My Mir

Шефе... има ли пресечна точка между хардкор бандата Vendetta, рапърът 100 Кила и дъбстепа? Отговорът идва с диджея и продуцент Diamondz (а.к.а Стефан Величков), част от платформата за бас музика True Badness, която ще участва със собствена вечер на първото издание на фестивала Horizon (23-29 март, Банско). Затова, докато стягаме борда и ваксата за малко бордърбийткрос адреналин, загряваме на 6 с Diamondz и... всичко що е бас.

Защо точно Diamondz или как Стефан Величков стана Diamondz?

Ами, до този момент се подвизавах под друго име, а вече бях открил себе си в други насоки, в които искам да се развивам и трябваше да се преоткрия и откъм псевдоним. А Diamondz, защото навсякъде драсках диаманти.

Какво или кой натисна бутона Play на твоята авантюра с Музиката?

Още като малък барабанях на разни кутии и тенджери с моливи и го записвах на двукасетъчен касетофон. Първо една линия барабани, после втора... Исках да ставам барабанист и да имам много диви рокендрол фенки.

Идеята за издаване на собствена музика дойде когато...?

Ами... винаги я е имало. Доколко съм издавал може да поспорим. Нищо официално до този момент, но тази година най-сетне предстоят малко релийзи.

Наред с дъбстеп продуцираш бийтове и за попрап артисти като 100 Кила... или колаборираш с хардкор банда като Vendetta... как се съвместяват толкова различни неща и къде е тръпката в миксирането им?

Да, всичките тези неща са много различни, но ми допада предизвикателството да направя нещо от тях. Забавно ми е да си играя с музиката... там е тръпката.

Има ли цел, която оправдава всички средства? Какво търсиш в Музиката?

За мен музиката оправдава всички средства. Доста жертвам заради нея и знам, че един ден това ще ми се отплати. Най-малкото ще съм доволен от себе си. Най-важното е да се забавляваш. Ако е забавно – всичко е както трябва.

Какъв е срока на годност на trap саунда? Може ли да надживее Harlem Shake манията или всичко ще продължи, колкото Макарена танца навремето?

Срокът на годност е доста относително нещо. В момента електронната музика се развива с много бързи темпове и нещата постоянно еволюират. Скоро ще има нещо ново, по-модерно.

Участвал си на фестивали като Outlook – какви ще са приликите и разликите с предстоящия Horizon фестивал? Може ли този вид "чартър фестивали", организирани отвън да доведат до развитие на локалната сцена?

И зад двата фестивала стои една група хора. Всичко е движено от бас музиката. На Horizon ще има много повече хаус и техно, докато Outlook е насочен към по-твърдата бас музика – дъбстеп, дръмендбейс, както и към доста хип-хоп и реге напоследък. Horizon напомня на Dimensions, който се случва 2 дни след Outlook на същото място.

Вашата True Badness вечер на Horizon фестивала ще е...?

Ще бъде в Happy End Après Ski бара. Ще пускат Cheeba, който има страхотен Audio/Video сет, Planas от GDC, Tommy Gun и моя милост. Ще има доста дъбстеп, трап, брейкс, дръмендбейс.. Oбщо взето, всичко що е бас.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Ами... бях се зарекъл, че ще включа Тигре, тигре...

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Винаги да крещиш. Ако шепнеш има вероятност да не бъдеш чут.

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Ами, доста живи простаци има за пример... тютюнопушенето е готино.

В Diamondz графика за следващите месеци пише, че...?

Предстоят ремикса ми за Vendetta, 3-4 парчета със 100 Кила, още една-две колаборации, може би, самостоятелно EP за един английски лейбъл и така...

Парти девиз за финал?

Мързелът е тъпа работа.

Що е то бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач... или първото издание на музикалния фестивал Horizon по белите писти у нас и по-точно – Банско от 23 до 29 март.

Какво?

Не знам дали българи ще залеят "Обединеното британско кралство" след 2014, но вече повече от 10 години почервенели от забава поданици на кралицата масивно и фестивално заливат Източна Европа. В последните 7-8 години най-яркият пример е Хърватска – всяко лято плажовете ù поемат британци на чартър талази и супер фестивали като Garden, Outlook, Dimensions, Hideout и тазгодишния пресен-пресен (с убийствен лайнъп) Unknown. Беше време бийт чартърите да стигнат и до родната земя – неслучайно куратор на Horizon Festival е Джак Робинсън (един от създателите на споменатите Outlook и Dimensions) в компанията на True Badness промоутъра Том Пшеджемирски а.к.а Tommy Gun, които на принципа на зимни фестове като Snowbombing (в далеч по-скъпарските австрийски Алпи от родния Пирин) събират с точната вакса ски и сноуборд забава с авангарда на електронната музикална сцена.

   Jackmaster

Кой?

Списъкът с артисти е по-дълбок от снежната покривка в Банско – родната гордост ще защитават обичани бийт посланици като 1000names, KINK, Nick Nikolov, Liubo Ursiny, а разнообразието от гости ще е пребогато – от експлозивни бас вариации (Jackmaster, Dark Sky, Loefah, Phaeleh, Eliphino, Throwing Snow...) през хаус и техно коктейли (Mark E, Crazy P, Maribou State, Eric Duncan, Ossie, Dan Beaumont, Waifs & Strays, Darling Farah, Randomer...) до дръменбейс лавини (Icicle, Cheeba, Biome, Benton...).

