My Mir

Истории за фестивален спир(и)т, нощни изкушения, бийт сфери, хотелски драми, няколко мерцедеса и... 30 евро.

Петък, 13 август, 2010

19.00 часа. Летище Бургас. Толкова е горещо, че Макдоналдс пекат бургери на плочките, а чакалнята за пристигащи полети толкова не е мръднала на цвят и форма от моето детство, че от бичуващата жега и влага ми се струва, че халюцинирам в калейдоскоп детски спомени. Първото ми пътуване със самолет...

Сега обаче не отлитам горе в небето, а посрещам полет долу на врящата земя. Колкото повече порастваш, толкова повече животът иска да те приземи, мамка му! И все пак понякога не успява. И в това му е тръпката.

Поглеждам И., поглеждам и М. Толкова са различни, но и двете са прелестно чаровни. Мили, усмихнати, сияещи, тръпнещи в очакване. Точно така трябва да изглеждат всички посрещачи. Готови от самолета да те грабнат в прегръдката на доброто настроение, та да преживееш плексигласовите автобуси, които да те отведат в бетонни хотели, за да изживееш LCD летни удоволствия, ако си турист по родното Черноморие. А такива пристигаха на синджири през половин час.

Ние, тримата, обаче чакахме друго. Очаквахме общо 17 души, а в ръцете си И. и М. държаха само листове с изрисуваните с мерак имена UNKLE и DJ Shadow.

Ето ги и тях. Един по един се изнизват през полупрозрачните врати на терминала. Само Джеймс Лавел се крие. Едва на изпращане разбрах какво е причинило тази негова мимикрия на родна почва. Крюто на Джошуа Дейвис a.k.a. DJ Shadow пък защитава американското си реноме и първото, което посещава в България е Макдоналдс-а на летището. Хоум, суит хоум...

20.45 часа. Хотел Приморец ни посреща гостоприемно с банда анаболни, чернодрешни мутрета, които трябва да представляват охраната на „петзвездния" хотел. Те не дават на минибусовете да влязат в паркинга на хотела, а когато музикантите тръгват да разтоварват техниката си, започват да им крещят на цветист български да не препречват входа, щото видиш ли един местен бос не можел да мине с тлъстия си мерцедес, та да седне в лоби бара и да врътне поредната далавера с наркотици, проститутки или с каквото му душа сака. А, простете, този мерцедес може да е возел и Джонито Деп, нали... хаха. Кой знае!? Както и да е, вързахме им топките на адреналина и разбрани служители на хотела прибраха с количка техниката паркирана пред паркинга. Във фоайето – кич и спокойствие. Нищо не подсказва, че само на няколко метра духът на Spirit Of Burgas 2010 е излязъл от бутилката и вече се лее, ли лее обилно по сцените. И ето, че на рецепцията се появява Максим от The Prodigy, в черно-бяло, разбирай черни панталони, черно елече и бяла тениска...

23.30 часа. Бекстейдж на главната сцена. Максим, Лиъм и Кийт, обвити в пушеци и блицове, се опитват да раздерат с мегафони ушите и плътта на голото, потно море от хора пред тях, а на рампата до главната сцена е същото гъмжило като във фестивалната зона. Някак си The Prodigy винаги са имали повече тълпи фанатици около тях, отколкото фанатично добра музика. Сетът им го потвърждава, зле са... и нито мегабруталния саунд го прикрива, нито убийствената влага, от която дъха ти лепне, го заличава. Добре, че е Максим да спасява положението от време на време. Много шум за нищо – като последния им албум. Въпреки, че за мокрото море от човешка плът пред сцената именно те са звездите на феста. И когато пичовете от UNKLE казват „Уау, и утре ли ще е такава лудница", не им спестяваме истината с „Едва ли. Повечето са дошли заради The Prodigy". Лиъм, Максим и Кийт слизат по рампата от сцената и се качват в... о,боже... същите тези мерцедеси, които щяха да сгазят техниката на техните колеги музиканти на входа на хотела. Мерцедеси с номера 2222 и 5555... смях и потрес. Анаболни мутрета обслужват капризите на „звездните" The Prodigy. Луната разкрива мила родна позьорска картинка, в която са се забъркали и Лиъм, Максим и Кийт. А когато разбирам, че мениджърът им е ходил по другите сцени, например денс сцената, за да ги приканва с договор да спрат музиката по време на шоуто на The Prodigy „звездният" им статус направо ми прелетя пред очите като падаща звезда. Мда, банда разглезени MTV карикатури – в това се превръщат идолите на едно поколение...

