My Mir

Какво ни хвана за ушите през първия месец на 2012 – дискоснежна вихрушка от Осло, кросоувър магии в добрия, стар двуетажен Лондон Бас и разходка от каталунската Ла Рамбла до Млечния път и обратно.

Lindstrøm – Six Cups Of Rebel

Six Cups Of Rebel е:

а) фраза на Боб Дилън от книгата му Tarantula

в) псевдоним на Ханс-Петер Линдстрьом, под който издава Arp She Said EP

с) вторият соло албум на Ханс-Петер Линдстрьом

В този космик диско тест и трите отговори са верни, а като се сумират се получава: албум, маскиран като DJ микс, с много синтезаторна вакханалия, с увертюра ала токата и фуга в ре минор от Бах и (за първи път) със собствените вокали/напеви на Линдстрьом. Резултатът – идеално средство за борба с тежки преспи, депресии и други снегонавявания до достигане на магията на партито – Magik, пиковото парче в албума. Останалото е De Javu!

Todd Terje – It's The Arps

Явно освен ски бягането, хокея, викингите, фиордите, сьомгата и космик диското, в Норвегия, на особена почит са и синтезаторите Arp – питай Ханс-Петер Линдстрьом, и най-вече Тод Терйе, който записва, само и изцяло с тях, този миниалбум. Получило му се е и то така, че кръвта ти ще върти суинг из тялото ти дори в сибирския студ навън. А може и да ти се прииска да си спретнеш една одисея в Космоса, като самия Тод Терйе Олсен – кой знае?

John Talabot – ƒin

Някъде там сред звездите и тъмната, обгръщаща красота на Млечния път започва и трипа на каталунския продуцент и диджей Джон Талабот, за да усетиш скоро след това как сякаш стоиш на площада на Парк Гюел, а пред теб, в цялата си прелест, като любовници са полегнали Барселона и морето. Това усещане за нещо красиво и смугло ще те гали, докато слушаш парчета като Destiny, Journeys, So Will Be Now, When The Past Was Present и Missing You. А Талабот, колкото и (като каталунски Burial) да пази анонимност, след този прекрасен дебютен албум, ще се сдобие с ято сталкери.

Benjamin Damage & Doc Daneeka – They!Live

От Барселона хващаме полета за Лондон, досущ като ято брит рейвъри разцепили на фестивала Sonar. Слушаме They!Live и сякаш случващото се всяка година на Sonar оживява – класен хаус, техно и дъбстеп в абсолютната хармония и симетрия на парчета като No One, Battleships, Creeper и Charlottenburg, а докато кацаме на Хийтроу Halo ни подготвя идеално за мъгливата меланхолия на Острова. Жив е той, жив UK bass саунда, лежи и... се пръска в толкова посоки, колкото милиона жители има Лондон.

Bonobo – Black Sands Remixed

Саймън Грийн ни е гостувал три пъти – и трите пъти толкова различно като усещане, колкото различни вариации на неговите парчета има тук, в ремикс албума на брилянтния Black Sands. Всред цялата еклектика и между двете оригинални Bonobo парчета Ghost Ship и Brace Brace, изпод "черните пясъци", блесват преработките на Cosmin TRG, FaltyDL, Mark Pritchard и ARP101. Последният направо пренаписва Eyesdown – най-ремиксираното (4 пъти!) парче в албума, затова сега ще се насладим на сай-фай аниме видеото му към адреналиновия footwork римейк на Machinedrum.

The 2 Bears – Be Strong

Инди-денс свежарите Hot Chip може и да са във ваканция, но неуморния им лидер Джо Годар работи под пара – създаде лейбъла Greco-Roman и спретна винтидж хаус проекта The 2 Bears със стария си авер Раф Рандъл. Идеята е – клубен кич, сатира и забава ала брит есид хауса от края на 80-те и началото на 90-те. Получава им се от сърце в парчета като Church, Be Strong, Take a Look Around, Ghosts and Zombies и Work. Да, уърк, уърк, уърк, всички трябва да работим, но с песен труда е лесен – особено когато има "мечешка" хумореска.