   1000names

Партито ще се вихри в рамките на една седмица като отделните дни са запазени за шоукейс на различни парти организации (Electric Minds, Trouble Vision, Apex, NON, Shapes, Flux...) и може да отбележиш на 25 март представянето на родните Elevate с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov.

   KINK

Кога?

Horizon седмица от 23 до 29 март

Билети тук и тук

Пълен фестивален пас – 200 лева – достъп до всички партита от 23 до 29 март.

Екстра пас – 380 лева – Освен достъп до партита, този пас включва и карта за използване на лифтовете и пистите в курорта. Имайте предвид, че достъпът до част от съоръженията може да бъде ограничен.

3 дневен пас – 140 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала. Не включва достъп до ски съоръжения.

3 дневен екстра пас – 260 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала + достъп до ски съоръженията.

Къде?

Horizon фестивалът се пуска по пистите, околностите и хотелите на Банско с две launch партита:

1 март – Банско, в клубовете Banderitsa, Happy End, Jacuzzi Bar, Oxygen с 1000names, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq и Vanks

9 март – София, клуб Culture Beat – в бийт компанията на Liubo Ursiny, Nick Nikolov и Valdy. Билети – 5 лева / 10 лева

   Nick Nikolov

Защо?

Причината за чартър британците е ясна – евтина куул забава с богати природни и човешки ресурси. Целта за нас – сбор от артисти, които нито един български промоутър (еднолично) не би имал смелостта и най-вече възможността да събере в един афиш. Изводът – трябва да живеем и работим ЗАЕДНО за една обща цел (независимо каква) – само така ще уцелим точната вакса.

В края на всяка година всичко живо обръща поглед към миналото/изминалата година, затова ние ще погледнем към бъдещето/следващата година – там ни чака Nick Nikolov за второто си поред участие на фестивала Horizon (Банско, 8-14 март 2014). Може би познавате Ник като част от резидент триумвирата на Elevate парти задругата, може би сте слушали неговите издания за гранде хаус лейбъла Liebe Detail, може би знаете, че Ник е само на 20 години и бийт бъдещето е пред него, но не знаете...

Кое е най-важното нещо в света на Nick Nikolov?

Хората, с които се обграждам от една страна и от друга, идеята, че искам това, с което се занимавам, да е смислено. Рядко ми се получават нещата, ако правя нещо, в което не вярвам или го правя заради грешните причини – без значение дали е музика или нещо друго.

Какво остана от Surrealism (дуото ви с Калин Тодоров), когато започна соло проекта си? И как всъщност музиката влезе в живота ти?

В интерес на истината, започнах соло проекта си известно време преди Surrealism. Тогава издадох едно EP в колаборация с 16 Bit Lolitas и разни други парчета – общо взето, това бяха първите ми опити да се занимавам сериозно с електронна музика. След периода ми с Калин, отново започнах да правя музика под името Nick Nikolov.

Иначе музиката навлезе доста естествено в живота ми. Голямо влияние върху това, което слушам, имаха родителите ми. Немалко бяха моментите, когато попивах от компилациите на Miguel Migs (и повечето артисти от лейбъла му Naked Music), на Ben Watt и други, на задната седалка на колата ни. Когато ми подариха първия MP3 плеър, бил съм сигурно на 10, нямах търпение да сложа Daft Punk албума Homework на него и да не махам тапите от ушите си. Честно казано, трудно ми е да се сетя наистина откъде започна всичко, но покрай популяризирането на DJ културата по това време, както и многото електронна музика, която слушах, ми се струваше забавно, почти като игра, да започна да се занимавам с това. Не ми отне дълго време да се докопам до разни програми. Забавно е, че най-първите ми опити бяха на една Steinberg дръм машина, в която имаше само семпли от старите Roland модели – TR909, TR808 и може би TR707, не си спомням вече.

В контраст с българските артисти, които дълго време диджействат, докато започнат да издават собствена продукция, ти започна с продуцирането – по-добрият вариант ли е това, според теб, и как се стига, всъщност, до договори с лейбъли като Liebe Detail? И колко голяма е границата между диджея и продуцента на електронна музика днес?

Има го момента, в който много диджеи, известни и не толкова известни, започват да инвестират време и пари в продукция с цел увеличаване на участията си. Но за мен тези две неща са толкова директно свързани. Винаги съм правил и ще правя музика, защото обичам да го правя. Ако впоследствие се случи така, че хора, които харесват музиката ми, искат и да ме поканят като диджей – още по-хубаво! Просто, не това стои в основата. До договори с хубави лейбъли се стига много трудно и доста често се нуждаеш от приятели, които да ти подадат ръка. А що се отнася до границата между диджея и продуцента – най-вероятно тези две дисциплини вече са по-тясно свързани, отколкото са били преди 10-15 години.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

По-скоро не. Идеологията ми не се състои в определна крайна цел. Всяко парче има своето значение за периода и обстоятелствата, в които съм го направил. Тогава съм имал такава идея, такива цели, съответно съм гонел някаква естетика. С някои парчета успявам да постигна до някаква степен, това, което искам, с други – не толкова. Но оттам нататък продължавам само напред.

Учиш и живееш в Лондон – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или това няма никакво значение? И наистина ли винтидж jungle саунда е завладял всичко живо на UK електронната сцена или...?

