Home / Рубрики / mix:mir / Станимир Евлогиев
A+ R A-
Станимир Евлогиев

Станимир Евлогиев

URL адрес: Електронна поща: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Албуми | BADBADNOTGOOD

Понеделник, 11 Октомври 2021г. 11:11ч. Публикувана в Музика

bbng-covertmBADBADNOTGOOD – Talk Memory


Кой?Александър Совински, Честър Хенсън и Лиланд Уити... или канадското ювелирно фюжън трио BadBadNotGood, което остави в миналото култ кавърирането и влезе смело в бъдещето на неортодоксалния джаз.

 

Какво? – Нотите на Паметта – да, помним идеално концертното лято на 2018-а и как отсъствието на оригиналния BBNG кийбордист Матю Тавареш (заменен от Джеймс Хил) никак не се отрази на брилянтната лайв BBNG атмосфера... Помним и че, преди точно 10 години, Алекс и Честър (и Мати) издадоха дебютния BBNG албум, но още в III-ия беше ясно, че ще оставят запазената си култ марка акустично свирене на хип-хоп хитове в миналото...

Помним и че след IV-ия албум (последния в компанията на Мати) BBNG загатнаха с Late Night Tales компилацията за любовта си към бразилската музика, та ако има нещо, което говори за нотната еволюция в актуалния Talk Memory албум, то това са композиции като City of Mirrors...

... Beside April, Love Proceeding и Talk Meaning – всички те украсени с невероятните струнни аранжименти на бразилската легенда Артур Верокай (и неговия ансамбъл, в който "греят" и цигуларя Николай Сапунджиев, и челистката Емила Вълова)...

Да, BBNG винаги са имали чудни колаборатори (списъкът е предълъг, да не изброяваме), дори пилотния сингъл тук Signal from the Noise е ко-продуциран от Floating Points, а в акция влизат и електрическата цитра на Laraaji (в Unfolding (Momentum 73), перкусиите на Карийм Ригинс (в Beside April), арфата на Брандий Йънгър и саксофона на Терас Мартин в Talk Meaning.

Но именно начинът, по който Алекс, Честър и Лиланд боравят с мелодията тук доказва, че нотите на Паметта са изключително селективни и ще осигурят на пандемичните ти есен и зима не само цвят и смисъл, но и... Бъдеще...


Кога? – когато искаш да разгониш сивата облачност на ежедневието...

 

Защо? – защото Паметта е селективна, но само когато избереш да загърбиш Миналото, тогава може да видиш Бъдещето...

 

007 и Смъртта…

Четвъртък, 30 Септември 2021г. 21:21ч. Публикувана в Кино

Изгарянето на крити тайни и съкровени желания, написани на хартия, може и да е стар (южно)италиански ритуал за скъсване с миналото в търсене на нов живот, но неслучайно именно този обичай е залегнал в началото на 25-ия 007 филм Смъртта може да почака, с който Даниъл Крейг се прощава (след 5 филма) с Бонд одисеята.

007nd6

Всъщност, 2022 година ще маркира 70 години от излизането на първия Бонд роман Казино Роял на Йън Флеминг и 60 години от началото на филмираната (в продължение на 25 филма) шпионска одисея на Бонд... Джеймс Бонд... като първата авантюра на британския агент (Шон Конъри) го среща с Д-р Но в Ямайка.

007nd16

Да, неслучайно, именно на този карибски остров намираме Бонд и сега... естествено, след като 5 години по-рано е прекарал бурно-експлозивен уикенд в южна Италия с Мадлен Суон (Леа Сейду), след който името на доктор Суон, за Бонд, е изписано на лист горяща хартия...

007nd21a

Да, още с "встъпването си в длъжност" (в Казино Роял) Даниъл Крейг промени образа на Бонд (дори любимия му коктейл), а историите на емблематичния МИ-6 агент от отделни филми без всякаква връзка помежду им се превърнаха в минисериал, чиито предишни части (Казино Роял, Спектър на утехата, Скайфол и Спектър) не само е добре да си гледал, за да знаеш какво се случва на екрана в момента, но и създават детайлна и пълнокръвна Бонд биография...

007nd29

И ако гледаме "животът" на Бонд като сериал, то нищо чудно, че попада в ръцете на Кери Йоджи Фукунага (натрупал опит и награди с първия сезон на Истински детектив), който тук опитва (къде успешно, къде – не толкова) всякакви трикове (превърнали го и в първия режисьор със сценаристки кредити в историята на 25-те Бонд филма), така че Смъртта може да почака да не е "поредния 007 филм"...

