My Mir

Слънце, море, плажове, коктейли... сигурно вече разиграваш до откат тази комбинация, но естествено... без музика не може. Затова с чаша в пясъчна ръка решихме началото на нашия скромен подкаст сериал да сложат двама агенти, които идеално знаят как да спретнат саундтрака на приятна вечер край морето. Сигурно познаваш Ангел а.к.а. Funkusion от радио шоуто Groovy Sessions или от свежата парти серия Reel Feel. Сигурно познаваш и Андрей а.к.а Makopa като един от главните герои зад Park Live и другата половинка в Reel Feel. Обаче може би не знаеш, че двамцата вече въртят плочи под името Sirius & Methodikal и именно под него се изявиха на румънския B'est Fest тази година. Така, че не обелвай очи, когато срещнеш името следващия път на някой флаер, а се врътвай с бодра парти стъпка, защото там (като тук) ще те чака доволно соул, фънк, афро, латино, буги, диско, броукън бийт, хаус и каква ли още не парти благина. Just sun, love and music и... мир вам!

Кои са Sirius & Methodikal?

Двама меломани и диджеи, които покрай музиката стават близки приятели. Имената идват от шега на наш приятел, грък, който не е чувал за Кирил и Методий и изговаря имената на двамата книжовници с акцент и звучи като Сириус и Методикал... Има и други вариации: Delirious & Periodical, Hideous & Catastrophical, Erroneous & Apostrophical, Nauseous & Gastronomical, Hilarious & Phantasmagorical.

Сериозно и методично или шеговито и хаотично – как се случват нещата при вас?

Андрей: Във всички вариации, постоянно...

Ангел: Балансирано най-вече.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Андрей: Май и на двамата ни се въртеше летен микс и май все пак ще го пуснем в разгара на сезона :-)

Ангел: Да компилираме и миксираме възможно най-много различна и качествена музика, без да се ограничиваме от стилове, темпо и настроение. Пъстро и шарено.

Нещо, което си припявате или тананикате тия дни?

Андрей: K Bonus – Shed My Soul заради микса :-)

Ангел: Нещо бразилско най-вероятно.

С какво ще запомните лятото и каква песен ще запеете наесен?

Андрей: С Дейвид Родиган на Worldwide Fest - НОУ КОМПЮТА, НОУ айпод, НОУ джиесем и ФЕЙСБУК, just sun, love and music!!!

Ангел: Лятото ще го запомня с многобройните пътувания, фестивалите, които посетихме и безсънните нощи по плажовете.

Коя плоча искате да обърнете?

Андрей: Тази на Serato-то!

Ангел: Обръщам плочи 24/7 . A страна, Б страна, А страна, Б страна, А страна, Б страна...

Какво ново от Reel Feel?

Есенен ураган от наши и гост събития!

Къде могат да ви срещнат и чуят хората?

Май по-често пускаме във Варна, отколкото в София тия дни :-) Следете фен пейджа ни за всички дати.

Парти девиз за финал?

Андрей: НОУ КОМПЮТА, НОУ АЙПОД, НОУ ТЕЛЕФОН И НОУ ФЕЙСБУК! Just sun, love and music!!!

Ангел: Wax to the motherfucking Max

01.Captain Planet - Macumba (Basstard Jazz)

02.Richy Pitch - Dey Suffer (Kaytronik Dem Beat Suffer Remix) (BBE)

03.Auntie Flo - Highlife (Huntleys & Palmers)

04.Kidboy - Yo Me Voy De Aqui (Jazz & Milk)

05.Aroop Roy - Too Long (Freestyle)

06.Opolopo - The Wow Signal (Tokyo Dawn)

07.Dego - Love & Hate (2000 Black)

08.Spaceranger - Nightmoves (Linntronix remix) (Love Monk)

09.K Bonus - Shed My Soul (Love Monk)

10.Ossie - Power of Love (Hyperdub)

11.Motor City Drum Ensemble - Get Slapped On (Compost)

12.Tad Wily - Hi Jacket Pipe (Smash Hit Music US)

13.Xantone Blacq - Yes I do (Platinum Fingers)

МИР - съществително; само ед.ч; м.р.