Уча Sounds Arts & Design. Със сигурност има огромно значение къде живееш. И това не се отнася само за музика. Лондон е град, в който всяка ниша си има своята сцена. Общо взето, градът ти дава перспектива, както никъде другаде. Относно саунда в момента... не знам за джънгълa, но гериджът направи голямо завръщане под различни форми, а дийп хаусът се комерсиализира до някаква степен, естествено, след успеха на Disclosure. Един от интересните феномени е как много bass продуценти свалиха BPM-a и преминаха към хаус и техно. Но трябва да призная, че не следя чак толкова отблизо всички трендове, така че картината, която описвам със сигурност не е пълна.

Участва на първото издание на Horizon фестивала – кои са плюсовете и минусите, какво би трябвало да се промени/подобри на този фестивал? И защо се връщаш за второто му издание през март?

Мястото, атмосферата, музиката и комбинацията от всички тези неща прави фестивала изключително атрактивен. Един от неуспехите на първото издание беше, че привлече предимно хора от Англия и не толкова от България. Тази година лайнъпа е по-разнообразен, така че се надявам и хората да го последват. Иначе съм оптимист. Завръщам се, защото се чувствам късметлия да бъда част от страхотния лайнъп и мисля, че Horizon има своето светло бъдеще.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята зад микса е същата, каквато стои зад всички миксове, които съм правил досега. Винаги се опитвам да смеся всички типове хаус, които харесвам и слушам, да сложа парчета излезли онзи ден и да ги смеся с тракове, правени преди 15-тина години. Съответно, винаги, миксовете ми са леко разхвърляни.

Какво и кой те интригува и провокира в електронната сцена днес?

Интригуват ме артисти, които имат силно индивидуален саунд – например, Axel Boman, Tessela, Oneohtrix Point Never...

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Всичко зависи от посланието. Хората трябва да се притесняват повече дали идеите им са достатъчно нови и свежи, а не толкова кой ще ги чуе.

Какво пише в дневника на Nick Nikolov за следващите няколко месеца?

Очаква ме доста работа и доста учене, участие на Horizon фестивала... и с малко късмет – нов релийз:)

Парти девиз за финал?

Bottoms Up !

01. Axel Boman - Can't Find It

02. Oleg Poliakov - Subterranean Rivers

03. Jus-Ed & Fred P - Ed & Fred Project

04. Automan - Tawhid

05. Newworldaquarium - Trespassers

06. Axel Boman - Hello

07. Nina Simone - See Line Woman (Kerri Chandler Remix)

08. Francesco Tristano - The Melody (C2 Remix)

09. Jacob Mikesh Filburt - Philipp Dolphia

10. Theo Parrish - Falling Up

11. Mr. Beatnick - Synthetes

12. Osunlade - Dionne

13. The Field - Cupid's Head

14. Robert Dietz - Common

15. Tom Demac - Chasing Shadows

16. SCNTST - For Forest Play Only

17. Holden - Renata

18. Kelpe - Astrolomy (Mike Slott Remix)

Някои го познават като Димитър Василев, повече го знаят като The Bulgarian/Dr. Shade, а трети ще слушат за него под името Qaseo... Живял дълги години в Южна Африка, Димитър отстрелва жанровете в музиката като на сафари и в богатата си трофейбийт колекция има куп соло продукции, ремикси, едити, колаборации (като албума Alpha, издаден в ЮАР под името Tone Deaf Junkies), а сега ще направи и своя Qaseo дебют на фестивала Horizon (8-14 март, Банско), затова докато разцъквахме бордърбийткроса в музиката си поговорихме за някои важни неща относно...

Защо точно Qaseo? И как The Bulgarian се превърна в Qaseo?

The Bulgarian беше тази част от живота ми като музикант/продуцент, с която един вид пораснах. Имах успехи, да, но също така и грешки. Твърде много се бях асоциирал с един стил, наречен Fidget, който се измени (от тип Jacking House с малко електро елементи до някакъв мега-рейв с дъбстеп елементи) и внезапно се превърна в мръсна дума. Така и не успях да се разгранича от него и минаха една-две години, през които търсех себе си. Сега мисля, че съм се намерил отново. Музикално не съм бил толкова вдъхновен да правя музика от много време насам, а съм намерил и някаква стабилност в живота като цяло. Та затова реших, че трябва да се започне наново. Нов стил музика, нов псевдоним. Не съм първият артист, който прави това и няма да съм последният.

А защо точно Qaseо? Ами исках да е нещо лесно, но пък и уникално и все пак концептуално да има нещо общо с музиката. А музиката е хаус и техно с по-"oldschool", "underground", аналогова естетика, и Qaseo ("касио") звучи като Casio.

Кое е най-важното нещо в Qaseo света?

Да не се увличам по някакви трендове, а просто да правя музиката, която ми е в душата. А оттам вече, който иска да я харесва. Важното, на първо място за мен, е да е нещо истинско. Така че например няма да видите никога Metallica – The One (Qaseo's Trap Remix bootleg:))...

Живял си дълги години в Южна Африка... какво те накара да се върнеш в България? Какво мислиш за желанието на всеки трети да напусне България... и въобще, на електронната сцена днес, има ли значение къде живееш и продуцираш, за да постигнеш пробив, успех...?

