Музикалният фестивал Horizon се завръща на парти хоризонта – малко след финала на Олимпиадата в Сочи, от 8 до 14 март, в Банско за втора поредна година ще се вихри Банскалиада по бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.
Българската делегация – след паметния рейв (при всевъзможни метеорологични условия) на планинската сцена (пред хижа Изворите) миналата година, Страхил Велчев или KiNK се завръща за нови бийт подвизи с дебютния си албум Under Destruction, този път в компанията на партньора си в живота и музиката Рахел Тодорова/Rachel Row. Българският бийт флаг ще развяват също както участници от миналото издание като Nick Nikolov, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq, Vanks, така и нови попълнения в Horizon отбора от родни (добре познати) парти герои като Sirius & Methodikal, StefaK, L 33, Qaseo а.к.а The Bulgarian, Emil Prize... И дано този път звучи повече българска реч по пистите и клубовете на Банско (залято от чартър британци), а не като миналата година да наброяваме точно колкото олимпийския ни отбор в Сочи.
KiNK @ Horizon 2013 © фотография MIR
Парти Интернационал – делегацията от чужди гости този път е пълна с агенти от Висшата лига на електронната музика – от немското дийп хаус дуо Âme (съоснователи на емблематичния лейбъл Innervisions) и хаус легендите Kerri Chandler и Roy Davis Jr, през броукън бийт класика Zed Bias (неслучайно миналогодишния му албум носи името Boss) и дъб естетите Phaeleh, dBridge и легендарната саундсистема Channel One, до ню скул агенти на върха на играта като fLako, холандците Detroit Swindle (които може и да представят премиерно дебютния си албум), полското дуо Catz 'n' Dogz, тийн хаус (ала Disclosure) дуото Bondax... И въобще, тази година, фестивалът акцентира на повече лайв изяви (като джемсешъните на Андрея Триана и на Rachel Row), повече равноправие на половете (със сетовете на диджейките/продуценти Amy Becker, Barely Legal) и промотиране на пробивни бийтмейкъри (които записват сефтето на родна земя) като Josh Butler, My Panda Shall Fly, Moony, Walter Ego... Разбира се, завръщане на Horizon земя (явно им е харесало) ще направят и парти агенти като Eliphino, Klose One, Planas и Cheeba, както и промоутър организации с шоукейс вечеринки като Electric Minds, Trouble Vision, tief, Shapes, Vagabondz, Hit'n'Run и Pack London.
Âme @ Horizon 2014
Хотпайп Бийтспот – вече споменахме, че дневната планинска сцена (пред хотел Tofana, която ще бъде достъпна и с бусове от Банско) е едно от задължителните Horizon места, а новото е, че тази година ще има две такива сцени – втората (и по-уединена) The Secret Hotel (хижа Изворите) ще бъде в близост до пистата и до първата сцена, където ще бъде изграден сноуборд парк за ежедневни фрийстайл демонстрации от професионалисти. Не са за пропускане и "богатирската механа" (миналата година камък + дърво + Jackmaster беше идеална парти комбинация) на хотел Gardenia, огромният клуб Euphoria или залите на The Club (перфектният фолк клуб за бас фиеста), както и интимния бар Oxygen. Едно е сигурно – хепиенд на Банскалиадата по бордърбийткрос ще има, както няма да има загубили, а само спечелили медали за удоволствие.
Horizon 2014 е от 8 до 14 март, Банско. Билети тук
- фул пас – 80 лева
- 3-дневен пас (8-10 март) – 50 лева
- 3-дневен пас (11-14 март) – 50 лева
раздава 2 фул паса за Horizon 2014 на тези, които отговорят (с коментари под статията) на следния въпрос:
- Кои от участниците на Horizon 2014 са се разписвали в нашия подкаст сериал?
Кой не знае Баба Ванга, кой не е слушал за нея... Обаче, може би не познавате чешкия лейбъл за авангардна електроника Baba Vanga, затова и ви срещаме с Lucia и Ground – двамата създатели на лейбъла (и част от колектива Easterndaze), които ни забъркаха Baba Vanga микстейп (от апокалиптични бийт фаворити и неиздавани такива), докато си говорим за добрите стари аудиокасети, за предсказанията на Баба Ванга и ...
Защо точно Baba Vanga? Доколкото знаем името на лейбъла се е родило след пътуване от Варна до София... ?
Дълго време търсихме подходящо име на лейбъла, а и искахме то да има както източноевропейски произход, така и да носи собствен, самостоятелен смисъл като независим звук/дума. Така казано, името означава повече за нас просто като комбинация от звуци, но, разбира се, много харесваме и митологията, смисловите значения, които носи в себе си.
Как изглежда днешния свят през "очите" на Baba Vanga? Ще има ли Трета световна война... и въобще кои от предсказанията на Баба Ванга, според вас, са се случили и продължават да се сбъдват?
Преди време, купихме книга на немски от племенницата на Баба Ванга, в която тя описва своя живот с нея, но там не се споменаваха предсказанията, които е правела и проблемът, за нас, е, че не знаем откъде идват пророчествата, които приписват на Баба Ванга... има всякакви, понякога не много надеждни източници, но... ако Третата световна война е друго име за Апокалипсис, то може би вече е настъпил... или поне това е общото усещане, което витае във въздуха в нашата част от света.