Събота, 14 август

13.00 часа. Саундчек. Морето като езеро, слънцето раздава обедни шамари, фестивалната зона е пуст остров, главната сцена стои като слънчасал динозавър с оголен скелет, а в лепкавия въздух се носи The ХХ-ксовото Heart Skipped A Beat. Мда, тази част от всеки фестивал трябва да се скипва от музикалните фенове, въпреки че и в нея има красота. Има и много пот, и мъкнене на всякакви товари и железа, и безумни разговори по уоки-токита между фестивални работници, болни от инсомния, и непринудени закачки между тези, които ще станат „звездите" на нощта и онези, чиято незаменима работа винаги ще остава в тъмното.

Точно след една безумна навигация за пътищата, които водят до Бургас, проведена по уоки-токи на пукащ и пиукащ английски, най-сетне пристига сглобяемата сфера, в която ще се пъхне DJ Shadow когато падне нощта. Пичът, който я кара с буса си из цяла Европа се оказва приятно дружелюбен коремчест британски веселяк, попрескочил 40-те. Имал си бил приятелки из по-големите европейски градове и докато разнасял сглобяеми сфери по фестивалите, воден от GPS-и и уоки-токита, си ги навестявал. Хипар версия 2.0, кво да му е лошо! Сферата, която се оказа доста лека, прозрачна и прохладна израсна като гъба за миг на сцената, точно докато обсъждахме с Джеймс Лавел каква невероятна фестивална гледка е морето с плажа и всичко наоколо. И така, всичко бе готовo за when the night falls.

22.30 часа. Паркингът пред хотела е пуст, няма вятър, който да помръдне и едно листо, въздухът лепне като в класически уестърн, а пред входа, един по един излизат хора, облечени в черно, сякаш тръгнали на поклонение на Джони Кеш. Именно него споменава Джеймс Лавел докато оглежда групичката ни. Всички избухваме в смях, а някой запява Walk The Line. Качваме се в минибуса и поемаме към главната сцена, но... по-възможно най-обиколния път през Морската градина, само и само да не минаваме през хората, които са напълнили вече фестивалната зона. 40 минути след нощната разходка на UNKLE през Морската градина на Бургас, след няколко питиета и няколко фаса, те се качват на сцената и дават епичен The Answer, на всички, които се питат дали втората вечер ще бъде по-силна от първата, дори след пропадането на шоуто на Everlast. Нощта е времето на UNKLE – катранена и объркваща сетивата. Меланхолична, тъжна, а друг път лъщяща в еуфорията на изцъклената луна. Понякога воайорска, понякога ексхибиционистична до кост, но винаги кинематографична. Така се меняха настроения, както Лавел и компания редуваха класики като Eye For An Eye, Lonely Soul с парчета от новия Where Did The Night Fall. Точно един час със страхотна аудио-видеокомпилация и малки гафове и недоразумения. Сет, след който барабанистът потъркваше доволно обелените си от палките пръсти. Сет, след който вокалистът Гавин гузно, но пък на големи глътки оплакваше монитора, който бутна с крак и счупи. Сет, след който Джеймс тотално разби стената, която бе изградил между себе си и хората при пристигането си на летище Бургас и сега говореше оживено и разпалено с всеки след сценичната еуфория...

