My Mir

Свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива – това е светът на малцинствата в България, а клишетата при обсъждането на техните проблеми са толкова много и грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова ви срещаме с режисьора Андрей Христозов, оставил конфликтите и войните да се водят само на шахматната дъска в своя филм Дебют, който ще бъде представен на Helsinki International Film Festival (19 – 29 септември) в програмата True Stories.

Какво?

Филмът разказва за живота на Румен Гачев, млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители.

Кой?

Режисурата, сценарият, камерата и музиката са мое дело, тонрежисьор на филма е Пламен Йорданов, а продуцентските функции бяха разделени между моя милост и Антон Георгиев, който организира и голяма част от снимките на филма.

Друг важен герой след Румен е Бойчо, който е негов ментор и приятел. Всеки ден двамата прекарват часове, играейки шах. Напук на всички са създали свой собствен остров на фантазиите и може би така се самосъхраняват. В мъглата на Разлог тези две същества събират учудени погледи и заедно печелят местните турнири по шах.

Радвам се, че почти успях да оставя героите на филма да водят историята без да вземам страна и без да налагам моето собствено мнение. Също така се радвам, че успяхме да балансираме тона на филма с разумно количество драма и хумор. Доволен съм и от музиката, която написах. Тя се получи най-добре, защото за разлика от снимките, на нея можех да отделя повече време. Друг е въпросът, че докато се получи, както трябва, направих неразумно дарение на Булгартабак и производителите на аналгин.

Кога & Къде?

Филмът е заснет в Разлог, Банско, Долно Драглище и София. Документален е, така че не избирахме местата, а просто следвахме пътят на героите си.

Снимките минаха през много перипетии и трудности. Повечето от тях бяха свързани с липсата ни на солиден опит. Колкото и странно да звучи, мисля, че това беше добре за нас, защото знаейки, че нямаме готови решения за постоянно възникващите проблеми, ние бяхме постоянно нащрек и не можехме да си позволим да изгубим фокус и работна дисциплина.

Защо?

Идеята, която стои зад филма е да разкаже една нетипична и емоционално наситена човешка история по възможно най-честен начин, без да се съобразява със стереотипи и клишета, наложени от заобикалящата ни културна и медийна среда.

Първоначалната ни мотивация бе чисто повърхностно любопитство. Но след като се запознах с Румен, останах изумен от уникалността на неговия характер и мироглед. Ако аз бях минал през нещата, през които е минал той и някои от заобикалящите го същества, едва ли щях да се запазя като пълноценен индивид. Истината е, че започнах работа по филма, заради личните ми симпатии към героите и защото исках тяхната дума да бъде чута.

Искам зрителите на филма да бъдат потопени в света на това особено момче и хората около него – свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива. Искам след като човек изгледа филма да има чувството, че не е сам, независимо колко странен и неразбран се чувства, а това се случва на всеки от нас.

Ако обичате, като нас, морето и не искате да го захвърляте "на вятъра", то документалния филм-предизвикателство Море на вятъра е за вас – от Дуранкулак до Резово, 300 км по море (изминати точно преди година, миналия септември), само с вятър в уиндсърф платната в името на Wind2Win идеята за околна среда, свободна от пластмаса... Сега, повече за плаването в Морето на Отговорността разказва Атанас Куцев, Remove Remove продуцентът на Море на вятъра, а Отговорността да превърнем Черно море (и околната ни среда въобще) в зона свободна от пластмаса ви очаква на Wind2Win сайта...

Какво?

Огромно предизвикателство, което се състоеше от стотици други предизвикателства, кое от кое по-непредвидими и интересни. Но накрая всичко се подреди в един страхотен филм, който се надяваме да докосне хората, а самото Предизвикателство, да използваме по-малко пластмаса, продължава всеки ден...

Кой?

