Днес хората използват смартфони за какво ли не – 3D художникът Димитър Димитров, например, рисува на тях такива иронични ноар истории като Денят на кървавите венци, награден на няколко фестивала като българския WFAF 2014 и американския Hollywood Weekly Film Festival 2014. Да, един ден от живота на художник-камикадзе може да бъде свежо намигване към омагьосания кръг на българското съвременно изкуство, но най-добре самите автори на филма (режисьорът Димитър Димитров и сценаристът Дилян Еленков) да разкажат какво стои зад Денят на кървавите венци и дали "картината има стойност в момента на своето създаване, а после е само пощенска картичка от далечно плаване"...
Какво?
Димитров: Главният герой е художник, превърнал се в камикадзе, но без да осъзнава духовния безсмисъл на своите действия. Той има потенциала да разбере смисъла, но не може да го направи, защото такъв просто няма.
Кой?
Димитров: Като неуспял художник исках да разкажа подобна история. Именно действието във филма е най-прекрасното нещо. За да си го позволиш е добре да си го премислил.
Еленков: Най-точно е да се каже, че идеята за текста, за разказа дойде при мен не от истинска случка, а от истинско намерение... От екипа съм близък само с Митко. Добавете един четец (Леонид Йовчев) и композитор (Мира Искърова)... това е.
Кога & Как & Къде?
Димитров: Художникът-камикадзе е по-различен от обикновен камикадзе – малко са тези, които не биха работили без пари. А защо смартфон? Защото единствено той ми позволява да рисувам на плажа, в леглото или ресторанта.
Защо?
Димитров: Не е необходимо за един творец да рисува, може да се мята пред колите и това пак да е изкуство. Във филма има усещане за синтез между време, текст и контраст.
Еленков: Човекът Х трябва да го гледа, за да не остане вечно човека Х. Току виж се сдобил с индивидуалност.