Но нямаше много време за прехласване, защото DJ Shadow се шмугна в своята видеосфера, за да ни отведе на тотален парти 3D трип. This time, I'm gonna try it my way... каза той, а неговият начин е да използва сферата като умопомрачително въртящо се (евала на виджей крюто му) диско видео кълбо, което да не оставя крайниците, сетивата и сърцето ти в покой. Получи му се от раз, както и прощалната му реч с феновете, която беше толкова искрена, интелигентна и смислена, че му спечели приза за най-добър евър диджей сред магистрите по публична реч. Всичко хубаво, само дето tomorrow never comes until it's too late...

Неделя, 15 август

17.30 часа. Фоайето на хотел Приморец. Усмивки, шеги, закачки, сбогувания... И. подарява на DJ Shadow диск с българска фолклорна музика, така че ще се ослушвам за каба гайди в следващия му диск. Всичко е много приятно и лежерно, докато... не идва сметката от хотела. Джони, мениджърът на UNKLE (добряк с поразителна прилика с Барни Ръбъл), който през целия престой сякаш олицетворяваше класическото парче Johnny Be Good сега бе навъсил пресмятащо и учудено вежди. Сметката била надписана от хотела. Почнаха се разговори, спорове... Недоразуменията се изгладиха барабар с две кошници цветя от хотела. Явно като извинение или от гузна съвест, или по традиция на хотела. Не знам. Така или иначе потегляме с автобуса към летището. Изведнъж Лавел явно се събужда, докато гледа своята сметка, маха черните очила и заявява:"И тук има проблем!". Вече сме далеч от хотела, а и няма време за допълнителни спорове. Казвам му, че ще му възстановя надписаното. Докато се чекират за полета, намирам чейндж на летището. Ставаше въпрос за 30 евро. Да, ебаси, можеше да кара и без тия мизерни 30 евро в тоя живот. Но после заговори, че всичко е въпрос на принципи. Особено когато правиш бизнес с някого. И имаш претенции за петзвезден хотел, мислех си наум. Не може все да се чудиш как да прекараш някого или да изкараш лесни пари. Тотално бях на негова страна, независимо дали е бил прав или криво е станал. Особено след като ми разказа за първото си гостуване в България. След участието си в клуб като диджей, уверявайки промоутъра, че ще се оправи сам, отива да пийне по питиета с някакви хора. Те го нападат и обират след това. Чудна, позната картинка. Ето значи защо гледаше толкова недоверчиво през очилата си когато кацна на летището в Бургас. „Е, след тия случки ти май няма да се върнеш за трети път в България" питам го аз. „А, защо не. Това може да се случи навсякъде по света. Изкарах си страхотно, има и доста приятни хора тук, но за някои неща трябва да се мисли... особено когато правиш бизнес." Прав е, само да има и кой да мисли.

Разделихме се с приятелски прегръдки. Те поеха към самолета, ние към последната нощ на фестивала. Там ни чакаха:

- Серж Танкиян с камерен оркестър, с гръмки, клиширани речи за свобода на народите, равноправие... и със странен танц с чупка в китките

- Gorillaz Soundsystem с тяхното лятно кино на плажа и парти ремикси и импровизации на големите горилски хитове

- Грандмастър Флаш с българско знаме на сцената и неговото радио шоу „Хит до хит, 90-те, оле!"

- Гърлото-оркестър Skiller

- много танци, усмивки, целувки, алкохол, ганджи, манджи

- безумни срещи в безумни часове с приятели

- изгревът и снимки за спомен по пустата вече фестивална зона, дрезгави гласове, пресипнали от удоволствия, фестивални емоции и тръпки

- и едно такова вътрешно усещане за мир и нирвана

И така до другата година...

Петък, 12 август, 2011

19.00 часа. Летище Бургас. Толкова е горещо, че Макдоналдс пекат бургери на плочките, а чакалнята за пристигащи полети толкова не е мръднала на цвят и форма от моето детство, че от бичуващата жега и влага ми се струва, че халюцинирам в калейдоскоп детски спомени. Първото ми пътуване със самолет...