Scuba – Personality

Да, в Пол Роуз живеят много личности. Първо е невръстният тийн, промъкващ се на рейв партита с тонове есид хаус в началото на 90-те, после е осъзнатият денс продуцент, колебаещ се между дъбстепа и техното, познат като Scuba и SСВ и накрая идва просто Пол – зрелият титан на брит бас музиката, който събира всичките си личности и влияния в трети албум. Натам клонеше още миналата година, след страхотното си Adrenalin EP, а сега щом се отвори дума за винтидж есид хаус със солиден бас, рейв носталгиците се кълнат в него – Keep Hope Alive!

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

 © Moderat

Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

 © London Grammar

Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

#Step into Unknown... блуждае като призрак в главата ми рекламния слоган на фестивала Unknown, досущ като гъстата (воалираща призрачно черните сенки на средиземноморските дървета) и стелеща се ниско мъгла от изпарения, която ни посреща на влизане в Хърватия призори, в момента когато Марин Чилич забива мачпойнта на хърватския триумф на US Open.

Наистина авантюрата, наречена Unknown фестивал си бе скок в неизвестното – непозната дестинация (Хърватия си е колкото близо, толкова и далеч, особено при бг шансовете за директен полет), непознати места (струва си един трип по цялото Адриатика крайбрежие на Хърватия), непознати хора (които срещаш за първи и, може би, последен път)..., но когато стъпваш за пръв път (нашият Horizon не го броим, нали) на британски чартър фестивал (да, предимно британци на талази, въпреки, че срещнахме и американци, и немци, и швейцарци, и местни герои като хървати, словенци...), то трябва да си наясно с няколко основни закони на хърватската фестфизика:

- чартър британците носят в ръчния си багаж и албионските облаци, и лошото време – да, с изключение на първите (да кажем два) слънчеви дни, всичко останало бе дъжд, вихрушка от облаци и... кал – червена кал (в земите около Ровини и в цялата област Истрия, пръстта е червена като кръв и също толкова плодородна), която оставя такива следи, че не след дълго бе достатъчно само да погледнеш обувките (или босите крака) на туристическия Ровини поток, за да разбереш кой е бил на Unknown фестивал. Но какво е фестивал без малко кален демидж... а и както London Grammar изпяха: Whatever The Weather Keep It Together...

- когато си на летен фестивал в Хърватия знай, че: 1) цените на повечето места са като тези в ЕС; 2) малкото е 25 грама; 3) извън фестивалната зона (където английският е господар) властва сърбо-хърватският (може да се разбирате или псувате сносно с хърватите по-добре на български, отколкото на английски) или италианският (повечето обществени надписи са и на италиански) – явно освен влагата, архитектурата, маниерите, тестените изделия, морската храна, джелатото и общата територия в миналото Истрия и срещулежащата Венеция продължават да делят сходни любови; 4) няма да срещнеш, слава богу, мегамонументални хотелски комплекси – всичко е китни вили, двуетажни (най-много триетажни) къщи, къмпинг комплекси, в които природата е максимално усвоена, но без лакомия и с мисъл (да, няма нито един райски и затова дяволски осран пясъчен залив като нашите, нали); 5) повечето музеи и галерии през летния сезон работят от 18:00 до 22:00 часа;

- планирането няма смисъл, оставяй се на Unknown течението – да, вярно, че лошото време прецака доста от яхт и островните партита (затова пък имаше чудно импровизирани такива като на Young Turks с Jamie XX b2b John Talabot), но имаше и доста отпаднали участия в последния момент (като не броим непоявата по unknown причини на първоначално обявените Sohn, Clean Bandit...) и то на специални (поне за нас) артисти като DJ Koze, Forest Swords – явно, обаче, на чартър фестърите не им пукаше особено за Unknown промените в лайнъпа (особено като имат и други фестивали, където да наваксат пропуснатото), защото основното на такива фестове не е следенето под линия на таймтейбъла, а цялостното преживяване... дори то да се нарича кално лимбо парти, оргии с райски газ, дъждобран пого или Just a Little Medina (симпатичната чилаут зона) джамборе...

А как започна всичко ли!?

