Ж.Е.Н.А – Ж като Живот, Е като Емика, Н като Нинджа гърл пауър, А като Артист – Ема Джоли е всичко това, но най-вече е адски чувствителен Човек, който излива хипнотичните си дъбтехносоул приказки Drop The Other, Double Edge, Count Backwards, Pretend, Professional Loving, 3 Hours и Chemical Fever от най-дълбоките и съкровени места на своето тяло (и душа) – най-добре, обаче, самата тя да ти разкаже, искрено и интимно, как се ражда всичко в нейния свят – скоро и на живо...
В Count Backwards шепнеш цифрите 6... 8... 9... 1... 1... 0... 8... 0, което всъщност е рождената ти дата (08.01.1986) изброена наобратно – да правиш музика раждане наново ли е за теб, като прераждане?
От приятеля си научих, че когато си пощурял и имаш нужда да успокоиш емоциите си, можеш просто да изброиш рождената си дата наобратно, като това ангажира рационалната част на съзнанието ти и те успокоява. Един вид терапия.
Като говорим за раждане, прераждане и терапии... описваш музиката, която правиш като усещане за нещо създадено в утроба, с такава дълбочина... Защо?
Защото съм жена и утробата е всичко това най-дълбоко и съкровено, което определя същността ми. Звуците, музиката, която правя, идва от дъното на тялото ми, дори не на душата. Утробата е именно това най-могъщо място, където се заражда и расте нов живот.
Свидетел си на "раждането" на дъбстепа, но не искаш името ти да се свързва с него. Защо?
Защото комерсиалната музикална индустрия окраде и унищожи Духа на дъбстепа. Парите са корена на всичко Зло. Дъбстепът вече не е моя саундтрак. Артисти, музиканти, продуценти, всички ние, трябва да се научим да уважаваме работата на тези преди нас, но и да продължим, да развием и надграждаме това, което те са създали и са пожертвали.
Казваш също, че музиката ти е като боровинки... обичаш боровинки, обичаш метафори или просто има тайна връзка между храната и музиката?
Да, нуждаем са както от храна, така и от музика, за да живеем и оцелеем!
Като саунд дизайнер можеш ли да кажеш кой е звукът, който въздейства най-силно на хората?
Плачът.
Доколко важна е Историята в твоите песни и коя от всички е най-лична или твоя любима?
Първо е Историята. После ù търся звуците, саунд дизайна, който най-добре я разказва. В този смисъл всички песни са много лични, интимни и ценни за мен.
Разкажи ни тогава каква е историята зад новите парчета Chemical Fever и Save It?
Chemical Fever е за времето, което прекарах в болница (докато живее в Бристол, Ема е имала проблеми със здравето и е трябвало да се подложи на няколко операции – дори ù лепват прякора 'the ill girl'). Буквално бях на ръба между живота и смъртта. Изпаднах в химическа треска от всички лекарства, с които ме тъпчеха. От опиатите имах усещането, че летя през огън. Беше най-прекрасното чувство на света и в същото време беше най-опасната, съдбоносна крайност, в която съм изпадала... и от която съм се измъквала.
Save It е за това да запазиш себе си. Да защитиш това, което си и да се избавиш от нещата, към които си прекалено любопитен или изпитваш нечиста страст като идеята е да останеш невинен и чист.
Защо Берлин има запазено място в твоето сърце... и в сърцата на толкова много други артисти, занимаващи се с електронна музика?
Живея в Берлин, защото се вписвам лесно в обществото там. Това е мястото в Европа, където се чувствам нормално и не се ядосвам толкова много за политика. Берлин е либерално място, а и повечето берлинчани са спокойни, свестни хора. Харесва ми и да говоря немски.
Артистите остават тук просто, защото могат. Културата е топ приоритетът на хората тук, а не бизнесът и индустрията, така че всички се чувстват добре заедно в такова общество. Хората в електронната сцена се подкрепят един друг, има си и доста здравословна конкуренция... и така всички се влюбваме в града и един в друг... Това е то берлинският арт балон, за който всички претендираме, че е нещо нормално... но и доста глуповато също така, хаха.
В Берлин си срещнала хора като Marcel Dettmann, казваш, че той е твоята муза..?
Да, той е техно Бог, който създава нови жанрове.
А защо реши да работиш с Джими Едгар?
Защото той е умен, много мил и грижовен, така че е прекрасно да работим заедно.
Изглежда обичаш да работиш с други артисти (с MyMy, Pinch, BBF, Tommy Four Seven, Paul Frick и за компилацията Fünf), но свириш съвсем сама на сцената – защо, каква е концепцията на твоето лайв шоу?
Концепцията е проста – да се кача на сцената, да пея от сърце и душа и да стопля всички с дълбок бас, така че хората да се обичат повече един друг. Ако някой друг иска да свири на сцената с мен – добре е дошъл! :)
Трудно ли е за една "боровинкова" бас лейди да играе игра, доминирана от мъже?
Не гледам така на нещата, а и аз правя музика отвъд жанровете. Не ми пука как се категоризира музиката с единствената цел да бъде продавана. Етикетите ги слагат в магазините и на пазара като цяло.
Аз мисля независимо и самостоятелно. Във въображението ми има много по-общирни идеи, които се простират отвъд представата за днешната музикална индустрия. Мениджмънтът и издателите ми от Ninja Tune мислят за индустрията вместо мен, така че аз да мога да се фокусирам в правенето на хубава музика за моята публика. Мисля доста често за публиката и какво мога да направя аз за нея. Мисля за това как да създавам ясни идеи, на които хората да се доверяват и да вярват в тях. Мисля как да пътувам и да ги представям и с това да си изкарвам хляба... Ако искаш да останеш underground и да не бъдеш известен с това, което правиш, то тогава трябва да заобиколиш и да се бориш с правилата на индустрията. Ако пък искаш да бъдеш известен, трябва да се научиш да използваш индустрията като средство. Аз просто обръщам гръб на всичко това и се нося някъде по средата, докато се радвам на простичък, хубав живот.