Сега обаче не отлитам горе в небето, а посрещам полет долу на врящата земя. Колкото повече порастваш, толкова повече животът иска да те приземи, мамка му! И все пак понякога не успява. И в това му е тръпката. Тръпката да чакаш от самолета да слязат човекът-оркестър Moby и извънземната Скин и...

И нека Spirit Of Burgas 2011 започне сега!

Тече, всичко тече... и някак неусетно изминаха 4 години, та се стигна до петото, юбилейно издание на морския фест Spirit of Burgas.

Какво?

Меломаните си знаят урока за лятното училище – море и плаж в аранжимент от музикални лекции на знайни и незнайни лектори от цял свят, които се изсипват в средата на август, по традиция, на централния плаж в Бургас. Тази година, обаче, има малко промени в графика на лятното музикално училище – учебните бийт занятия ще се проведат не в средата, а в първата седмица на август, когато два музикални феста (Spirit of Burgas и Solar) ще се излегнат на плажа под един общ слънчев чадър.

Кой?

Тази година организаторите, съвсем тематично, са разделили морските музикални лекции на вечерни бийт занятия по класове:

US Hip to the UK Hop

   Ms. Dynamite

Плажът ще се превърне в своеобразна сцена на приятелски батъл между американския и британския хип-хоп. Честта на нюйоркските рими и бийтове ще защитава "поразяващата уста" Busta Rhymes, а тази на експлозивните лондонски емсита – хитовият грайм поп новак Tinie Tempah и палавата лейди Dy-na-mi-tee Ms. Dynamite. Дъбстеп продуценът Caspa пък ще обедини в края на вечерта двете школи, съшо както миксира старо и ново в пресен-пресния си нов сингъл War, с Кийт Флинт от The Prodigy.

Електропънк

   The Prodigy

Като заговорихме за Кийт Флинт, ето че и The Prodigy се завръщат на бургаския пясък. С нов албум How To Steal A Jet Fighter и една идея по-добро шоу (надяваме се) от предишната им инвазия. Адреналинът преди тях ще качат (позабравените, но вечно енергични) канадски пънкари Sum 41. Забавата преди това ще дирижират две страхотни банди - родната кросоувър гордост Panican Whyasker и румънската брейкбийт-индъстриал машина Sensor.

Rock'n'Bass

  Chase & Status

Или иначе казано последната вечер на Spirit of Burgas ще събуди хибридното чудовище, наречено неометъл + дъбстеп – така, както го правят Korn в последния си албум. Взривоопасен ще е и лайв сетът на лондонското дръменбейс хит дуо Chase & Status, които ще завихрят главната сцена на феста с водовъртежните си парчета от последния албум No More Idols. Иначе, в началото на вечерта, слънцето ще подгони луната под ска откровенията на вечните Wickeda и на реге денсхол фона от немския посланик в Джамейка Gentleman и неговата банда The Evolution.

Solar Dance Arena

Тази година денс сцената ще има отделен вход (от улица 6-ти Септември) и специални back 2 back сесии на познати (до болка и кеф) на бг клабъра герои – първата вечер е запазена за транса на Armin van Buuren и прогресив хауса на дуото Sunnery James & Ryan Marciano. Втората ще премине под знака на хаус хибрида на Mark Knight и Fedde Le Grand, а в третата е коронацията на техно титаните Richie Hawtin и Dubfire.

  Dubfire

Freestyle на светло

"На тъмно" сцената пак ще лее разнообразие, обединено тази година под мотото Freestyle – хип-хоп, ска, пънк, реге, балкан бийт в доволни дози. Гъделите в програмата идват от бг олд скул Ийст Коуст/Уест Коуст сблъсъка между варненските R&B records, начело с Шамара, Гумени глави, Конса... срещу софийското крю Sniper records, водено от DJ Станчо (явно Спенс не го гони носталгията), Димна завеса на Шошо и сие. Голямото завръщане на бургаския плаж ще направят няколко страхотни бг банди – Джанго Зе, Ъпсурт и DRS, а на гости идват балканските ни кросоувър съседи – Conquering Lion от Македония и Popa Sapka (на които свалихме шапка още при първото им Spirit свирене през 2010) от Румъния.