1 – примирие, мирен договор, липса на война, липса на раздори, разбирателство, съгласие, сговор, хармония, тишина, спокойствие, покой

2 – свят, вселена, природа, всемир

Първото правило e:

Мир да има!

Второто правило е:

Мир да има в твоя !

Третото правило е:

Моят е и твой !

Четвъртото правило е:

е наслада от живота.

Петото правило е:

 иска да види света през твоите очи.

Шестото правило е:

Без предразсъдъци, без комплекси, без омраза.

Седмото правило е:

Всеки може да бъде част от , стига душата му да иска!

Осмото правило е:

 няма абсолютно никакъв смисъл! Също като изкуството! Но с него светът изглежда по-красиво и добро място за живеене...

Бих искал всичко да започва така, но ние не сме някакъв мистичен боен клуб с правила, основан от бунтовник без кауза с раздвоение на личността, който иска да разруши световния ред. За нов свят, нов мир.

 е по-скоро семейство. Или иска да бъде такова. Като във всяко семейство, неговите членове може и да не се понасят много-много, но живеят заедно и споделят нещата от живота, от техния вътрешен и външен мир. Ако не го могат поне се опитват, учат се всеки ден да го правят. Да търпят вредните си навици, да се обичат. Нещо като семейство с обща ДНК. Но не кръвна, а ДНК на ценностите, интересите и търсенията в живота. В света. Във Вселената.

Затова всеки ще си има своето място (профил) в . Неговият mymir. Нещо като собствена стая в семейната къща, където да събираш любимите си неща, да каниш гости на партита... Така ще се наслаждаваш на приятна компания, на свежа музика, филми и клипове. Ще можеш и ти самия да разказваш (през Хайде парк) на другите членове от семейството истории, които са те впечатлили през деня. Ще можеш да ходиш по концерти, партита на семейни цени...

Да, знам, идеята звучи утопично-наивистично и вече виждам как се кикотиш присмехулно. Обаче ние сме банда пацифисти. Не убиваме присмехулниците. Просто вярваме. Вярваме в тях. Вярваме, че можем да заживеем в една къща, която ще изглежда така, както изглеждаме ние и нашите отношения помежду ни. Това поне зависи от нас.

Вярваме, че е крайно време да загърбим различията, комплексите, завистта, злобата, омразата и да действаме заедно. Без парадни лозунги и вой по нет площадите. Достатъчно гръмки „революции" имаше вече и кой от кой по-напети „революционери".

Именно затова в  няма да се крещи – тук ще се шепти. Няма да се сочи с пръст, просто ще си държим очите широко отворени. По детски любопитни към всичко. И само ще намигаме с усмивка, защото важното е...

Мир да има!

Кой?

Естествено, първо са самите Tripрle A, които са до един невероятни (Арабел Караян, Георги Дончев, Александър Евтимов-Шаманчето, Александър Skiller Деянов) и си станахме приятели за 4-те дни заедно. Иначе видеото го измислихме цялото A.S.M.A. крю – Иван Москов, Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Чочо Михайлов и Милена Михайлова. Обаче нямаше да стане без Костадин Fozzie Костадинов (който го монтира), без Тимучин, който направи 3D моментите и без Ники Златанов, който ни помогна всичко в сета да е окей.

Къде?

Сниман е след известно умуване, в една от сградите на братя Василеви (бившият хладилен завод), за което, специални благодарности на Евгений Михайлов. Снимахме с много кеф, много смятане на кадри и сантиметри, ужасно много смях, малко притеснение и мноооого любов. И един Сanon 5dmk2, и сет обективи, и много хора, които помагаха. И много труд, и търпение, и един ipad за синхронизиране на движението на устните.

Как?

Накратко, историята е такава: Арабел и Гошо Дончев гледат клипа на Алекс Жекова (сниман също от A.S.M.A.), звънкат на Иван, след което се срешаме с Арабел, говорим си на англо-български и ни е готино заедно. После A.S.M.A.-та мислим известно време (доста), след което една седмица смятаме с калкулатори и наум, звъним телефони като луди и организираме снимките.

Защо?

Първо, защото stop motion-ът адски ни кефи и е много красиво. Второ, защото оставя усещането за музиката на Tripple A (поне за нас). Има импровизация и разбира се, заради възможността за игри с време и пространство.