Be Kind(ness) Rewind The Chic

Изпращането на залеза в открито море под мелодията на Inspector Norse е идеално начало за всеки фестивал, особено когато последните слънчеви лъчи си играят с теб на кея, до скалистия Unknown фестивален бряг, където Kindness мило и скромно снима фотосесия преди да се качи на сцената.

Kindness Live Band © фотография MIR

А на сцената Адам Бейнбридж (или Kindness) е същински диско дзвер, готов за World Restart – да, именно с дебютния сингъл от предстоящия му албум Otherness започна неговата калейдоскоп фиеста – бяло и черно, ebony & ivory, полароид в джоба, танци (на които и Том Йорк би завидял) по колоните пред публиката, две заразително-еуфорични беквокалистки, кавъри на Chic и Blood Orange, луди тракове от дебютния албум (като Anyone Can Fall in Love, Gee Up, House, That's Alright) и от предстоящия Otherness, който (по всичко, което чухме) си е задълже...

Kindness © фотография MIR

Не съвсем задължително, обаче, бе хитовото CHVRCHES трио – да, Recover, The Mother We Share, Gun и Lies звучат и на живо толкова епично, да, имат сценично присъствие и заразителна сценография, но така и не могат да отлепят усещането, че слушаш Crystal Castles за тийнейджъри...

CHVRCHES © фотография MIR

И тук идва ултимативния Everybody Dance карнавал, за мало и голямо, наречен Chic – Daft Punk изтупаха праха на забравата от дискошика на Найл Роджърс и компания и сега те владеят фестивал след фестивал – заслужено, защото звучат като идеално смазана фънк машина за масово поразяване, която има в арсенала си (кръшни газели, ошлайфани музиканти и...) евъргрийни като Everybody Dance, Le Freak, C'est Chic, Good Times, I Want Your Love, а съавторството на Найл в I'm Coming Out и Upside Down (за Даяна Рос), в Like a Virgin и Get Lucky превръщат Chic в хитов фестивален плейлист без край...

Chic © фотография MIR

... И точно така звучи тяхната ролърбаунс диско въртележка за всеки изживял винтидж диско манията преди 2-3 години... Затова на Like a Virgin вече отидохме да полегнем на хамаците, люлеещи се между Just a Little Medina зоната и The Forest сцената – идеалното място да изслушаш част от прясното FabricLive77 на Erol Alkan в компанията на Daniel Avery, докато дискошамана DJ Harvey със своята винтидж машина на времето не накара небето да се запали от светкавици и да завали пороен дъжд.

 Erol Alkan b2b Daniel Avery © фотография MIR

Wasting My Festival Years

Дъжд, който продължи (с прекъсвания) и на следващия ден – за да се почувстваш точно като водните същества в градския аквариум на Ровини или просто идеален саундтрак (на залязващото в кърваво червено слънце с надвиснали черни облаци) от Mount Kimbie – Доминик Мейкър и Кай Кампос започнаха леко неуверено, но след няколко хита от дебютния Crooks & Lovers албум и особено с актуалните Slow, Blood and Form, Break Well, Lie Near и Sullen Ground се развихриха камерно, за да завършат епично с Made To Stray...

Mount Kimbie © фотография MIR

И докато Mount Kimbie ехото се рееше като облаци над морето и брега, на сцената застъпиха Wild Beasts – брит квартетът обиколи (както направиха и CHVRCHES) всички големи фестивали тази година с Wanderlust хита си – неслучайно завършиха сета си именно с него, както неслучайно хем деликатния, хем епичен звук на Nature Boy, Mecca и A Simple Beautiful Truth подготвиха перфектно почвата за London Grammar – ефирни като приказни елфи насред синьото меланхоле море на сцената Хана Рийд и компания могат да те накарат да изживееш Wasting My Young Years.

London Grammar © фотография MIR

Крехкият, кристален глас на Хана може да изпълва морета или да се лее в унисон с процеждащите се капки дъжд в Nightcall, Flickers, Hey Now, Strong, If You Wait, When We Were Young или както те простичко изпяха в Sights: Whatever The Weather Keep It Together... и така до гранде епичния финал с Metal & Dust... Идеално съчетание на музика, кобалтово море, дъждовен прах и светеща във всички цветове на дъгата гора...