   Popa Sapka

Jack Be Good

Рок арената тази година ще събере обичайните заподозрени Светльо & The Legends, Милена, Контрол, Остава, Last Hope, Vendetta, Odd Crew с няколко интересни чужди банди – румънците Les Elephants Bizarres, италианците Ignition Code и британците Stop Stop и The Jim Jones Revue (второ гостуване в България на тези дарк рок души).

   The Jim Jones Revue

Spirit-o-brazzie

Сцената за джаз и латино разно-о-бразие пък ще премине под знаците на салсата (Tumbaito), на суинга (Sentimental Swingers) и на фънка (Southwick с Рут Колева).

Къде?

Централен плаж Бургас или иначе казано... от моста до края на плажната ивица, там, където започва пристанище Бургас.

Кога?

3, 4 и 5 август 2012

Защо?

Спомняте ли си първото издание на Spirit of Burgas? Лунното затъмнение на концерта на Asian Dub Foundation, уникалното Bonobo шоу, еуфоричният финал на феста поставен от бг диджей гордостта Kink... А помните ли следващите години, концертите на титани като Faith No More, Fun Lovin' Criminals, UNKLE, DJ Shadow, The Prodigy, Skunk Anansie, Moby... и още толкова хиляди приятни моменти по малките сцени? Ако обичате музиката и морето, няма начин поне веднъж за тези четири години да не сте призовавали онзи мореломан дух – духът на Spirit of Burgas!

    фотография © Илиян Ружин

Затова и Spirit of Burgas събуждат отново този дух и ви дават възможност да спечелите два билета за петото, юбилейно издание на феста - само трябва да постнете (тук или на стената) своите снимки-спомени от минали издания на Spirit of Burgas.

Броят на харесвания на дадена снимка ще определи и победителите в нашата игра, която ще приключи на 20.07.2012.

Билети за Spirit of Burgas 2012 тук

17 август 2008, Централен плаж Бургас

Well we can't change the world, We sure can change the way we live, We can't only take, Also have to learn to give, Sometimes we're lost, Sometimes we're blind, Think with your heart, Read between the lines – Bonobo си играе със струните на баса, както луната рисува своята пътека върху смокиново синьото на огледалното нощно море. Последен ден на първото издание на Spirit of Burgas е. Сутринта, когато слънцето затанцува на хоризонта срещу Бургаския мост под кривите техно бийтове на KiNK, вече нищо няма да бъде същото – нито спиритът на Бургас, нито спиритът на неговите парти хора....

3 август 2012

"Well we can't change the world, we sure can change the way we live..." винаги когато влизам в Морската градина на Бургас, по времето на Spirit of Burgas, в главата ми като прибой забушува парчето Вetween the Lines на Bonobo. Морската не е същата градина отпреди 4 години. Сега почти докосва флора и фауна разцвета си от синьото лято на моето детство. Прекрасно. И градът не е същият – шлифован и намигащ като бижу зад лъскава витрина. Явно бургазлии най-накрая са осъзнали, че през август посрещат най-големия български музикален фестивал и вече измерват туристическия сезон в спирити – единица мярка за човекопоток. Наистина, освен през различните издания на Spirit of Burgas, не съм виждал градът по-шарен и клокочещ, откакто, през далечното лято на 97-а, първото морско парти на Metropolis (на Бургаския мост) съвпадна с дет метъл феста в Летния театър. Минаха години... и спиритът на Бургас вече не е същият. Вече няма да чуеш лели и чичовци, мрънкащи, че не могат да спят от тая "дандания", само ще видиш как никнат нови и нови денонощни заведения (каквито преди почти нямаше), хостели, хотели или нови методи за врътване на някой екстра лев около Спирита. Няма лошо.

