My Mir

"Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни" ще каже пианистът Димитър Горчаков и няма как да не се съгласиш с него – ще го срещнеш зад клавишите на собственото му джаз трио и соло албума Tomorrow's Past, но и в кийборд акция за лайв формациите на Desy като Soul Weapons и The Visual Madmen, или зад пиано груува на етноджаз проекта на Пиеро Епифаниа, както и, естествено, като част от импро-броукън-бийт-триумвирата Clavexperience... Именно с Павел Терзийски и Александър Skiller Деянов, тримата са подготвили специална 3 в 1 Clavexperience среща (на 21 март) със соло авантюри, в която Горчаков ще влезе в диджей амплоа... Затова, сега с Димитър правим моментна снимка (да, той се занимава и с фотография) на всичко случващо се, докато си говорим (върху неговия микс фон от подкаст сериала ни) за есенцията на Вселената на 88-те клавиша...

Най-важното място в Света на Димитър Горчаков е...?

Мястото, в което се чувствам споделен и натурален, между приятели и близки. Понякога обичам да оставам сам. Сам сам и сам с пиано. Особено специално e прекараното време в природата, на тишина, някъде по-високо и близко до небето, чистия въздух.

"Don't Call It Jazz Music... It's Social Music"... Как би определил музиката, която създаваш, ако се заиграем с този цитат от филм за Майлс Дейвис?

Това е истински цитат от негово интервю, между другото, има го в Youtube все още, изключително интересно.

Музиката, която създавам най-вече е предназначена да се съпреживее на място с отворени сетива. Мисля, че социалният елемент е фундаментален... През вековете хората са споделяли чрез изкуството много висши идеи, които не биха имали смисъл, ако не са със социална насоченост, според мен. Усещането ни за света не може да бъде ограничено в звуци и мимики, имаме нужда да казваме много повече, не само с думи. Изкуството винаги ще движи задкулисно невидими неща. Вярвам и че живото и непредсказуемото/човешкото ще стават все по-желани в следващите години.

Участваш в много и различни формации/проекти... ако те са живи организми, коя част от тялото им играеш ти?

Аз играя асансьор, който пътува нонстоп между сърцето и мозъка. Ако остане някъде по средата, то това би била зоната на гръкляна, хаха, по-добре да се движи, че иначе ще последва задавяне.

За мен, импровизацията е голяма част от изразяването като артист. Почти няма проект, в който това да не е застъпено. Сетивността и яхването на моментната вълнà се отключват с интуицията и овладяването на нуждата за контрол. Всеки орган от тялото е важен, за да има музика и живот, но най-вече без сърце не става...

А как превключваш между различните вълни на разнообразните проекти, в които участваш?

Понякога е трудно, защото наистина проектите много се различават един от друг. Един ден свириш електронна музика на парти в два през нощта, на другия ден може да е концерт с джаз стандарти вечерта, после театрална постановка и т.н... Обикновено много музиканти свирят колкото могат повече и навсякъде. Бих казал, че вече имам привилегията, след доста проекти, да избирам какво да свиря, с кого и да имам възможността да изпълнявам най-вече авторска музика. А на въпросът за превключването – опитвам се да се наспивам и да не правя нещата в последния момент. Практичното помага...

Какво ти даде и какво ти отне дебютния соло албум Tomorrow's Past? И къде виждаш посоката за създаване на следващите си соло албуми?

Само ми даде. Много, много опит. Сближаване с мен самият. Посоката винаги би била експеримент и самопровокация, някъде между съвременна импровизационна музика, електроника и класическа музика.

По време на covid времената – 2020-та, подготовката за албума беше нещото, което ме изкара от много тежки състояния. Тези ограничения, които бяха навсякъде тогава много силно удариха хората и много директно тези, които излизат редовно на сцена, не само финансово, но и емоционално, психически. Така де... имах възможността да остана със себе си тогава, а за един такъв дълбок процес, чрез който намираш вътрешния си глас във времето е нужно усамотение... може би беше перфектния момент.

