My Mir

Има ли пресечни точки между правенето на пици и съвременното изкуство – отговорът, може би, се крие в пърформанса РРР на визуалния артист Камен Стоянов, който винаги е обичал да търси взаимовръзки там, където не съществуват на пръв... вкус. Камен често обича да превръща и публиката в активен участник в пърформансите, които прави (помните Ask The Artist, нали), затова на 14 и 15 юни, австрийският културен павилион FLUCA ще се превърне в пицария с образователен характер, която ще предлага пици с имена като Дюшан, Клайн, Буржоа, Пипилоти... но какво се крие зад тях най-добре ще ви разкаже самият Камен Стоянов...

Защо точно РРР | ППП?

П като Пърформанс, П като Пица и П|Р като Painting... Иначе казано – Performing Pizza Painting – абревиатура, която свързва тези три неща в едно и търси връзките между тях... Връзката между правенето на пици и Painting-а|Живописта... и в предишни мои проекти съм търсил връзката между изкуството и кулинарията – и при двете се работи със съставки – определени, сурови елементи, които се обработват, смесват в определен ред и се получава готово ястие или... живопис... Изкуството също използва елементи от живота, които са сурови и ги приготвя, смесва по определен начин... Всеки художник си има свои рецепти в цял репертоар...

А твоите РРР рецепти са...?

Пърформансът се състои от десетина рецепти. Написал съм си ги в едно тефтерче... като готварска книга, хаха... отварям го, припомням си ги по време на пърформанса... Разбира се, и готвачите са като артистите – някои се придържат стриктно към рецептите, други импровизират със съставките... Всяка рецепта, обаче, търпи интерпретация... може да се променя в зависимост от ситуацията... А ситуацията се определя от човекът, който си поръчва храната... Това е и друга основна връзка, която търсех в пърформанса – някой си поръчва нещо, аз го изпълнявам, той го изяжда, прекарва произведението през тялото си и го смила... нещо като консумиране на изкуство... Връзката между зрителя/консуматора и произведение на изкуството, което аз предлагам... А всяка пица, която предлагам е посветена на определено произведение на изкуството...

Например, пицата Shoot е посветена на едноименния пърформанс на Крис Бърдън... В списъка с пици, обаче, няма споменати съставките, от които се приготвя... като изстрел на сляпо е... Интригата е, че докато приготвям пицата, разказвам и историята, и контекста на създаването на самото произведение, на което е посветена пицата... Затова и пърформансът има донякъде образователен характер... Менюто може да бъде интересно както за хора, запознати с историята на изкуството, така и за абсолютно незапознати – поръчват си пица, получават забавното ù приготвяне пред самите тях и научават нещо за автора и произведението, на които е посветена...

Ценоразписът на Менюто предлага различни цени за Пиците, това означава ли, че слагаш ценово разделение и между видовете изкуство и авторите му?

Не. Пазарните и оценъчни параметри в изкуството не се прехвърлят в Пиците... Цената е по-скоро ориентир за вида на продуктите, които се използват за направата на дадена пица – всеки от продуктите е свързан с идеята как да бъде изиграна историята на даденото произведение на изкуството. Затова всяка от рецептите е като микро пърформанс сама по себе си... Дори ме упрекват, че няма пица, която да е посветена на българско произведение и неговия автор... Но винаги може да увелича Менюто, нали...

За трети път, след Културна Мусака и Най-бързата супа, използваш връзката между храната и изкуството... Защо?

Ами, пълно е с препратки в такъв тип пърформанси – в Най-бързата супа правех таратор... използвах кисело мляко от пловдивската марка Култура... мисля, че вече не съществува... самото мляко беше много нискомаслено, от сорта на 0,1% масленост... Отделно, за да направиш таратор трябва да разредиш млякото с вода, което още повече подчертава силата на препратките... Както споменах и Изкуството като кулинарията използва сурови съставки, които смесва... Такъв е и РРР пърформанса – пълен с връзки, интерпретации и възможности...

Иначе, идеята за пърформанса възникна във Виена, специално за един проект в подлеза на Museumsquartier, в едно заведение за пица и кебаб, държано от турчин и българка – там направих два пърформанса и сега, в София, ще е за трети път... Идеята (на един турски куратор) беше да се свържат, по някакъв начин, изкуството и храната и то на това възлово място. Така ми хрумна и идеята за РРР, но трябваше някой да ме научи как се правят пици, нали... И собственикът Осман ми показваше трикове как да се разстила тънко топката тесто... тръгнах да се уча и се оказа, че всичко това изисква прекалено много време и обучение... И така стана, че аз изигравах пърформанса, представях контекста и историята, а те (Осман и жена му Алекс) ми приготвяха тестото, слагаха пицата в пещта и я вадеха... Сега, в София, няма да имам помощници... Ще трябва да потренирам, да повъртя малко теста, хаха...