Двама усмихнати и изключително талантливи сърфисти – Илияна Стоилова и Йоан Колев, двама прекрасни морски биолози – Велизара Стоилова и Димитър Беров, и един феноменален капитан – Явор Колев, без когото изобщо нямаше да се справим! А до тях имаше страхотен снимачен и организационен екип от професионалисти с ентусиазъм и колосална енергия. Благодарности преди всичко на режисьорите Стоил Димитров и Борислав Камилов от Beardfrost Productions за часовете, прекарани в снимки в лодка и на брега, на Яна Казакова и Ивайло Тотев от техния екип за невероятните илюстрации и анимации, на Марина Желева за страхотния сценарий, на Иво Даскалов за главозамайващите фотографии, на Йордан Стоянов, Кристиян Димитров и Наталия Иванова за огромната помощ на терен, на Антон Димитров и Веселин Зографов за кристалния звук, на Георги Гаврилов за помощта при монтажа и не на последно място – на генералния ни партньор Кауфланд и всички други хора и бизнеси, които ни подкрепиха!

Къде?

По цялото Черноморие, във водата и на сушата, а сърф училище Акаша беше нашия дом през голяма част от времето.

Как?

Трудно, с много перипетии, но и с много радост. Тъй като зависехме от прогнозата за вятъра през цялото време, беше изключително динамично и трябваше да реагираме на големи промени буквално за минути. За пръв път правим толкова голям и предизвикателен проект и съм много щастлив, че успяхме да приложим опита си до момента, за да го изпълним по възможно най-добрия начин.

Защо?

Защото не искаме морето ни да отиде "на вятъра". Защото искаме в него да има повече вятър и вълни, отколкото пластмаса. Защото всеки от нас носи Промяната и вярваме, че тя е възможна.

Филмът Море на вятъра е на 17 септември в Дом на киното, 19:30 | 25 септември, Дом на киното, 18:15 | 28 септември, Дом на киното, 20:30 в рамките на фестивала Sofia Biting Docs | 9 октомври, бар ПЕТЪК, 20:00

Каузата Wind2Win е тук 

Ако и вие, като нас, обичате Морето, то сте наясно, че трябва да Го познавате, да знаете от какво има нужда, да се грижите за Него, а не просто да се радвате на срещите с Него... Именно това се опитва да прави документалния филм Наука за Морето, "родил" се от партньорството между Институт по океанология към БАН във Варна и продуцентската компания Beardfrost Productions, в лицето, камерата и монтажа на режисьорите Стоил Димитров и Борислав Камилов. Сега, повече за Наука-та за Морето, ще разкаже доктор Николай Вълчев, директор на Институт по океанология – Варна (който празнува 50 години съществуване), а целият филм може да гледате на специални прожекции на 15 и 19 юли.

Какво?

Наука за Морето е научнопопулярен филм, който разказва за основните предизвикателства и проблеми в опазването на Черно море и неговата екосистема. Много от тях намират отзвук в общественото пространство, но рядко се разглеждат в тяхната взаимообвързаност. Друга задача на филма е да покаже отблизо научните изследвания и методите, които използват учените от Института по океанология към БАН, Варна за намиране на решения, както и най-впечатляващите резултати.

Кой?

Главните герои в историята са екоактивиста Илияна Стоилова и учените от Института по океанология. Чрез своите търсения, Илияна достига до заключението, че заедно науката и екоактивизма могат да постигнат повече в общия стремеж към съхраняване на Черно море.

Как?

Филмът е заснет в края на 2021-а от всеотдайния екип на Beardfrost Productions. Действието се развива в Института по океанология, на борда на научноизследователския кораб Академик, както и на интересни места по нашето крайбрежие. Това е първият професионален научнопопулярен филм, който правим, и се надяваме това да е началото на редица други инициативи, които да популяризират предизвикателствата пред морската наука и да приближат хората до Черно море, особено сега в Десетилетието на Океана.

Защо?