Има ли някое конкретно парче от лейбъл каталога на Baba Vanga, с което особено се гордеете?
О, харесваме много от траковете, които издаваме.
Издавате музика изключително и само на аудиокасети... това обсесия ли е... и въобще как се отнасяте към хайп машината, която обслужва всичко винтидж и ретрошик?
Касетите са икономическо решение за нас. Просто не разполагаме нито с парите, за да издаваме винил, нито с нужните контакти и канали за дистрибуция. Може би просто не харесваме дисковете, които имат доста по-кратък срок на годност в сравнение с касетките, а и винаги сме искали да издаваме музика на физически носител. В касетите винаги има и код за даунлоуд, така че видът на физическия носител дори може да бъде без значение. Касетките просто изглеждаха идеален вариант за нас и въобще не ни пука за хайпа около всичко винтидж и ретро.
Работите предимно със сравнително непознати артисти... Защо и как ги избирате сред дигиталния океан от саунд продуценти, каквото е електронната музика днес?
За щастие, работим с автори, които не само са талантливи музиканти, но преди всичко са и много вдъхновяващи и специални хора. Наистина не ни пука за слава или за световна неизвестност, предпочитаме да работим с хора, чийто мироглед и форми на изкуство са въпрос на лично, оригинално себеизразяване, въпрос на вътрешна потребност и нещо, което биха правили без значение дали ще бъде издадено или не. Не бихме искали да работим с продуценти, които бълват музика, заради влиянието на мода или определен лайфстайл, без да изпитват вътрешна потребност да го правят.
Кой създава артуърка на Baba Vanga релийзите? И как най-добре се слива музика и визия според вас?
Досега, за щастие, по-голямата част от артистите, които издаваме, работят и като визуални автори, така че в повечето случаи артуъркът си е техен. Иначе, идентичността на лейбъла ни е дело на невероятния COFO, словашкият дизайнер Йозеф Тушан, а в момента за цялостната визия се грижи също словашки дизайнер – младата и талантлива Маргарета Фехер. Общо взето, обръщаме внимание на визуалната страна на нещата, искаме релийзите ни да изглеждат добре, хаха...
Кои са проблемите или пък предимствата в управлението на независим лейбъл като вашия?
Няма Пари, Няма Дистрибуция, Няма Слава... хаха...
Кой е звукът, който въздейства най-силно и емоционално върху хората, според вас?
Плачът и Крясъкът...
А каква е мисията на Baba Vanga? И какво ново в каталога?
Да промотираме музика, която върви извън наложени и актуални трендове, която може да оставя следи след себе си, така че да съществува достатъчно дълго, за да се превърне в самодостатъчна.
Иначе, скоро издаваме втория албум на Somnoroase Pasarele, аудиовизуален проект от Букурещ, чийто дебют издадохме преди няколко години, но все още е сред нашите фаворити. Също така имаме новости от естонския продуцент Benzokai, чийто утопични звукови инсталации този път ще бъдат в компанията на абстрактни рап вокали...
И за финал, какво е предсказанието на Baba Vanga за електронната музика и сцена през 2016?
Завръщане на дръменбейса, на Mini Disc-а и 78 rpm-а
Първо техно парти в голяма зала, първи рейв на морския бряг (незабравимата '98 на Моста в Бургас), първи стрийт парад... и така вече 20 години парти платформата Metropolis не само, че не поляга носталгично на стари лаври, но дори празнува 2.0 юбилей на 22 април с чисто новата парти серия Sonic Voyager с KiNK и Ben Klock. Затова докато Jassen Petrov и Steven ни забъркват по повода специален back2back сет, заедно си говорим за...
20 години... много ли са... малко ли са? И има ли нещо от денят, в който се роди идеята Metropolis, което прилагате и днес в работата си?
Я: Отлетяха за една секунда.., но иначе, сравнено с всичко, което мина и замина през музикалната сцена за това време, си е цяла епоха.
С: Наистина минаха много, много бързо. Това, което и сега продължаваме да спазваме е да следваме вътрешното си усещане за сцената, музиката, артистите и всичко свързано с тях.
Защо след 20 години българската електронна сцена все още се дели на групички по интереси, а не работи Заедно за една обща цел?
Я: Коя е тази обща цел? За съжаление, тук всеки иска да се докаже не с нещото, което прави, а с отрицанието на другите – но всъщност, може би, трябва да е така – дори в будизма един ученик израства когато отрича учителя си. Това е толкова човешко.
С: Ами, това е естествения ход на всяка човешка дейност. Ако си автомонтьор, рано или късно разбираш, че най-вече те влече двигателят с вътрешно горене, или турбо компресията, или окачването и задвижването. А и не всички художници са импресионисти или сюрреалисти:)
Какво помните от първото и от последното Metropolis парти?
Я: Усмивките на хората.
С: Магията, която не се описва с думи. Всички толкова различни, сами по себе си, хора са заедно на една честота на вълната.
Най-големият риск, който сте поемали като промоутъри е... ? И какво бихте посъветвали всеки, който днес иска да създаде, организира и управлява парти платформа като Metropolis?
