My Mir

Истории за фестивален спир(и)т, нощни изкушения, бийт сфери, хотелски драми, няколко мерцедеса и... 30 евро.

Петък, 13 август, 2010

19.00 часа. Летище Бургас. Толкова е горещо, че Макдоналдс пекат бургери на плочките, а чакалнята за пристигащи полети толкова не е мръднала на цвят и форма от моето детство, че от бичуващата жега и влага ми се струва, че халюцинирам в калейдоскоп детски спомени. Първото ми пътуване със самолет...

Сега обаче не отлитам горе в небето, а посрещам полет долу на врящата земя. Колкото повече порастваш, толкова повече животът иска да те приземи, мамка му! И все пак понякога не успява. И в това му е тръпката.

Поглеждам И., поглеждам и М. Толкова са различни, но и двете са прелестно чаровни. Мили, усмихнати, сияещи, тръпнещи в очакване. Точно така трябва да изглеждат всички посрещачи. Готови от самолета да те грабнат в прегръдката на доброто настроение, та да преживееш плексигласовите автобуси, които да те отведат в бетонни хотели, за да изживееш LCD летни удоволствия, ако си турист по родното Черноморие. А такива пристигаха на синджири през половин час.

Ние, тримата, обаче чакахме друго. Очаквахме общо 17 души, а в ръцете си И. и М. държаха само листове с изрисуваните с мерак имена UNKLE и DJ Shadow.

Ето ги и тях. Един по един се изнизват през полупрозрачните врати на терминала. Само Джеймс Лавел се крие. Едва на изпращане разбрах какво е причинило тази негова мимикрия на родна почва. Крюто на Джошуа Дейвис a.k.a. DJ Shadow пък защитава американското си реноме и първото, което посещава в България е Макдоналдс-а на летището. Хоум, суит хоум...

20.45 часа. Хотел Приморец ни посреща гостоприемно с банда анаболни, чернодрешни мутрета, които трябва да представляват охраната на „петзвездния" хотел. Те не дават на минибусовете да влязат в паркинга на хотела, а когато музикантите тръгват да разтоварват техниката си, започват да им крещят на цветист български да не препречват входа, щото видиш ли един местен бос не можел да мине с тлъстия си мерцедес, та да седне в лоби бара и да врътне поредната далавера с наркотици, проститутки или с каквото му душа сака. А, простете, този мерцедес може да е возел и Джонито Деп, нали... хаха. Кой знае!? Както и да е, вързахме им топките на адреналина и разбрани служители на хотела прибраха с количка техниката паркирана пред паркинга. Във фоайето – кич и спокойствие. Нищо не подсказва, че само на няколко метра духът на Spirit Of Burgas 2010 е излязъл от бутилката и вече се лее, ли лее обилно по сцените. И ето, че на рецепцията се появява Максим от The Prodigy, в черно-бяло, разбирай черни панталони, черно елече и бяла тениска...

23.30 часа. Бекстейдж на главната сцена. Максим, Лиъм и Кийт, обвити в пушеци и блицове, се опитват да раздерат с мегафони ушите и плътта на голото, потно море от хора пред тях, а на рампата до главната сцена е същото гъмжило като във фестивалната зона. Някак си The Prodigy винаги са имали повече тълпи фанатици около тях, отколкото фанатично добра музика. Сетът им го потвърждава, зле са... и нито мегабруталния саунд го прикрива, нито убийствената влага, от която дъха ти лепне, го заличава. Добре, че е Максим да спасява положението от време на време. Много шум за нищо – като последния им албум. Въпреки, че за мокрото море от човешка плът пред сцената именно те са звездите на феста. И когато пичовете от UNKLE казват „Уау, и утре ли ще е такава лудница", не им спестяваме истината с „Едва ли. Повечето са дошли заради The Prodigy". Лиъм, Максим и Кийт слизат по рампата от сцената и се качват в... о,боже... същите тези мерцедеси, които щяха да сгазят техниката на техните колеги музиканти на входа на хотела. Мерцедеси с номера 2222 и 5555... смях и потрес. Анаболни мутрета обслужват капризите на „звездните" The Prodigy. Луната разкрива мила родна позьорска картинка, в която са се забъркали и Лиъм, Максим и Кийт. А когато разбирам, че мениджърът им е ходил по другите сцени, например денс сцената, за да ги приканва с договор да спрат музиката по време на шоуто на The Prodigy „звездният" им статус направо ми прелетя пред очите като падаща звезда. Мда, банда разглезени MTV карикатури – в това се превръщат идолите на едно поколение...

Събота, 14 август

13.00 часа. Саундчек. Морето като езеро, слънцето раздава обедни шамари, фестивалната зона е пуст остров, главната сцена стои като слънчасал динозавър с оголен скелет, а в лепкавия въздух се носи The ХХ-ксовото Heart Skipped A Beat. Мда, тази част от всеки фестивал трябва да се скипва от музикалните фенове, въпреки че и в нея има красота. Има и много пот, и мъкнене на всякакви товари и железа, и безумни разговори по уоки-токита между фестивални работници, болни от инсомния, и непринудени закачки между тези, които ще станат „звездите" на нощта и онези, чиято незаменима работа винаги ще остава в тъмното.

Точно след една безумна навигация за пътищата, които водят до Бургас, проведена по уоки-токи на пукащ и пиукащ английски, най-сетне пристига сглобяемата сфера, в която ще се пъхне DJ Shadow когато падне нощта. Пичът, който я кара с буса си из цяла Европа се оказва приятно дружелюбен коремчест британски веселяк, попрескочил 40-те. Имал си бил приятелки из по-големите европейски градове и докато разнасял сглобяеми сфери по фестивалите, воден от GPS-и и уоки-токита, си ги навестявал. Хипар версия 2.0, кво да му е лошо! Сферата, която се оказа доста лека, прозрачна и прохладна израсна като гъба за миг на сцената, точно докато обсъждахме с Джеймс Лавел каква невероятна фестивална гледка е морето с плажа и всичко наоколо. И така, всичко бе готовo за when the night falls.

