Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (52)

Понеделник, 12 Март 2012г. 15:03ч.

MIR 07 | Royce Wood JR

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Помните ли концерта на Джейми Уун? А помните ли агентът с него на сцената, който изсвири откриващото парче Echoes изцяло на роял? Той е Джеймс Ройс Ууд Джуниър и отново ни е на гости – този път ни забърка специален mir-logo-black-50x25микс изцяло със собствена продукция. Ройс Ууд Джуниър е свеж бийт агент на път да издаде дебютния си албум, затова тук ще чуеш един-два жокера как ще звучи той. Ройс е и човек, който обича да споделя музика със стари, добри приятели, затова в микса витаят и гласовете на Джейми Уун (който дори рапира !?!) и певицата Stac. Ройс може би вече обича и всичко нашенско, и родно след като сръбна троянска сливова, затова като реверанс ще чуеш и продукция от родния, живеещ в Лондон, Николай Сеизов а.к.а Micromattic...

 

 

С какво ще запомниш концерта ти с Джейми Уун в България?

С една от най-екзалтираните публики от цялото ни турне. Общо взето, по моя скромен опит, в цяла Източна Европа хората са по-живички от тези в останалата част от Европа... Храната също е страхотна, а и все още може да се пуши навсякъде, което е прекрасно за пушач като мен, хаха...

 

С Джейми сте били съученици в Brit School, но как всъщност започна твоята афера с музиката и заработихте с него?

С Джейми, от около 16-годишни, правим заедно музика, с известни прекъсвания. Най-голямата пауза беше преди няколко години, но ето че сега отново сме заедно... и да работя с него по Мirrorwriting, както в студиото, така и докато го представяхме наживо по концерти, беше страхотно за мен.

 

Изглежда, че музиката за теб е споделяне на нещо хубаво с добри, стари приятели – и Джейми, и Stac, с която издадохте Second Lens EP, са такива твои стари другарчета... ?

Предполагам, че просто имам късмета приятелите около мен да се оказват адски талантливи музиканти и изпълнители... Въпреки, че проектът със Stac се случи повече от разстояние – тя ми пращаше акапели, аз редях бийтове. През по-голямата част от миналата година бях на турне с Джейми, така че просто получавах вокалите от Stac, а аз продуцирах когато и където можех... Песента Wet от Second Lens EP например, беше записана за около 15 минути в хотел Hudson в Ню Йорк... тогава просто трябваше да изстискам всичко възможно от парчето.

 

 

Заиграваш се и с иронични парчета като Good Cheese, Raggo is as Raggo does направени заради кефа и пародията, та колко важни са шегите и закачките в музиката?

Във всеки дреме килерен рапър, хаха... а и няма нищо по-забавно от това да скалъпиш набързо хип-хоп трак, да събереш добри приятелчета, да пийнете и да се държите глупаво няколко часа, като в същото време просто правите музика. Ако през цялото време го играеш прекалено насериозно, музиката може да стане тягостно занимание. Все пак, някои от най-добрите песни се пръкват именно тогава, когато не ти пука особено какво ще се получи накрая.

 

Това, че работиш с певци като Джейми и Stac, това ли ти даде смелост да пееш в собствените си песни или...?

Гласът ми не е дар от Бога, като на тях двамата, но все пак мога да изпея прилично добре някоя и друга песен, хаха... Винаги съм го правел, но и преди винаги се опитвах да намеря някой завършен певец, който да презапише вокалите. Сега вече наистина не ми пука. Просто изпявам вокалите, редя бийтовете... и го оставям така, мамка му!

 

Разкажи повече за дебютния ти албум... каква е историята?

За историята не знам още, обаче имам цял куп тотално различни парчета, които някакси трябва да събера в едно цяло – от фолк песни до техно... един Господ знае как може да се съчетае това... може би ще бъде фолкитех албум, хаха...

 

 

А каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Това е просто колекция от мои парчета – едни са нови, други стари, някои ще влязат в албума... Като цяло, миксът се лее лежерно, кротичко... идеално върви с чаша хубав чай.

 

Сега ти предстои...?