Я: Orbital през 2001 година. Това беше и най-голямата ни загуба, но не съжаляваме нито за секунда, че организирахме този концерт със SME. Съвет? Да вярват в това, което правят и да знаят, че доверие се печели трудно, но се губи за миг.
С: Да, най-големият риск беше концертът на Orbital. Едновременно с това беше и едно от най-красивите неща, които сме правили. Ще повторя Ясен – да вярват и да обичат това, което правят. Рано или късно нещата идват на мястото си.
Опитвали сте да продуцирате авторска музика, но като че ли марката Metropolis започна и остана преди всичко като парти платформа... Някога съжалявали ли сте, че Metropolis не се превърна в лейбъл, който да издава регулярно музика? И защо, според вас, е толкова трудно да се издава българска електронна музика?
Я: Музиката е нещо, което изисква време. Хубавото е, че за това няма възрастови ограничения. Всеки от нас тайничко готви по нещо... А иначе ние сме трима души – за какво по-напред да намерим време. Да издаваш българска музика е супер лесно когато си направиш лейбъл. Трудно е да издадеш за чужд... Но има българи, които го правят успешно.
С: Имаме студио, човъркаме си разни неща, но нашата долна граница е много висока и изискванията към самите нас са много високи. И разбира се – музиката не е работа от 9 до 5 – изисква се спокойствие на духа, време да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Истинското посвещаване на DJ-ството и промоутърството също отнема много време.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Я: На практика всички български артисти се менажират сами, но нека уточним какво означава артист, защото за нас човек, който пуска музика веднъж на два месеца е любител, а не артист. За да се наречеш артист трябва да опиташ да живееш от това, което правиш – другото е хоби. Най-големият проблем в този случай може да се окаже грешната самооценка. Един диджей трябва да знае къде може и къде не може да пуска музика. Ако намери точката си на фокус, той няма да има проблем.
С: Да, за съжаление, артистите се менажират сами в България. Това трябва да се промени и ако някой се интересува от съвет – да заповяда. Все ще е от полза.
Като диджеи със солиден опит... кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Я: Ако имаше такъв звук, то всички щяха да го използват и музиката щеше да е едно много скучно и тъжно нещо. Трудното е да накараш хората, които имат различна емоционалност да съпреживеят нещо заедно. Но честно казано за това няма точна рецепта.
С: Това е силно субективно. Имаме общ много добър приятел, който излива цялата си емоция, когато е в погото на някой метъл концерт. Тук може би е най-голямото майсторство на добрия DJ – да постави всички на дансинга пред него върху една и съща емоционална плоскост.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Я: Историята ще си я съчини всеки, който го чуе. Надяваме се да е с щастлив край.
С: Трябва да сложим от най-модерните парчета, да не ни помислят за.. NOT! Пуснахме музика, която ни вълнува в момента, съчетана по начин, приятен, както за танцуване, така и за слушане.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Я: Един велик френски композитор (създателят на минимализма) Ерик Сати казва: Защо трябва да е шумно, за да е хубаво?
С: Дългото шепнене се натрупва и става непреодолима вълна. Но понякога ми се иска да тропна по масата... и го правя.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Я: Да на: Разнообразието; емоцията; енергията.
Не на: Пуризмът; грозните танци – сякаш току-що си усетил, че си настъпил лайно; програмите за миксиране.
С: Да на: Взаимното влияние на стиловете; непрекъснато новите неща, които изскачат; енергията, която обединява хората на дансинга.
Не на: Фалшът на суперзвездите; непрекъснатият стремеж за доказване на собствената си (не)компетентност в социалните мрежи; виртуалната електронна сцена.
В дневника на Metropolis следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Я: Работа, работа, 6 август, почивка.
С: Парти, DJ гигове, лятно парти, чилакс.
Парти девиз за финал?
Я & С: Нещо, което ни каза Westbam навремето – we'll never stop living this way:)
Историята на RoboKnob е история за приятелство, казват Ясен Георгиев (Z3n) и Станислав Генадиев (Hypnos/Genda) – приятелство между човека и машините, приятелство между музика и визия, приятелство между техно и тяло (неслучайно Станислав Генадиев е хореограф със солидни проекти, соло и в компанията на Виолета Витанова), но най-добре да чуете тази лайв техно история от самите RoboKnob, затова...
Защо точно RoboKnob? И каква е историята зад създаването на проекта?
Историята на RoboKnob е история за приятелство на първо място. Името дойде след едно от ъндърграунд партитата, които направихме миналата година в The Fridge, а именно TExN серията заедно с Lena:K от Maschinenraum (Австрия). След като купона приключи, осъзнахме колко много ни болят върховете на пръстите от капачките на потенциометрите (knob). Бяхме тотално "превъртяли". В този момент просто смеха ни не можеше да утихне, просто защото вече имахме RoboKnob :)
Най-важното нещо в света на RoboKnob е...?
Ох, ами те са много неща, хахаха... Но може би най-важните, нещата на които разчитаме най-много, това са емоциите в конкретния момент, атмосферата и енергията на пространството, в което се намираме.
Ако използваме заглавието Синхроничност на последния танцов спектакъл на Станислав, то как в RoboKnob постигате синхрон и каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?