Лично за мен, точно музиката беше главната причина да се върна в Европа. В ЮАР тогава още нямаше световно по футбол и Die Antwoord, а да не говорим и за почти несъществуващия интернет. В България си имах някаква база (плюс голяма част от семейството ми) и също така сме с една от най-добрите интернет връзки в света, което отговаря на друга част от въпроса: можеш отвсякъде с достъп до летище (и евтини полети) и добър интернет да правиш музика. Друг въпрос е вече на локално ниво каква подкрепа ще имаш, какъв досег до други хора със сходни интереси към музика, тоест какви ресурси ще имаш.

В България малко страдаме от това, че сме малък народ и то с много комплекси. Хем от една страна половината хора слушат чалга и остават примерно 50-100 души общо в голям град като София, които биха се изкефили на един определен стил електронна музика. Хем пък същевременно, ако няма някакво чуждо име на плаката, хората не искат дори и 5 лева да дадат за вход. И от друга страна, клубовете ти искат някакви пари предварително, за да направиш парти, а ти няма как да си ги избиеш тези пари.

Повечето хора, които се занимават тук с организирането на партита и подобни ивенти, го правят през свободното си време, а през деня ходят на работа както всеки друг. Реално е доста трудно и скъпо да се организира нещо интересно тук, а и после ще има хора, които ще мрънкат за цената на алкохола или че не са ги пуснали с раница в клуба или нещо подобно и остават само по-младите с най-много ентусиазъм и енергия (но не и опит) или хора с връзки и спонсори (за които трябва партито да е нещо по-комерс). После що нямаме достатъчно готини събития и все каним едни и същи диджеи...

Обичаш колаборациите, работиш и с вокалисти... кой е пътят, според Qaseo, за развитие на българската електронна сцена и на българските бийт продуценти като цяло?

Това следва малко от отговора на предишния въпрос. Точно това, че трябва да спрем да гледаме един на друг като на конкуренти и да се дърпаме взаимно надолу. Трябва да си помагаме и да работим заедно, така или иначе сме твърде малко такива хора тук... дали се кефиш на дийп хаус или на хард техно, или на бийт, или глитч-хоп – все тая – нека сме като англичаните или французите, които много внимават да се подкрепят взаимно и да спрем да гледаме само в чужбина за таланти.

Какво си чувал за фестивала Horizon и какво би искал да чуеш/видиш на второто му издание през март?

Чувал съм доста, но тази година конкретно има много артисти, които уважавам и задължително ще подкрепя, като например KiNK, Catz & Dogz, Zed Bias и т.н. И най-вече се радвам, че се случва нещо такова в България, с артисти, които не са издавали най-великите си неща преди 10-15 години.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Мисля, че ако си артист в каквато и да е сфера и стигнеш до такова заключение, е време да се откажеш.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Най-вече исках на човек да му се танцува, докато го слуша! След това исках да е малко като разказ или гледане на добър филм и затова започва по-леко и весело, след което задълбаваме в интригата и дори на моменти може да става леко страшно, но после идва развръзката и всичко приключва позитивно.

Какво и кой те интригува и провокира в електронната музика днес?

Позитивно казано: Вижте траклиста просто:) Също така ми харесва сегашната революция с малки и евтини аналогови машинки. След близо 15 години правене на музика, почти изцяло само със софтуер, сега започвам да си изграждам студио с аналогови синтове, дръм машини и един куп плочи на пода. Това ограничение, което имаш от един аналогов синт, те кара да се фокусираш много – няма preset-и, няма много избор, а и си е друго нещо да имаш физическо бутонче или врътка, която прави само едно нещо!

Също така ме радва много (но не и кредитната ми карта), че сериозно се връщат плочите. Наскоро четох някъде, че за 2013 има 30% увеличение на броя плочи, издавани или купувани, спрямо предишната година.

Негативно казано: EDM и Beatport Топ 100... просто нямам думи.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

И да шепнеш, и да крещиш, все тая. За жалост в нашето общество, в момента, май най-лесно става с пари и връзки. Но ако ги нямаш, най-добре е просто да си верен на себе си и никога да не се предаваш. Оттам нататък е просто важно да усетиш, когато ти се появи някоя добра възможност и да не я изпускаш.

Какво пише в Qaseo дневника за следващите няколко месеца?

Първо малко почивка и някое и друго парти в ЮАР за две седмици, а после директно на Horizon, за което нямам търпение и очаквам да е доста забавно. После мисля да се позаключа известно време в студиото и да понапиша още нови парчета!

Парти девиз за финал?

Много бас и танци!

01. Qaseo - Zero To Nine

02. Andre Kronert - Shock Leader

03. Nina Kraviz - Love Or Go (KiNK Mix)

04. Sly One - Warm Red

05. Huxley & Shenoda - I Don't Know

06. Qaseo - Godfist

07. Kode 9 - uh

08. L-Vis 1990 - Ballad 4D

09. Literon - Knob Exploitation

10. Aphex Twin - Windowlicker (Run Jeremy Edit)

11. Wraetlic - Scunner (Jon Convex Refix)

12. Untold - Caslon

13. Blawan - Grafter Gets A Home

14. Zed Bias & Paleman - Furrball

15. Dusky - Careless

16. Qaseo - Null Value (Stripped Version)

Може би го познаваш като Данте а.к.а Бирата от Phuture Shоcк, може би си слушал неговите едити на винтидж диско класики и авторски издания от лейбъла му Stere0por, може би, неведнъж, е връщал бугито в ежедневието ти с нет радиото Boogie.FM или в магазина за плочи Boogie Exchange – е, в живота винаги има място за екстра буги и именно това ще осигури Ramsey Hercules при изявите си в новата клубна серия NightLive и на фестивала Horizon (7-13 март, Банско), докато си говорим за бугито като начин на живот, винил рециклирането на винтидж класики, Moodymann и...