London Grammar © фотография MIR

Идеално му се получи и на Страхил Велчев (или просто KiNK) – на единствения бг участник (наред с малкото немски, американски и литовски изключения, разнообразяващи изцяло брит лайнъпа) му тръгна по вода – първо яхт диджей парти в открито море, после обичайно силен лайв сет на сцената с емблематичното име Atlantis. Дали заради името на сцената, дали заради заглавието Cloud Generator нa новото KiNK парче, но още в самото начало на сета му, облаците решиха да свалят ципа докрай и потопиха Atlantis под вода... Буквално...

KiNK © фотография MIR

Не след дълго из фестивалната зона течаха лепкаво-кални реки, докато на The Forest сцената Jamie XX редуваше своя Sleep Sound с вселенските фестивални хитове Can't Do Without You и Bad Kingdom ремикса на DJ Koze, сякаш, за да подгрее настроението за утрешния ден... нещо, за което явно се бяха наговорили с Joy Orbison, който ни изпрати с The Heat ремикса си и надеждата за утрешен ден без дъжд – Right On Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat...

451° по Moderat

Да..., но дъждът трети ден не спира... забавно е да гледаш хора с дъждобрани и якета (лежали полуголи до преди два дни) около трите басейна на покрития комплекс от барове и ресторант във фестивалната зона, който приютява като остров сред морето от дъжд "островното" парти на Young Turks – лошото време не може да изтрие усмивката от лицата на всички, Jamie XX и John Talabot си разменят на къс пас диско класики и хитове ала Music Sounds Better With You... И е така, наистина... Пространството пред главната сцена се е превърнало в кален басейн (въпреки непрестанното насипване на чакълести бели камъчета), но това не спира хората да си спретнат кално лимбо парти и традиционния бой с боя на прах...

Jungle © фотография MIR

Дори дъждът спира, слънцето се усмихва и изгрява заедно с великолепната Jungle седморка на сцената. Бандата диско хулигани на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд наистина може да усмихне всеки и да донесе Heat на всеки фестивал... Right on Time, Back by the Beach акостира големия Jungle кораб на забавата (точно като грандиозния петмачтов платноход, порещ елегантно вълните на отсрещния хоризонт по същото време) и от него се стоварват Mercury Prize номинираните The Heat, Busy Earnin', Drops, Platoon, Julia, Lemonade Lake, Lucky I Got What I Want, за да завършат триумфално с Time...

Jungle © фотография MIR

Да, винаги е време за Jungle time, back by the beach... или пък за essential mix край морето от литовеца Ten Walls – Мариус Адомайтис (а.к.а Mario Basanov) наистина щурмува за една година всевъзможни класации само с две ЕР-та (Gotham и Requiem), а актуалният му сингъл Walking With Elephants е толкова тотален фестивален фаворит за това лято, че публиката почти седна (в знак на респект) на земята и скочи като едно цяло при бас drop-a – определено Ten Walls си заслужи essential mix дебюта през същата седмица, а и визуалната част (с препратки към Мейбридж, Ман Рей...) на лайв шоуто ошлайфа до блясък репетитивната му бийт концепция.

Moderat © фотография MIR

Няма, обаче, по-добра от Moderat концепцията – Герно, Себастиан и Саша са в същата върхова форма от преди 5 години, Rusty Nails все още рулира епично също като химна на протестните ни лета Bad Kingdom, а блицовете синхронизирани до перфектно съвършенство с всеки един бийт и всеки един пиксел на брилянтната Pfadfinderei визия те оставя като след среща с космически кораб (неслучайно"звездите" и "Луната" бяха слезли сред публиката) – затаил дъх, разтресен и чакащ за още...

Moderat © фотография MIR

Да, вярно, че напоследък Moderat сетлиста не е много разнообразен, а импровизациите им са предсказуеми, но комбината Moderat + Pfadfinderei се превръща за публиката в нещо, което са самите те – най-добри и верни приятели от дълги години, а с такива винаги можеш да си кажеш нови важни неща и без думи... И така юбер алес вечерта ни продължава с дийп класика Хенрик Шварц, който връща лентата с един ден назад с ремикса си на Wasting My Young Years, вплетен сред любимите му афробийт-соул-джаз-фънк-хаус приказки, които нашепват магичнo в гората край морето, но ние сме прекалено изтощени... направо емоционално банкрутирали (досущ Шварцовия актуален хит We Are Bankrupt) и завиваме към леглото.