Я: RoboКnob е хомогенна структура и като такава, синхронът между две човешки тела е неизбежен.
С: Всичко е въпрос на ползотворен процес, в който ако имаш късмет да забележиш важните неща, то имаш шанс да ги запазиш и съхраниш. Невинаги "синхронът" работи по начина, по който сме очаквали, но това също е много полезно, тъй като ни предлага различно изживяване всеки път.
Двамата имате различен бекграунд, защо решихте да композирате лайв техно музика заедно?
Я: Ами, моята идея винаги е била свързана с представяне на "живо". Първо започнах със Z3n, после с iO Soundlab, a работата ни със Станислав за мен е най-естествената стъпка напред, защото се разбираме на ниво, което тепърва изследваме. Резултатът е живо изпълнение в експериментална форма, вдъхновено от техно музиката. И хеви метъла... хахахах
С: За мен е много ценно когато музиката се случва на момента... най-интересното е, че с Ясен имаме общо виждане и идея за звук, и тъй като се разбираме много добре се получава добър синтез. Когато изпълняваме музика наживо също така разполагаме с контрол върху всеки един елемент от това, което слушателите чуват, а за мен е много интересно как всички елементи могат да бъдат изменени почти до неузнаваемост по време на сет и всичко това пред очите/ушите на публиката.
Как бихте разказали историята на ЕР сериите Session Cuts? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?
Ами, това всъщност са отсечки от пътя до партито с Kangding Ray, Brando Lupi и Milan. Записите са направени в рамките на един месец или четири студио сесии a.k.a. Session Cuts. Не ме питай защо сериите са три :)
Като че ли композирането на музика при вас идва вследствие на импровизация по работата ви за танцови и мултидисциплинарни арт проекти като TRIAC и Безвремие... такава ли е RoboKnob концепцията и къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?
С: Композирането е нещо с много лица и характеристики. Има различни похвати и техники за композиция, саунд дизайн и разбира се, това включва и цялостна продукция и звук на определен проект. Бих казал, че според естеството на проекта подхождаме различно... но винаги има голяма доза импровизация, особено в началното изграждане на концепцията и дизайна на звуковата среда.
Я: Интересен въпрос. Струва ми се, че еволюционно никой не би могъл да даде верен отговор. Това е въпрос, чийто отговор разглежда различни аспекти и има много неизвестни също така. За мен музиката е емоция, а какво седи зад производството на дадено парче като технология е без значение. И да, работата ни цели да усъвършенстваме все повече импровизационните похвати, с които се представяме пред публика, а това преди всичко е емоционално израстване.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Търсихме постоянно усещане за ритъм и непрекъсващо усещане за дълбочина. Както всички знаем, при DJ миксовете, най-вече е важна селекцията, тук е добре да споменем, че сме подбрали тракове, които "седят" един до друг добре, разбира се, подплатени с елементи от любими наши артисти като Andy Stott, Planetary Assault Systems, Cio D'Or... Сетът е записван на 4 дека и честно казано екзекуцията беше сложна... добре, че покрай лайв изпълненията сме свикнали да следим няколко неща едновременно.
И двамата участвате в независими арт проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Това е доста дълга тема. Има доста субективни фактори, но в крайна сметка, който каквото може да направи, да действа. Все пак, многото работа е част от играта, ако искаш да стигнеш някъде, без значение къде се намираш. Естествено, когато има обратна връзка е много по-лесно да вървиш напред. Ако говорим за проблеми – тук има много. Най-важното е да не се отказваш. Всяко нещо, което те сваля долу ти дава поне пет причини да продължиш напред.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Добре, че не ти отговорих вчера на този въпрос :) Няма нужда да се крещи или шепне. Ако успеем да вдъхновим някой с нещата, които правим, тогава посланието ни е предадено напред. Вече интерпретацията на това съобщение си е чисто индивидуален процес, който ние не можем да владеем.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Обичаме Artmospheric Festival, KiNK и Bergschwein, и Mozyk.net и Mellow Radio на Ицо Пенчев. Не харесваме много неща, но пък който трябва си знае:)
В дневника на RoboKnob следващите няколко месеца са отбелязани като...?
23 април – участие с Jacek Sienkiewitcz в рамките на Sofia Underground 2016 - Inner Conflicts.
Работа по проекта TRIAC, юбилейно издание на Artmospheric Festival, Plana Open Air на Иво Гравес, участие на НОЩ Пловдив 2016 заедно със сърбина Avalux... e, междувременно ще има още "зайци", които ще изскочат от дупката, така че стойте на линия за новости.
Парти девиз за финал?
Work hard, Party Harder!
Melformator е пловдивски аудиовизуален колектив с много имена – SAYULKЕ, ATNS, Mironov, waysie, Phlip, nemko-fi, Samakitka & Moralez, които тази събота (2 юли) не само ще открият, но и ще закрият Сцена 1 на фестивала HippieLandia. Затова и ви срещаме със SAYULKЕ (или Самуил Кехайов), който ни забърка летен микс коктейл с марката Melformator, докато си говорим за:
Защо точно Melformator?