Защо точно Ramsey Hercules?

Заради предни мои изяви в хип-хоп средите като Ramsey Euro и Дани Долара. Впоследствие закупих един контролер на марката Hercules... и ненадейно дойде екзотичното Ramsey Hercules.

Ramsey Hercules е известен най-вече с едити на прашни диско класики. След Phuture Shоcк и куп други проекти кое провокира този диско завой в музикалните ти приоритети? Къде намираш красотата в рециклирането на този винтидж саунд и какво те отличава от куп други диджеи и колективи, които издирват и дават нов живот на диско класики?

Този завой може да направи всеки, ако седне и чуе оригиналите, от които повечето (да не кажа всички) съвременни парчета са "сглобени". Едитирането е доста деликатен процес, ако се цели подобрение на въпросното парче. Ремиксирането вече е друга работа и включва използването на всички писти от записа, така наречените Original Stems. Относно едитите, които аз правя... първото нещо, което "гледам" е колко това парче, трак, произведение е едитирано и ремиксирано. Ако във въпросните едити има някой, който и аз мога успешно да ползвам (за пред хора) го пускам него и не се занимавам. Ако парчето, обаче, има да речем 1-2 хаус ремикса и само е "зацапано" се опитвам да спазя добрия дух на едита и да чуя какво ще стане. Най-много се радвам, ако е "рядко" парче, което почти никой не е чувал преди.

Манията към винтидж диското доведе и до създаването на нет радиото Boogie.FM? За какво се бори Boogie.FM, как искаш да се развие този проект и въобще, има ли достатъчно буги в живота ни?

Boogie.FM се бори вече 3 години да не спира 24/7, какъвто е и слогана: We Boogie 24/7 аnd Don't Talk About It! – от тук става ясно, че е само нонстоп музика, без никой да чете на хората за тоя и оня изпълнител от Уикипедия и Google. Относно количеството на качественото Boogie – всеки сам избира! Няма случаи на предозиране... поне засега! Факт, който ближни до мен хора споделят е, че :"Денят в офиса минава неусетно, поклащайки се на стола"...

Хубаво е, че освен едити, издаваш и авторска музика под името Ramsey Hercules... Днес по-лесно ли е да издаваш авторска музика в България, отколкото преди 10 години, например? Кои са основните проблеми пред български лейбъли, като твоя Stere0por, когато искат да издават авторска музика на физически носители – било то на винил, или на дискове?

"Да издаваш" вече е малко относително понятие в наши дни. Най-важното е да има "продукт" за издаване (поне според продуцентите). Някои хора искат да издават музика и идеи, родени в процес било то на репетиция, на джемсешъни или най-просто вдъхновение! Колкото повече присъства мотото "трябва", толкова повече истинският Артист натурално и вътрешно (понякога подсъзнателно) се обявява против това.

Докато някои хора умуват по 4-5 години как да се свържат с тази и онази компания, която да им продава "продукта" музикалните тенденции се променят и въпросния албум, клип, парче вече са остарели. Винил, CD, ако ще и на магнетофонна ролка, човек може да издаде албум или сингъл – това не е проблем. Проблемът е в разпространението и в очакваните дивиденти. Няма проблеми за БГ лейбълите... всичко е цветя и рози!

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Засега няма такова парче, надявам се да няма и в бъдеше. В момента, в който това се случи най-вероятно човек губи интерес... Но ще ви кажа, ако се случи и ще пратя линк :)

Винтидж диско класиките, с които работиш са издавани на плочи, така че няма как да не бъдеш фен на винила, но в този непрекъснат спор дали наистина има бум и завръщане на винила с големи продажби не е ли по-значим въпроса, че не толкова видът на носителя е важен, а по-скоро вида на музикалното послание, което носи?

Да, точно така е. Реално, водещо е съдържанието! Завръщането на винила е факт в определени среди. Хората от социалните медии, които постват котенца драскащи плочите с ноктенца, докато се въртят на грамофона по-скоро пречат на нормалните потребители на този формат. Те, реално, нямат много общо с тази работа, нямат плочи и грамофони, но имат желание да са част от винил културата. Та, тяхното споделяне на "Vinyl is Back" само помага цените на плочите да скачат нагоре. За някои това е добре, за други не толкова. Друг е въпросът, че някои неща се намират само на винил. За звука на плочата нищо няма да казвам... всеки чува различно!

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Нито едното, нито другото. Имам плътен глас и съм забелязал, че ако говоря спокойно и с ентусиазъм хората се заслушват... все едно съм разказвач в някоя класическа приказка. Така жъна най-много успех :)

Неотдавна, беше част от проекта Roller Bounce (ще има ли нови издания), който доста се доближава като концепция (превръщането на клуб в пързалка за кънки) до Soul Skate, прочутата серия партита, организирани на ролкови кънки пързалки от Moodymann и неговия лейбъл... какво би попитал Moody, ако се срещнете на тазгодишното издание на фестивала Horizon и въобще, какво знаеш и какво очакваш от този фестивал?

Силно се надявам да има още Roller Bounce партита, преговаряме за място (с гладък бетон)! Soul Skate е нещо много голямо, няма как да се мерим с него... Имам приятели, които карат кънки всеки ден в парка, те най-много се забавляват на тези събития, тяхна беше и идеята.