Наскоро в блога си казваш, че светът няма нужда от повече песни за слава... нещо като това, което пее Джими Едгар – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...
Вчера по радиото всяка трета песен беше за слава и известност. Доста отегчително е, че толкова много хора, които пишат песни са обсебени от западните концепции за "звезда"-та... и просто е трагикомично да слушаш как някоя свръхбогата суперзвезда пее за това колко е гот да бъдеш свръхбогата суперзвезда, хаха.
Като говорим за публиката ти, изглежда имаш специално отношение към феновете си – направи конкурс за римейк на сингъла 3Hours, а после и UK Detourjam турне, в което феновете избират в кой град да свириш...?
Публиката ме прави истинска, съществуваща. Хората се наслаждават на музиката, която правя, така както аз се наслаждавам да я създавам за тях. Те влияят на всичко, което правя. В този смисъл ние работим заедно за една цел. Те са нещо много повече от "фенове" – те са истински хора. Не просто някакви идиоти, с които да търгуваш до безкрай. "Фенове" се превърна в бизнес термин, с който западната концепция за "звезда" все повече злоупотребява, за да се правят пари. Аз съм просто композитор, имам публика и ние работим заедно, вървим в една обша посока – това е!
Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш открито и честно. И шепотът, и крясъците... и двете са много крайни. Защо винаги трябва всичко да опира до крайности днес? Защо да не бъде в златната среда?
Благодарение на чешките ти корени, позната ли ти е Източна Европа? Знаеш ли нещо за България?
Да, може би заради чешкото ми семейство се чувствам като у дома си в Източна Европа. С нетърпение очаквам да се срещна с хората, когато свиря в България, за да науча повече за страната днес от тях самите, а не от историческите книги.
фотография © Jimmy Edgar
presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club
Билети тук
Музиката се получава тогава, когато кожата ти настръхне – Мартин Айвсън или иначе казано Atjazz знае идеално как се случва този трик, защото винаги е намирал краткия път към душата на дансинга. Този петък (26 октомври) той ще ни го демонстрира нагледно с помощта на своите деликатни дийп соул хаус и афробийт приказки, затова сега ни събра с финес няколко от своите любими ремикси в една история за котки, интимни моменти, житейски загуби и... Galvanised Souls.
Защо точно това име – Atjazz?
Страшен фен съм на анимационните филми и затова взех името от един готин епизод на сериала Top Cat – епизодът се казваше All That Jazz и в него, в града пристига нова котка, която иска да засенчи Top Cat. Новият котак се казва Jazz и по-точно A. T. Jazz... и ето как се получи Atjazz:)
Как би представил на напълно непознат себе се и музиката, която правиш?
Просто се опитвам да докосна емоционално хората, да стигна до душата им чрез музиката. Мисля, че създавам прилична звукова среда, така че меломаните да са наясно с това, към което се стремя. Деликатен звук с изпипани, изненадващи на места, обрати... хаус музика като цяло, но съвсем не просто дийп хаус. Музиката за мен е бягство... към някое интимно, задушевно място, където имам пространство за мислене. Нещо като форма на медитация е за мен.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?
Да бъде микс в истинския смисъл на думата – не просто няколко нахвърляни парчета, смесени добре. Да бъде истинска история разказана с бийтове, мелодии... ще чуете, че всяко парче има общи елементи със следващото, сякаш са едно цяло... Наистина мисля, че миксовете трябва да звучат така – като една история, в която отделните елементи водят един към друг и се допълват.
Имаш толкова много ремикси в актива си, кои са тези, които наистина те правят горд?
Да, доста са. Ремиксирането много ми помогна да усъвършенствам своя саунд. Като че ли всички мои ремикси досега се получават що-годе прилични... е, някои повече от други, хаха... но не мога наистина да кажа кои са ми любимите – всеки един от тях оставя своя собствена, характерна следа в живота ми.
Записа третия си албум Full Circle със страхотни вокалисти като Робърт Оуенс, Клара Хил, Амалия ... Как ги подбираш и за какъв full circle всъщност става дума там?
Пренаписах албума 4 пъти, оттам дойде и заглавието. Като накрая се върнах към първоначалната версия и знаех, че съм на верния път. Иначе съм си късметлия, защото повечето от вокалистите, с които съм записвал, винаги самите те са искали да композираме заедно. Много естествено се случва. Не се търсим нарочно един друг. Просто като дойде денят, в което това да се случи, знаем, че е трябвало да се случи.
Парчето 13.10.11 13.11.11 е написано в памет на починалите ти родители, мислиш ли, че музиката лекува болката и може наистина да помогне на човек да мине през тежките моменти в своя живот?
Най-важното нещо тук е, че моите родители жонглираха как ли не със своите доходи, за да подкрепят музикалните ми мечти още като малък – било с купуване на компютър или пък на кийборди... Имахме скромни доходи и наистина използвах и малкото, което притежавах. Изнесох се от вкъщи на 17 години и те не ме спряха, а още веднъж подкрепиха моя избор да се занимавам с музика. Никога, преди да починат, не съм осъзнавал напълно колко много са направили за мен – вечно ще съм им благодарен. И да, конкретно тази песен ми помогна да изразя емоциите си чрез музика, а дали чрез нея други хора ще преодоляват подобни ситуации или не... времето ще покаже.
Модата в електронната музика днес се мени толкова често и светкавично, как успяваш да се задържиш на сцената от 1996 насам? Все пак беше принуден да закриеш лейбъла си Mantis Recordings, за да основеш Atjazz Record Company... ?
Просто имам неутолима жажда да създавам добра музика и да поддържам известно качество, за да не изоставам. Трудна работа си е да бъдеш винаги на високо ниво в някаква обществена дейност. Все пак картинката зад кулисите съвсем не е лъскава, свързана е с много стрес, документи и усилена работа. Като цяло Atjazz Record Company се върти около музиката, която създавам и идеята да помагам на други да представят своята музика. Такава ми е природата – обичам да помагам, а и открих, че работя с хора, които притежават това, което наричам "Galvanised Souls" – всички, които са част от лейбъла носят такава много позитивна енергия... Обичам ги всички!