Държахме да е измислена дума с добро звучене на български и английски, също така и да се връзва с логото, което разработихме успоредно.
Кой е Melformator и за какво се бори а.к.а най-важното нещо в света на Melformator е...?
Мелформатор тръгна с идеята да създаде общество от хора с взаимни интереси в музиката, дигиталните визии и като цяло аудио/визуалното изкуство. До ден-днешен не се знае дали се получава или не, но продължаваме да се "борим". Важните неща са именно хората и тяхното настроение, докато присъстват на наши участия и прояви. Освен това винаги се стремим да "надскачаме" самите себе си и да откриваме нови предизвикателства по пътя.
Каква е историята зад създаването на проекта – просто SAYULKЕ + ATNS + Mironov + waysie + Phlip + nemko-fi = Melformator или уравнението е малко по-сложно?
САЮЛКЕ и waysie започнаха проекта, като веднага след това се присъединиха ATNS и nemko-fi. Няколко седмици след това направихме и първото си парти, след което лека-полека взехме да приобщаваме още хора в екипа ни. Mironov и Phlip. бяха първите, последваха ги Samakitka & Moralez, а тази година мислим да приобщим още няколко човека.
© Melformator
За вас HippieLandia означава...?
Веднага след обявяването на фестивала решихме да се включим – GusGus и HVOB са сред любимите ни изпълнители и силно се вълнуваме, че ще излезем на една сцена с тях.
Имате ли идеи за създаване на авторска електронна музика или държите Melformator да остане парти платформа с определена естетика на звука?
Идеи за музика винаги има, но времето е силно ограничено. Ние сме от хората, които не могат да правят само едно нещо и често ставаме жертва на разнообразните си интереси. Всеки от нас участва в няколко проекта, а имаме идеи и за още... Платформата остава, тъй че някой светъл ден може би ще направим авторски дебют.
Къде се намира тънката граница между диджеят и хората, които просто редят плейлисти? И къде се намирате вие в тази картинка?
За нас понятието DJ има само един смисъл – човек, който прави парти. Техническите умения също имат значение, но в основата на dj-инга е връзката между музиката и хората. Дали човекът, който стои зад миксера пуска на плейъри или от Spotify не е от съществено значение – важен е контакта с хората и всеобщото настроение. Част от нас в началото редяхме плейлисти, впоследствие задълбочихме нещата, но партито винаги е било на ниво.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Не крием истории в миксовете си, изграждаме ги според настроението в момента. Обикновено е актуална музика от изминалия месец-два, тъй като преслушваме всичко ново, което излиза и не се застояваме много на едно място. В случая, музиката е съобразена с изпълнителите на фестивала.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
В България всеки е малко или много мениджър. Тук няма развит пазар за алтернативната музика и изпълнителите са често принудени да се промотират сами. Проблемът е най-вече, че липсва мотивация за музикантите – не остава време за много креативност докато търкаш чаши по 8 часа на ден (бел. ред. Самуил се смее). Разбира се, надежда има – излизат нови имена всяка година, качествена музика се прави, а и се появяват нови промоутъри и клубове. Ние се стараем да допринесем както можем за цялостната картина.
© Melformator
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
По-скоро да имаш добри идеи и стратегия, с която да ги реализираш. И винаги да даваш максимума от енергията и уменията си, както и никога да не губиш честността към себе си. Шепотът и крещенето са крайности, трябва да се мисли повече от какво имат нужда хората.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Харесваме: многообразието, оригиналността, експериментите.
Не харесваме: натискът на индустрията, комерсиализацията, Давид Гета.
В дневника на Melformator следващите няколко месеца са отбелязани като...?
HippieLandia, Pool Party 3, Open Air, планина, море, почивка... на есен с песен – отново партита и събития. И нови експерименти.
Парти девиз за финал?
Взимаме назаем девиза на един познат: "Идвайте!"
Saturated Pixels са Любомир Брашненков и Ангел Додов – двамата преминават през множество музикални проекти преди бийт сатурацията им да ги отведе до Saturated Pixels и дебютното Photons ЕР, но най-добре самите Любо и Ачо да ви разкажат/изсвирят повече за сатурацията на пикселите, за лайв сливането на музика и визия (като това на 2 декември), за Pulse-а на експеримента и...
Защо точно Saturated Pixels? И каква е историята зад създаването на проекта?
Л: Saturated Pixels – наситени звукови картини – не звучи зле май. :) Историята е епична. И двамата с Ачо сме минали през няколко групи с различна стилистика. Минахме през китарния саунд. Когато започнахме да работим с музикални програми нещата зазвучаха по-електронно.
А: Може да се каже, че името е плод от разговор между нас и Марто от The Science, с които задълбочено размишлявахме върху различни екзистенциални въпроси, някои от които засягаха и пикселизирането и сатурацията в различни форми...
Л: Марто също беше за кратко във формацията за импровизирани джемове. А като гост в лайвове – Нино Гомез.
Най-важното нещо в света на Saturated Pixels е...?
Л: Това, което ни движи... Експериментът.
А: Не са едно и две, но са важни :)
Ако Saturated Pixels е жив организъм, каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?
Л: Ние сме едно в музиката, която правим.