Силно се надявам и да се "видим" с Kenny Dixon Jr. на тазгодишното издание на Horizon. Ще нося първия му албум на плоча и ще го помоля да го подпише така: "To Ramsey Hercules... My Best Friend Ever":) Нямам очаквания и не знам кой знае колко... излизам, пускам Boogie и това е! Иначе отивам заради Moodymann!

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Дали са актуални парчетата, дали не е прекалено vintage, дали ще звучи "различно" като цяло...

В дневника на Ramsey Hercules следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Следващите няколко месеца ще са екстра с тенденция към най-добре (както винаги)... малко NightLive, малко Horizon...

Парти девиз за финал?

#BoogieON!

1. Kool & The Gand – Funky Stuff (C.J. Soulman Edit)

2. Eagles – The Fast Lane (Rayko Edit)

3. JJ Cale – Money Talks (Hansi Edit)

4. George & Glen Miller – Touch Your Life, Touch The Sky (Tonton Decibel Edit)

5. Jackson 5 – I Want You Back (Dimitri From Paris/Super Heavy Funk Brakes Remix)

6. The Police – Voices (Common Sense/Superbreak Edit)

7. Roundtree – Get On Up (Brevil Version Edit)

8. Azul Y Negro – Mar De La Tranquilidad (Rayko Edit)

9. Sex O'Clock USA – Baby Come On (The Noodleman Rework)

10. Crystal Waters vs Beastie Boys vs White Stripes vs Wale – Gipsy Flute Army (Bandmaster Edit)

11. Claudia Barry – When Life Was Just A Game (Peech Edit)

12. Five Special – Do It Baby (Brevil Edit)

13. Flakes – Ready For You (DJ Mila Edit)

Отраснал край морето и култовите бийт брегове на Бристол, Мат Престън идеално познава магичното сливане на кинематографични даунтемпо вълни и величествени бас скали, като във втория му албум Tides. Затова тази седмица ще ни припомни на живо безгрижното бриз бас лято, докато си говорим за Horizon-та на зимата, Snow Ghosts, чай, jungle, класическа музика и...

Защо точно Phaeleh?

Нищо специално, просто ми хареса комбинацията от букви една до друга. Изглеждаха и звучаха добре заедно, а аз точно това исках.

Не успя да се включиш в първото издание на фестивала Horizon в Банско, но явно имаш приятни спомени от първото си гостуване преди година в България и ще се върнеш на Horizon догодина...?

Да, изкарах си чудесно първия път и затова ужасно съжалявам, че заради болест пропуснах Horizon тази година, но това ме кара с още по-голямо нетърпение да очаквам второто издание през март догодина.

Tides е значително по-ембиънт и кинематографичен от дебютния ти албум, свързано ли е това и с интереса ти напоследък към класическата музика и участието ти в ремикс проекта на пианиста Ludovico Einaudi?

Записах Fallen Light за около 6 седмици, докато Tides се разля във времето и ми отне над година и половина, за да го завърша. Затова и се получи по-разнообразен, по-комплексен албум с много и различни емоции и състояния. Затова и съм много по-доволен от резултата, отколкото с Fallen Light, въпреки че искам значително да подобря нещата в следващия албум, който вече започнах да нахвърлям и записвам. Това, обаче, няма връзка с участието ми в ремикс проекта на Ludovico Einaudi – просто ме помолиха да се включа с ремикс и аз го направих, защото съм голям фен на неговия тип музика.

Как така се случи, че по едно и също време двамата с Рос Throwing Snow Тоунс започнахте да работите с Augustus Ghost и той заформи с нея Snow Ghosts, а ти замина на турне с нея в Щатите?

Имаме общ приятел, който ни запозна, защото и двамата търсехме вокалист с опит в музиката, изпълнявана на живо. Турнето, което направихме с нея беше много приятно, но беше планувано специално за Щатите и няма да го повторя, защото е твърде ограничено като лайв проект – все едно някой просто стои пред лаптоп. Следващият път, когато изпълнявам лайв шоу, се надявам то да включва много повече музиканти и много по-малко компютри.

Днес, всеки използва видео, дори късометражни филми, за да промотира сингли, албуми, турнета... как избираш с какво да визуализираш своята музика – кое парче (от Tides, например) да бъде изведено като сингъл, с какъв тип видео...?

Обикновено оставям публиката или други хора да решат това. Честно казано, понятието "сингъл" доста промени значението си през последните години – за мен това е просто парче, което първо качваш в Youtube или Soundcloud. Естествено, стремиш се да е нещо зарибяващо, което феновете да харесат. В това отношение, Storm бе очевиден избор за сингъл от Tides, докато останалите видеоклипове от албума бяха повече въпрос на щастливи случайности, отколкото част от някакъв грандиозен план.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Много съм доволен как се получиха Journey и Tides от новия албум.

Какво мислиш за възкресението на jungle музиката от 90-те? Къде беше и какво правеше по онова деведесетарско време?

Хората винаги са слушали и пускали едни и същи всевъзможни жанрове през годините. Просто медиите пренебрегват с години един жанр за сметка на други, после решават, че отново е cool, фаворизират го и хоп – ето ти възкресение. През 90-те... хм, трябва да съм свирел в най-различни банди, да съм се забавлявал с приятели... Тогава започнах и да продуцирам музика.

Кое е най-важното нещо в света на Phaeleh?

Чаят.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

Какво пише в дневника на Phaeleh за следващите седмици?