Рachanga si , trabajo no – нали е лято :)

Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

Октомври, 2010

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

Сряда, 7 декември 2011, София

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.

Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

Той е IT специалист, но всъщност е специалист по UK bass музика. Той е Стефан Крумов, но само семейството и приятелите му го познават с това име – за зарибените по микс коктейлите в menta session той е просто StefaK. Диджей, проповядващ култ към "свинския" ритъм с парти вечеринките Swine Riddim, участник и на двете издания на Mellow Music Fest, и абониран агент за всяко тайно и не толкова тайно място, в което са намесени счупени ритми. Затова той ще удари и едно бийт рамо на нашето соаре. Затова негова е и втората серия на подкаст сериала ни, в която с много лирична драма са забъркани класики от Burial, чудесен ремикс от българската гордост KiNK, сравнително нови хитове от Ben Westbeech и SBTRKT, за да завърши всичко с иронично намигане на набиращия мощ в нета уелски продуцент Ifan Dafydd.

Шега работа ли е да имаш редовна работа и да движиш музикален блог като mentasession.org?

Ако искаш нещата да се получават наистина добре, трябва да вложиш малко повечко старание. Реално всеки пост отнема време, с което не винаги разполагаш, затова често се случва едното да е за сметка на другото. Може би сега е добър момент да благодаря за усилията на всички замесени и най-вече на Тео, без който "ментата" определено нямаше да е същата.

Защо точно UK bass музика? Какво в нея те привлече и защо би я пропагандирал?

Не мисля, че има конкретна причина. Открих я в момент когато се ослушвах за нещо ново, но същевременно достатъчно близко до нещата, които харесвах тогава. Привлече ме най-вече с динамиката си. Нещо, което винаги е било ключово, когато става въпрос за парти музика. Винаги съм бил на мнение, че тя трябва да е предимно такава, която кара хората да се движат, макар че напоследък все по-често се случва да пускам и такава, която е по-скоро за слушане. Въпрос на настроение и обстановка. Впоследствие се оказа, че музиката от Острова постоянно се видоизменя, което я прави доста разнообразна и подходяща за всяко настроение и състояние. Естествено съвсем не се ограничавам само с нея, обикновено повечето неща, които слушам ежедневно нямат много общо с тези, които пускам в сетове.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Добрият микс е като добрия филм. Ако липсва интересна история и линия едва ли ще намериш много други причини, които биха те накарали да си го пуснеш отново. В повечето случаи когато правя микс винаги се опитвам в него да има идея и тя да придава някакво точно определено настроение на тези, които го слушат. За този микс конкретно ме вдъхнови един човек, за когото не спирам да мисля от известно време насам. Всяко парче в него е там, поради някаква точно определена причина. Естествено всеки си го интерпретира по свой собствен начин, затова се надявам да допадне и на останалите.

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

Безспорният хит на лятото, немският му вариант... и когато остане време албумите на Machine Drum - Room(s), на Africa HiTech - 93 Million Miles, на Holy Other - With U. Винаги разчитам и на KiNK, който не се спира и постоянно влиза в употреба. Това, което си харесах днес беше последното издание на лейбъла Hotflush: Braille - Braille EP.

Що е то свински ритъм (и има ли почва у нас)? Разкажи повече за Swine Riddim вечерите, които организираш тук и там?

Свинският ритъм се появи у нас точно като шапа в Бургаско – от нищото. Стартирахме го с Meerrou и екипа на Влайкова, като впоследствие към свинщината се присъединиха още доста хора, които допринесоха за развитието му в една или друга посока. Наскоро се проведе седмото му издание, на което за пръв път имаше две паралелни сцени. Опитваме се да правим тематични събития, затова не е изключено при следващото ви посещение във Влайкова да се натъкнете на поредната безумна декорация. По отношение на музикалната селекция и гостите също се стараем да има известно разнообразие. Вероятно следващото по-грандиозно парти ще бъде на 8 октомври.

Подочухме, че произлизаш от ловджийски род – обичаш ли пържоли?

С лова определено ударих на камък, но пък пържоли си похапвам редовно (все пак с тях съм отгледан).

За какво би отишъл на лов?