007nd30

Амбициозно, но не и непосилно в компанията на виртуозен оператор като Линъс Сандгрен (Американска схема, Ла Ла Ленд, Първият човек) и класик като Ханс Цимер (не че саунд дизайна му тук може да се мери с епохалния Дюн), които знаят как да боравят с драмата, така че да не гледаш "поредния 007 филм"...

007nd33

Затова и тук се нарушават "правилата" като "разкриват" още в самото начало главния антагонист на Бонд, прецизно-"отровния" злодей Луцифер Сафин (Рами Малек)... Затова и мисията на Бонд тук напипва пулса на "модерните заплахи" – нанобот зараза, която поразява хора с определени ДНК особености (ДНК спиралата от пистолети в началните надписа на филма е неслучайна ирония, почти колкото трикратното пандемично отлагане на Смъртта може да почака)...

007nd42

Затова и тук ще има Бонд-прецеденти като използването на три модела Астън Мартин (дори прототипа Valhalla) и... най-важното – акция на едновременно действащи двама 007 агенти, Джеймс 007/Крейг и Номи 007/Лашана Линч, които колкото и иронично (и политкоректно) да се заиграват, че "това е просто номер", всички знаем, че не е...

007nd38

Затова и златния кримка принцип cherchez la femme тук ще се надгражда – дори не говорим за ироничните намигвания за отношенията на Бонд с/към Жените, а за първия пълнокръвен и пълноценен образ на "момиче на Бонд", какъвто е Мадлен Суон/Леа Сейду, която дърпа и конците на историята...

007nd39

Затова и тук ще има време за най-големия прецедент в Бонд биографията – да, Казино Роял, Спектър на утехата, Скайфол и Спектър доказаха, че Джеймс може да има минало, настояще и бъдеще (и проблеми) като всеки реален човек (може и такава да е била идеята на Йън Флеминг), но само Смъртта може да почака дава на Бонд... Семейство, с вечната драма около създаването и запазването на такова...

007nd41

 

А когато излезеш от зоната на Егото "имаш цялото време на света" да се измисляш наново... дори Смъртта се превръща в късче горящ сценарий...

 007nd44

 

Смъртта може да почака е в 2D, 3D, IMAX 3D и 4DX кината

Албуми | Amon Tobin vs Stone Giants

Вторник, 28 Септември 2021г. 12:12ч. Публикувана в Музика

Amon Tobin amonlive                                           vs                                         amongiantsStone Giants 

 

Кой?Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин... или бразилският саунд дизайн виртуоз с толкова артистични псевдонима, колкото имена има дадени по рождение... Stone Giants, Figueroa, Only Child Tyrant, Two Fingers, Cujo...

 

Какво? – Би(йт)поляризация на Живота – когато преди 2 години Амон Тобин "възкръсна" (след 8-годишна пауза) с албума Fear in a Handful of Dust и нова концепция за издаване на музика (чрез собствената абонамент-платформа Nomark) едва ли някой смело е предполагал, че Тобин ще се озове в "окото" на творчески циклон, който ще издухва не по два, ами по три и повече албума на година (да не споменаваме и страничните му комбо акции с Thys, Current Value и Little Snake)... Първо бяха неговите лични Long Stories, Only Child Tyrant отклонението с Time to Run, Two Fingers компилацията Fight! Fight! Fight!, вокалното Figueroa амплоа с ювелирния The World As We Know It, за да се стигне до тазгодишните West Coast Love Stories под алтерегото Stone Giants и How Do You Live с печата на рожденото Тобин име...

Да, нишката, свързваща всички музикални Амон-проявления е играта с модуларни синтезатори, както и вокалното Figueroa амплоа (чуйте Sweet Inertia и Best Be Sure), така че ако искате да усетите наистина къде във времево-бийт-пространствения континуум се намира Тобин в момента, вземете в тандем именно албумите How Do You Live и West Coast Love Stories, които събират всичките му алтерегота в едно...

Комбо преливането между модуларни синтезатори, вокални ефекти и семплирането на акустични инструменти и звуци е ювелирно в тракове като How Do You Live, Sweet Inertia, In a Valley Stood the Sun, Now Future, Black as the Sun, West Coast Love Stories, Metropole, Best Be Sure, A Well Run Road, Stinson Beach, The Girl With the Great Ideas (That I Steal) и Fairweather, които разкриват защо силната музикална поляризация на Тобин живее в абсолютна хармония и симбиоза.