22.30 часа. Паркингът пред хотела е пуст, няма вятър, който да помръдне и едно листо, въздухът лепне като в класически уестърн, а пред входа, един по един излизат хора, облечени в черно, сякаш тръгнали на поклонение на Джони Кеш. Именно него споменава Джеймс Лавел докато оглежда групичката ни. Всички избухваме в смях, а някой запява Walk The Line. Качваме се в минибуса и поемаме към главната сцена, но... по-възможно най-обиколния път през Морската градина, само и само да не минаваме през хората, които са напълнили вече фестивалната зона. 40 минути след нощната разходка на UNKLE през Морската градина на Бургас, след няколко питиета и няколко фаса, те се качват на сцената и дават епичен The Answer, на всички, които се питат дали втората вечер ще бъде по-силна от първата, дори след пропадането на шоуто на Everlast. Нощта е времето на UNKLE – катранена и объркваща сетивата. Меланхолична, тъжна, а друг път лъщяща в еуфорията на изцъклената луна. Понякога воайорска, понякога ексхибиционистична до кост, но винаги кинематографична. Така се меняха настроения, както Лавел и компания редуваха класики като Eye For An Eye, Lonely Soul с парчета от новия Where Did The Night Fall. Точно един час със страхотна аудио-видеокомпилация и малки гафове и недоразумения. Сет, след който барабанистът потъркваше доволно обелените си от палките пръсти. Сет, след който вокалистът Гавин гузно, но пък на големи глътки оплакваше монитора, който бутна с крак и счупи. Сет, след който Джеймс тотално разби стената, която бе изградил между себе си и хората при пристигането си на летище Бургас и сега говореше оживено и разпалено с всеки след сценичната еуфория...

Но нямаше много време за прехласване, защото DJ Shadow се шмугна в своята видеосфера, за да ни отведе на тотален парти 3D трип. This time, I'm gonna try it my way... каза той, а неговият начин е да използва сферата като умопомрачително въртящо се (евала на виджей крюто му) диско видео кълбо, което да не оставя крайниците, сетивата и сърцето ти в покой. Получи му се от раз, както и прощалната му реч с феновете, която беше толкова искрена, интелигентна и смислена, че му спечели приза за най-добър евър диджей сред магистрите по публична реч. Всичко хубаво, само дето tomorrow never comes until it's too late...

Неделя, 15 август

17.30 часа. Фоайето на хотел Приморец. Усмивки, шеги, закачки, сбогувания... И. подарява на DJ Shadow диск с българска фолклорна музика, така че ще се ослушвам за каба гайди в следващия му диск. Всичко е много приятно и лежерно, докато... не идва сметката от хотела. Джони, мениджърът на UNKLE (добряк с поразителна прилика с Барни Ръбъл), който през целия престой сякаш олицетворяваше класическото парче Johnny Be Good сега бе навъсил пресмятащо и учудено вежди. Сметката била надписана от хотела. Почнаха се разговори, спорове... Недоразуменията се изгладиха барабар с две кошници цветя от хотела. Явно като извинение или от гузна съвест, или по традиция на хотела. Не знам. Така или иначе потегляме с автобуса към летището. Изведнъж Лавел явно се събужда, докато гледа своята сметка, маха черните очила и заявява:"И тук има проблем!". Вече сме далеч от хотела, а и няма време за допълнителни спорове. Казвам му, че ще му възстановя надписаното. Докато се чекират за полета, намирам чейндж на летището. Ставаше въпрос за 30 евро. Да, ебаси, можеше да кара и без тия мизерни 30 евро в тоя живот. Но после заговори, че всичко е въпрос на принципи. Особено когато правиш бизнес с някого. И имаш претенции за петзвезден хотел, мислех си наум. Не може все да се чудиш как да прекараш някого или да изкараш лесни пари. Тотално бях на негова страна, независимо дали е бил прав или криво е станал. Особено след като ми разказа за първото си гостуване в България. След участието си в клуб като диджей, уверявайки промоутъра, че ще се оправи сам, отива да пийне по питиета с някакви хора. Те го нападат и обират след това. Чудна, позната картинка. Ето значи защо гледаше толкова недоверчиво през очилата си когато кацна на летището в Бургас. „Е, след тия случки ти май няма да се върнеш за трети път в България" питам го аз. „А, защо не. Това може да се случи навсякъде по света. Изкарах си страхотно, има и доста приятни хора тук, но за някои неща трябва да се мисли... особено когато правиш бизнес." Прав е, само да има и кой да мисли.

Разделихме се с приятелски прегръдки. Те поеха към самолета, ние към последната нощ на фестивала. Там ни чакаха:

- Серж Танкиян с камерен оркестър, с гръмки, клиширани речи за свобода на народите, равноправие... и със странен танц с чупка в китките

- Gorillaz Soundsystem с тяхното лятно кино на плажа и парти ремикси и импровизации на големите горилски хитове

- Грандмастър Флаш с българско знаме на сцената и неговото радио шоу „Хит до хит, 90-те, оле!"

- Гърлото-оркестър Skiller

- много танци, усмивки, целувки, алкохол, ганджи, манджи

- безумни срещи в безумни часове с приятели

- изгревът и снимки за спомен по пустата вече фестивална зона, дрезгави гласове, пресипнали от удоволствия, фестивални емоции и тръпки

- и едно такова вътрешно усещане за мир и нирвана

И така до другата година...

Петък, 12 август, 2011

19.00 часа. Летище Бургас. Толкова е горещо, че Макдоналдс пекат бургери на плочките, а чакалнята за пристигащи полети толкова не е мръднала на цвят и форма от моето детство, че от бичуващата жега и влага ми се струва, че халюцинирам в калейдоскоп детски спомени. Първото ми пътуване със самолет...

Сега обаче не отлитам горе в небето, а посрещам полет долу на врящата земя. Колкото повече порастваш, толкова повече животът иска да те приземи, мамка му! И все пак понякога не успява. И в това му е тръпката. Тръпката да чакаш от самолета да слязат човекът-оркестър Moby и извънземната Скин и...

И нека Spirit Of Burgas 2011 започне сега!

Киномания тази година не е толкова футуристична, колкото подшушва новото ù амплоа, но в кино матрицата винаги изскача по някой заек, когото да последваш.

Какво?

50 филма за 10 дни. Осем анимационни и игрални за малки. Пет документални и 34 игрални за големи. И тройка с гарнитура за гурмета. Висшата лига на киното е тук с последните филми на голямата Троица – хиперактивния ироничен комик Уди Алън с Полунощ в Париж, вечната сюрреалистична енигма Педро Алмодовар с Кожата, в която живея и Меланхолия-та на властелина на световната депресия Ларс Фон Триер. Хвърлете и по едно око на: Новаци (блестящ тандем Юън Макгрегър-кучето Артър, порода Джак Ръсел териер), Учебник по любов (Де Ниро, говорещ на бащиния италиански в компанията на Моника Белучи), Безпардонните (Венеция и френски целувки), Погребан (екзистенц драма ала 127 часа) и Възлюбените (майка и дъщеря в киното, и в живота – дами и господа, Катрин Деньов и Киара Мастрояни в действие). Честта на документалното кино със стил и хапливи теми защитават: Ходорковски (все още заточвали в Сибир, значи – дори мастити бизнесмени), Покорителят на голямата река (или как да преплуваш ексцентризма), Океани (магия ли беше да я опишеш) и българските Още нещо за любовта (винаги има още...), и Човека и Народа (ех, Тато, Тато). За неизлечимо болните киномани пък има А киното е моя любовница (живот и спомени с титана Бергман) и тотални класики като Парижки блус, Портокал с часовников механизъм, Трамвай Желание, Закуска в Тифани. Ако след последният споменат сте огладнели, спокойно, има кино угощения и за гурмета – награденият с Оскар'87 Угощението на Бабет и суфле-комедийните Кулинарен тур и Шоколадови уроци.