Само за това, което си заслужава :)

Дъбстепът умря ли или все още се намира някой, който да изкрещи "да живее дъбстепът"?

Чак да е умрял не бих казал, по-скоро се прероди в други форми. Цялата тази история със стилоопределянето силно се разми в последните няколко години. Хората постоянно измислят нови имена за нещо старо като идея. Например новопоявилият се "post-dubstep" си е чиста проба хаус. При темпото, с което се появяват и умират разни стилове, е трудно да се каже кое точно е "умряло" и кое не.

Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?

16 септември в MIXTAPE 5, заедно със Sirius & Methodikal. А в дългосрочен план - на 7 декември съм в компанията на Jamie Woon и Pearson Sound. През останалото време вероятно могат да ме намерят някъде около бара във Влайкова.

Парти девиз за финал?

All time Swine!

01. Burial - Fostercare (Intro)

02. Digital Witchcraft - Fingerpaint (KiNK Remix)

03. Chaos In The CBD - Trying To Get A Dub (French Fries & Bambounou Remix)

04. Melé - Mugged (Sinden Remix)

05. M.I.A. - It Takes A Muscle (Pearson Sound Refix)

06. Ben Westbeech - Falling (Dark Sky Remix)

07. Falty DL - My Friends Will Always Say

08. Burial - Unite

09. Poly Styrene - Black Christmas (Kahn Remix)

10. Clicks & Whistles - Hello

11. SBTRKT - Wildfire

12. Lunice - Hitmanes Anthem

13. Guido - Orchestral Lab

14. Ifan Dafydd - No Good

28 октомври е чуден ден да си спомним лятото, да си пуснем някоя песен от 60-те, да си вържем кецовете и да се отправим към киносалона, за да гледаме...

Какво?

Шестима младежи, един от малкото все още незастроени плажове по родното Черноморие, няколко пазачи, опитващи се да (раз)нарушат идилията на тяхната малка весела "сектичка" и... Въпросът – можеш ли наистина да избягаш от стреса и от скучното, обременяващо те с несвойствени за природата и духа ти неща, като ги замениш с щастието на простото, семпло съществуване? И дали си готов да го понесеш/да го запазиш, ако успееш да го постигнеш?

Кой?

Режисьорите са почти дебютанти – Валери Йорданов (по-познат като актьор, но този път е и сценарист) и Иван Владимиров (някога преди първи асистент-режисьор на Дзифт, спечелил и две локални награди за късометражката си Валсове и танга от село Бела вода). Оператор е Рали Ралчев.

В ролите на търсещите/борещите се пък са Иво Аръков (младообещаващо актьорско лице), Филип Аврамов (приятни роли във всеки трети филм у нас, сниман след 96-а), Иван Бърнев (друг абонат за съвременното българско кино), Валери Йорданов (3 в 1 го играе в този много "негов" филм), Васил Драганов и Ина Николова (освен актриса – аниматор). В каста има още няколко интересни лица, но за отговор на въпроса кой как се справя със задачката ще се наложи да изгледате филма.

Как?

Симпатична история за това как Валери Йорданов нахвърля идеите за сценария между снимките на поредния филм, в който актьорства. Прилична предпремиерна PR-акция – тия големи кецки из кината в София са всъщност тийзър за филма (и са изработени от истински материали, само че в малко по-голям мащаб). Имаше конкурс за дизайн на едноименните и прочее. Освен това филмът имаше премиера на кинофеста в Москва, където даже си спечели награда Бодлив поглед, както се казва "от 8-членното международно жури на Федерацията на руските киноклубове". А, да – и симпатиите на Джералдин Чаплин (като част от журито), която се появи на горепосочените награди с кецове, за да покаже обичта си към не съвсем оценената лента. Любов към Кецове ли бе да я опишеш...

Защо?

Без много мислене е напълно възможно историята да се хареса на всички отегчени, стресирани или претоварени от живота в големия град любители на природата, морето и истинските, човешки взаимоотношения.

На първо четене филмът е нещо като нашенска интерпретация на Плажът с Лео ди Каприо , но "по реални случки", побългарен (без Каприо-то) и вероятно с доста по-малко мистика в сюжета. Някъде там се усещат и нотки от типа: "Да спасим Иракли", „Не освинвайте Карадере" и от сорта. Що-годе иде реч за живот по нашите правила. Затова казано честно, кецовете ми са наред...