Имаш ли любима пица за приготвяне от Менюто?

Няколко са - пица Пипилоти... на Пипилоти Рист, видеоартистка от Швейцария... пица Shoot по Крис Бърдън... пица Клайн по Ив Клайн... Пица Буржоа по Луиз Буржоа... пица Cut по пърформанса Cut Piece на Йоко Оно... Да не казвам коя е най-трудната за приготвяне, хаха...

Спомена консумиране на изкуство, а съвременното изкуство не се ли превърна просто в нищо повече от поредния Продукт на пазара за консумация?

Всичко зависи от авторите... ако авторите правят само такова изкуство, което да акумулира печалби и да върти едни пари... Като киното и Холивуд... В крайна сметка, всяко произведение на изкуството е просто една идея... Когато човек си поръчва пица при мен, той не консумира самото произведение на изкуството, на което е посветена, нали... но докато консумира тази пица, получава информация за самото произведение и участва по някакъв начин в него... Тук има известна препратка към продуктовия характер на изкуството – много авангардни течения през ХХ век, особено пърформансът, се борят срещу това... Когато възниква през 60-те и 70-те години, пърформансът е насочен именно срещу продуктовия характер на изкуството – не се прави в музея, прави се на улицата... Като моя пърформанс... Анти-институционален е, защото я няма защитата на музея, галерията, куратора или на договора за консумиране на изкуство, който подписваш като прекрачваш прага на културна институция. Анти-продуктов е, защото при мен, например, продуктът бива изяден, бива напълно унищожен... Остава само спомена за даденото произведение на изкуството.

А произведенията на изкуството, също като пицата, могат ли да се консумират на парче... нещо като историята, която разказваш докато приготвяш пицата... ?

Може, за съжаление, но не и в моето Меню... Поръчаш ли си пица, трябва да чуеш цялата История... не само парче от нея... не както някои хора се опитват да си купят отделно парче или част от произведение на изкуството, съставено от няколко елемента... Въпреки че при пицата Cut историята си е направо "пица на парче"...

А дали животът може да се консумира на парче?

Трудно работи това в живота... Винаги идват парчета, които не си ги поръчвал...

Пърформансът РРР на Камен Стоянов е на 14 и 15 юни в австрийски културен павилион FLUCA – от 20:00 до 22:00 в градинка Кристал

Светът все повече заприличва на онези игрови Escape Room пространства – изпълнени с ментални ребуси за разгадаване, подобни на лабиринт, от който отчаяно търсиш изход – също както човечеството търси Изход от Реалността на Хаоса и Ада наоколо с помощта на подсъзнанието, фантазията, сънищата, мечтите... Да, ескейпизмът е ключов и дава заглавието Escape Room на видеоарт програмата на американския арт критик и куратор Наоми Лев, която може да гледаш в арт павилиона FLUCA, гариран от 2 до 30 юни в градинката на Кристал.

Какво?

Селекция от 10 видеа, от български и интернационални артисти, бродещи по тънката граница между фантазия и реалност, между истина и post-truth, между ярки мечти и суров екзистенц, между джендър възможности и сексуална митология...

In The Jaws of The Merman, 2017, видео, 02:50 мин,  sound: Анна Леевия | Leo Kuelbs Collection © Даниела Костова

Кой?

Тук може да гледаш откъси от видеата Matt Black Grass, Esquina, Adidas (или игри с физиката и съзнанието) на Ева Давидова; от The Station (или пътят като ескейпизъм) на Едън Ауербах Офрат и от In The Jaws of The Merman – джендър играта с приказната митология на Даниела Костова с Рейн Дов (позната героиня от фотоинсталацията ù Нови Модели)... Всъщност, Костова и Давидова се включват с още две видеа – Negotiations (създадено от Даниела в комбина с Оливия Робинсън) и едноминутните Intentions на Ева.

Intentions, 2017, видео, 00:58 мин © Ева Давидова

А в Escape Room селекцията те очакват и срещи с Франк Леброс и неговите Candy Kane и Nightsquare Apology; с Дана Леви и нейните Departures и Abandoning; с Тамар Етун и Walking in a Field Holding a Hot Air Balloon; с Антония Райт и I Scream, Therefore I Exist – да, заигравка както с Декарт и неговото Мисля, следователно съществувам, така и с философията на Джон Лок, според която невъзможността да изпитваш болка насън е начин да разграничиш кое е Реално и кое – не...

Кога & Къде?

2 – 10 юни – Австрийски Културен Павилион FLUCA в градина Кристал - 21:00  | 13 септември - 4 октомври, Пловдив, ул.Отец Паисий №40 - 20:00

Защо?

Защото Ескейпизмът не е просто Бягство... както Мечтите не са просто Фантазия...

Nightsquare Apology, видео, 2013, 6 мин © Франк Леброс