Парти девиз за финал?
Музиката се получава тогава, когато кожата ти настръхне.
01. Lovebirds feat. Stee Downes – Want you in my soul (Atjazz Remix)
02. Leon Ware - On The Beach (Atjazz Love Soul remix)
03. Incognito feat. Tony Momrelle - Freedom to Love (Atjazz Remix)
04. Shigeru Tanabu feat. Akane Del Mar - El Contraste (Atjazz Love Soul remix)
05. Gilles Peterson's Havana Cultura Band - Orisa feat. Dreiser & Sexto Sentido (Atjazz Love Soul remix)
06. Bossruu feat. Wandile – Ngawe (Atjazz Love Soul Remix)
07. Kerri Chandler - Rain (Atjazz Remix)
Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...
Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?
Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...
артуърк Majenta © Jimmy Edgar
Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...
Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.
Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?
Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.
Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?
Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.
Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?
О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образа на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.
артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar
Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?
Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!
Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?
Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.
Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?
Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.
фотография © Jimmy Edgar
В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?
Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.
Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да шепнеш.
Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?
Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.
Миналата година беше в България, с какви спомени остана?
Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.
Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?
Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!
presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club
Билети тук
"Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – казва Пистамашина, но Истината е някъде там... Там, между вокодерни речитативи, счупени бийтове, визуално маскиран арт, културен ремонт и ... може да чуете Истината тази вечер на Art of Horror Halloween Fest, или пък на 2 ноември в Атина, или пък на 4 ноември във Fabrica 126... Радиоточка. Сега започва Пистамашина емисия с кореспонденти 1000names, Die Antwoord, Gil-Scott Heron, Eskmo... и Машината, естествено.
Защо точно това име – Пистамашина?
Защо Prince, защо Symbol, защо, защо не?
Споменавате 1951 като година на основаването на Пистамашина? Има ли някаква връзка това с първите документирани кадри на НЛО, появили се през същата тази година?
Защото е вярно.
Във всяка добре смазана машина всеки чарк си има строго определена функция. Каква е ролята на всеки един от 5-те елемента (а ролята на танцуващата "кукла"!?), които изграждат душата на Машината?
Петте елемента съществуват само във вашия въпрос, а танцуващата "кукла" също Вие си я измисляте, но ролята на човека, когото визирате е да забавлява и да фиксира паузите. Относно душата – в нея има всичко, което искате да намерите.
Може ли да споделите част от текст на ваша песен? Има ли разногласия в Машината или е напълно възможно гласовете на 5 души да звучат като един?
Част от текст – "You wonder 'What are these gizmos for? Please, be quiet and keep crawling on the greasy floor". Отговорни за текстовете и гласа са двама души, разногласията са за работническата класа, а гласовете на пет души е абсурд да звучат като един, но звуците на пет или сто души е възможно да звучат в една посока.
Ако речите на управляващия "елит" в родината на Машината минат през вашите вокодери, те щяха да...?
Съществуват елити, но не и елит. Речите на някои елити са в учебниците, а на други са в миналото, а отношението ни към това и онова е като звука от пляскане с една ръка. Тези "картинки" са временни течове, а Машината няма друга родина, освен Атари или Сега Мега Драйв.
Културният ремонт е...?
Културният ремонт е поправка и подсещане каква е основата на културата – една маймуна запомня, че с камък се чупи орех и следващият път не се опитва със зъби.
© David Hockney
Често се "вмъквате" в картини на визуални артисти от ХХ век? Защо? Кой е любимият визуален артист на Пистамашина?
Не се вмъкваме в картини – хората сами са стигнали до тези образи. Любим визуален артист – всички, които използват геометрията, а не вдъхновението като изходна точка.
Анонимността е често срещано явление на днешната музикална сцена. Каква е вашата концепция по въпроса и може ли да се опази (анонимността) в днешните дигитални времена?
Относно анонимността – "Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – не сме го измислили ние. Иначе "концепция" е малко претенциозна дума, но е много популярна в наши дни и лесно се приема като лайфстайл, но в случая анонимността на Пистамашина се пази в дигиталния свят строго от два броя Пакмен и един Соник.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Да направим нещо, за което сте ни помолили, а за скритата история не се бяхме сетили, но е добра идея – можеше да вкараме нещо в посока Зигфрид и Нибелунгите или Батман и Робин.
Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?
Всички песни са тръгнали за Космоса, просто някои не могат да отлЕпят от гравитацията на миналите години.
© Tom Wesselmann
Пистамашина се движи с...?
Движи се на ток, а каски използваме за протекшън.
Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?
Благодарим за въпроса, малко е риторичен, но все пак и двете убиват доста – пушенето убива работата, защото всички пушещи имат нужда от повече паузи, а простотията убива повечето паузи, защото за нея няма пауза.
Парти девиз за финал?
Не се страхувайте от паузата, в нея можете да си отдъхнете.
Иван Шопов е бийт герой с много имена (Balkansky, Cooh, Drum Kid) и едно призвание – хубавата музика. Преди време, заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, те вдъхнаха живот на аудиовизуалния проект Бalkansky и ето, че скоро издадоха втория си албум Оренда, който ще представят тази събота (17 ноември) на седмото издание на фестивала Drum and Jazz. Затова сега е време за една балканска история, тиха и величествена като нощта и планината, в която се срещат малко дръм, много дълбок бас, малко етно джаз, много Оренда емоции и...
Защо точно Бalkansky?
Бalkansky се роди една сутрин след продължително търсене на име за нов проект, различен от този, с който бях познат тогава – Cooh. В себе си трябваше да носи смисъла на това откъде идвам и тъй като родният Балкан (Троян) винаги е бил най-голямото вдъхновение, той трябваше да бъде замесен. Също трябваше да отговаря и на музиката по някакъв начин, и понеже тя е доста по-пространствена и извисена "sky" пасна много добре като игра на думи и като цяло за смисъла на проекта. Впоследствие решихме да разграничим моите солови парчета и изпълнения на живо от тези на проекта с Иво Христов и Теодосий Спасов, като за целта Бalkansky остана името за проекта, а когато съм само аз името е Balkansky. Започнах да издавам и доста по-груба музика от тази на проекта, и за това смяната на първата буква от кирилица на латиница се получи естествено, за да може българското "Б" да показва корените в музиката.