Moderat © фотография MIR

Последният ден си го запазваме за живописните стар град и пристанище на Ровини, за градския музей-галерия, където на три етажа съжителстват документална експозиция за първия в областта (открит в началото на миналия век) санаториум за рехабилитация на деца с увреждания и малформации в компанията на изложба със съвременни хърватски автори, завършваща на третия етаж с обширна панорама от литографии и илюстрации от епичния цикъл Biblia Sacra на Салвадор Дали... Странно, обаче, и трите етажа описваха по някакъв начин фестивала Unknown – оригиналното място на клиниката-санаториум бе недалеч от фестивалната зона, където сега на рехабилитация бяха чартър фестивални герои, докато съвременното хърватско общество боледува от същите като българските комплекси и проблеми, а целият този пъзел от битие картинки се подрежда в unknown хармония като в сюрреалистична илюстрация на Дали...

Сюрреалистична бе и бурята от светкавици и гръмотевици в открито море, която наблюдавахме от фест зоната в последния ден... сюрреалистичен бе и сетът на John Talabot, който си запазихме за финале гранде – голяма част от неговата брилянтна DJ-Kicks компилация озвучи светещата във всички цветове на дъгата гора, с Anagrama мантри all over, завършващи с монументална версия на неговото хитово Without You, която накара небето отново да заплаче...

John Talabot © фотография MIR

Да, без него финалът на феста щеше да бъде различен... въпреки, че е трудно да се дефинира кое маркира мачпойнта на такава фиеста – дали гласът на Роушин Мърфи, долитащ от Just a Little Medina зоната, пеещ ни за изпроводяк под нощния дъжд Bring It Back, Sing It Back to Me сякаш, за да ни върне отново тук догодина или самото ни напускане на Ровини в десет сутринта под звуците на We Are Family, въртяно от неуморния Jackmaster на The Forest сцената във вечно будната Unknown зона...

А може би няма финал... просто Unknown семейството спечели тазгодишния мач... въпреки лошото време успя да прехвърли топката над мрежата на (не)очакваното и... отбеляза мачпойнт. Като Марин Чилич.

Галерия от Unknown 2014

В годината на Летните олимпийски игри традицията повелява, през март в Банско, да се провеждат международни игри по бордърбийткрос – четвъртото издание на музикалния фестивал Horizon се пуска по пистите и клубовете на Банско от 12 до 17 март.

Какво?

Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

Кой?

Ако имаше нещо, което да липсваше на предишните Horizon издания, то това бе солидно представяне на локалната, родна електронна сцена и тази година наваксваме с най-обемната агитка досега от български артисти и парти платформи – освен емблематичните за Horizon, паметни KiNK лайв сесии (тази година, съвсем подобаващо, Страхил Велчев ще открие феста на 12 март в компанията на половинката си Rachel Row) и традиционните (във всички издания досега) акции на Nick Nikolov, в Horizon слалома за първи път се пуска HMSU платформата (с добре известните High Roll, Ogonek, Targy, Exo...) в компанията на вече отлично познаващите Horizon ваксата колективи като Reel Feel (a.k.a Sirius & Methodikal) и Sofia Beats (или Mengeme, Beatbucket, Riddimbox, Bobcat...), които да ударят парти рамо на Horizon дебютиращите Djobry, Onslaught и Kaloo.

KiNK Live © фотография MIR

Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова неслучайно за партислалом из клубовете на Банско се завръщат и Кристиан Бейер а.к.а Âme (за да отбележи на 16 март, в компанията на Dolan Bergin, юбилея на платформата Electric Minds), и бас естети като Congo Natty, Flava D, EL-B, а след суперуспешното предствяне на хип-хоп лейбъла High Focus миналата година Fliptrix, Verb T и DJ Molotov се завръщат за още по-мощна акция (на 16 март) в компанията на експанзивните The Four Owls и Ocean Wisdom.