5 албума, които ще направят есента ти многоцветна. И 5 видеоклипа с: родилните и житейски неволи на един робот, градът на Кинг Бас Конг, любов с трета степен на изгаряне, Shadowсфери и основният въпрос в любовта... и в живота.

Apparat – The Devil's Walk / Mute

Знаете ли как със завързани очи да познаете, че гледате филм на Алехандро Гонзалес Иняриту – ослушвайте се за натрапчив акорд от акустична китара, чийто струни са пресъхнали от тъга и успяват да прошепнат само откъслечни, сподавени хрипове. Е, филмът (записан в родното на Иняриту Мексико) на берлинския бийт титан Саша Ринг е малко по-различен, но отново потапя в космическата бездна на меланхолията и на онези така интимни чувства, спотаени на дъното на душата. Просто при Саша се ослушвай за: толкова дълбок бас, че да го усетиш с корема си и за реещи се в небето синт мелодии, по чийто криле пълзят нощни духове. Добави "китарата на Иняриту" и шепнещи като полет на птица вокали и ще получиш Ash/Black Veil и Black Water – двата страхотни първи сингъла от новия му албум The Devil's Walk. Те красноречиво описват не само целия албум, но и мига в който Саша се превръща в нещо, което Том Йорк беше в края на 90-те – иконичен имидж на отнесен гений, който не пее, а хипнотично шепти картини и си играе с жанровете, както си поиска. Само дето Том зафлиртува с IDM-а, а Саша "скъса" с него след брилянтната симбиоза Moderat, която заформи с берлинските си авери Modeselektor. Иначе от "дяволската разходка" на Саша не пропускай парчето Candil De La Calle, а сега виж чудното видео към Song Of Los – третият сингъл от албума.

Modeselektor – Monkeytown / Monkeytown

Някак естествено, докато говорихме за Саша Ринг и Том Йорк, стигнахме и до берлинските бас мастери Modeselektor. Неслучайно, защото и Саша, и Том са замесени в третото горила бас приключение на Гернот Бронсер и Себастиан Цари. И да, парчетата с Том Йорк (Shipwreck и This) са също толкова добри, колкото и предишната им колаборация The White Flash. И да, отново има цял куп интересни агенти, замесени в горила аферата – абонатът Siriusmo в Green Light Go, неумолимия рапър Busdriver в Pretentious Friends, неглижарите Anti Pop Consortium в Humanized и закачливата Miss Platnum в емблематичното Berlin. И да, това е първият албум, който Гернот и Себастиан издават от прясно създадения собствен лейбъл Monkeytown – логично най-накрая намериха дом за бас обсебената горила (тяхна запазена лого марка). И да, почти звучи като да е града на Кинг Бас Конг, в който стъпките му отекват тежко, тежко, тежко... Но по-добре чуйте сами!

Emika – Emika / Ninja Tune

Берлинската връзка продължава с родената в Чехия, откърмена в Лондон и Бристол, и развихрила се в Берлин, Ема Джоли или просто Emika. Гърл пауъра сред "нинджите", нежната еволюция в дъбстепа, Apparat в женско тяло – наречи я както искаш, по-важното за Ема е да те отведе в света на боровинковите нощи. И успява. Да, самата тя оприличава музиката си на боровинки – тъмни, странно лилави, но опиташ ли ги, усещаш, че са по-вкусни, отколкото изглеждат. Миналата година хитовите сингли Drop The Other, Count Backwards и Double Edge вече погъделичкаха приятно небцето, а сега дебютният ù албум обещава, че сладкото от боровинки ще е на мода в есенните вечери. Ммм...

DJ Shadow – The Less You Know The Better / Island

В новия албум на Джошуа Дейвис няма каба гайди, както се надявахме. Обаче има много жица – явно не ни е излъгал като разказваше, че напоследък слушал много метъл и рок банди. Супер. Още по-хубавото е, че всичко е подплатено с класни брекбийт/хип хоп ритми, с чудни семпли, със страхотни вокални партии на Юкими Нагано от Little Dragon (Scale It Back), на Том Век в Warning Call и на Талиб Куели в Stay the Course. Лошото е, че албумът е толкова хаотичен, колкото идеите в главата на български политик. Обаче всичко му прощаваме: заради ръчно рисуваните, шеговити обложки на албума и съпътстващите сингли, и заради Shadowсферата с парчета като тези...