Откъде идва тази любов към фолклора? С какъв ВРМ е твоето сърце?
Любовта ми към фолклора идва още от дете, когато баба ми ме учеше на народни песни от варненския край. Също много обичах да пея и народните песни, които учехме в училище. А ВРМ-а е различен за различните настроения, в които попадам. Например с Cooh и бързите ритми успявам да укротя агресивната ми страна, докато с Бalkansky показвам по-спокойната и уравновесена част у мен.
Как намери общ език с Теодосий Спасов и Иво Христов, така че емоциите и желанията на трима души от различни поколения да звучат като едно цяло?
Това може да се получи само между хора, които имат общи желания и идеи. При нас стана точно така като най-важното беше, че и тримата намерихме общ език чрез любовта си към музиката и изкуството. Също така, подобна комбинация от поколения и емоции нямаше как да се получи, ако и тримата не бяхме отворени към света на технологиите и готови да експериментираме с отделните елементи от нашата музика. Но като цяло всеки един от нас се е занимавал с множество колективни идеи и е наясно как се прави нов общ проект без да има по-важен в отбора и с ясното съзнание, че само заедно можем да направим тази музика.
фотография © Addminimal creative studio
Стана традиция да представяте новите албуми на Бalkansky на изданията на фестивала Drum and Jazz? Случайно ли е или не, и с какво ще се различава сега представянето на новия албум Оренда от първия, Кукер, например?
Като цяло фестивалът Drum and Jazz беше измислен заради проектите, в които съчетаваме електронен звук с джаз и фолклорна музика, така че е най-нормално да представяме новия ни албум на него. Разликата от първия албум Кукер е, че там Теодосий беше гост-музикант в повечето композиции, докато в новия албум Оренда, той пожела да е неделима част от проекта и участваше активно в композирането и аранжирането на новите неща. В албума участват и много различни гост-музиканти като за концерта в събота на сцената ще излезе Янка Рупкина, която пее в композицията Тудора и Иван Георгиев, който със своята гайда ще изпълни парчето Ручило, както ще има и още няколко изненади.
Какво означава Оренда и кои са емоциите, които стоят в основата на този втори албум? Има ли някаква символика в червения цвят, който сте избрали за винила?
Оренда е силата, която е във всеки от нас и която може да преминава от човек в предмет и обратно. Може да се определи и като "светия дух", а в някои народи я наричат още "чи". Основната идея зад това да кръстим албума така беше желанието ни да успеем да предадем положителните емоции вплетени в музиката ни на хората, които я слушат и изговаряйки думата Оренда да се зареждат със силата, която се крие в нея. Една от интересните истории в албума е начина, по който осъществихме последната композиция – Тудора. За нея, нашият приятел Милен Киров записа пианото и ни го изпрати от Лос Анджелис, където живее, а преди това бяхме записали Теодосий и Янка в студиото. След това заедно с Иво седнахме и от това, което имахме записано като материал сглобихме композицията така, както е сега, без Милен да се е виждал с Теодосий и Янка. Символиката на червения цвят, който избрахме за винила е кръвта, която се раздвижва когато хубавата музика достигне и до най-фините елементи в един човек.
Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Крещейки шепнешком. Не се самоизтъквай, но и не бъди скрит от света. Чувството за мярка е много важно.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Исках да покажа, че композициите от албумите на Бalkansky могат успешно да бъдат съчетани с други стилове музика и така да се види връзката между корените и звука от днешния ден. Историята, която исках да разкажа с него е лежерна, с картини от планината и няколко летящи чинии, които се появяват от време на време по билото. :)
Ако можеше да изпратиш песен в Космоса, то тя ще е...?
Бих изпратил цял диск с песни от целия свят, за да покажа на другите интелигентни цивилизации различните послания, които всяка една култура на Земята би могла да изпрати.
Пуста младост... ?
Бих цитирал Теодосий, който много пъти ни е казвал как в тази песен вижда живота и неговата красота, като винаги за последен куплет изпява неговата версия за нещата, и тя звучи нещо като..."и старост дебне като сенкя, но на мен ми е все едно".
Кои са Lights & Shadows моментите в живота ти?
За мен светлите и тъмни части от живота са свързани по определен начин. Като основен закон си остава светлината и сянката, която тя хвърля върху всичко покрай нас. Ако нямаше светлина, нямаше да виждаме контурите на заобикалящия ни свят, както и неговите контрасти. Моята житейска философия е изградена на това, че винаги където има сянка, има и светлина, която да я сътвори. В живота си съм видял доста мрак, но винаги желанието да видя светлата страна на нещата, ме е изкарвало от задънената улица. Като визуален артист, с който виждаме живота по сходен начин, мога да посоча Иво Христов, който винаги е стоял зад мен и ми е посочвал правилния път. Също така, той беше и инициатора да сътворим заедно книгата с мои картини и музика и да я наречем Светлини и Сенки, и по този начин тя изобразява моя и неговия поглед към света на изкуството, музиката и тяхното единство.
Парти девиз за финал? Или философия за живота, която следваш?
Внимавай какво казваш и мислиш, защото думите и мислите се превръщат в реалност. А парти девиз – Да нахраним Африка с бас!