Кога?

От 11 до 20 ноември – София и Пловдив

От 18 до 24 ноември – Варна

Официалното откриване е на 9 ноември в Зала 1 на НДК с Полунощ в Париж – доооста сантименталния последен филм на Уди Алън, който търси "Златният век" за изкуството. Явно Уди остарява и го удря на сантименти по любимата епоха. Или просто намига с ирония към идеята, че всяко поколение изпитва странна носталгия по време, в което не е живяло. И именно затова му се струва по-привлекателно и интересно от времето, в което живее.

Къде?

София – Зала 1 на НДК, кино Люмиер, Дом на киното, зала Matti'D (за гурме филмите)

Пловдив - Лъки Синема

Варна – Фестивален и конгресен център

Защо?

Защото всеки иска да прекара поне полунощ в Париж, за да може от време на време да излезе от кожата, в която живее когато го налегне световната меланхолия.

SAW или Sofia Architecture week 2012 вече положи основите със съпътстващи изложби на петото си юбилейно (и)здание (пълната програма може да видите тук), но истинският градеж ще се състои в седмицата от 26 ноември до 2 декември под лайтмотива Архитектура търси... Култура.

Първи етаж: Архитектура търси... НДК 2019 - 23 и 26 ноември

Един от акцентите на тазгодишната Sofia Architecture week е намиране на решение на проблема с градската културна инфраструктура във връзка с кандидатстването на София за Европейска столица на културата 2019, а основно място в него, логично, заема мастодонт-комплекса НДК. 23 ноември е денят, посветен на миналото, настоящето и бъдещето на "културния дворец", като то ще бъде разгледано на няколко етапа във фоайето и зала 6 на НДК – Трансформирай паметника пред НДК (презентация и изложба на идеите за нов живот на паметника 1300 години България); Пространство НДК (резултатите черно на бяло от миналогодишната акция на сдружението Архитекти за София, които предоставиха възможност на всеки гражданин да даде на post-it лист своята визия за бъдещето на НДК); Архитектура търси бъдеще (дискусия с холандската група Failed Architecture в търсене на бъдеше за нефункциониращи добре сгради); Дворец на народа (презентация на филма за НДК от Борис Мисирков и Георги Богданов); а всичко ще завърши с гранде дискусия (да се чете с Йорданка Фандъкова, Симеон Дянков и сие) по този болен проблем в понеделник, 26 ноември.

   изложба Комплекс Албена © Катерина Дръжкова

Всъщност жокери по проблема с културната инфраструктура могат да се намерят и в откритите вече съпътстващи изложби Детайли от живота на архитектурата (пространства около НДК), Преглед на букурещката архитектура (във Vivacom Art Hall), Urban Art Therapyя (в галерия Алма Матер в СУ), Нова визия за площад Славейков (в Дом на архитекта), Комплекс Албена (в Чешки културен център), Е-конкурс за устойчива архитектура в България (в НДК, етаж 5) и Мадрид:културни колажи (в Институт Сервантес).

Втори етаж: Архитектура търси... Сцена – 27 ноември

   студио GMP; Гранд Театър в Кингдао, Китай © фотография Christian Gahl

В срещи-лекции по въпроса как архитектурата може да си взаимодейства със сценичните изкуства по най-ползотворен начин ще имат думата немският архитект Щефан Шютц от студио GMP (вещ по темата за новите сгради за сценични изкуства в Европа и Китай), естонците от Salto Architects (или въпросът за архитектурата като инсталация), фирмата Stilstroy Trading (интериор и екстериор като изкуство) и българският режисьор Младен Алексиев (част от театралния проект 36 маймуни и Асоциацията за свободен театър).

Трети етаж: Архитектура търси... Образи – 28 ноември

Връзката между архитектурата и визуалните изкуства ще изследват чешките архитекти от Projektil Studio, фирмата Alukoenigtahl (или проблемът за съвременната адаптация на културни паметници) и звездата на българското съвременно изкуство Недко Солаков.

Четвърти етаж: Архитектура търси... Музика – 29 ноември

   Операта във Флоренция © ADBR Architetti Associati

Всеки архитект мечтае сградата му да "танцува" като живо същество и някои наистина знаят как – италианецът Паоло Дезидери (един от основателите на ADBR Architetti Associati със запазената им марка – сгради за култура), българската фирма Stivox (инж. Стойчо Христев за перфектната връзка между пространство, звук и акустика на сградата) и културният мениджър Васил Димитров – диригент и изпълнителен директор на радио Класик ФМ и радио Джаз ФМ.

Пети етаж: Архитектура търси... Общество – от 30 ноември до 2 декември

Архитектурата е жива, когато е обитавана от хора и така, в търсене на идеалната градска среда ще се включат румънците от studioBASAR (които провокират Букурещ с архитектурни акции), норвежките архитекти от Fantastic Norway (обикалящи с каравана като проводници на идеята за архитекти-буквални строители на обществото) и българският проект Нагледна (Радомир Данков, Евгени Богданов, Пенка Динчева и Райчо Станев в опит за графична култура в градска среда).

   Корейски павилион на изложението Шанхай 2010 © студио Mass Studies

Активната връзка между граждани, архитекти и градска среда ще е на прицел и в последните два дни на форума – срещите със звездите на азиатския архитектурен бум Фанг Женинг (куратор на Китайския павилион на Архитектурното Биенале във Венеция през 2012), Джайкун Лю със своето студио Jiakun Architects, Минсук Чо, основател на корейското студио Mass Studies, израелците от Chyutin Architects и българо-японското дуо на Йоши Ямазаки и Надя Иванова.

Гранде финалът на Sofia Architecture week 2012, естествено, ще бъде поставен на 2 декември с презентация на проекта за кандидатстване на София за Европейска столица на културата 2019, като своя опит преди това ще разкажат Питър Фатингер и Айран Берг – представители на Линц, Европейска столица на културата 2009.

   Линц 2009; проект Bellevue © Orso Fattinger Architects

Четвъртият фестивал за филми от Близкия Изток и Северна Африка Цветята на Корана започва на 17 януари и ще се точи като локум три седмици – досущ като ленив, изпълнен с ритуали, драми и много красота ден, прекаран в Непознатия Изток.

Какво?