Няма я и еуфорията около входовете при първите издания на Spirit of Burgas. Има само опашки от фест клиенти – там за хора с билети, тук за регистрирали поименни покани, които организаторите пуснаха тази година като мярка за пресичане на всякакви препродажби и злоупотреби, влизащи в графата сива икономика. Сивата икономика, обаче, е навсякъде около теб, на едни клещи разстояние. Като сложиш гривната, обаче, всичко става изрядно – дори ти дават касова бележка на баровете. Иначе срещу централния вход на феста, буквално за няколко месеца, е изникнала сграда пунтираща архитектурата на реставрираното Морско казино, която ще го играе VIP зоната на феста. Кой, как и защо е получил разрешение да строи на плажа и за какво точно ще се използва след това тази сграда не е ясно, но по-забавното е, че тя е толкова далеч от главната сцена, че тези, които са си платили за VIP достъп до фестивала по-добре да си бяха резервирали места на терасата на самото Морско казино. Да му мислят, обаче, така наречените випове, ние завиваме надясно, изнизваме се покрай графити арт зоната с ликовете на всички хедлайнери (определено добър акцент) от тазгодишния фест и се пускаме по централната алея (по нея често може да засечете и колите, отвеждащи артистите до главната сцена) – любимо място, декорирано тази година с LED лампи, фенери и капковидни пластики ала филмов декор на Кубрик.

От двете страни на алеята като сфинксове лежат На тъмно Freestyle сцената и Jack Daniels рок арената, а краят ù завършва, като опашка на скорпион, с Bezzo-Brazz-но малката джаз и латино сцена и вече на самия плаж (там, където беше главната сцена на първия Spirit of Burgas) със злощастно прочулата се Solar денс арена. Та тази именно алея тази година получи ново бойно име – Центрофугата – в определени часове там се отваряше Бермудският Spirit триъгълник, в който тотално да загубиш представа за музика и хармония (поради адската близост на различните сцени), но пък имаш и шанса да видиш що за изрод би се получил от клинично кръвобийтсмешение между Светльо & The Legends, Sentimental Swingers и Ъпсурт. За консумиране само след обилна доза упойка с мастика и редбул.

"We can't only take, аlso have to learn to give..." шептят Bajka и Bonobo в главата ми и почти заглушават какафонията от всички сцени накуп. Не може да взимаш пари от хората и да ги пускаш след това в такава пералня от звуци. В момента фестът прилича на блок парти, при което във всеки апартамент е издупена саундсистема с единствената цел да бъде надвикано партито на съседа. Да, проблемът с близостта на сцените съществува от самото начало на феста (може би 6 сцени са твърде много за тази площ), но тази година джамбуре центрофугата бележи своеобразен апогей. Отпивам солидно от упойката с мастика и редбул, за да преглътна този извратен бийт миш-маш и постепенно в съзнанието ми изкристализира отговорът на въпроса защо у нас звукът от тупането в гърдите заглушава всички опити за съвместна работа и съществуване. Прекалено много его и желание да изтъкнеш колко по-важен и велик си от другите, нулево взаимно уважение и толерантност и тотално грешно тълкуване на думата "партньорство" в българския речник. Просто сблъсъкът на сцените тази година огледално отразява абсолютното разделение на групички в обществото ни и взаимната непоносимост, която те изпитват една към друга. Когато започнаха проблемите с достъпа до Solar денс арената и неадекватните решения на хората, отговарящи за нея, идиличната родна картинка съвсем се изясни – живеем под един покрив (разделени от огради и стени), правим нещо заедно, а после при срещата си, като враждебни съседи, обръщаме глава встрани сякаш не се познаваме и дори леко се понапсуваме в гръб. Все пак организаторите на Spirit of Burgas (голямо олé за тях) запазиха своя благоприличен тон и спазиха споразумението си със Solar арената да спират звука от главната сцена към 03:00 часа до края на феста, а през това време войната на бийт световете продължи по малките сцени, накачулени една върху друга, отчасти заради наличието на голямата денс арена. Може би най-накрая трябва да осъзнаем, че всеки човек, всяка сцена е важна, точно колкото другите. А може би първо трябва да се научим да живеем в мир със себе си и околните и после да се забавляваме заедно – с други думи "We can't only take, аlso have to learn to give..."