01. Бalkansky feat. Haig Yazdjian – Pusta Mladost
02. Бalkansky – Sons Of The Flame
03. Бalkansky – Ida Ida
04. Twerk – From Brown To Green
05. Бalkansky – Shadows
06. Jon Hopkins – Vessel
07. Бalkansky – At Dawn
08. Бalkansky – Dub
09. Balkansky – Den
10. Aeroc – Please Go Wrong
11. Valance Drakes – Life Is Short, Art Is Longer
12. Бalkansky – Rada
13. Koan Sound x Gemini x Culprate x Asa – Beyond The Shadows
14. Бalkansky – Wind
15. Histibe & Balkansky - Late Night 2.0
16. Бalkansky feat. Peyo Peev – The Ninth Guest
17. Бalkansky – Mana
18. Balkansky – Thoughts Filter
19. Jon Hopkins – The Low Places
20. Бalkansky – The Bells Of The Stars
21. Lamb – Butterfly Effect (Balkansky Remix)
22. Kilimanjaro Darkjazz Ensemble – Xtabay (Balkansky Remix)
23. Seven Ark – Sixteen
24. Qebrus & Valance Drakes – Chapter One
25. Orkestar Mezze – Ederlezi (Бalkansky Remix)
26. Бalkansky feat. Milen Kirov & Yanka Rupkina – Tudora
Ето ти малка, нощна коледна есид приказка! Бил ли си в Acidland? Там живее Alis, позната преди като Subeena или просто Сабина Пламенова. Днес тя издава дебютния си албум Hybrids in the Attic и след музикалната ù визита миналия месец си поговорихме на саундтрак фона от Funkineven, Scratcha DVA, Lady Leshurr, Arp101 и Aphex Twin за нещата, които живеят на таванската ù стая и...
Защо Subeena стана Alis? Обичаш Алиса в Страната на чудесата или...?
Взех си дъъълга музикална почивка, през която премислях как искам да променя музиката, която правех дотогава. Затова и логично исках да сменя името, под което я издавам. Алис беше просто крайния резултат от много нахвърляни опции, които така и не ми звучаха добре.
Родена си в Италия от български родители, сега живееш и работиш в Лондон... как започна да се занимаваш с музика и чувстваш ли въобще връзка с България?
Родителите ми са заминали за Италия през 70-те години и за първи път посетих България когато бях на 6 години. Оттогава съм идвала много пъти, но едва миналия месец за първи път дойдох сама и срещнах хора, които мислят като мен или имат подобно отношение към света. Беше хубаво да видя толкова приятни хора тук, затова и се надявам вече по-често да се връщам в България.
Иначе, музика започнах да правя след като един приятел ми показа как да използвам софтуера Reason. Запалих се, минах и през други музикални програми... тогава бях и луда по Warp звука на Aphex Twin, Autechre... После очевидно всичко се промени.
Изглежда обичаш сама да продуцираш, но и при участието ти на RBMA в Барселона си партнира с артисти като Джейми Уун... Какво мислиш за него и кое предпочиташ – партнирането или соло продуцирането?
Да, с Джейми се срещнахме за пръв път в Барселона, но отпреди това имахме общи познати... Той е приятен, забавен и наистина беше огромно удоволствие, че работихме заедно.
Иначе основно работя сама, въпреки че напоследък преоткрих партнирането с други хора, както в работата, така и в живота. Всеки стига до това в един или друг момент. Предполагам, че нещата, които правиш, така или иначе, отразяват що за човек си.
Кои са тези Hybrids in the Attic, за които става дума в албума?
Това не е дълбоко емоционален албум, който да изразява някакво специфично състояние или нещо такова. Това са просто парчета, които исках да запиша от музикална гледна точка – някои исках да оформя като песни от поп албум, други по-грубо... Като цяло, усещането ми за албума е за нещо като хибрид между стар и нов метод на работа, нещо като изкривен, мутиращ запис на гласове.
Половината от парчетата са записани на таванската ми стая в Италия, откъдето идва и заглавието на албума, но те не са автобиографични. Не пиша текстове, за да разказвам определена история... всичко е въпрос на естетика. Обикновено пиша текстове само с идеята как да паснат най-добре на музиката и мелодията. Те са определящите.
Завършваш албума с парчето Pax (което означава същото като на български – мир, свят, покой, съгласие, разбирателство) – намери ли този мир в живота си?
Заглавието няма дълбоко скрит смисъл. Просто много харесвам тази дума и исках да направя нещо, което да звучи така. Записах парчето именно на онази таванска стая в Италия, точно преди или по времето на онази дълга музикална пауза, за която споменах в началото, когато трябваше да преосмисля доста неща.
Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Нито едно от двете.
Парти девиз за финал?
Живей си живота!
01. Dadub - Moksha
02. Pal+ - The Forest
03. Funkineven - Dracula
04. Scratcha DVA - Do It
05. Incredible Bongo Band - Sharp Nine (Klic Remix)
06. Lady Leshurr - Mindblown
07. Cardopusher - Everybody
08. ? - My Favourite Ladies
09. Om Unit - Ulysses VIP
10. Arp101 & Elliot Yorke - Fluro Black
11. Kalenna - Put It in the Bag
12. Aphex Twin - Pulsewidth
13. am-boy - Collection
Мракът винаги свети, когато става дума за Help Me Jones – синтпоп комбината, заформена (преди години на видеоарт уъркшоп в Естония) между продуцента, диджей и обсебен от прашни диско едити Константин Тимошенко и фронтменът-театрален режисьор/актьор и поетичен жонгльор Марий Росен. Първо бяха парчета като Rage of Mine и Skype Me Over, после Андрония Попова (от Nasekomix и Sentimental Swingers) влезе с чудни беквокали и уейв танцът стана за трима, а след това Мракът (за)свети, така все едно е Made In China – дебютният албум на триото, който ще бъде представен със специален фрий концерт на 17 март в Sofia Live Club. Затова, в тон с новото представление Очите на другите на Марий Росен с музика от Костя Тимошенко, решихме да проверим как изглежда един свят Made In China през очите и ушите на...
Защо точно Help Me Jones и кой е мистър Джоунс?
Аз съм мистър Джоунс!
С какъв ВРМ бият вашите сърца?
От 90 до 150 в зависимост от настроението.
Започнахте като дуо, но трайно и неусетно към вас се присъедини и Рони... Защо?
Защото добре работим заедно и се обичаме. С Рони сме свързани от много години. Работили сме в различни проекти и сме развили нещо като шесто чувство един към друг.
