My Mir

Железният град или иначе казано индустриалният парк-музей Ferropolis ни посреща за втора поредна година за нова фестивална порция незабравими MELT! спомени от 15 до 17 юли.

Какво?

След като миналата година MELT! ни срещна с концерти-мечта, с фантастични пърформанси и вечни фаворити, подложи ни на адска жега, градушка, бани в езерото Греминер и адреналиново огнено шоу насред епичния си индустриален парк Ferropolis, сега се завръщаме жадни за още и още... И ако има леки промени във фестивалната уникум локация, то няма такива в блестящата MELT! концепция.

Кой?

Тайната е в контраста – да, миналата година се убедихме в триумфа на фестивалния хибрид между съвременен поп и авангардна електроника, между ексклузивни участия на артисти (които тази година са анонсирани като Special Guests) и звездите на актуалните летни фестивали.

Jamie xx © фотография MIR

Затова нека видим какво ни очаква на Melt! 2016 сцена по сцена:

- Melt! Stage – най-епичната сцена на феста среща вечни фаворити като Джейми Уун и Jamie xx (за когото Melt!Selektor сцената се оказа тясна миналата година) с равни по статут имена като Disclosure, Tame Impala, M83, Chvrches, Two Door Cinema Club, Boys Noize, Deichkind, Oddisee & Good Compny...

- Sleepless Floor – там, където започва всичко, там ще и свърши или иначе казано култовата (и единствената безплатна) сцена на феста, която (както красноречиво сочи името ù) оперира нонстоп като се започне от подгряващото парти с лейбъла Stil vor Talent на Oliver Koletzki, мине се през златната електронна кохорта на Josh Wink, George Fitzgerald, Fatima Yamaha, Leon Vynehall, Damian Lazarus, Juju & Jordash, Tom Trago, Kobosil, Ø[Phase], та се стигне до традиционното гранд финале на феста с Ellen Allien в понеделник сутринта.

- Medusa – нова сцена тази година и втора по размери на феста, а както подсказва името ù очаква ни открит океан с изобилната саунд флора и фауна на Floating Points, Skepta, Sleaford Mods, Tiga, Peaches, Bob Moses, Digitalism, Mura Masa, Sango, SOPHIE...

- Melt!Selektor – любимата ни сцена миналата година и то не заради близостта ù с езерото и импровизирания ù плаж, а ако сега променя локацията си, то поне селекцията на Modeselektor агентите класата си не мени – очакват ни Special Guests, Kode9, Shed, Gold Panda, Benjamin Damage, Pev & Kowton, Laurel Halo, Lady Leshurr, Zed Bias, Acid Arab, Vessels, Sarah Farina и изненада... енигматичното Zomby.

- Big Wheel – миналата година KiNK така завъртя машинното колело, че и на сутринта ехтеше неговото име и ако тази година, за съжаление, няма българско участие на феста, то техно изобилието на корем идва с Andy Stott, Modeselektor, Ben Klock, Motor City Drum Ensemble, The Black Madonna, Maceo Plex, Stephan Bodzin, Helena Hauff, Vril, Mano Le Tough, Pan-Pot...

- Orangerie – също нова сцена за тази година, на която ще се отглеждат новa реколта банди като Woman, Coma, Circa Waves, Kytes...

- Gremmin Beach – отново новост за Melt!, но както личи от името ù тази сцена (заела мястото на Melt!Selektor) ще е идеална за саундтрака на DJ Koze, Maya Jane Coles, Stimming, Solomun, Horse Meat Disco, Black Coffee...

DJ Koze © фотография MIR

 Къде & Кога?

15 – 17 юли, индустриалният парк-музей Ferropolis край градчето Графенхайнихен, на 100 км от Берлин.

Фул фестивални пасове тук

Еднодневни билети тук

Защо?

Melt! е открил идеалната формула на летния фестивал – уникална локация + калейдоскоп лайнъп = разтапяне на бийт душата и незабравими фест спомени.

© MIR

MELT! Festival е от 15 до 17 юли във Ferropolis, Германия

Неслучайно Роберт Кох получи наградата за най-добър електронен продуцент в Германия за 2014, въпреки че замени родния Берлин за слънцето на Ел Ей – стотиците издания (и соло проекти, и като част от триото Jahcoozi, и ударни колаборации) рисуват брилянтно малките детайли на голямата картина на Robot Koch триумфа, а срещата ни това лято ни осигури един от паметните хипермоменти на фестивала Melt!. Сега, обаче, си говорим с Роберт за онези моменти, които доведоха до новия му албум Hypermoment (излиза на 6 ноември), за смелостта да пее за първи път в песни като Care, Serenade и Fernwood, за киното като флирт между визия и музика и за...

Роберт, какво си спомняш от визитата с Jahcoozi в София преди години?

Промоутърите бяха приятни хора, разведоха ни из града и помня, че София доста ми хареса.

Винаги съм се чудил какво означава Tsuki и беше ли това EP генерална репетиция за албума Hypermoment?

Tsuki на японски означава "Луна", а на санскрит – "Щастие". Мисля, че комбинацията от двете значения описва идеално вибрациите в това първо мое издание за Мonkeytown, което зададе посоката за Hypermoment.

Берлин или Ел Ей? Какво ти даде Лос Анджелис, което Берлин не можеше да ти предложи и обратното?