Ben Westbeech – There's More To Life Than This / Strictly Rhythm

Гласът на Бен е мечта за всеки денс продуцент – прекрасният му есид соул дебютен албум Welcome to the Best Years of Your Life го подсказа, а колаборативните му хитове Squeeze Me и I Can See категорично го затвърдиха. Затова следващата стъпка на Бен бе да изпипа тази формула до съвършенство като покани Висша лига от свои любими продуценти (Хенрик Шварц, Midland, Motor City Drum Ensemble, Redlight, Lovebirds, Георг Левин и Размус Фабер), за да запишат... компилация от класни хаус сингли. Е, да, те са навързани в перфектен ред, така че да разкажат една любовна история, но пак си остават... сингли. Като цяло – получило му се е (къде повече, къде по-малко), но след като миналата година издаде UK funky хита Fatherless под алтер-егото си Breach, като че ли започва да го гризе дилемата – да поема ли всичко в свои ръце или да продължа да давам гласа си наляво-надясно? Do I give or Do I take... като в любовта... това е въпросът в емблематичното за този албум парче Inflections. Отговорът ще научим съвсем скоро наживо от самия Бен!

Какво се крие зад гласа и... "под кожата" на Джейми Уун? Ще се опитаме да намерим отговора в две поредни срещи с човекът, поставен на четвърто място в престижната класация Sound of 2011 на BBC. Човекът, който беше номиниран многократно за най-добър дебют тази година за албума Mirrorwriting. Човекът, който скоро ще ти разкаже на живо своите приказки за душата на града и нощта.

Какво сънува снощи?

Хаха, напоследък не сънувам много. Спя дълбоко. Заради тази контузия на ахилеса използвам времето, за да спя, колкото мога повече. А и се случват доста вълнуващи неща, което ме изморява бързо. Поднових турнето и искам всички концерти да се получат възможно най-добре. Тази седмица откривам и концерта на Ерика Баду в Мадрид, което чакам с нетърпение. Работя и по няколко нови песни – искам да издам ново ЕР до края на годината.

Изглежда, че нощта е любимото ти време. Защо?

Винаги е било така. Още като дете обичах да оставам буден до късно. Тогава се случват и странни неща, които не можеш да видиш през деня. Сега, като пиша музика пък, обичам това време заради спокойствието и тишината. Без разни неща, които да те разсейват. Само аз и музиката.

Песните ти са доста картинни, кинематографични... Какви филми обичаш да гледаш?

Обичам филми, които ме разсмиват. Последно харесах Кожата, в която живея на Алмодовар – много изпипан, стилен... А и до последно наистина не знаеш какво ще се случи.

Сякаш песните в Mirrorwriting са подредени така, че да разкажат една история като във филм – мъж, излиза сам по улиците на града и нощта, среща момиче... ?

Хм, интересно е това, което казваш, но никога не съм го обмислял така. Самите песни са написани по различно време и не съм ги мислил така, че да са свързани и да разказват една цялостна история. Просто ги подредих, така че целият албум да звучи като приятно пътешествие. Винаги съм си падал по албуми, които са разделени на две части – и моят е такъв. С по-бързо и разчупено темпо в началото, и успокоено, дори меланхолично в края.

Песните са доста лични, има ли все пак някоя, която ти е най-присърце?

Spiral е такава песен. Не е просто нощно, интимно парче. Тя е нещо като диалог, който водиш със себе си, когато имаш връзка с някого и не знаеш какво се случва, какво следва. Тя е и първата, която написах с идеята текстът да се слива перфектно с ритъма – всяка дума с всеки бийт.

Всички те питат за Burial, но как реши да работиш с Pearson Sound? Какво мислиш за него?