Това отрази ли се на начина, по който създавате и записвате песни?
Не, но се отрази на концертните ни изпълнения. Освен това тя участва активно и в студийната работа. А и ние станахме по-опитни. Много песни направихме. Много концерти. Излезе миниалбума Мракът свети... И ето, че дойде ред и на албума.
фотография © Мария Арангелова и Владо Зенкевич
Мракът свети ли в една страна Made In China и защо избрахте това заглавие за дебютния албум?
Мракът свети навсякъде. А заглавието Made In China изразява същността. Песента е една от любимите ни. Има си дълга история. Първо Марий написа текст, който с Неда Цветкова направиха на песен за техния проект Унмани, а с Help Me Jones песента имаше свое второ рождение.
С какво ще запомните създаването на албума?
Мина се през много препятствия. Пътят беше дълъг и още не е свършил. Свърза ни с Ангелина Кънчева, която инвестира много в нас. Запознахме се с много интересни хора. С всеки от тях имаме поне по една интригуваща история, но коя по напред да ви разкажем. При всички случаи беше силно и дълго преживяване.
А заснимането на клипа за Made In China?
О да, голямо веселие падна. И тримата бяхме мустакати булки. Чакаме с нетърпение да видим готовия клип. Негови автори са Борис Кънчев и Биляна Кирилова. И както те казват: "Клипът е за Човека като китайско божество на сврУхконсумацията."
За кой концерт става дума в документалния филм Help Me Jones: One Concert in Sofia и защо той беше толкова специален за вас?
Беше просто пореден концерт, който стана специален, защото Мария Арангелова и Владо Зенкевич избраха да го заснемат. Беше чудесен процес и на всички ни беше приятно. Те двамата ни направиха и прекрасна фотосесия. Благодарим им.
Коя е най-важната част в лайв изпълненията на Help Me Jones и какво да очакваме от концерта ви на 17 март – все пак винаги криете по някоя костюмна или сценографска изненада в ръкава?
Този път нищо не крием. Ще се качат при нас чудесни гост музиканти. Ще имаме интерактивна мултимедия благодарение на Runabout project. Ще имаме три премиери. На албум. На клип. На документален филм. Програмата е пълна и няма нужда от други екстри : ) Но, да, винаги сме искали всеки концерт да е различен. Така е интересно и за нас, и за публиката ни.
Работата като режисьор и актьор по различни театрални пиеси, изкушава ли Марий да използва елементи и теми от тях в песните на Help Me Jones или да режисира визуалното представяне на групата?
Марий няма проблем с това. Все още вижда разделно : ) Е, неизбежно е различните неща, които прави да си влияят взаимно.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Няма нищо скрито. Това е любимия ни звук. Миксът дават представа за нашето чувство за музика. Включили сме и няколко неща от наши проекти.
Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Ту да крещиш, ту да шепнеш. Еднообразието убива.
Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?
Песента се казва Много важно лайно съм изял. Но засега я пеем само на живо.
Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?
Простотията.
В дневника на Help Me Jones за следващите няколко месеца пише...?
Концерти, фестивали, нови песни, записи, клипове. Амин!
Парти девиз за финал?
Добре ни е така!
01. Help Me Jones – Kill Them All
02. Yazoo – Situation
03. Azul Y Negro – El Misterio De La Piramide (Alkalino Re-Edit)
04. Osinski Ensemble – Safari (KMTR Re-Edit)
05. Comateens – Pictures On A String
06. One Two Three – Runaway
07. Telex – Radio-Radio (Forgotten Disco Star's Psycho Dub)
08. Kraftwerk – Metropolis
09. Orlando Riva Sound – Indian Reservation
10. Paul Young – Love Will Tear Us Apart
11. Kristian Anttila – Vykort Från Ingestans (Help Me Jones "New Romantic" Remix)
Шефе... има ли пресечна точка между хардкор бандата Vendetta, рапърът 100 Кила и дъбстепа? Отговорът идва с диджея и продуцент Diamondz (а.к.а Стефан Величков), част от платформата за бас музика True Badness, която ще участва със собствена вечер на първото издание на фестивала Horizon (23-29 март, Банско). Затова, докато стягаме борда и ваксата за малко бордърбийткрос адреналин, загряваме на 6 с Diamondz и... всичко що е бас.
Защо точно Diamondz или как Стефан Величков стана Diamondz?
Ами, до този момент се подвизавах под друго име, а вече бях открил себе си в други насоки, в които искам да се развивам и трябваше да се преоткрия и откъм псевдоним. А Diamondz, защото навсякъде драсках диаманти.
Какво или кой натисна бутона Play на твоята авантюра с Музиката?
Още като малък барабанях на разни кутии и тенджери с моливи и го записвах на двукасетъчен касетофон. Първо една линия барабани, после втора... Исках да ставам барабанист и да имам много диви рокендрол фенки.
Идеята за издаване на собствена музика дойде когато...?
Ами... винаги я е имало. Доколко съм издавал може да поспорим. Нищо официално до този момент, но тази година най-сетне предстоят малко релийзи.
Наред с дъбстеп продуцираш бийтове и за попрап артисти като 100 Кила... или колаборираш с хардкор банда като Vendetta... как се съвместяват толкова различни неща и къде е тръпката в миксирането им?
Да, всичките тези неща са много различни, но ми допада предизвикателството да направя нещо от тях. Забавно ми е да си играя с музиката... там е тръпката.
Има ли цел, която оправдава всички средства? Какво търсиш в Музиката?
За мен музиката оправдава всички средства. Доста жертвам заради нея и знам, че един ден това ще ми се отплати. Най-малкото ще съм доволен от себе си. Най-важното е да се забавляваш. Ако е забавно – всичко е както трябва.
Какъв е срока на годност на trap саунда? Може ли да надживее Harlem Shake манията или всичко ще продължи, колкото Макарена танца навремето?
Срокът на годност е доста относително нещо. В момента електронната музика се развива с много бързи темпове и нещата постоянно еволюират. Скоро ще има нещо ново, по-модерно.