Истанбул, моя любов – няколко са филмите, които се обясняват в любов към мегаполиса-мост между Запада и Изтока. И докато Истории от Бейоглу, Пресечна точка: Истанбул и Истанбул на пълна скорост разбулват мистериите и духа на древния град в стилистиката на класиката Музиката на Истанбул на Фатих Акин, то Празнина и 11 без 10 са двата филма, които използват брилянтно турската столица като главен герой в своите свежи истории. В Празнина режисьорът Юмит Юнал затваря четирима души в един апартамент и от техните разговори може да научиш повече за Истанбул, отколкото от улиците му. В 11 без 10 пък страстният колекционер Митхад иска да спаси мегаполиса, защото е част от необятните му колекции – метафорично, но и натуралистично.

   11 без 10, Турция, режисьор Пелин Есмер

Бремето на традициите – ритуали, обреди, културни навици и традиции – всички те ни изглеждат странни и далечни от нас, затова го наричаме и Непознатият Изток. Затова и филми като Детето на Кабул, С шепота на вятъра, Злато и мед, Под маслиновите дръвчета и Бучка захар ще ни осветлят по някои тъмни и мътни източни въпроси, а истински бисери в тази категория са: Изворът на жените (могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално уж господство) и Мирал – одата на Джулиан Шнабел за израело-палестинския конфликт със звездното участие на Фрида Пинто, Уилям Дефо и Ванеса Редгрейв.

   Детето на Кабул, Афганистан-Франция, режисьор Бармак Акрам

Коран underground – клишето казва, че всичко в Близкия Изток или Северна Африка се движи от религията. Дали обаче е така? Казанегра (Коза Ностра по марокански), В очакване на Пазолини (носталгията на едно приятелство), Раят сега (тероризъм или приятели завинаги), Дъждовен сезон (рок и любов в Техеран), Микрофонът (ъндърграунд култура раздрусва древна Александрия) и откриващият фестивала Моля, не ни безпокойте (смях и бит по техерански) – всички те разбиват на пух и прах теорията за господството на религията, убеждават в глобализацията, а и обясняват донякъде миналогодишните нежни революции в арабските страни.

Дъждовен сезон, Иран, режисьор Маджид Барзегар

Къде?

Дом на киното

Евро синема

Червената къща

Dada Cultural Bar

Кога?

от 17 януари до 9 февруари 2012

Защо?

Светът е голям и културни различия дебнат отвсякъде. И все пак, колкото и да се различаваме, толкова и си приличаме – филмите от фестивала Цветята на Корана могат да те убедят, че всички на тази планета сме едно семейство. Колкото и да не ни се иска.

"Свободата е това, което правиш с това, което ти е било дадено" казва Жан-Пол Сартр и АСТ (или Асоциация за Свободен Театър) вече за втора година се опитва нагледно да го докаже като организира на принципа "от нищо нещо" фестивал за свободен театър (пълната програма може да видите тук), който тази година се случва от 14 до 18 ноември със следните герои:

Medea – 14 ноември, Червената къща – 17:00 часа / 60 мин

Съвременен танц на кризата по хореография на Мирослав Йорданов отвъд древногръцкия мит и отвъд клишетата на пърформънс изкуството – с непрофесионален танцьор (скулпторът Никола Борисов), с дебютираща танцьорка (Мирослава Захова) и със специалното участие на... жива мускусна патица.

ПроТекст 5: Навреме – 14 ноември, Софийска централна баня – 19:00 часа / 90 мин

Четири авторски миниатюри от 4 режисьора (Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов, Мортен К. Роесен) или как темата "време" може да бъде представена като театрално-научна лекция, филмов театър, пърформанс-четене и... мини-опера.

Черен Петър – 14 ноември, ТР Сфумато (Камерна зала) – 21:00 часа / 60 мин

Историята на един ром, която забърква фигурата на Артюр Рембо и проблемите на малцинствените групи в едно... звучи почти толкова (не)логично, колкото да срещнеш нормално публично говорене/отношение към малцинствата като цяло.

Help Me Jones – 14 ноември, клуб Jules Verne – 22:00 часа

Ню диско уейв дуото (от известно време вече и трио с Рони от Насекомикс) на Марий Росен и Константин Тимошенко ще отбележи със специален концерт първата нощ на фестивала, в която мракът ще свети за всички големи и малки мис и мистъри театрали.

И, моя любов – 15 ноември, ателие Via Negativa в Народно читалище Акад. Андрей Стоянов – 17:00 часа / 95 мин

Мултимедиен пърформанс по текстове от Библията и киносценариите Хирошима, моя Любов от Маргарит Дюрас, и Виридиана от Луис Бунюел и Хулио Алехандро – или един Мъж и една Жена в опит за възможна "любов завинаги"...

Алкохол – 15 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 120 мин

Кривото огледало на зависимостите и независимостите в авторския спектакъл на Цветелина Стоянова-ЦВЪ по едноименния роман на Калин Терзийски и Деяна Драгоева.

Въображението мъртво си представете – 15 ноември, Ателие Пластелин – 21:00 часа / 40 мин

Моноспектакъл по кратък текст от Бекет или иначе казано – диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство, в случая – мазе.

Отровата на театъра – 16 ноември, НТ Иван Вазов (зала Север, IV етаж) – 17:00 часа / 90 мин

Марий Росен, Валентин Ганев и компания нагледно ще показват, че театърът е едновременно смърт и живот – толкова тотален, че претендира, че не е театър.

Невидими 1 – 16 ноември, Червената къща – 19:00 часа / 75 мин

Документални истории на неходещи хора, събрани в емоционален пъзел от режисьора Неда Соколовска, които актьорите слушат и пресъздават в реално време. С други думи – за "невидимите" и техните видими проблеми.

Cadaver – 16 ноември, Червената къща – 20:20 часа / 20 мин

Когато хореографът Станислав Генадиев не танцува в гранде спектакли, изследва границите на физическия танц – този път, заедно с Мартин Пенев, миксират електрическите импулси (записани с електроди) на мускулите на тялото с гласа на танцьора, за да се стигне до вечната борба за надмощие между плътта/тялото и разума/словото.

На ръба – 16 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:30 часа / 50 мин

Театър АТОМ (или Стефания Георгиева, Христо Таков и Камен Марин) представят деликатна клоунада на ръба на танца, пластиката, кукления театър и пантомимата, за да достигнат до многото лица на човешката душа.

Романс – 17 ноември, София Арсенал – Mузей за съвременно изкуство (С.А.М.С.И) – 17:30 часа / 90 мин

Спектаклите от поредицата Сънища в четири сезона на режисьора Валерия Вълчева, събрани в едно – или двете слънцестоения и двете равноденствия в компанията на Шекспир и шарена дружина от много деца, актьори и музиканти.

Да изядеш ябълката – 17 ноември, студио Suspacious – 19:00 часа / 80 мин

Ида Даниел и компания заформят джем сешън театър, без фиксирана история, но с множество въпроси с лични отговори, точно както му отива на театър без граница между публика и изпълнители.