Марк, човекът, който издаде Wayfaring Stranger, ни запозна. Аз винаги съм харесвал музиката, която прави, усещането му за ритъм. Затова той беше и първият ми избор в списъка за ремикси на Night Air. Иначе не сме работили много заедно досега. Направихме едно парче наскоро, странно диско такова, което може да бъде издадено, може и да не бъде. С удоволствие бих работил върху повече неща с Дейвид, дано имаме време за това. Скоро се видяхме с него в Бристол, на парти серията In:Motion, където бях специален гост на Hessle Audio. Получи се страхотно. Моята музика е малко по-интимна, но направихме нещо като ремикс джем сешън, като за денс клуб.

Дейвид има и парче, наречено The Woon, как стана така?

Хаха, да. Стана благодарение на Марк, същият, който ни запозна с Дейвид. Това беше първото винил издание на 2nd Drop Records, настоящият лейбъл на Марк и мисля, първата 12" плоча на Дейвид като Ramadanman. Беше семплирал вокалите ми от Wayfaring Stranger и ме питаха с Марк дали може да ги използват и аз се съгласих, естествено.

Самият ти напоследък също започна да правиш ремикси, като този на Lana Del Rey, искаш да се фокусираш повече към продуцирането или...?

Да, това е нещо, което ме вълнува в момента. Нещо, за което искам да науча повече. Хареса ми песента и гласът на Lana Del Rey и реших да опитам. Запазих вокалите непокътнати, може би защото самият аз пиша песни и пея, а реших да си поиграя със звученето и настроението на парчето. Доста е забавно. Като да тренираш различен мускул или да използваш различна част от мозъка си. Това е и добра възможност да тестваш разни неща и да ги прилагаш после в собствените си песни.

Jamie Woon Live © фотография MIR | Тихомир Рачев

Очаквайте продължение...

Галерия от Джейми Уун Live на 7 декември в Sofia Live Club

Дейвид Кенеди, Pearson Sound, Ramadanman и Maurice Donovan – той е едва на 23 години, а вече е прочут бийт герой с толкова много имена и собствен, оригинален стил. Веднъж вече е идвал в България (като все още непознатия тогава Ramadanman), за да участва във второто издание на Switch On! ремикс проекта на British Council със своя неподражаем римейк на А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда. По-важното е, че идва сега във върхова форма, заедно с Джейми Уун, за специално соаре. Затова нямаше как да не го попитаме...

Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата ? Защо даде такова име на едно от парчетата си?

Избрах името Mir, заради Международната космическа станция. Имах такова усещане, докато го правех – за нещо идващо от Космоса, хаха.

Как реши да ремиксираш класиката А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда? Защо хареса точно това парче и знаеше ли въобще какво се пее в него?

Да ремиксирам любими за българите песни от 90-те беше много интересен проект на British Council за мен. Избрах парчето на Уикеда, защото имаше силна енергия и съдържаше елементи, с които исках да се заиграя. От British Council не ми пратиха песента на отделни части за ремиксиране, затова просто я раздробих. Както и да е, завърших ремикса и отпътувах за София, където трябваше да водя уъркшоп за ремиксиране и да свиря на партито по случай края на проекта. Уикеда също бяха там, пуснах им ремикса, което направо ми опъна нервите. Явно така бях нарязал вокалите, че акцентът, без да знам, на няколко пъти падаше върху израза "кучия гъз", хаха.

Колко важно е егото в музиката?

Музиката определено е много лично нещо за мен – обикновено работя сам и често се случва да се претрупам със собствени парчета, които никой не е чувал, и които слушам само за собствено удоволствие. Затова да, егото е важно – ако самият аз съм доволен от това как се е получило някое парче, то това е нещото, което важи с най-голяма сила за мен и нищо друго няма значение. Не мисля, че правенето на музика има за цел да се харесваш на другите хора, да им доставяш удоволствие – просто това е страхотен страничен ефект. Когато другите обичат музиката, която правиш, то тогава може само да изпитваш наистина чувство на смирение. Не мисля, че егото, в негативен смисъл, трябва да има съществено място в музиката. В крайна сметка ние правим музика, не лекуваме рак! Да, понякога успехът може да промени хората, но аз мисля, че е по-важно да помниш и уважаваш начина, по който си стигнал там, където си в момента.

Да, ти работиш предимно сам, но все пак и с други близки до теб продуценти като Midland, например, а и най-важното, движиш Hessle Audio с още двама души – Ben UFO и Pangaea?

