени неща и успя да е щастлив и пълноценен както в любовта, така и с музиката. Аз съм му безкрайно благодарна, защото освен всичко останало, спечелих и един прекрасен приятел в лицето на жената, която беше до него до края. На 24 юни Капана Фест посвещава програмата си в негова памет и аз, Фи и Ивето ще изсвирим Playback още веднъж.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако имаш какво да кажеш, да шепнеш е достатъчно. Силата не е в децибелите – това, разбира се е просто моята гледна точка.

Къде се намира вътрешния мир според Phuture Shock? И как се стига до него?

Аз съм само част от Phuture Shock, за останалите – не знам къде го откриват. За себе си – откривам го, когато съм във връзка със себе си, с висшето си Аз. Което на свой ред е в пряка връзка с Него, Всевишния.

Според теб, като певица и продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Искрения звук – този, който идва от сърцето. Той е този, който докосва, повдига...

Може би завинаги ще те описват като "Деси от Phuture Shock" – някога това дразнело ли те е... и кои са следващите глави от Историята след като издаде соловия си дебют AUDIOBOOK?

Напротив – винаги ми е ставало и продължава да ми става мило. Следващата глава е готовия албум, който направих сама – Rules of Love.

Също и: в момента със Soul Weapons записваме дръменбейс EP-то kerVan Vol.1 – отварям скоба, за да благодаря на НФК за финансовата подкрепа, защото на 26 юни, следобед, ще снимаме видео към сингъла Forever – каня всички на лайф и да участват във видеото, след 16:00 часа, на хижа Септември (Витоша).

Предстоят записи с акустичния джаз формат глас и акордеон, и втори албум с Desy & The Shiny Stockings. Иска ми се да направя нови тракове и с The Visual Madmen - това са Божидар Trombobby Василев, Васил Вутев, Димитър Горчаков и Жоро Дончев – хора, които обичам много, уважавам като музиканти и мога спокойно да нарека музикално семейство.