Да загрея чайника, хаха... да завърша албума си и може би да поработим с Джейми върху някои от новите му неща. Също, надявам се, ще запиша няколко ремикса и продукция за други артисти.

 

Парти девиз за финал?

Raggo is as Raggo does



1. RWJ - Noon

2. RWJ feat. Michael MacWoonald - Jodie

3. RWJ - Don't Wanna Lose You

4. Bubble Shit - Raggo is as Raggo does

5. Micromattic - Uncanny (RWJ remix)

6. Jamie Woon - Lady Luck (RWJ retwix)

7. RWJ - Touch

8. RWJ - Fivebit

9. RWJ - Clacks

10. RWJ & Stac - Edge

 

Сряда, 15 Февруари 2012г. 12:17ч.

MIR 06 | Disco Nutter

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Името Disco Nutter ще свързваш по-често с дъбстепа и неговите мутации, отколкото с диското. Неслучайно – Ясен Велчев е диджей и продуцент на бас музика за лейбъли като Saturate!, Section 8 Recordings, Carbon Logic. Също е и значима част от екипа на музикалната онлайн платформа за бас обсесии Stash!, както и българският представител на миналогодишната престижна Red Bull Music Academy конференция в Мадрид. Тази година RBMA инвазията ще захапе Голямата ябълка а.к.а Ню Йорк от 30 септември до 2 ноември, а всеки необратимо обсебен от музиката може да кандидатства за участие до 2 април. Затова докато с Ясен съживявахме спомени и усмивки от работата му с Om Unit и други артисти миналата година в Мадрид, той ни забърка спейс бас коктейл с основни парти съставки: Om Unit & Disco Nutter, Addison Groove, Photek, Scuba...

 

Има ли шега с диското в Disco Nutter и защо си избра точно това име?

Няма шега. Просто ми дойде наум един ден, докато си драсках на един лист по време на лекции.

 

Когато чуеш RBMA си спомняш за... ?

... еднo от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Много музика, много вдъхновение и много усмивки.

Една от най-докосващите истории на лекторите беше тази на Emmanuel Jagari Chanda – последният оцелял от замрок сцената на Замбия. Никой друг не може по-добре да разкаже за трудностите на правенето на рок в Замбия, а вероятно той е и единственият останал с толкова задълбочени познания по темата. Сподели ни, че повечето му приятели, с които е правил музика по онова време вече не са сред живите. Разказа ни и за трудностите, пред които се е изправял всеки от съмишлениците му, което е и една от причините в момента да работи в коренно различен сектор, за да събере достатъчно пари, с които да основе училище за музиканти. С усмивката си Jagari осветяваше цялата стая и му пожелавам късмет с благородното начинание. Всеки от лекторите имаше невероятни истории за разказване. Имаше такива, които ни забавляваха много, като например Tom Zé.

 

Действахте в комбина с Roka, сега предимно продуцираш музика сам, но миналата година на RBMA пак ти се наложи да участваш в колаборации с други артисти – май обичаш да работиш с други хора или напротив, по-трудно е когато двама индивидуалисти работят по общ проект?

Истината е, че все още продължавам да работя главно с Roka. Има нещо магическо в това да правиш музика с други хора, най-вече заради синергията и крайните резултати. Когато можеш да се сработиш с другите, всичко става много лесно и спонтанно. На място като RBMA всичко става още по-лесно заради самата атмосфера, както и заради ограничението на дните, с които разполагахме. Две седмици могат да изглеждат като много време, но истината е, че там минават неусетно.

 

Общото ви парче с Om Unit от RBMA 2011 се казва Question, та кой въпрос не можа, а искаше, да му зададеш на него и другите артисти в Мадрид?

На такова място рядко съществува въпрос, който да остане незададен, най-вече заради непринудената атмосфера, която витае там. След първите няколко дни вече се намираш сред приятели. По подобен начин седят и нещата със самите лектори, някои от които дори работеха с участници в Академията.