Въобще, както всяка година, международната парти делегация е много силна и завръщане на родна земя (но пък Horizon дебют) ще направят всеобщи любимци като Nina Kraviz (руската ледена техно кралица в амплоато на лейбъла си трип на 17 март), почетеният с британски кралски орден наскоро Goldie (в компанията на Metalheadz авера си Doc Scott на 15 март), дръменбейс посланици като BCee в шоукейс на лейбъла му Spearhead и еклектични бийт герои като Kutmah и Jane Fitz или МС-та като Flowdan с мастърклас лекции.

Nina Kraviz © фотография MIR

Най-важното е, че дългоочаквана първа визита ще направят хаус факирът John Talabot (архивите напомнят, че срещите с него са задълже, така че си маркирайте 13 март в графика), техно специалистът Levon Vincent (на 14 март), братята (Дарио и Марко) по звездна техно орбита Zenker Brothers, чудният парти селектор Gerd Janson, изгряващата звезда Peggy Gou, както и геридж легендата MJ Cole, и обичаният дъб класик Mala (на 17 март) в компанията на бас естети като Ellijah & Skilliam, Kahn & Neek, а на лайв сцената с нетърпение очакваме речитатив акцията на Lady Leshurr, импресиите на Henry Wu и дъб рецитала на Gentleman's Dub Club.

Къде?

С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Mountain Stage – миналата година бе разположена до пистата пред бар-хижата Mountain Creek а.к.а Колибата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и въобще, парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.

Кога?

Horizon 2016 е от 12 до 17 март в Банско. Пълната програма е тук

Билети тук + специални фестивални пакети тук

- фул пас – 100 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 60 лева

- 3-дневен пас (15-18 март) – 60 лева

Защо?

Ако обичаш бордърбийткрос фиеста от зори до здрач, значи Horizon е твоят олимпийски играч.

John Talabot © фотография MIR

Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на , реколта 2016.

10 от 10 | DJ

10. Kode9 @ Melt! Festival

2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.

9. Zomby @ Melt! Festival

Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.

8. Helena Hauff @ Melt! Festival

Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.

7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager

Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.

6. The Black Madonna @ Melt! Festival

При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.

5. Jamie xx @ Melt! Festival

Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.

4. John Talabot @ Horizon Festival

Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.

3. DJ Koze @ Melt! Festival

Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.

2. Nina Kraviz @ Horizon Festival

Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.

1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival

Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило Плесоу – Selectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.

10 от 10 | Live

10. Disclosure @ Melt! Festival

Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.

9. Virginia @ Melt! Festival

Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.

8. Digitalism @ Melt! Festival

Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.

7. One Man Party @ Mixtape 5

One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip (на снимката), Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.

6. Modeselektor @ Melt! Festival

Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Гернот и Себастиан и на 100 километра от Берлин.

5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival

Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.

4. Stimming @ Melt! Festival

Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.

3. Tiga @ Melt! Festival

Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.

2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager

"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.

1. Andy Stott @ Melt! Festival

Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.

Talaboman – The Night Land

Кой? – Джон Талабот и Аксел Боман, двама неортодоксални хаус шамани в очаквано добра комбинация.

Какво? – бийт сънища нощем в градината на хедонизма – да, всичко започна от онази обща Sideral авантюра в брилянтната DJ-Kicks компилация на Талабот, но ако си усетил дебютните албуми и на двамата, ƒin (на Джон) и Family Vacation (на Аксел), то вече си видял как тази ритуална среща в хаус Рая се случва в бъдещето.

The Night Land наистина събира най-доброто от двата свята, синт еманациите на Талабот и гений семплирането (от кинодиалози, звуци от природата) на Боман, през призмата на общата им страст към игриви перкусии, които звучат като спиритуални мантри в Midnattssol, Safe Changes, Six Million Ways, Dins El Llit и Brutal Chugga-Chugga. Целта е шамански ритуал в търсене на душата във вселената на Нощта сред Млечния път на електронната музика, а епосите Loser's Hymn и The Ghosts Hood ще ви покажат пътя към нея.

Кога? – когато звездите на ясното небе чертаят пътя към хедонизма, който живее в бездната на нощта между сънищата и мечтите.

Защо? – ако на химновите Loser's Hymn и The Ghosts Hood не пуснеш поне една сълза по дансинга, значи си мъртъв отвътре...