Пътувания от България до Бристол като междувременно ще се опитам да завърша няколко парчета, ще погледам малко фойерверки, ще изнеса лекция в стария ми университет и... отлитам към Австралия!

Phaeleh + Dub Phizix + MC Strategy са на 1 ноември в Mixtape 5 от 22:30 часа

Музикалният фестивал Horizon се завръща на парти хоризонта – малко след финала на Олимпиадата в Сочи, от 8 до 14 март, в Банско за втора поредна година ще се вихри Банскалиада по бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

Българската делегация – след паметния рейв (при всевъзможни метеорологични условия) на планинската сцена (пред хижа Изворите) миналата година, Страхил Велчев или KiNK се завръща за нови бийт подвизи с дебютния си албум Under Destruction, този път в компанията на партньора си в живота и музиката Рахел Тодорова/Rachel Row. Българският бийт флаг ще развяват също както участници от миналото издание като Nick Nikolov, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq, Vanks, така и нови попълнения в Horizon отбора от родни (добре познати) парти герои като Sirius & Methodikal, StefaK, L 33, Qaseo а.к.а The Bulgarian, Emil Prize... И дано този път звучи повече българска реч по пистите и клубовете на Банско (залято от чартър британци), а не като миналата година да наброяваме точно колкото олимпийския ни отбор в Сочи.

   KiNK @ Horizon 2013 © фотография MIR

Парти Интернационал – делегацията от чужди гости този път е пълна с агенти от Висшата лига на електронната музика – от немското дийп хаус дуо Âme (съоснователи на емблематичния лейбъл Innervisions) и хаус легендите Kerri Chandler и Roy Davis Jr, през броукън бийт класика Zed Bias (неслучайно миналогодишния му албум носи името Boss) и дъб естетите Phaeleh, dBridge и легендарната саундсистема Channel One, до ню скул агенти на върха на играта като fLako, холандците Detroit Swindle (които може и да представят премиерно дебютния си албум), полското дуо Catz 'n' Dogz, тийн хаус (ала Disclosure) дуото Bondax... И въобще, тази година, фестивалът акцентира на повече лайв изяви (като джемсешъните на Андрея Триана и на Rachel Row), повече равноправие на половете (със сетовете на диджейките/продуценти Amy Becker, Barely Legal) и промотиране на пробивни бийтмейкъри (които записват сефтето на родна земя) като Josh Butler, My Panda Shall Fly, Moony, Walter Ego... Разбира се, завръщане на Horizon земя (явно им е харесало) ще направят и парти агенти като Eliphino, Klose One, Planas и Cheeba, както и промоутър организации с шоукейс вечеринки като Electric Minds, Trouble Vision, tief, Shapes, Vagabondz, Hit'n'Run и Pack London.

    Âme @ Horizon 2014

Хотпайп Бийтспот – вече споменахме, че дневната планинска сцена (пред хотел Tofana, която ще бъде достъпна и с бусове от Банско) е едно от задължителните Horizon места, а новото е, че тази година ще има две такива сцени – втората (и по-уединена) The Secret Hotel (хижа Изворите) ще бъде в близост до пистата и до първата сцена, където ще бъде изграден сноуборд парк за ежедневни фрийстайл демонстрации от професионалисти. Не са за пропускане и "богатирската механа" (миналата година камък + дърво + Jackmaster беше идеална парти комбинация) на хотел Gardenia, огромният клуб Euphoria или залите на The Club (перфектният фолк клуб за бас фиеста), както и интимния бар Oxygen. Едно е сигурно – хепиенд на Банскалиадата по бордърбийткрос ще има, както няма да има загубили, а само спечелили медали за удоволствие.

Horizon 2014 е от 8 до 14 март, Банско. Билети тук

- фул пас – 80 лева

- 3-дневен пас (8-10 март) – 50 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 50 лева

раздава 2 фул паса за Horizon 2014 на тези, които отговорят (с коментари под статията) на следния въпрос:

- Кои от участниците на Horizon 2014 са се разписвали в нашия  подкаст сериал?

Музикалният фестивал Horizon расте, но не старее – третото му издание тази година (от 7 до 13 март) идва по-силно от всякога, а на нас не ни остава нищо друго освен да се пуснем на партислалом по пистите и клубовете на Банско.

Какво?

Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

Кой?

Ако някога сме наричали Horizon бутиков фестивал, то това ще се промени след тази година – не само заради еволюцията на лайв изпълненията, на които Horizon организаторите наблягат с всяко изминало издание, за да може сега освен на паметните (по традиция) KiNK рейв сесии (този път с хибридния му проект Cyrillic) да се насладим и на магнетичния фючър соул на Fatima & The Eglo Live Band (прясно спечелила наградата на Джайлс Питърсън за най-добър албум на годината за Yellow Memories), и на познатия бас ансамбъл Submotion Orchestra, и на синт сесиите на електро ветерана Egyptian Lover...

Fatima ©

Да, фестивалът Horizon расте и тази година предлага най-богатия и еклектичен лайнъп досега – от мистичния Freeki Muthafucka на детройтския хаус Moodymann (в компанията на агентите Rick Wilhite, Dan Shake и Flo Real от неговия лейбъл Mahogani) и асът на соулфул техното Move D (който може да разтанцува дори и най-намусения диджей), през бас шоукейса на лейбъла Hessle Audio с неговите култ основатели Ben UFO и Pearson Sound (герой от паметния първи концерт) или геридж инвазията на DJ EZ, Flava D, EL-B и дъб класицизма на Congo Natty, Mungo's Hi-Fi, Solo Banton до бас и хип-хоп мутациите на артисти във възход като Om Unit, Alexander Nut, Paleman, Foreign Concept, Fliptrix, DJ Molotov, Edward Scissortongue...