От доста време не съм записвал наистина съвместно парче с някого, но в момента работя в студио с няколко други продуценти. Беше забавно да се върна към този начин на работа. Ако откриеш някого, с когото си пасвате и всичко се случва от само себе си, то наистина може да се стигне до някои доста интересни резултати. Затова и в лейбъла, при нас тримата, цари пълна демокрация. Издаваме плочи, само когато и тримата сме доволни или съгласни с нещо и мисля, че именно на това се дължи част от нашия успех. Иначе понякога е доста забавно като разглеждаме кои издания на лейбъла, в кои страни и в какъв формат, се продават най-много. Има доста изненади и се е случвало неща, които сме мислели за труднопродаваеми да се търсят много и обратното.

Преслушваш ли твои стари парчета или никога не поглеждаш назад – просто искаш да пробваш нови неща, нови звуци?

Част от любимата ми музика, която някога съм записвал, са неща правени, когато съм бил на 14 или 15 години. Усеща се някаква невинност в тях. Когато бях на тази възраст, музиката, която правех, нямаше публика или цел, така че нямаше нищо, за което да се притеснявам. Доста е освобождаващо.

фотография Тихомир Рачев © MIR

Ти си един от хората, заради които се появи термина пост-дъбстеп, така че какво мислиш – умря ли дъбстепа, преекспонира ли се...?

Наистина не знам. За мен дъбстепът означаваше повече нещо като миг във времето със специална група от хора. Очевидно сега, думата "дъбстеп" просто представя определено темпо, бийт модел или изкривен бас звук в музиката. А когато аз чуя тази дума, винаги ще се сещам за едно специално време от моя живот. Имаше моменти, в които се дразнех или направо бях бесен от начина, по който се промениха нещата, но тогава осъзнах, че е много по-важно да се фокусираш върху това, което правиш, върху собствения поглед и посоката, която си избрал да следваш, отколкото да се тревожиш за това, което правят другите. Да, тъжно беше, че музиката, която толкова много обичах, се промени по този безумен начин, но всъщност това винаги е било неизбежно. Аз просто извадих късмета да бъда на точното място, в ранните дни, за да изпитам първоначалната страхотна енергия на дъбстепа.

Сега какво те вълнува в музиката?

В момента се забавлявам да преслушвам странна музика от архивни фонотеки от 60-те и 70-те години – чудновати записи на терен и албуми с инструкции, записани с учебна цел. Доста странни плочи са били издавани – все пак винилът е бил единствения формат по онова време.

Как срещна Джейми Уун? Какво мислиш за него и общата ви работа?

Първият път, когато видях Джейми, беше някъде през 2007 – свиреше в малка заличка в един клуб в Лондон. Страхотно е, че сега постигна такъв голям успех, защото той наистина е невероятно талантлив. Много се зарадвах, когато ми изпрати Night Air и ме помоли да направя ремикс. Оригиналът носи невероятно настроение и беше истинско удоволствие да работя по него. Не свирим много често заедно с Джейми, но от време на време се случва да се засечем по фестивали. Иначе наскоро го поканих като специален гост на едно Hessle Audio парти в Бристол. Написахме няколко парчета заедно и, надявам се, ще направим и още няколко. Въобще не звучат така, както всеки би очаквал!

Сега се навършват 10 години, откакто Fabric издават своите микс компилации, доволен ли си от твоят принос - FabricLive.56 в серията?

Доволен съм. Може да има леко разочарование само от факта, че минава адски много време от момента, в който си смесил парчетата до деня, в който ще бъде издадена микс компилацията. Просто приемаш това. Както и факта, че винаги ще има дедлайн и винаги ще остава толкова много страхотна музика, която си искал да включиш, но просто е било прекалено късно. Например, искаше ми се да включа някои от моите bootleg издания, но пък това, уви, е напълно невъзможно от правна гледна точка.

Парти девиз за финал?

Stick to Your Guns!

Галерия от Pearson Sound DJ set на 7 декември в Sofia Live Club

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият  концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и  идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на  партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

    фотография Тихомир Рачев © MIR

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

   фотография Тихомир Рачев © MIR

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!

Тук може да видите снимки от партито.