С Джим (Om Unit) се запознах още в самото начало и беше първият човек, с когото работих там. Question всъщност е вторият трак, който направихме заедно. Първият носи името Dusk и е с участието на Jeet Zitar – невероятен музикант от Индия. Джийт влезе в студиото, в което работехме с Джим, попита ни дали може да пробва да запише нещо със своята mohan veena (инструмент, който се използва в индийската класическа музика) и за 5 минути успя да направи импровизация, която ни остави без дъх.

 

Какво би казал на всеки, който иска да кандидатства сега за RBMA 2012?

RBMA е невероятно преживяване, което остава за цял живот! Бъдете себе си, докато отговаряте на въпросите от анкетата и ако не ви приемат от първия път, не се отчайвайте. Ню Йорк със сигурност е изумително място за провеждане на Академията и няма съмнение, че от екипа на RBMA ще хвърлят огромни усилия да създадат нещо незабравимо, така че не пропускайте шанса си да кандидатствате!

На тези, които попаднат сред "избраните", препоръчвам да намерят време да се изгубят в града-домакин веднага щом пристигнат там, защото няма да им се отдадат много възможности за туризъм. Повечето дни, както и нощи, ще прекарате в студията, лекционните зали и кухнята. Не, че ще съжалявате за пропуска – на човек му се отдава само една такава възможност и трябва да се възползва максимално от нея.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато правеше микса?

Искаше ми се просто да представя някои от траковете, които слушам напоследък. Не съм залагал на авторска продукция, а самата селекция се различава малко от нещата, които пускам обикновено.

 

Тази година ти предстои...?

Надявам се на повече муза и повече хубава музика!

 

Парти девиз за финал?

Party smart!




01 Om Unit - The Timps (Alternative Mix)

02 Voyeur - Estella

03 Scuba - Flash Addict

04 Photek - U.F.O. (Addison Groove Almost Headhunter Remix)

05 KingThing - Waking Up

06 AS1 - From The Above

07 AS1 - Walking On Fire

08 Quebo - The Beat Constructor

09 Instra:mental - Pyramid

10 Dexter - Space Booty

11 Kronos Device - Below the Surface (Dynamik Bass System Remix)

12 Addison Groove - Work It

13 Om Unit & Disco Nutter - Question

14 Stingray Enters The Unknown- The Sadist (Heinrich Muller & Cestrian Mix Part 1)

 

Четвъртък, 12 Януари 2012г. 12:37ч.

MIR 05 | Mister Sushi

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Мисли глобално, действай локално – харесваме този принцип, затова започваме годината на Дракона със суши от Лондон. Именно този абсолютен миш-маш от културни символи и стилове в музиката е искрата, която гори у Алекс Оксли и го кара вече 14 години да дижейства под името Mister Sushi. Роден в Шефийлд и развихрил се в Лондон под имената Mister Sushi, Smooth Sailing и Дънкан Уайтли, той движи клубната серия партита 44 (телефонният код на Англия, видиш ли) и радио шоуто Nuts'n'Bolts. Напоследък парти графикът му го събира на една сцена с имена като Apparat, DJ Food, DJ Vadim, Sepalcure, затова и специалният му mir-logo-black-50x25 микс е тооолкова еклектичен – от хитови парчета на Death in Vegas и Fever Ray до последните мастер творения на Scuba и Orbital, а между тях с иронична акапела дори се промъква (жив е той, жив) Майкъл Джексън!?!

 

 

Защо Mister Sushi? Просто харесваш суши или... ?

Хаха, името Mister Sushi е свързано повече с възхищението ми към Япония и културата там, отколкото със сушито. Дълги години Япония ми беше интересна и мечтаех да я посетя. За щастие, миналия февруари, бях за кратко в Токио – диджействах два пъти там, което ми остави специален, незабравим спомен.

 

Какво е музиката за теб, как започна твоя флирт с нея и се стигна до това, което правиш в момента?