Филмът е важен, защото адресира в достъпна форма, с много зашеметяващи гледки, основните проблеми, като замърсяването – опасност, която винаги тегне над Черно море; биоразнообразието, което се опитваме да съхраним; състоянието на бреговете, в т.ч. на нашите любими плажове и успяваме ли да ги предпазим от неразумно презастрояване и хидротехническо строителство; както и подводните богатства, които крие морското дъно.

Гледайте Наука за Морето на 15 юли във Фестивален и Конгресен център – Варна | 19:00 + дискусия с авторите на филма и екипа на Институт по Океанология

19 юли | Burgas International Film Festival 2023 | 21:30, сцена FLUCA, Експозиционен център Флора

20 април 1984 – свещена дата в историята на българския алпинизъм... Дата, която маркира първото българско изкачване на Еверест от Христо Проданов, но и дата, която маркира (ден по-късно) неговата смърт... Дата, която маркира Забравата, че няколко дни по-късно, по същия този неудобен Западен гребен, на Еверест стъпват и Методи Савов и Иван Вълчев (на 8 май), и Кирил Досков и Николай Петков (на 9 май)... Дата, която маркира Истината за разделени (по български) Истини... Дата, която може и да обясни защо 40 години по-късно в България, все още, денивелацията между Свещено и Пошло е нищожна... Да, това са част от темите за "изкачване" в документалния филм Жестокият път, а крепежните карабинери в него са свидетелства от първо лице, архивни записи и кадри в името на "просто търсене на Истина в една наистина страхотна история за сблъсъка на човека с природата, на човека срещу Системата и на човека срещу самия себе си." – повече за Жестокият път разказва неговия режисьор Деян Барарев, а останалото е... в кината от 18 април.

Какво?

Историята е епична, но и много човешка. Донякъде и носталгична, понеже в днешно време липсват такива истории за мъжество, за воля и дух и едно наистина голямо постижение. В борбата с природата, опитвайки се да стигнат до върха по един смъртоносен маршрут, нашите герои трябва и да се изправят срещу зловещите проявления на една объркана система, каквато е била тогавашния така наречен "социализъм". Въпреки всички тези препятствия, въпреки личните конфликти, спорове и сблъсъци между алпинистите по време на експедицията, те нито в един момент не отказват да си помогнат един на друг.

Филмът разказва всичко онова, което режимът преди повече от 40 години е искал да бъде потулено – фаталните грешки, скандалите, липсата на тактически план, както и на адекватно ръководство и най-вече фриволното отношение на Христо Проданов към протоколите за безопасност. Още от самото начало, заедно със сценаристите на филма – Дилиян Павлов, Елена Ермова и Станислав Грозданов – видяхме, че има толкова много неразказани неща от тази иначе много гръмко изградена в колективното съзнание история. Затова решихме, че това трябва да бъде фокуса на нашия филм.

© Дойчин Василев (1944 - 2024)

Най-съществените елементи в нашия разказ бяха именно личните изповеди на алпинистите, които са участвали в експедицията. За голяма наша радост успяхме и да стигнем до непубликуваните записи от личния архив на Дойчин Василев. Същите записи, които ни се обясняваше, че ги има в държавния архив, но когато отидохме да ги потърсим, се оказаха, че липсват. Именно в тях най-ясно се вижда, че Аврам Аврамов просто не е трябвало да бъде ръководител на тази експедиция. Тези записи също така служат като хроника за една предизвестена смърт на този, който е инсталирал Аврамов за ръководител – Христо Проданов.

Има известен парадокс в това как тогавашната система, която уж възхвалява колективния дух, е избрала да митологизира образа на един отявлен индивидуалист като Христо Проданов.

Кой?

Това, което на мен лично най-много ми хареса в тази история бяха героите – алпинистите Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Кънчо Долапчиев, Дойчин Василев и Огнян Балджийски. Всичките са едновременно с това толкова различни един от друг, колкото са обединени от любовта си към планината. Най-впечатляващото е колко са лишени от суета.