Азамен – 17 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

Runabout Project (Албена Баева – интерактивен дизайн, Петя Боюкова – сценография, Стефан Дончев – технически асистент и София Георгиева и Александър Манджуков – хореография и изпълнение) преплитат тяло, дигитални технологии, хореография и глас, за да изградят отношенията между две тела (в сензорни костюми), две индивидуалности и заобикалящата ги среда в реално време.

Деволюция – 18 ноември, Столичен куклен театър – 17:30 часа / 75 мин

Импровизации с найлон, в които човекът се превръща в клоун, клоунът в примат, приматът в чувал, цивилизацията в найлон, найлонът в боклук и... така се стига до Деволюция – или как да защитим човека и човешкото от урагана на безчовечността и оскотяването.

ГогоДиди – 18 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 80 мин

Трима актьори в Очакване на Годо, заредени с много детски рисунки и театрален джаз в две действия.

Transformability – 18 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

Има ли връзка между философията и съвременния танц? Да, според Вили Прагер и неговият философски мюзикъл за три души и тяхната трансформация до пълно изтощаване... или удоволствие.

Обратното броене до началото на сезона на летните музикални фестове продължава с:

Какво?

Sozopol Fest за втора поредна година посреща изгрева на 1 юли на плажа с приятна соул, фънк, бууги диско, афробийт хаус, брекбийт и... каква ли още не музикална пачанга.

Кой?

След като в дебютната си година организаторите на Sozopol Fest заложиха предимно на европейски банди и диджеи (Kraak & Smaak, Incognito, The Sweet Vandals, Onur Engin, Nik Weston ...) този път те се концентрират в три коренно противоположни точки на света сякаш, за да изпъкнат истински космополитните лица, гласове и ритми на Музиката...

   Black Coffee © фотография Sozopol Fest

Южна Африка – от горещата и кървава родина на диамантите, по вълните на афробийт и соул хауса, у нас за първи път ще сърфират две бижута – продуцентът и диджей Black Coffee (парализираната ръка не му пречи да върти плочи по 60 часа, какъвто е неговия Гинес рекорд или да записва афробийт хаус хитове със симфонични оркестри) в комбина с чувствения глас и ритъм на южноафриканската хаус принцеса Bucie.

   Bucie © фотография Sozopol Fest

Бруклин, Ню Йорк – славата на музикалната култура, влияния и партита на легендарния квартал на Голямата ябълка ще защитава едно не по-малко прочуто тройно крю музиканти, които са работили заедно – начело с иконата DJ Spinnа (царят на бийт квартала и на фънк-соул-хип-хоп-хаус компилациите), редом с грууви триото Tortured Soul (блажен електронен соул, изсвирен експлозивно с почти акустични инструменти) и за финал – Aaron Dae (диджей, вещ в дийп хауса като кайт сърфър, укротяващ вятъра).

   Tortured Soul © фотография Sozopol Fest

Япония – в страната на изгряващото слънце не се губят в превода на фънка – деветимата фънки самураи от Osaka Monaurail пристигат с винтидж фасон, класа и новия си албум State of The World, така сякаш са излезли от филм за Кръстника Джеймс Браун.

   Osaka Monaurail © фотография Sozopol Fest

За ярката чест на българския класен груув ще свирят/въртят плочи/пеят Белослава, Tri-O-Five, Dirty Purchase, Emil Prize, Ramsey Hercules, DJ Ihou, George Quest, DJ Marten, DJ Ilko (всички участвали и миналата година), подкрепени този път от Рут с фънки бандата ù Southwick, и неуморното диджей дуо Sirius & Methodikal.

Къде?

Къмпинг Градина, в края на залива, в близост до вилна зона Червенка и няколкото кайт и уиндсърф училища там, както и страхотният уейкборд лифт, който беше спретнат миналата година в самия край на плажа, до скалите.

Кога?

29 и 30 юни – Sozopol Fest

    The Sweet Vandals © фотография Sozopol Fest

19 май – подгряващо Sozopol Fest парти с The Sweet Vandals в Sofia Live Club – мадридските соул фънк вандали ще съживяват спомени от миналата година (да, направо сгряха втората студена валежна нощ на феста), също както съживяват винтидж духа на фънка със своята гореща иберо кръв.

Защо?

Море, изгреви, залези, плаж, вълни от фънки музика, добри приятели, релакс, коктейли, кайтсърф, уейкборд, уиндсърф... какво повече му трябва на човек през лятото!?!

    DJ Spinnа © фотография Sozopol Fest

Билети за Warm-up Sozopol Fest party с The Sweet Vandals тук

Билети за Sozopol Fest тук

За киното ваканция няма и ето, че се задава новото издание на добре познат фест за независимо кино – Късо съединение 2012. От 9 до 29 август в Дом на киното, Евросинема, + това, Dada Cultural Bar, Американски център и Институт Сервантес (пълната програма може да видите тук) те очакват разнообразни късо и пълнометражни гъдели за окото от света и у нас.

Български късометражки – 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17 и 21 август

България, 2012, 83 мин

Режисьори: Катя Тричкова, Пламена Христова, Цветелина Стоянова-Цвъ, Филип Андреев, Георги Мерджанов, Пламен Николов, Явор Гигов, Георги Кръстев, Андрей Андонов, Благослав Николов

Явно продукцията в късото бг кино толкова е скочила в последните години, че на това издание ще има две отделни селекции с такива филми. Стилово разнообразието е голямо – от социална документалистика (Резерват Северозапад) през ърбан романтика (Busking, Оранжево, почти кафяво, Ловецът и спирачката) до екзистенц етюди (Do You, Limbus, Краен срок, Котката на Шрьодингер).

Между кадрите / In Passing – 9, 15, 17, 19 и 21 август

САЩ-Ирландия-Холандия, 2011, 75 мин

Режисьори: Хайди Елис Бийвър, Кристофър Майкъл Биър, Дийн Кавана, Рузбех Рашиди, Рой Резаали, Питър Риналди, Кейт Шулц

Какво остава между кадрите на един филм? Може би суровата истина за живота, такъв несъвършен, монотонен, но и крайно лиричен... или поне такъв, какъвто го виждат концепт режисьорът Джеси Ричардс и неговите ремодернисти, вдъхновени да изразят тук живота изцяло по правилата на филмовия манифест на ремодернизма, създаден именно от Ричардс.

Скандинавско късо съединение – 10, 13, 15 и 23 август

Норвегия-Швеция-Дания, 87 мин

Режисьори: Хане Ларсен, Магне Петерсен, Ерик Розенлунд

Скандинавската програма е своеобразна минипанорама на шведския режисьор Ерик Розенлунд (с цели 4 негови филма), който поставя почти винаги своите герои в процес на адаптация. Към тях са добавени и 3 норвежки късометражки (Неподвижни птици, Ела, Боклукът), които си играят по темата как нещо прозаично и монотонно в ежедневието ни може да изглежда необикновенно и дори магично.