Всеки от тях има своя магия. В момента, Ел Ей е точното място за мен – намирам се във важен етап на духовно израстване в живота си, а природата на Калифорния е поразителна. Освен това, пред мен се отварят врати, водещи в интересни посоки, като киното, например. Естествено, Берлин си остава страхотното и вечно променящо се място, в което обичам да се връщам – все пак, там имам адски много приятели.

Кои са онези моменти, които определиха създаването на албума Hypermoment? И промениха ли те начинът, по който правиш музика?

О, това е много дълга история. Накратко звучи така: 2013 беше ужасна година за мен и животът ме изрита от зоната ми на комфорт, която в продължение на 13 години беше Берлин. Доверих се на интуицията си, на някакви вътрешни усещания и се преместих в Ел Ей без изобщо да познавам някого там, наистина. Беше си абсолютно ход на сляпо и това промени и начинът, по който работя. Сега съм по-малко предпазлив, вече не премислям излишно нещата по хиляда пъти. Нямаше да мога да издам песен като Сare, ако не се бях преместил в Ел Ей.

Да, има ли песен от Hypermoment, с която особено се гордееш? Защо?

Мисля, че това именно е Сare – първата песен евър, в която пея. Не съм планирал да пея в албума или изобщо в някоя песен, но една вечер тази мелодия просто изплува в главата ми и поисках да я запазя. Мислех да заменя по-късно вокалите с тези на някой "истински" певец, но осъзнах, че песента си беше завършена, че си има всичко, от което се нуждае и я оставих така, с моите вокали.

В Hypermoment работиш с много гост-вокалисти и музиканти като Delhia De France, Julien Marchal, Schwarzmodul, Stephen Henderson... Как избираш с кого искаш да записваш и как протича процеса?

Много внимателно подбирам хората, с които колаборирам, защото в миналото съм си патил от грешни избори ... Просто трябва да харесвам това, което правят и ако интересът е взаимен – ето ти колаборация. Понякога е въпрос на случайни съвпадения, на сходни търсения в саунда, друг път на срещи в soundcloud или по фестивали...

Очевидно е, че един музикален продуцент трябва да притежава широк спектър от изразни средства, за да се изразява по-добре, но как тогава постига музикална идентичност? Ти постигнал ли си я и кой е саундът, който я определя?

Да, мисля, че постигнах една характерна хармония между органичното и електронното в продукцията си. Саунд, който притежава soulful елемент, но не е и не се нарича "соул музика". Мисля, има и един такъв емоционален и кинематографичен елемент в музиката, която правя, затова пасва добре и на визуални разкази като в киното, например – доста тракове бяха лицензирани за TV сериали, а наскоро и за филма San Andreas – хем дарк, хем красиво или поне така казват хората, че звучи моята музика, хаха...

Кой създаде артуърка на Hypermoment и как, според теб, музика и визия могат да се слеят най-добре – все пак имаш подобен опит с аудиовизуалните експерименти в музикалния филм Unpaved?

Самият аз не съм визуален артист, но мисля доста визуално, когато композирам, така че още тогава в съзнанието ми изниква определена картина и състояния, които искам да изразя. За щастие, досега съм работил все със страхотни визуални артисти, които съм открил за себе си, защото работата им резонира с моята, а има и такива, които са се свързали с мен поради същите причини. Визията за Hypermoment дойде от Микаел Льо Гоф, който работи като програмист за добре известна компания за музикален софтуер, но истинската страст са му визуалните изкуства. Беше направил видео към едно от моите парчета, изпрати ми го, аз му казах, че вече има заснето официално видео за него, но толкова много харесах неговата естетика, че решихме да работим заедно по цялостната визия на Hypermoment – той направи обложката и двата видеоклипа досега, а и за мен беше важно цялата стилистика да бъде подчинена на една идея.

Самият аз правя доста записи на терен или първо записвам звуци от аналогови машини и истински инструменти, които след това обработвам или комбинирам с по-дигитален, по-електронен саунд, но така че да се запази органичния звук, за да имаш усещането за нещо живо, което можеш да пипнеш.

А начинът, по който Микаел Льо Гоф създаде визуалната страна на Hypermoment е абсолютно подобен на това, което правя със звука – много практичен и аналогов подход, защото образите, които някои хора оприличават на свръхтехнологична анимация, всъщност са постигнати много просто – боя, която се смесва с вода, заснето в изключително едър план с големи макро лещи на бавна скорост. Колкото простичко, толкова и ефектно.

Сега работя с Микаел и по новото аудиовизуално лайв шоу за Hypermoment турнето като част от новия начин за представяне на живо на музиката ми – визия, вокалисти, струнни секции...

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който влияе най-емоционално върху Човека?

Тишината.

А какво намираш все още за вдъхновяващо в дъб музиката? И кой е най-добрият начин да Не прецакаш някое бас парче при продуцирането?

Простотата ме вдъхновява. Басът има нужда от пространство и време, за да диша. Така, че най-добре е да не претрупваш излишно парчето с прекалено много елементи.

Нещата, които харесваш и които не понасяш в електронната музика днес са...?

Харесвам креативността на хора, които откриват начини музиката, в който и да е жанр, да звучи все още вълнуващо и вдъхновяващо.

Не харесвам липсата на оригиналност и всичко да звучи като по калъп.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля, че вече има толкова много шум около нас, че най-добре е просто да формулираш своето изкуство спокойно и уверено, и с вярата, че ще бъде чуто от точните хора, така че няма нужда да набиваш каквото и да е в очите и ушите на когото и да е.