Екипът на филма сме аз, Деян Барарев, сценаристите на филма – Елена Ермова, Дилиян Павлов и Станислав Грозданов, оператор: Георги Маринов – Гопето, звук: Росен Павлов и Станислав Донев, както и продуцентът на филма Иван Спасов. Работата по него беше изключително интензивна, като заедно със сценаристите сме прекарали поне 6 месеца в това да подредим историята, в която са включени интервюта, архивни записи и кадри.

© Дойчин Василев (1944 -2024) 

Как?

За мен това е първия документален филм, който правя, както и първия пълнометражен, така че имах предостатъчно предизвикателства пред себе си. Другото доста съществено предизвикателство беше историята. Аз, самият, нямах почти никаква представа за Христо Проданов и за експедицията до Еверест през 1984 г. Нищо не бях чувал и не се интересувах. И постепенно се запознах. Колкото повече научавах, толкова по-интересно ми ставаше. В един момент установих, че много хора от моето поколение, също като мен, или нищо не знаят, или знаят само Христо Проданов. А тези след мен, едва ли ще се и поинтересуват, най-вече защото е свързано с комунизма. В крайна сметка подходът към филма се превърна именно в това – как да се преведе една такава история, с цялата ù сложност (веднъж исторически, друг път от специфичността на алпинизма) в нещо, което да може да бъде разбрано и да вълнува моето поколение, това след него и от това на баща ми (който помнеше събитието). В крайна сметка мисля, че успяхме да се справим с тази нелека задача подобаващо. Сега остава да накараме хората да отидат и да го гледат.

© Дойчин Василев (1944 -2024)

Една от най-трудните задачи при създаването на филм е да махаш неща, за да може темпото на филма да върви добре и историята никъде да не затлачва. Имаше една история, която до последно спорихме дали да остане във филма или да я махнем. Тя е много смешна, абсурдна и след като я чуеш, даже може да ти се стори зловеща. Методи Савов и Иван Вълчев разказват първия им неуспешен опит да се качат по Северната стена на Айгер. Двамата отиват нелегално в Швейцария и тръгват да катерят в лошо време, виждат, че няма да успеят и едвам се спасяват на една любопитна част от стената, където има едни "прозорци", издълбани във вътрешността на планината. От вътрешността едни японски туристи ги гледат как бедстват, снимат ги и нищо не правят, за да им помогнат. Много смешно го разказват. Ние ще я качим и в социалните ни канали, защото е много яка.

Кога?

Филмът може да бъде гледан на кино от 18 април. Аз съм изключително радостен и благодарен за тази невероятна възможност да достигнем до възможно най-много хора и то навръх годишнината от първото изкачване на Еверест на Христо Проданов на 20 април, 1984 г. В момента над 28 киносалона са дали потвърждение, че ще показват Жестокият път, от най-големите вериги като Синема Сити, Сине Гранд и Арена, които имат кина в повечето големи градове в България, през локални такива във Велико Търново, Благоевград, Ботевград, Варна, Кюстендил, Ловеч, Мездра, Пловдив, Сливен, Търговище, до култовите арт кина в София – Одеон, Дом на киното и Влайкова. Чакаме отговор и от още 5-6 града.

© Дойчин Василев (1944 - 2024)

Защо?

За мен лично тази история, която разкриваме е важна, защото без да познаваме миналото си, то се превръща в една лъжлива конструкция, която само може да бъде употребена от грешните хора. И има множество доказателства в настоящето за това.

Документалният филм може да бъде ограничаващ като художествена форма, но и също така освобождаващ. В крайна сметка, интуитивно, аз и сценаристите много бързо се ориентирахме, спрямо героите и историята, за това какъв трябва да бъде този филм. Минималистичният суров подход, който възприехме от самото начало само подсилва въздействието ù, защото както у нашите герои, така и тук има липса на суета – просто търсене на Истина в една наистина страхотна история за сблъсъка на човека с природата, на човека срещу Системата и на човека срещу самия себе си.

© Дойчин Василев (1944 - 2024)

Жестокият път изкачва кината от 18 април