На 29 март, за юбилейна 10-та година, отбелязваме Piano Day... как би го празнувал ти и въобще, какво откриваш във Вселената на 88-те клавиша?

Ще го отпразнувам, разбира се, най-малкото ще посвиря с хубаво намерение.

Пианото за мен е изразно средство, което не възприемам като пиано. Осъзнах го след като завърших консерваторията на 23-годишна възраст и започнах директно да се занимавам с експериментална музика и т.нар. "свирене навсякъде". Музиката я възприемам най-вече като призвание. Чрез 88-те клавиша можеш да откриеш цялата вселена, между другото се сетих за една много хубава мисъл, ще я цитирам по памет – "когато човек медитира, цялата вселена влиза в него, когато се моли, самият той става цялата вселена"... велико.

В този ред на мисли е и един духовен процес, в който наистина ако успееш да влезеш, можеш да кажеш неща от дълбоко, с който и да е инструмент.

Защо и как решихте с Александър и Павел да направите хем обща, хем соло акция на 21 март... нещо като 3 в 1 Clavexperience?

Полагаме усилия да правим различни неща и тази идея ни се стори свежа. Всеки от нас участва в доста проекти и така или иначе ще сме заедно на едно място вечерта... защо да не отлетим и с по един соло проект :) Павел има соло проект от няколко години и е издал немалко неща. Skiller също има солидна солова концепция, която може би рядко изпълнява в столични клубове. Аз, в случая. ще съм в ролята на късния диджей, който би се радвал на поклащащи се хора.

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Тепърва прохождам в диджейството, което винаги ми е било мечта. Опитвах се да не прецакам миксирането и съответно си танцувах, като се надявах да запечатам малко емоция.

Занимаваш се и с фотография... Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?

Снимам от малък, винаги ми е харесвало. Постепенно започнах да излизам с камерата редовно и навсякъде, да улавям различни моменти и да търся естетиката там, където на пръв поглед я няма. Всяко изкуство, ново възприятие, философия, вярване, начин на живот се отразява на това, което правиш и го развива. На мен ми е много приятно и провокиращо да се потопя във визуалното, и по-конкретно в уловения статичен кадър.

В съзнанието ми има много общо с музиката... научно е доказано, че цветовете имат конкретни честоти, както музикалните и, когато наблюдателят възприема визуално изкуство, се събуждат процеси, сходни с тези при слушането на музика. Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни.

Иначе последните години правя музикален пърформанс – тъмно светло, в който има изложба на абстрактни кадри, които провокират хората всеки да открие нещо различно и чрез диалог между мен и публиката се измисля история от конкретен кадър, която след това претворявам в импровизационна музика.

В дневника на Димитър Горчаков следващите няколко месеца са отбелязани като...?

На първо време ми предстоят шофьорски курсове, хаха...

Иначе – освен на 21 март в МАЗЕ с Clavexperience, на 18 март Импровизиран театър в Топлоцентрала с ХаХаХа Импро Театър.

На 4 април с Павел Терзийски в Hom's ще посвирим джаз стандарти като дуо – A Piano and A Voice...

През април ще има точно този пърформанс тъмно светло, за който споменах по-рано, но ще го обявя на страницата ми, когато се уточни датата, а също, в началото или средата на май, ще посвирим отново авторска музика, която написах за трио, заедно с Васил Вутев на барабани и Михаил Иванов на контрабас.

3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Извинявам се, но ще са 5:

2010-а – соло концерт на Tigran Hamasyan в 1-во студио на БНР

2017-а – Валери Гергиев с Марински театър в зала 1 на НДК

2015-а – Jaga Jazzist на живо в Истанбул

Keith Jarrett The Köln Concert

Björk – на живо в Прага 2023-а

Като музикант и продуцент, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Винаги този, който идва отвътре. Искреният.