Кога? – двата албума са идеални за подреждане на пъзела от плуващи есенни облаци, техниколор-листопад и една-две капки (порой) меланхолия...

 

Защо? – защото Ти избираш How Do You Live, но с Амон Тобин в саундтрак-крачка Пътят е поне две идеи по-приятен...

 

Албуми | Ludovico Einaudi vs Hania Rani

Неделя, 06 Юни 2021г. 19:19ч. Публикувана в Музика

           le cinema cover Ludovico Einaudi                            vs                             Hania Rani haniarani-cover

 

Кой?Людовико Айнауди, италианският властелин на пианото и нео-класиката; Хана Ранишевска, полската дива на 88-те клавиша, по-известна като Hania Rani...

 

Какво? – Чуй Киното – да, говорим за филмова музика... говорим за два албума-компилации – Cinema от Людовико Айнауди и Music for Film and Theatre от Hania Rani – с лично селектирано от авторите кино по ноти... акустични композиции, които не само превръщат филмите (и пиесите), в които са включени, в поезия от звук и картини... не само създават петолинието на Живота на героите, чиято история разказват, но и както чудесно обобщава режисьорът Шейн Медоус: "Когато Айнауди седне зад пианото това, което преди не е било филм, става филм"...

ludovicoeinaudi

Да, Айнауди е ключовата фигура в музиката и на двата филма (обрали важните кинонагради тази година) Земя на номади и Бащата (без самият той да получи дори номинация за музика – релевантност на Оскари и прочие статуетки ли, що ли), но авантюрата на Людовико с киното по ноти датира преди повече от 30 години, когато започва да композира за театрални и танцови представления...

Да, Cinema е магнум компилация (с 28 композиции), която събира късчета от живота на самия Айнауди, както тези филмови теми подреждат пъзела на героите, чиито филмови истории разказват – от Le Оnde (от едноименния дебютен пиано албум на Айнауди и филма Aprile през 1998-а), през Histoire Sans Nom (от филма Sotto Falso Nome) и Dietro Сasa, Fuori dal Мondo, Berlin Song и Nuvole Bianche (от This Is England антологията на Шейн Медоус)...

Ascolta, Time Lapse, Walk, Fly, Run и Experience (от френския хит Недосегаемите и в Мама на Ксавие Долан), та се стигне до My Journey темата от Бащата и пъзела от творчеството му с Oltremare, Petricor, Golden Butterflies и Low Mist в Земя на номади...

28 хем интимни, хем епични, но винаги фини теми, които пресъздават Поезията (и на Екрана, и в Живота), така че когато отново чуеш брилянтна симбиоза между пиано и струнни аранжименти (да, като тези при Макс Рихтер и Олафур Арналдс) да знаеш че си попаднал в дома на Киното и вътрешния мир... в Дома на Людовико Айнауди...

 

Пианото също винаги е било Дом и за Hania Rani – дори младата Хана да не бе дала това метафорично заглавие Home на втория си албум (след дебютния триумф с Esja) пак щеше да бъде ясно, че 88-те чернобели клавиша изграждат Вселената, в която Hania Rani диша, живее и твори (отначало камерна музика като Айнауди, а после колаборации с Christian Löffler, Hior Chronik и бенда ù tęskno) до днес...

haniarani5

Всъщност, именно миналогодишния Home подсказа гранде кинематографията на нейната музика (със серията брилянтни видеоклипове за F Major, Tennen, Leaving и едноименното Home), така че появата на Music for Film and Theatre никак не е случайна – тази лична селекция е още по-ценна и с факта, че освен специално композираните филмови теми The Beach, Trip to Ireland, The Locker Room, At the Hospital (от дебютния ù саундтрак за филма I Never Cry) и Journey, In Between и Prayer (от миналогодишния филм xAbo: Father Boniecki) включва и невлязлото, но ювелирно изпълнение Ghosts от постановката Pradziady на режисьора Михал Здуник, работил с Хана и по пиесата Нора, чиято тема поставя финалната кода/щрих на компилацията тук...

Специална е и колаборацията Soleil Pâle с режисьора Нийлс Кастийон (виновен и за кинотрипа във F Major) като именно нефилмовите (иначе казано театрални и танцови) композиции включени тук доказват, че Hania Rani не само чува Киното, но скоро и То (голямото Кино) ще я слуша неистово...

 

Кога? – когато искаш да чуеш Киното...

 

Защо? – ако Киното е Поезия в Картнни, то Музиката е ритъмът, в който Те (Картините) се движат...

 

онлайн