А: При мен работи едното полукълбо на мозъка, а при Любо – другото. Сърцата са две.
Как бихте разказали историята на дебютното Photons ЕР? Защо точно Photons? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?
Л: Доста време бяхме в търсене на звука, който да ни допадне. Повечето ни идеи се раждат по време на джем и ги записваме в нашето студио. Когато бъде записана дадена тема след това има дълъг процес на обработка и осмисляне. Интересна е историята на парчето Space Caravan. То се роди за една вечер в един квартал с каравани в Лайпциг. В записа участва и един приятел – Марсел, който също прави музика. Нямаме определен фокус докато записваме, импулсивни сме и си даваме свобода да правим каквото ни се иска. Идеята за ЕР придоби плътност след срещата ни с Иван Шопов, той ни помогна с микс и мастеринг процеса, а след това албумът излезе през неговия лейбъл ABCD.
А: Всеки един трак от Photons е отделна история. Много си личат различните настроения във всяко едно парче. Иван направи така, че албумът да зазвучи по-цялостно, а ремикса който той сътвори наистина обедини албума. ЕР-то отскоро вече е и на физически носител – CD, като има и тениски с дизайн на Спартак Йорданов. Може да се намерят на предстоящите ни изяви.
Ако трябва да използвате думите Nothing и Everybody в едно изречение, то щеше да гласи...?
А: Everybody can do nothing but can someone do everything?
Изглежда музика и визия са едно цяло при вас... как решихте да работите със Спартак Йорданов (SpartArt) и има ли ваша музикална реплика, на която той да няма визуален отговор?
Л: Със Спарто сме приятели. Негово дело е обложката на Photons. Свирили сме също така заедно в две банди Osil Amuk и Cats Under Cars. Той е художник и артист, който не спира да експериментира и това кореспондира много с нещата, които правим. Визиите му са с абстрактно-експресивни сюжети. Използва течности, пигменти, субстанции и различни материали. Експериментира с живопис под камера.
А: Той е част от цялата пикселизация. Пластовете цвят, заедно със звука се превръщат в една обща материя.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Л: Възможно е. Но не всеки има такива качества.
А: Със сигурност има доста трудности да се менажираш сам, но има хора, които успяват да го правят с много усилия, за което им свалям шапка.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Л: Подкастът е ретроспекция на последните 2 години творчески търсения. Включихме парчетата от дебютното ни ЕР и едно напълно ново парче – Pulse – може би ще бъде издадено в следващия ни релийз. Тук са и самостоятелните проекти на двама ни – След Дъжд Качулка, Fragile, както и една прекрасна певица от Хановер – Valeska Jakobowicz. Има и ремикси на приятелските банди The Bedlam Club, Doesn't Frogs и джем бандата, в която участваме – WeAre NoRobots.
А: Мисля, че се получи добра палитра от хитове.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Л: Да мълчиш.
А: Нищо повече.
Къде се намира вътрешния мир според Saturated Pixels? И как се стига до него?
Л: В музиката. Чрез слушане.
А: Само със совалка към станция MIR.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Л: Нямам наблюдения.
А: Ние обичаме всички пчелички.
В дневника на Saturated Pixels следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Л: Работа в студио върху нов материал и концерт на 2 декември в БНР под шапката на Аларма Пънк Джаз заедно с Mytrip и NOCKTERN, които правят промо на своето EP - No Sugar Added.
А: Важното е да сме живи и здрави.
Парти девиз за финал?
А: Everybody's in the Club!
01. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels Remix)
02. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels acoustic Remix)
03. Saturated Pixels - Nothing
04. The Bedlam Club - Flying Underground (Saturated Pixels Remix)
05. Saturated Pixels - Space Caravan (Balkansky Remix)
06. Doesn't Frogs – Heat And Flash (Saturated Pixels Remix)
07. Saturated Pixels - Photons
08. Sled Dujd Kachulka - TIH (Sled Dujd Kachulka Remix)
09. Saturated Pixels - Everybody
10. WeAre NoRobots - Crystallization
11. Saturated Pixels - Space Caravan
12. Fragile - Sensitive
13. Fragile - Sensitive (Fragile Remix)
14. Saturated Pixels - Pulse
15. WeAre NoRobots - So Long, and Thanks for All the Fish
K▲NZ е Калоян Гаврилов, бийт агент с издания за лейбъли като WTF is SWAG, KOMPONENTI, Mahorka и е половината от лайв техно дуото 80s Clash. Именно страстта му към лайв електроника акциите ще го събере на 12 май в Studio EW с добре познати герои като Goro, Cyberian, Mytrip, Evitceles за всеобща бийт вакханалия на живо, така рядко срещана в родната клубна флора и фауна. Затова, докато наоколо се лее ембиънт и дъб техно с марката K▲NZ, си говорим с Калоян за вечната Live vs DJ дилема в електронната музика, за морето на бийт несигурността, за Космоса на вътрешния мир и за...
Защо точно K▲NZ?
K▲NZ е прякор, който имам много отдавна. Когато почнах да правя опити за създаване на някакви тракове просто кръстих първия си файл kanz-xxx (не помня кой беше точно, но е бил хип-хоп инструментал със сигурност). Някъде от 2004-та съм с него и някак си не мисля, че мога да го сменя вече.