Moodymann ©

Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова освен родни герои като Nick Nikolov, Tommy Gun, Tekniq на Horizon сцените се завръщат за поредна година и чужди агенти като Dolan Bergin, Benton, Kasra, Amy Becker, Ison, George Adi, така че заедно да приветстват новите попълнения като родните Ramsey Hercules, Selector Lazy Face или долитащите Craig Charles, The Menendez Brothers, Never Trelson...

Къде?

С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Forest Stage, която тази година ще е пред бар The Mountain Creek, точно до пистата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите две издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House (особено след адреналиновия лайв на KiNK и Rachel Row миналата година) или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и зимната пързалка на Банско, защо не, с някой таен Soul Skate джемсешън на Moodymann и компания – все пак парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.

Pearson Sound © MIR Тихомир Рачев

Кога?

Horizon 2015 е от 7 до 13 март, Банско

Билети тук

- фул пас – 100 лева

- 4-дневен пас (6-9 март) – 60 лева

- 4-дневен пас (10-13 март) – 60 лева

Специални фестивални пакети:

- фул пас за Horizon 2015 + 7 нощувки в хотел** + 6 дни лифт карта – 499 лева

- 4-дневен пас за Horizon 2015 + 4 нощувки в хотел** + 3 дни лифт карта – 279 лева

дава фул пас за Horizon 2015 на този, който отговори (с коментар под статията) на следния въпрос:

– Кой от артистите на Horizon 2015 е бил герой на концерт?

В годината на Летните олимпийски игри традицията повелява, през март в Банско, да се провеждат международни игри по бордърбийткрос – четвъртото издание на музикалния фестивал Horizon се пуска по пистите и клубовете на Банско от 12 до 17 март.

Какво?

Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

Кой?

Ако имаше нещо, което да липсваше на предишните Horizon издания, то това бе солидно представяне на локалната, родна електронна сцена и тази година наваксваме с най-обемната агитка досега от български артисти и парти платформи – освен емблематичните за Horizon, паметни KiNK лайв сесии (тази година, съвсем подобаващо, Страхил Велчев ще открие феста на 12 март в компанията на половинката си Rachel Row) и традиционните (във всички издания досега) акции на Nick Nikolov, в Horizon слалома за първи път се пуска HMSU платформата (с добре известните High Roll, Ogonek, Targy, Exo...) в компанията на вече отлично познаващите Horizon ваксата колективи като Reel Feel (a.k.a Sirius & Methodikal) и Sofia Beats (или Mengeme, Beatbucket, Riddimbox, Bobcat...), които да ударят парти рамо на Horizon дебютиращите Djobry, Onslaught и Kaloo.

KiNK Live © фотография MIR

Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова неслучайно за партислалом из клубовете на Банско се завръщат и Кристиан Бейер а.к.а Âme (за да отбележи на 16 март, в компанията на Dolan Bergin, юбилея на платформата Electric Minds), и бас естети като Congo Natty, Flava D, EL-B, а след суперуспешното предствяне на хип-хоп лейбъла High Focus миналата година Fliptrix, Verb T и DJ Molotov се завръщат за още по-мощна акция (на 16 март) в компанията на експанзивните The Four Owls и Ocean Wisdom.

Въобще, както всяка година, международната парти делегация е много силна и завръщане на родна земя (но пък Horizon дебют) ще направят всеобщи любимци като Nina Kraviz (руската ледена техно кралица в амплоато на лейбъла си трип на 17 март), почетеният с британски кралски орден наскоро Goldie (в компанията на Metalheadz авера си Doc Scott на 15 март), дръменбейс посланици като BCee в шоукейс на лейбъла му Spearhead и еклектични бийт герои като Kutmah и Jane Fitz или МС-та като Flowdan с мастърклас лекции.

Nina Kraviz © фотография MIR

Най-важното е, че дългоочаквана първа визита ще направят хаус факирът John Talabot (архивите напомнят, че срещите с него са задълже, така че си маркирайте 13 март в графика), техно специалистът Levon Vincent (на 14 март), братята (Дарио и Марко) по звездна техно орбита Zenker Brothers, чудният парти селектор Gerd Janson, изгряващата звезда Peggy Gou, както и геридж легендата MJ Cole, и обичаният дъб класик Mala (на 17 март) в компанията на бас естети като Ellijah & Skilliam, Kahn & Neek, а на лайв сцената с нетърпение очакваме речитатив акцията на Lady Leshurr, импресиите на Henry Wu и дъб рецитала на Gentleman's Dub Club.

Къде?

С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Mountain Stage – миналата година бе разположена до пистата пред бар-хижата Mountain Creek а.к.а Колибата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и въобще, парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.

Кога?

Horizon 2016 е от 12 до 17 март в Банско. Пълната програма е тук

Билети тук + специални фестивални пакети тук

- фул пас – 100 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 60 лева

- 3-дневен пас (15-18 март) – 60 лева

Защо?

Ако обичаш бордърбийткрос фиеста от зори до здрач, значи Horizon е твоят олимпийски играч.

John Talabot © фотография MIR