Музиката винаги е играла главна роля в живота ми, все пак от близо 14 години вече диджействам под името Mister Sushi. Като тийн обаче, страстта ми бяха алтърнатив рок и хеви метъл бандите – опитвах се да пея и да свиря на китара, но хич не се получаваше, затова диджействането дойде като естествено развитие. През 2001 отидох в Лондон и започнах да пускам музика на няколко места в Брикстън. Две години по-късно спечелих и наградата Diesel-U-Music award за най-добър диджей, което доведе до много участия в клубове в Британия и Европа. Дълги години пусках основно брекбийт, но този саунд ме отведе и до техното, хауса, диското и всякаква друга електроника. Просто в сетовете си опитвам да забърквам колкото може повече жанрове – като пътешествие е – на границата между чистото забавление и срещата с нова или пък съвсем забравена музика.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Доволен съм, че се получи така – улавя звученето на моите сетове през последните повече от 6 месеца. На моменти е доста интензивен, точно каквото е диджействането наживо.

 

Имаш и радио шоу – Nuts'n'Bolts, какво го различава от всички останали?

Искаше ми се в това предаване по London Fields Radio да намеря баланса между музиката, с която израснах и тази, която сега пускам в клубовете и слушам вкъщи. Шоуто се излъчва от едно кафене в Хакни, което го прави уникално само по себе си, защото атмосферата и обстановката там оформят и музиката, която пускам в предаването. Дълги години, радиото ми беше голяма страст, особено като бях тийн – слушах шоуто на Джон Пийл, очарован от разнообразието на музиката, която пускаше. Абсолютен пионер – за него нямаше граници.

 

Има ли въобще нещо лошо в размиването на границите между жанровете, в тоталното им смесване напоследък?

Лоша музика има във всеки жанр, но за мен това размиване на стиловете е хубаво нещо, защото позволява повече експерименти с даден саунд. Естествено, в точните ръце, това смесване на стиловете може да звучи като магия.

 

Хитовото в електронната музика днес се мени толкова често и бързо, така че възможно ли е, в Лондон например, да имаш дълга и успешна музикална кариера?

Брутално е да работиш в музикалната сфера напоследък – трябва да си доста гъвкав и готов на всевъзможни рискове. Освен като диджей, работя и като промоутър, програматор на клубни вечери, а и на няколко фестивала. Осъзнал съм, че за да вървиш напред понякога просто трябва да се адаптираш. Електронната музика се променя и развива постоянно и именно това я прави вълнуваща и предизвикателна.

 

Кои са твоите артисти-фаворити за 2011?

Не мога да изброя всички, но все пак - Scuba, Kuedo, SBTRKT, Anchorsong и Gui Boratto. Като концерти наживо адски ме впечатлиха шоуто на Бьорк и особено това на Амон Тобин, чийто аудио-визуален пърформанс е от друга планета.

 

Какво ново през новата година за теб?

Доста ще съм зает през следващите месеци. Опитвам се да започна серия клубни вечери, които да вървят паралелно под името на радио шоуто Nuts'n'Bolts, както и да работя по общи проекти с други промоутъри за серията партита 44, които правя. Диджей графикът ми се пълни, тази година ще имам доста повече участия из Европа – и като Mister Sushi, и като Smooth Sailing – диско проектът ми с Роксан Рол. Иска ми се и да започна отново да пиша музика – може би е дошъл точният момент, когато Дънкан Уайтли (името под което издавам музика) ще възкръсне.

 

Парти философия за финал?

Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб.



 

Петък, 09 Декември 2011г. 09:09ч.

MIR 04 | 1000 names

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен mir-logo-black-50x25микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.

 

1000names "Paper Trip" Official Video (Invisible Architect - Project: Mooncircle, 2011) ☠

 

Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?

Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.

 

С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?

Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.

 

В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?

През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.

 

Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?

Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.

 

Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?

Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.

 

Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?

Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.

 

Кой е отговорен за артуърка на обложката?

Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.

 

В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?

Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.

 

Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?

На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.

 

Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?

Don't push the string too much.

 


Tim Buckley - Gypsy Woman

1000names - Paper Trip

1000names - Born with Promise

Mo'Kolours - Drum Talking

Pursuit Grooves - Clueless

B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk

Pixelord - Keramika

Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)

S.Maharba - Nice to Meet U

1000names - Water Resistant Rakete

Beaumont - Midnight

Mafia Lights - West

 

Вторник, 08 Ноември 2011г. 13:36ч.