Сексът в случки / Scenes of a Sexual Nature – 10, 12, 18, 20, 23 и 27 август

Великобритания, 2008, 91 мин

Режисьор: Ед Блум

Лондон, но без Олимпийски игри. 7 (хомо и хетеро) двойки, 7 истори в един ден и един парк. Флиртове, семейни дилеми, закъснели любови, свеж хумор и диалози... абе, заглавието е достатъчно красноречиво, както Юън Макгрегър е достатъчно убедителен в ролята на... гей.

За 42 секунди / 42 One Dream Rush – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

САЩ, 2009, 45мин

Режисьори: Дейвид Линч, Хармъни Корийн, Абел Ферара, Майк Фигис, Джеймс Франко, Азия Ардженто, Сергей Бодров, Микеле Чивета, Лари Кларк, Гаспар Ное, Таданобу Асано, Карлос Рейгадас, Ринко Кикучи, Шон Ленън

42 режисьори (кой от кой по-култов) снимат сънищата си в 42 секунди – едва ли има нужда от повече обяснения когато става дума за сънища, в които всичко е възможно.

Звездно късо съединение – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

САЩ, 2010, 14 мин

Режисьор: Солве Съндсбо

Натали Портман, Хавиер Бардем, Майкъл Дъглас, Джеймс Франко, Венсан Касел, Тилда Суинтън, Мат Деймън, Робърт Дювал и кой ли още не в стилни едноминутни етюди в черно-бяло... гъдел за окото и подхранване на киноего митологията – олé!

Срещу забравата / Contre L'Oubli – 12, 14, 16, 18, 23 и 29 август

Франция, 1991, 110 мин

Режисьори: Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас, Шантал Акерман, Ален Рене, Бертран Таверние, Джейн Бъркин, Патрис Льоконт, Мишел Пиколи, Доминик Данте, Клер Дени, Раймон Депардон, Мишел Девил

Amnesty International използват 50-ия си рожден ден, за да изпратят 30 писма до различни политически лидери по света, които да обърнат внимание на проблемите в страни като Етиопия, Сирия, Израел, Перу, Индия, Либия, Судан и Малави, а режисьори като Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас и Патрис Льоконт визуализират посланията с помощта на големи актьори като Катрин Деньов, Еманюел Беар, Изабел Юпер, Шарлот Генсбур, Джейн Бъркин, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и Карол Буке.

В страната на баските – 13 и 23 август, Институт Сервантес – 19:00 часа, вход свободен

Испания, 72 мин

Режисьори: Анхел Алдарондо, Изабел Ергера, Мигел Анхел Хименес, Борха Кобеага, Коте Камачо, Енрике Гарсия, Рубен Саласар, Асиер Алтуна, Алаитс Аренсана, Мария Ибаретхе

Испанската програма е събрала 8 филма с типични иберо темперамент и страсти – основни герои са любовта и приятелството (Амар, Хорошо, До тоалетна при гаджето, Откъснатата маргаритка) и екзистенц метафори за цвят (Стадото, Голямото надбягване, Exhibition 19).

Истерия / Rage – 14, 16, 19, 22 и 23 август

Великобритания-САЩ, 2009, 98 мин

Режисьор: Сали Потър

Нюйоркски моден блогър, задкулисни интервюта със звездите от модната сцена и убийствени монолози от Джуди Денч, Стив Бушеми, Джон Легуизамо, Даян Уийст, Еди Изард, Боб Балабан, Лили Коул и Джуд Лоу в ролята на... екстравагантен травестит.

Хептамерон / 7 seX 7 – 15, 18, 21 и 22 август

Хърватия, 2011, 87 мин

Режисьор: Ирена Скорич

Как изглежда класиката на Бокачо Декамерон през очите на хърватката Ирена Скорич? Като Хептамерон или 7 еротични новели, в които за секса, живота и киното няма скрита камера. Има само работеща камера.

Завладяването на Дивия запад / How the West Was Won – 22 август, Американски център – 18:00 часа

САЩ, 1962, 164 мин

Режисьори: Джон Форд, Хенри Хатауей, Джордж Маршъл

Тази година организаторите на Късо съединение се обръщат и към вечната класика в киното – епичната сага за построяването на железницата в Щатите ще ни върне във времето когато в Холивуд царуваха Джон Уейн, Грегъри Пек, Спенсър Трейси и Хенри Фонда.

Фул хаус по О'Хенри / O'Henry's Full House – 20 август, Американски център – 18:00 часа

САЩ, 1952, 117 мин

Режисьори: Хауърд Хоукс, Хенри Кинг, Жан Негулеско, Хенри Хатауей, Хенри Костър

5 разказа от големия О'Хенри (Даровете на влъхвите, Последният лист, Вождът на червенокожите, Фантето и хоралът, Тръбният зов), изиграни от Мерилин Монро и компания, обединени от кратки интродукции на друг американски литературен титан – Джон Стайнбек. Ммм... мирише на класика абсолют.

Тече, всичко тече... и някак неусетно изминаха 4 години, та се стигна до петото, юбилейно издание на морския фест Spirit of Burgas.

Какво?

Меломаните си знаят урока за лятното училище – море и плаж в аранжимент от музикални лекции на знайни и незнайни лектори от цял свят, които се изсипват в средата на август, по традиция, на централния плаж в Бургас. Тази година, обаче, има малко промени в графика на лятното музикално училище – учебните бийт занятия ще се проведат не в средата, а в първата седмица на август, когато два музикални феста (Spirit of Burgas и Solar) ще се излегнат на плажа под един общ слънчев чадър.

Кой?

Тази година организаторите, съвсем тематично, са разделили морските музикални лекции на вечерни бийт занятия по класове:

US Hip to the UK Hop

   Ms. Dynamite

Плажът ще се превърне в своеобразна сцена на приятелски батъл между американския и британския хип-хоп. Честта на нюйоркските рими и бийтове ще защитава "поразяващата уста" Busta Rhymes, а тази на експлозивните лондонски емсита – хитовият грайм поп новак Tinie Tempah и палавата лейди Dy-na-mi-tee Ms. Dynamite. Дъбстеп продуценът Caspa пък ще обедини в края на вечерта двете школи, съшо както миксира старо и ново в пресен-пресния си нов сингъл War, с Кийт Флинт от The Prodigy.

Електропънк

   The Prodigy

Като заговорихме за Кийт Флинт, ето че и The Prodigy се завръщат на бургаския пясък. С нов албум How To Steal A Jet Fighter и една идея по-добро шоу (надяваме се) от предишната им инвазия. Адреналинът преди тях ще качат (позабравените, но вечно енергични) канадски пънкари Sum 41. Забавата преди това ще дирижират две страхотни банди - родната кросоувър гордост Panican Whyasker и румънската брейкбийт-индъстриал машина Sensor.