Участвал си на фестивали като Outlook – какви ще са приликите и разликите с предстоящия Horizon фестивал? Може ли този вид "чартър фестивали", организирани отвън да доведат до развитие на локалната сцена?
И зад двата фестивала стои една група хора. Всичко е движено от бас музиката. На Horizon ще има много повече хаус и техно, докато Outlook е насочен към по-твърдата бас музика – дъбстеп, дръмендбейс, както и към доста хип-хоп и реге напоследък. Horizon напомня на Dimensions, който се случва 2 дни след Outlook на същото място.
Вашата True Badness вечер на Horizon фестивала ще е...?
Ще бъде в Happy End Après Ski бара. Ще пускат Cheeba, който има страхотен Audio/Video сет, Planas от GDC, Tommy Gun и моя милост. Ще има доста дъбстеп, трап, брейкс, дръмендбейс.. Oбщо взето, всичко що е бас.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Ами... бях се зарекъл, че ще включа Тигре, тигре...
Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Винаги да крещиш. Ако шепнеш има вероятност да не бъдеш чут.
Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?
Ами, доста живи простаци има за пример... тютюнопушенето е готино.
В Diamondz графика за следващите месеци пише, че...?
Предстоят ремикса ми за Vendetta, 3-4 парчета със 100 Кила, още една-две колаборации, може би, самостоятелно EP за един английски лейбъл и така...
Парти девиз за финал?
Мързелът е тъпа работа.
Какъв тон за песен ни дава 2013 за начало – къдрави Falty бийт импулси, големият бариерен Flume риф, синьо Nosaj затъмнение, катедрално техно за молитви, Tера Eskmo инкогнита, електроакустичен сън в зимна нощ и всичко в замяна на хипстър бичето y moi.
FaltyDL – Hardcourage
След албума You Stand Uncertain вече беше абсолютно сигурно, че нюйоркският бийтбой Дрю Лъстман открадна играта на британците в запазените им дисциплини като 2step, garage, broken beat и сега, с Hardcourage прави още една смела стъпка напред. Тук, само шепота на Ед Макфърлейн от Friendly Fires в She Sleeps напомня вокалните поп хитове като Gospel Of Opal, Brazil и Waited Patiently от предишния албум. Акцентът е върху накъдрените бийт плетки в (Straight & Arrow, Uncea, For Karme, Bells) така характерни за FaltyDL, а с трака Korben Dallas (помниш ли героят на Брус Уилис в Петият елемент) Дрю може и да те разхълца неистово на дансинга.
Flume – Flume
Дебютният албум на 21-годишния австралиец Харли Стретън излезе в края на миналата година (и ще хитне Европа чак през февруари), но няма как да го оставим да мине транзит покрай ушите ни – не че прави нещо уникално или коренно различно от своите "братя по оръжие" като Lapalux, Shlohmo или Ryan Hemsworth, просто го прави с наистина завидна лекота и вече със златен поп статус по продажби. Дали ще са вокални бисери като Left Alone с мощен като коралов риф Chet Faker глас, Sleepless с луупнатите секси напеви на Jezzabell Doran и On Top с вдигащия хип-хоп речитатив на T.Shirt или ще са фънки вокално семплирани инструментали като Stay Close, Change, More Than You Thought и особено Holdin On – сърфирането из всички най-интригуващи жанрове на електронната музика през 2012 е на ниво мастърклас.
Darkstar – News from Nowhere
След пробивния сингъл Aidy's Girl Is a Computer, бритбийт дуото Darkstar се превърна в трио при срещата на продуцентите Ейдън Уали и Джеймс Йънг със старата им дружка, певецът Джеймс Батъри, и тримата поеха по пътя на електроакустичното съвършенство. В дебютния North, обаче, силите им стигнаха само до репетиция за настоящия втори албум News from Nowhere, който да разкрие истински потенциала им. Парчета като Timeaway, Armonica, You Don't Need A Weatherman и особено Amplified Ease идеално бракосъчетават фин броукън бийт с психеделичен соул, така че да се отплеснеш в ефирен сън в зимна нощ с широко отворени очи.
Eskmo – Terra
В края на миналата и началото на новата година, Брендън Ангелидис запълва празнината след брилянтния дебютен албум Eskmo с две ЕР-та – Language и Terra, което сумарно е равно на цял, нов албум. Наистина, парчета като Buffalo, Push and Pull, We Are All Terrestrial и Giants от Terra звучат като естествено продължение на I Just Want, Soul Music и Oh in This World of Dread, Carry On от Language, така че да разгонят малко облаците на носталгията, надвиснали над очакването на наследниците на хитовите Cloudlight и We Got More. Та, We Want More, Брендън!
Nosaj Thing – Home
Вторият албум на Джейсън Чунг разкрива една красноречива тенденция за Ел Ей бийт сцената в последните 6-7 години, откакто избухна като феномен с появата на Flying Кръстника Lotus – използването все повече на вокали, което превръща характерните бийт пъзели в поп ориентирани песни. Eclipse/Blue с хипнотичния глас на певицата Казу Макино и Try с Toro y Moi мантра напевите си, наистина са двете най-интригуващи парчета в Home, но Snap и Glue също не предават без бой стария инструментален бийт фронт.
Pantha Du Prince & The Bell Laboratory – Elements of Light
Минимал техно меса за маримба, ксилофон и... 50 камбани – Хендрик Вебер и норвежкият квинтет The Bell Laboratory вече са наясно що е то катедрално техно, а композиции като Photon и Spectral Split стават както за нощни интимни молитви, така и за площадни литургии на големи празници. Няма значение за кого бият камбаните, важно е вътрешен/външен мир да има за всички!
Toro Y Moi – Anything in Return
Чаз Бъндик се оказа особено продуктивен агент – по един нов албум (и то винаги в началото - януари-февруари) на година, откакто извади пробивния дебют Causers of This. Хубавото тук е, че Чаз се връща именно към разчупения, фънки звук на Causers of This с парчета като Say That, Harm in Change, Саке и Never Matter, а само за баланс идват интимни моменти като So Many Details, Cola, Grown Up Calls и Rose Quartz, с каквито името Toro Y Moi стана синоним на чилуейв и бални хипстър мелодии на годината.