MIR 03 | Porno BPM

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Къде беше през 2001, как изглеждаше, какво обичаше, каква музика слушаше... Не знам, но оттогава до днес сигурно (надявам се) си попадал, случайно или не, на класическо Porno BPM соаре. Отличителните му белези – четирима свежи бийт агенти зад грамофоните и кабелите: KiNK (Страхил), KEi (Косьо), SuB (Калин) и Zenk (Асен); непринудена, приятелска парти атмосфера, без "кофти груув", без "пудрата" и позата на големите електронни партита и с тонове приятна музика – от IDM, през хаус, диско, техно до брекбийт. За 10 години се промениха много неща – KiNK се превърна в запазена бг марка за световна хаус и техно класа, когото можеш по-често да срещнеш в някой клуб в Европа, отколкото в България; на KEi му се роди дъщеричка (да е жива и здрава), както самият той шеговито казва – "моят най-добър релийз" и така нататък, и така нататък... Само едно не се промени – страстта на четиримата към добрата музика и желанието им да я споделят с другите. Затова една Porno BPM одисея се завръща в парти космоса 10 години по-късно – 12.11.2011 в MIXTAPE 5. По случая, докато си говорихме с Kei (Константин Петров) за електро порно и юбилеи, той ни забърка с типично чувство за хумор специален микс (с апокрифни и не толкова уейв, хаус, буги, фънк, диско, соул и реге класики), за да загреем подобаващо за премиерата на парти филма 10 години Porno BPM.

 

Porno BPM е...?

Едно странно име, хрумнало ни през 2001 година, за да опишем акта на продуциране и диджействане на електронна музика – без ограничения в темпо (BPM = Beats Per Minute) и стил. Зад името застанахме Ogonek, SuB, KiNK, KEi и Zenk.

 

10 години малко ли са, много ли са? С какво ще ги запомниш?

10 години наистина звучи като адски много време. Още не можем да повярваме! Наскоро осъзнахме с момчетата, че в този си формат сме може би най-дълго съществуващото парти в София. Минахме през много идеи и места, но запазихме идентичността си и останахме независими и ъндърграунд. Забавно е да твърдим, че сме ъндърграунд, но се оказа, че почти не сме пускали в клубове над кота 0.

А дали са много или малко 10 години – не знам. Мисля, са достатъчно, за да кажем, че ако наистина харесваш и вярваш в това, което правиш, ще запазиш мотивацията и вълнението от предстоящо парти, каквито бяха и на първото ни събитие. А това е най-важното, за да се развиваш!

Иначе ще запомня прашните мазета, в които пускахме и многото нови приятели, които срещнахме там. Както и летните партита на открито, които, мисля, че останаха със статус – легендарни.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е по-скоро компилация от различни жанрове и настроения. Идеята му е да бъде по-скоро саундтрак, отколкото класически диджей микс и да разкаже какво се случва с луд учен, горила и един женски мозък. Така, че очаквайте неочакваното от артисти като KiNK, Клас, KEi, Серж Генсбур, Матю Хърбърт...

 

Парти филмът "10 години Porno BPM" ще бъде...?

Изненада! Ще подшушна само, че сцената ще бъде доста необичайна и ще можете да чуете най-любимите ни парчета през годините. А като нищо и KiNK да се развихри наживо. Плакатът на събитието е особено интересен и рисуван на ръка от Тренев Студио – ще подарим по един на първите 100 души. Имаме и специален VJ екип от kmn и Yves O.

 

Електронната музика стана ли порно напоследък?

Като че ли се премина към "домашно порно" – време, в което всеки с минимални усилия и средства може да създава вкъщи електронна музика. Което е добре, защото дава шанс на много талантливи хора да създават и да бъдат чути. От друга страна това доведе до наводняване на сцената с много и нискокачествени продукти, които може също да наречем "порно". За съжаление, всичко това обезцени доста стойността на един автор на електронна музика и трябва да си наистина креативен, за да изпъкнеш над другите.

 

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

При мен припяването е по-скоро свързано с издаването на нечленоразделни звуци, наподобяващи любимите ми аналогови синтезатори.

 

Парти девиз за финал?

Don't stop till you get enough!


 

онлайн