Но ако трябва да бъда по-конкретен акустичният звук винаги ще е Звукът. Електронното е преходно. Първият инструмент е човешкия глас, нормално е той да ни влияе толкова силно. Има спор дали първо са ударните инструменти, заради туптенето на сърцето или гласът... кой знае...

Димитър Горчаков © Боряна Пандова

Къде откриваш Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Мира го откривам, когато редуцирам напрежението. Най-лесно и автоматично е на природа. Когато няма такава възможност се опитвам да дишам повече, да срещам любими хора, да правя повече неща/задачи, които са ми приятни.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Тези ме преследват последните години:

"Бъди себе си. Всички останали са вече заети."

"Който търси – намира."

"Не се опитвай да се харесваш на всички хора, дори самият ти не харесваш всички хора"

  MIR 52 | Gorchakov достига до вас с подкрепата на  

Познавате Десислава Андонова, или просто Desy, и със соло изяви, и като част от култовата формация Phuture Shock, познавате нейния брат Александър Андонов като DJ Vagabond от две и двеста партита със счупен ритъм, познавате и соло авантюрите на Димитър Горчаков (или пък сте го засичали като част от лайв бенда на Desy) и ето, че дойде време за среща с техния соул-броукън-бийт триумвират, наречен Soul Weapons... Повече за дебютния им миниалбум КerVan Vol.1, прясно издаден от лейбъла KRААK Records, ще разкаже Деси, докато гледаме пилотния им сингъл Forever, който намига към факта, че любовта към Soul Weapons триумвирата може да бъде... Forever...

Кой?

Forever e първия сингъл от ЕР-то КerVan Vol.1 и първият трак, който направихме заедно с Димитър Горчаков и Александър Андонов като банда от трима. Преди това Soul Weapons беше sоund system – проект, който направихме с брат ми (Александър Андонов) преди години, с който не бяхме особено активни, основно защото той живееше в Германия. За събирането ни като трио и създаването на ЕР-то помогна програмата за музикални инициативи на Национален Фонд Култура, която даде тласък, финансова подкрепа и краен срок.

Какво?

Творческият процес по създаването на Forever и Bridges (вторият сингъл, който пускаме в ефир тези дни) беше прекрасно преживяване – Димитър Горчаков е абсолютен магьосник, имаме отколешна споделена слабост към дръменбейса и нямахме колебание по отношение на посоката на звучене. С брат ми, който е барабанист, продуцент и DJ (преди години имахме много силно drum & bass/brеakbeat крю Break True) направихме Free My Soul преди Димитър да се включи, но благодарение на неговото участие (и на челото на Линда Манчева и цигулката на Малина Манчева) звучи хомогенно с останалите два трака.

Къде?

Идеята и изпълнението на видеото е на Тихомир Рачев (мой много близък приятел, човекът зад камера и режисьор на всичките ми видеа). Реализацията му отново е с финансовата помощ на НФК. Скалата е над село Локорско, както и кадрите, в които сме в гората. Тишо много обича тази местност, скалата му е любима и държеше да се покатеря на нея. :) Началните кадри, както и тези с буса, са при хижа Септември, на които сме безкрайно благодарни за гостоприемството.

Защо?

Искахме да свържем музиката си с една KerVan концепция, която имаме от известно време с брат ми и Даниел Леков – фотограф, който прави колодиеви портрети. И тримата сме с бусове/ванове и идеята е за мобилни поп-ъп събития, превръщайки бусовете в сцена за концерти/DJ сетове и лаборатория за проявяване на портрети. Концепцията е отворена и за други форми на изкуство. Осъществили сме няколко събития до момента.

КerVan Vol.1 може да откриете тук

Срещите на живо със Soul Weapons са на 29 юли, 20:30, София, Маймунарника, вход свободен | 1 август, 21:00, Созопол, Малката текила | 3 август, 21:00, Варна, Street Food Park