Rock'n'Bass

  Chase & Status

Или иначе казано последната вечер на Spirit of Burgas ще събуди хибридното чудовище, наречено неометъл + дъбстеп – така, както го правят Korn в последния си албум. Взривоопасен ще е и лайв сетът на лондонското дръменбейс хит дуо Chase & Status, които ще завихрят главната сцена на феста с водовъртежните си парчета от последния албум No More Idols. Иначе, в началото на вечерта, слънцето ще подгони луната под ска откровенията на вечните Wickeda и на реге денсхол фона от немския посланик в Джамейка Gentleman и неговата банда The Evolution.

Solar Dance Arena

Тази година денс сцената ще има отделен вход (от улица 6-ти Септември) и специални back 2 back сесии на познати (до болка и кеф) на бг клабъра герои – първата вечер е запазена за транса на Armin van Buuren и прогресив хауса на дуото Sunnery James & Ryan Marciano. Втората ще премине под знака на хаус хибрида на Mark Knight и Fedde Le Grand, а в третата е коронацията на техно титаните Richie Hawtin и Dubfire.

  Dubfire

Freestyle на светло

"На тъмно" сцената пак ще лее разнообразие, обединено тази година под мотото Freestyle – хип-хоп, ска, пънк, реге, балкан бийт в доволни дози. Гъделите в програмата идват от бг олд скул Ийст Коуст/Уест Коуст сблъсъка между варненските R&B records, начело с Шамара, Гумени глави, Конса... срещу софийското крю Sniper records, водено от DJ Станчо (явно Спенс не го гони носталгията), Димна завеса на Шошо и сие. Голямото завръщане на бургаския плаж ще направят няколко страхотни бг банди – Джанго Зе, Ъпсурт и DRS, а на гости идват балканските ни кросоувър съседи – Conquering Lion от Македония и Popa Sapka (на които свалихме шапка още при първото им Spirit свирене през 2010) от Румъния.

   Popa Sapka

Jack Be Good

Рок арената тази година ще събере обичайните заподозрени Светльо & The Legends, Милена, Контрол, Остава, Last Hope, Vendetta, Odd Crew с няколко интересни чужди банди – румънците Les Elephants Bizarres, италианците Ignition Code и британците Stop Stop и The Jim Jones Revue (второ гостуване в България на тези дарк рок души).

   The Jim Jones Revue

Spirit-o-brazzie

Сцената за джаз и латино разно-о-бразие пък ще премине под знаците на салсата (Tumbaito), на суинга (Sentimental Swingers) и на фънка (Southwick с Рут Колева).

Къде?

Централен плаж Бургас или иначе казано... от моста до края на плажната ивица, там, където започва пристанище Бургас.

Кога?

3, 4 и 5 август 2012

Защо?

Спомняте ли си първото издание на Spirit of Burgas? Лунното затъмнение на концерта на Asian Dub Foundation, уникалното Bonobo шоу, еуфоричният финал на феста поставен от бг диджей гордостта Kink... А помните ли следващите години, концертите на титани като Faith No More, Fun Lovin' Criminals, UNKLE, DJ Shadow, The Prodigy, Skunk Anansie, Moby... и още толкова хиляди приятни моменти по малките сцени? Ако обичате музиката и морето, няма начин поне веднъж за тези четири години да не сте призовавали онзи мореломан дух – духът на Spirit of Burgas!

    фотография © Илиян Ружин

Затова и Spirit of Burgas събуждат отново този дух и ви дават възможност да спечелите два билета за петото, юбилейно издание на феста - само трябва да постнете (тук или на стената) своите снимки-спомени от минали издания на Spirit of Burgas.

Броят на харесвания на дадена снимка ще определи и победителите в нашата игра, която ще приключи на 20.07.2012.

Билети за Spirit of Burgas 2012 тук

Красотата на северното сияние изчезва когато невероятните цветове на този природен феномен се обяснят с простите закони на физиката. По същия начин съзерцателната красота, типична за скандинавското кино, се губи когато започне да се анализира до дъното на ежедневието – именно такива филми от Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Естония и Литва те очакват в панорамата на скандинавско кино Северно сияние (програмата с допълнителни прожекции може да видите тук) от 20 септември до 4 октомври.

Да захапеш кокала / Upperdog – 20, 22 и 29 септември

Норвегия, 2009, 100 мин

Режисьор: Сара Йонсен

Още като деца, Аксел и сестра му Яни са осиновени в Норвегия. Разделят ги с пристигането им от Китай – на него му се падат богати родители от Западно Осло, а тя попада в обикновено семейство от източната част. Ще се срещнат ли някога отново, ще намерят ли общ език или ще продължат да живеят ужасно близо и в същото време ужасно далеч един от друг? Може би Мария, полската съквартирантка на Яни, знае нещо по въпроса.

Място за пушене / Smoking Room – 20, 23 и 30 септември

Финландия, 2006, 56 мин

Режисьор: Юка Каркаинен

Един документален поглед отблизо към Финландия и финландците от началото на 21-ви век през няколко обществени места за пушене – колаж от късове димна реалност на различни хора в местата за пушене на болница, фабрика, влак, компания за обществен транспорт и дом за пенсионирани ветерани.

Дневната на една нация / Living Room of the Nation – 21, 24, 26 и 28 септември

Финландия, 2009, 75 мин

Режисьор: Юка Каркаинен

Юка Каркаинен отново събира в пъстър документален калейдоскоп финландското общество – този път излиза от местата за пушене и влиза в шест различни дневни на финландски домове, представителни за обитателите им. Героите са обикновени хора, намиращи се на различен етап от живота си, които споделят мисли за обратите в живота, човешката потребност да бъдеш желан, самотата, отговорността и неумолимия ход на времето.

Лимбо / Limbo – 21, 24 и 30 септември

Норвегия/Дания/Швеция/Тринидад и Тобаго, 2010, 105 мин

Режисьор: Мария Содал

Соня пристига с двете си деца в Тринидад, за да заживее отново със съпруга си, който отскоро е назначен като инженер за нефтена компания. Екзотика, лукс в красиви къщи с прислуга и с коктейли край басейна се оплитат безспир с повърхностни взаимоотношения и солидни дози самозаблуда, за да се стигне до гранде въпроса в тази екзистенц драма – може ли човек да бъде щастливо дърво без корен?

Късометражна симфония / Short Symphony – 21, 26 и 28 септември

Швеция, 1996-2006, 83 мин

Режисьори: Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон

Седем късометражки на двама заклети ексцентрици и неразделни приятели, които през 2010 взривиха световните фестивали с изобретателната комедия Симфония на шума. Освен номинирания за Златна палма за късометражен филм Музика за един апартамент и шестима барабанисти (концерт за Кухня, Спалня, Баня и Дневна с инструменти от бита в апартамента на възрастна двойка), селекцията включва и абсурдните етюди Пътят на камбала (или как се стига от рибарската мрежа през кухнята на един ресторант до лапите на хищна лисица), Човекът от никъде (метафора за изчезването на човека), Швеция (или кой е шведският Форест Гъмп), Ти беше там с приятеля си Франк (по следите на двама, срещнали се на рок концерт преди 24 години), Хотел Риен (или в окото на офис треска с объркан график) и Жена с грамофон (песен за жена, грамофон и една торта).