Най-важното нещо в света на K▲NZ е...?
Да не губя искрата, да имам вдъхновение и да мога да правя това, което обичам. Понякога е много трудно.
Как се отнасяш към вечната дискусия Live vs DJ в електронната музика? И какъв е лайв сетъпа, с който обичаш да работиш?
За мен, двете неща са напълно различно изкуство и трябва да се разглеждат като такива. Винаги се забавлявам когато свирим с Дики (Димитър Славков от 80s Clash) или някой друг приятел, защото емоцията е много по-силна. Хората разбират когато на живо се опитваш да ги отведеш някъде и проявяват разбиране при грешките например, това му е чара. За лайв имам много семпъл сетъп: MacBook с Ableton Live и два Launch Pad-а, които ползвам за тригери. Много от нещата съм записал предварително в студиото. Забавата започва когато свършат и трябва да изкарам някой синтезатор и да почна да свиря акорди с клавиатурата на лаптопа.
Когато се гмурнеш в Sea Of Uncertainty... несигурността или сигурността дават повече творческа свобода?
Аз съм зодия Водолей, тоест ходещ въпрос "защо". Никога не си казвам, че конкретен трак е добър или завършен, а че следващият ще е по-добър. За това конкретно съм uncertain* дали ще се хареса на хората. Uncertainty is the name of the game.
Част си и от техно дуото 80s Clash... пътят към успеха за българските продуценти минава ли през коалицията или...?
Ами, наскоро четох една статия, че повечето колаборации са пряк път за посредствени резултати. Има нещо вярно в това, защото повечето ми приятели музиканти са тежки интроверти и нихилисти и трудно може да ги изкараш от домашното студио, където се чувстват най-добре и съответно дават най-добрите резултати. Музиката е нещо персонално. От друга страна аз имах късмета да срещна много талантлив музикант като Дики, от когото съм научил много. Нашата сила е, че сме на една вълна винаги когато свирим. Разбираме се с един поглед какво трябва да стане в даден момент от лайва. Хубаво е да имаш приятели продуценти, които ти дават градивна критика, която може да не е положителна всеки път.
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Ами, възможно е. Мога да дам примери като Страхил Велчев (KiNK) и Иван Шопов (COOH/Balkanskу). Според мен, те успяват да се менажират сами и да се борят с дедлайни и тур дати развивайки се в това, което правят. Мисля, че най-трудното е да се издържаш с работа, докато можеш да си позволиш да го правиш само от музика. Балансът семейство-работа-музика е много труден.
В музиката гониш ли целта "дебютен албум" или предпочиташ ЕР-то като изразно средство?
Дебютен албум със сигурност. Много се надявам да го направя в някакъв момент, тъй като това е голяма крачка за всеки артист. В албума имаш пълна свобода да покажеш всички цветове и лица, които имаш. Албум се прави с визия и идея, а моите идеи са спорадични на моменти. Може би ми липсва самодисциплината, но ако бях подреден човек сигурно щях да съм счетоводител (No Disrespect към професията).
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Няма история, това са цветове, които харесвам. Напоследък доста слушам ембиънт и експериментална музика и съм се придържал в тази стилистика. Просто подбрах парчета, които са ми интересни, надявам се и на слушателите.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да бъдеш себе си. Когато правиш нещо истинско то стига до хората.
Къде се намира вътрешния мир според K▲NZ? И как се стига до него?
Вътрешният мир... Може би в годините на себеусъвършенстване. Ако успееш да си най-добрия за теб самия, неминуемо си такъв и за околните.
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Пластмасова бутилка от Coca-Cola. Тя е обект, който може да даде ясна представа за настоящото състояние, в което се намираме. Агресивен маркетинг, консумеризъм, пластмаса от петрол и малко поп арт.
Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?
Харесва ми това, че е много достъпна за хората, които искат да започнат да се занимават. Има много компании, които бълват нови и интересни софтуер и хардуер инструменти, които помагат за вдъхновението и те карат да подхождаш към продуцирането по различен начин. Няма как да не споменем и безбройните онлайн платформи, благодарение на които формираме вкуса си и намираме нови артисти. Преди години това не беше така, а качествената музика се намираше много по-трудно.
Това, което не харесвам е малко контрадикция на гореспоменатите три неща. Достъпността свали качеството (има много посредствени лейбъли в момента). Не харесвам изкуствено създадения хайп около някои артисти от типа 3 note wonders. Не харесвам и това, че много малко артисти имат идентичност напоследък.
В дневника на K▲NZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Лайв среща на 12 май в Studio EW. И после отново студийни записи. Имам ново студио и ще се фокусирам върху правенето на нови тракове там.
Парти девиз за финал?
Quality Over Quantity.
Идеално знаем колко важни са първите пъти, знае го и Андрей Христозов, който дебютира при нас с документалния филм Дебют... Сега, Андрей се завръща, но този път в ново, музикално амплоа – проектът му Eorn току излезе с дебютното издание Aponama, затова сега Андрей ще разкаже повече за музата в несъществуващите думи, за Космоса на електронния звук, за Малайския кожокрил и... очаквайте свежо намигване към Айзък Азимов във финала на микса – както казва Андрей: "Траклистът е чист Бенджамин Бътън", нали...