Отново е май и Emika отново ни е на гости... този път виртуално. Една година след концерта ù, срещите с Ема Джоли продължават, защото сега е време за... Dva – вторият ù албум, който излиза на 10 юни. Миналата година чухме на живо Dem Worlds, едно от парчетата в Dva, а сега в специален минимикс ще се леят хитови сингли от него като Searching, She Beats, Sing To Me, Sleep With My Enemies, Centuries и Fight For Your Love. Да, Ема се бори (почти като в Боен клуб) за любовта към музиката (и не само), затова и ни е толкова присърце и обичаме да се срещаме с нея, да не говорим, че винаги може да извади един-Dva жокера по интригуващи теми като сексизма в музиката, начина на живот по бас ноти и... просто казано с две думи – She Beats!
С какво ще запомниш концерта в София?
Много приятни спомени... Първият ми концерт в този град, който ми се стори доста интересен. Срещнах страшно готини фенове на моята музика и си прекарах невероятно добре с тях. А и звукът в клуба беше дълбок и мощен... Помня, че исках да си купя една от картините, изложени във фоайето на хотела, но не можех да я взема в самолета и така съжалявам, защото все още сънувам тази картина... Но пък тогава получих друга невероятна картина като подарък от една много специална дама:).
Новият ти албум се казва Dva. Защо?
Dva означава "две" на чешки. Освен, че е втория ми албум, специално за него записах струнни аранжименти с оркестър в Прага и така се завърнах към чешките си корени. Майка ми е от Прага, а когато е била на 17 е заминала за Англия и така чешкото ми семейство е било разделено от политиката и историята. Като дете разбрах, че съществуват два различни вида Европа – Източна и Западна, и осъзнах, че историята винаги звучи различно, в зависимост от това кой я пише.
Албумът Dva е моя лична, интимна гледна точка, която изразява много форми на подтискане и тъмни сили, но и открива път към освобождаване от тях и достигане на вътрешна сила, мир... Това не е поп музика. Не е сантиментален, романтичен албум... Това е нов начин на композиране, на изразяване за мен.
Dva наистина е доста различен от дебютния ти албум и най-вече от Chemical Fever EP, но и те сякаш отразяват, като огледало, различни периоди от живота ти... Защо Emika изглежда променена днес?
Музиката, която правя е като запис на това, което чувствам, на вибрациите, които усещам с душата си. А всичко това идва от самия живот. Музиката ми не е като огледало, тя е начина, по който живея. Не познавам друг живот... С първия албум доста попътувах по турнета, а когато представяш музиката си на живо и си отворен към директната среща с публиката, научаваш постоянно нови и нови истории, гледни точки... Това ме промени, накара ме да израсна като жена, а и винаги съм влагала това, което се случва в душата ми в музиката. Затова и тя не зависи от състоянието на музикалната индустрия, а звучи по начина, по който самата аз живея тук и сега.
Едно от новите парчета се казва Searching... какво търсиш в Музиката, в живота днес?
Своята публика... Искам да я срещна и да погледна през очите ù. Напоследък мисля доста за истинската свобода на креативност... за изграждането на музикален лейбъл. Изучавам отблизо музикалния бизнес сега и се боря да получа признание за своята работа... Опитвам се с всички сили да променя сексисткото отношение към жените-музикални продуценти днес.
Защо реши да направиш римейк точно на Wicked Game? И кои са твоите wicked games в живота?
Изпълнителният ми продуцент Ханк Шоклий, който е мой ментор в развитието ми като продуцент, предложи да направя такъв римейк, за да покажа, че притежавам свой собствен саунд, който дава свободата да пренаписваш чужда и добре позната музика като своя. Беше си експеримент, тест и предизвикателство за мен, защото ми е лесно да пиша своя нова музика, но ми е трудно да пренаписвам някой друг и то да го правя по правилния начин, с респект към оригинала. Избрах Wicked Game, защото, за мен, тази песен притежава най-въздействащата и в същото време най-простата мелодия писана някога в поп музиката. Нещо като да събереш всички емоции в три акорда, които може да слушаш цяла вечност. Та, реших да пробвам как звучи по моя начин и май се получи прилично, а:)!?
Иначе такива wicked games има доста в живота ми... даже прекалено много, та да ги изброявам тук... Един ден може и да напиша книга с всички абсурдни мейли, които съм получавала и с игричките, които разни хора са се опитвали да ми въртят:).
Имаш ли си вече любимо парче от Dva?
Всеки ден е различно. Днес, например, съм на вълна Fight For Your Love.
''You can undress me,
You can break my bones,
You can make me bleed,
You can take my dreams.
When I die, I take nothing with me,
When I die, I leave you here.''
Просто песен за това да не се отказваш никога от страстта, да се бориш за нея неуморно, да понасяш всички удари и да не ти пука, че боли от тях, защото страстта е това, което те прави жив и за което си заслужава да живееш.
Някои от текстовете ти звучат доста феминистки... кои са Жените, на които се възхищаваш и с които (ала сцената в Боен клуб) би премерила сили?
Да, феминистки са, но не нарочно, а по простата причина, че съм Жена, която пее, пише и композира песни, в които гледната ми точка винаги ще заема основно място. Повечето поп песни, с които всеки ден ни облъчват, са написани от мъже. Повечето поп певици се държат като сексуални обекти за мъже... Това е нещо адски скучно и досадно в музиката за мен и се опитвам да го променя с това, което правя.
Иначе харесвам фотографката Бетина Реймс, с нея бих премерила сили:)...
В дневника на Emika за следващите месеци пише...?
Масивно световно турне, на което ще хвърлям забавни Emika значки в публиката, докато свиря на сцената:)... Има толкова много неща, които да подготвя и да репетирам сега, преди началото. И да живея с музиката на 1000%...
Парти девиз за финал?
Keep On Keeping On :))))