Азиз Нахута / Farsan – 22 и 25 септември

Швеция, 2010, 97 мин

Режисьор: Йозеф Фарес

Арабският емигрант в Швеция Азиз изглежда добре, готви страхотно и му предстои да стане дядо за пръв път. Синът и снаха му, които не могат да заченат дете по естествен път, симулират бременност, докато чакат за осиновяване. За да му отвлекат вниманието, те подтикват Азиз да започне да се среща отново с жени, след като е прекарал дълги години като вдовец и ето, че трагикомедията на живота е налице – на ръба между абсурдния хумор и горчиво-сладките истини на ежедневието.

Квартал Нов свят / The New World – 21, 23 и 26 септември

Естония, 2011, 88 мин

Режисьор: Яан Тоотсен

История за гражданската инициатива Нов свят, създадена в Талин от хора с общи цели и сходни добри намерения, но също и за напрежението между активистите, което ескалира с годините. Какво се случва, когато някой разбира, че светът около него вече не е същият, а от огледалото го гледа уморен хипар, самотен в борбата си?

Ще се справим / We Shall Overcome – 23, 24 и 28 септември

Дания, 2006, 109 мин

Режисьор: Нилс Арден Оплев

13-годишният Фриц има проблеми с правилата в училище, докато се вдъхновява от речите на Мартин Лутър Кинг по телевизията и борбата му за човешки права. И това превръща деспотичният директор на училището в неговия най-заклет враг. Годината е 1969 или иначе казано има нещо гнило в Дания – готви се революция в чаша вода.

Момчето, което заобича Ингве / The Man Who Loved Yngve – 22, 24 и 27 септември

Норвегия, 2008, 90 мин

Режисьор: Стиан Кристиансен

Ноември, 1989. Берлинската стена пада, а 17-годишният Ярле от норвежкия град Ставангер си има всичко – най-готиното гадже на света и най-страхотните приятели, с които тъкмо са си спретнали пънк банда. Всичко се обърква когато Ингве идва в неговия клас – Ярле ненавижда поп музиката, която Ингве слуша, тенисът, който играе, но... не може да откъсне очи от него и скоро двамата са неразделни. Симпатична история (озвучена идеално от Stone Roses, The Cure, Joy Division), която намига към истината, че най-страшните стени, които разделят хората не са от бетон – ние сами ги градим вътре в нас.

Семейство / A Family – 24, 27 и 29 септември

Дания, 2010, 102 мин

Режисьор: Перниле Фишер Кристенсен

Дите е собственик на галерия в Ню Йорк и има до себе си мъж, който я обича, но същевременно е дъщеря на известен собственик на верига пекарни и когато любимия ù, но доминиращ баща се разболява сериозно, Дите е изправена пред важно решение – да следва собствения си път или да продължи семейния бизнес.

Хубав живот / The Good Life – 21 и 25 септември

Дания, 2010, 83 мин

Режисьор: Ева Мулвад

Някога семейство Бекман са имали повече пари, отколкото са можели да похарчат, но това е друг, стар филм. Сега майката издържа 50-годишната си дъщеря от скромната си пенсия и двете живеят в малък апартамент в богаташкия португалски град Кашкаиш. Въпросът пред двете жени – има ли път обратно към хубавия живот, с който си свикнал и как се стига до него?

Анархия в Жирмунай / Anarchy in Zirmunai – 25, 27 и 28 септември

Литва, 2010, 90 мин

Режисьор: Саулиус Друнга

Наивната Виле се мести от малко градче във Вилнюс, за да учи. Докато си търси квартира среща пънкарката Сандра и нейната анархокомуна от жени в беда. Сандра помага на Виле да се отърси от провинциалните си комплекси и става неин гид в големия град и в анархо принципите. Дали обаче совите са това, което са или невинната анархия в Жирмунай следва други закони?

Северно сияние е в салоните на Дом на киното, Евро синема и Червената къща от 20 до 30 септември

Цена на билетите – 6 / 4 лева

Лятото свърши, но игрите в града тепърва започват – фестивалът за градско изкуство и култура ON! Fest дава тон, за да се включиш с песен.

Какво?

Четири дни музика, танци, графити арт, манга костюми и аниме видеоклипове, знайни и незнайни дигитални и аналогови спортове или иначе казано – включи се в рутера на ON! Fest 2012!

Кой?

ON! Party: или фестът се открива на 21 септември с тържествен дръменбейс гонг, който ще ударят вечните бритбейс любимци LTJ Bukem в компанията на Stamina MC, американският дръмбой Gridlok и естествено, HMSU All Star crew.

   LTJ Bukem

ON! Music Pro: след пачангата идва време за работа или второто издание на феста открива музикална конференция, на която профита и аматьори ще разцъкват всички аспекти на музиката – от дискусии и лекции за организиране на музикални събития, през презентации и щандове за техника до шоукейс сцена за музиканти като Help Me Jones, Oratnitza, Roots Rocket Band, Kottarashky и Mazut.

ON! Graffitti: райтърите налазват стените начело с немските мастери Slider, Caparso, Omsk167, италианският фаворит от миналата година Brus и местните спрей герои Esteo, Goat, Dilom, Funne и 4+ , за да се стигне до любовна война на цветовете.

   © Slider

ON! Anime: и тази година аниме и манга манията ще владее Експо центъра с конкурси за комикс рисунки, косплей (или карнавал с костюми на герои от аниме, манга или видеогри) и най-пълната колекция от аниме видеоклипове, правени в България.

ON! Sport: тази година разнообразието от спортове е почти като на Олимпийски игри – от турнир по стрийтбол, през паркур и фрийрън летежи до всякакви екстремни игри с/ на колела.

ON! Dance: да сте виждали забава без танци!? Не сте, я – за вас идват уъркшоп гъдели за кръшни чупки в тазобедрените (и не само) стави в категориите латино, хип-хоп, зумба, брейкденс...

ON! Gaming: от годишната конференция за разработка на компютърни, видео, конзолни, уеб базирани и мобилни игри (накратко Game Dev Summit) през състезанията по електронни спортове до премиерата на WOW: Mists of Pandaria – ще има за всеки геймър по нещо от сърце.

Кога & Къде?

от 21 до 24 септември в залите на Интер Експо Център, София – пълната програма по часове може да видите тук

Защо?

Както е казал народа – ърбан дух в ърбан тяло... Или го беше извикала градската култура и нейните вечно играещи на On & Off деца.