Защо точно Eorn?
Зад името няма реален смисъл или история. Харесвам как звучи – криво, игриво и някак си чуждоземно, а и не е заето в Discogs, което е плюс!
За период от три години бях изгубил желанието си да създавам музика. Все още изпитвам трудност да дефинирам ясно причината за това, но за моя радост музата ме намери отново и ме ритна здраво по задните части. Докато се усетя в харддиска ми започнаха отново да се натрупват готови тракове.
Ритъм секциите на новите композиции са изградени от сурови и механични електронни звуци, но мелодиите и атмосферичните елементи са топли, емоционални и интроспективни. Взех решението да окомплектовам труда си и да започна процес на разпространение. Обратно на това което очаквах, изпитвам голямо удоволствие когато видя някой друг да се поклаща на музиката, която ме кара да танцувам когато няма никой наоколо.
Най-важното нещо в света на Eorn е...?
Сънната парализа.
Режисираш документални филми, записвал си музика/саундтрак за късометражни филми... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?
Субективното ми мнение, е че в дадената подредба медиумът и творческите средства са второстепенни. Най-важното е съдържанието на историята и искреността в намеренията на разказвача.
Как би разказал историята на Aponama? Защо точно това заглавие? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?
Обичам несъществуващи думи с повече гласни. Заглавията звучат сюрреалистично и абсурдно когато биват изговорени на глас.
Записите, които предстоят да бъдат издадени имат още по-дуалистичен характер. Някои от траковете, които чакат бяла светлина са чист дрон-ембиънт, а други са тежки композиции, които намират своето място в граничните райони на техно музиката и брейк-кора.
Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?
Eorn се осъществява с помощта на стара звукова карта и миди клавиатура. Въпреки, че в миналото съм работил с живи инструменти и аналогови синтезатори, не мога да сложа знака VS между тях и дигиталните технически средства. Всеки твори с каквото иска, с каквото може и най важното – с това, което му доставя най-голямо удоволствие.
Кой е отговорен за дизайна на дебютното ти издание и за Eorn логото?
Визуалната идентичност на проекта е мое дело. Създаването на обложка, лога, шрифтове и видеоклипове са занимания, които могат да отнемат доста ценно време, но рисуването с прашния ми графичен таблет е важен и удовлетворяващ елемент от работния процес.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Всички изживяхме странен период на усамотение и интроспекция. Селекцията ми е пряко отражение на това странно явление. Миксът започва с новоиздадени техно и електро композиции и завършва с класически транс парчета, които не спирах да слушам в тийнейджърските си години.
Траклистът е чист Бенджамин Бътън.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?
3. Mittelstandskinder ohne strom – Coming
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Предполагам, че и двете страни на монетата имат своите плюсове и минуси. Възможен е щастлив край и в двата наратива в зависимост от характера на главните персонажи. Важното е хората, които слушаме и създаваме тази музика да се подкрепяме и да се ценим.
Понеже не съм особено клубна натура, чак след издаването на Aponama научих за много български артисти, лейбъли и заобикалящите ги кръгове. Според мен вече не можем да говорим за потенциал, а за осъществена реалност. Всичко друго е въпрос на време и гледна точка.
Къде се намира вътрешния мир според Eorn? И как се стига до него?
И аз си задавам постоянно този въпрос... Може би в звездите. С реактивен двигател.
Според теб, като продуцент и режисьор, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Човешкият глас.
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Гледал съм няколко филма с подобен сюжет и мисля, че това не е добра идея. В моята глава д-р Елинор Ароуей прави фатална грешка. Ако обаче се намирам в ситуация, в която съм задължен да изпратя нещо, бих изпратил един Малайски кожокрил. Да си ги вземат обратно!
В дневника на Eorn следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Работа, музика, рисуване, танци... На 3 октомври правим промо парти на сингъла в пловдивския Wunderbær – зад пулта ще сме аз и железния резидент Denitza. Ще изпратим топлото време и злите духове както подобава!
Парти девиз за финал?
Kосмирай се!
Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...
Защо точно Otherr?
Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...
Най-важното нещо в света на Otherr е...?
Семейството ми.
Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?
Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...
Имаш ли си любим трак от Floating Stones?
Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...
Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?
Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.
Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?
Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...
А защо избра точно MOZYK да издадат албума?
Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...
Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Човешкият глас.
Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?
Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...
В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...
Парти или житейски девиз за финал?
Do Nothing in Moderation
"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...
Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?
В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.
Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.
Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.
Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.
Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?
Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.
Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.
Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.
Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.
Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?
Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.
С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?
За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.
Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.
Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.
В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."
Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?
Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.
Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.
И кое идва първо – текстът или музиката?
Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.
Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.
Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.
Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?
Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.
Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.
Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?
Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.
Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.
Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?
Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.
Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.
Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.
Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?
Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.
Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...
Кое те "пали" в електронната музика днес?
Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.
Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?
Altar of Plagues - A Remedy and a Fever
The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye
В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?
Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.
При мен самоиздаването става много... бавно.
Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.
Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.
Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.
С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.
Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.
През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.
Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.
А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.
Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?
Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.
Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...
Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...
Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Череп.
В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...
Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator – датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.
И мото за финал?
Expect Everything. Find What You Need.