Иначе първият ден на главната сцена на Spirit of Burgas 2012 не предложи кой знае какво – нямаше нито едно свирене изцяло наживо; Ms. Dynamite излезе да поснима своите фенове, докато къдреше коса и вокалите на своите хитове върху сета на своя диджей; Бъста Раймс се чудеше къде си е загубил гласа и шоуто (какъв ли е бил първият му концерт у нас) и спретна скромно домашно парти с клише коз въртене на сцената. Затова пък Tinie Tempah блесна като доста обигран парти дзвер – бяха като пружинки-близнаци със своето съпорт емси, с когото могат спокойно да заформят британски олимпийски отбор по синхронни скокове на сцена – явно неслучайно една седмица по-късно Тайни закриваше Олимпиадата. За десерт Джанго Зе и Ъпсурт спретнаха страхотни концерти (къде с носталгия, къде със Spirit хъс), което само загатна, че На тъмно Freestyle сцената беше от най-интересните на тазгодишното издание на феста.

4 август 2012

Вечерям по традиция в една от любимите ми стари реновирани къщи в Бургас, под нас румънците Sensor подемат фест адреналина, събуден преди това от родните класици Panican Whyasker, а в главата ми се носи "Sometimes we're lost, Sometimes we're blind"... Лесно е да се изгубиш на такъв голям миш-маш фестивал, особено в стелещото се като мъгла тази година изобилие от хип-хоп и дъбкомерстеп. Лесно е, обаче, и да се намериш, стига да прогледнеш за любимите неща, които неизменно ще са тук, колкото и Spirit of Burgas да се промени – морето и неговият нощен дъх, цветните алеи и хора, бандите като Panican Whyasker, които са тук от първото издание на феста... Всъщност Spirit е като тази къща, в която вечерям сега – всяка година ресторантът е с различно име, но храната винаги е вкусна. Организаторите на феста тази година са други, но и в своето меню те са запазили изпитани любими специалитети за родните парти пийпъл. Като The Prodigy например.

Максим, Лиъм и Кийт са деликатес, който не хапвам много-много от своите тийн години насам, затова пък точно от тийн носталгия някои хапнаха поп пънкарията на Sum 41 и измисленият бг Ийст Коуст/ Уест Коуст батъл между R&B records и Sniper Records. Но да се върнем на The Prodigy... Бил съм само на техни фестивални участия, три пъти досега, и като изключим бруталния им концерт на Exit в Сърбия (може би неслучайно тази година те правят своя Warriors Dance Festival в Белград), това лято те надскочиха предишната си инвазия на роден Spirit пясък. Може и много-много да не са сменили сценичната си визия, костюми, поведение и вечни бийт класики, обаче все още могат, буквално, да запалят "фитила" на тълпата, както гримираният и забулен в кожа като шаман Максим може зловещо да те убеди, че владее един-два трика от вуду магията.

Всъщност The Prodigy нямат нужда да убеждават никого, че владеят електро вудуто, по-скоро организаторите на фестивала искат да те убедят в Spirit традицията – в това, че като се върнеш догодина пак ще откриеш нещо любимо в менюто. Само, че Spirit of Burgas вече отдавна е традиция сам по себе си, набрал е достатъчно инерция и клиенти, така че време е за малко смелост (като от първото му издание) и креативна промяна в менюто. Спокойно, хората ще дойдат. Традицията повелява. Същата традиция, която кара хората по време на феста да ядат бургаски катми в 5 сутринта около хотел България.

5 август 2012

"Think with your heart, Read between the lines" шуми като през рапан в ушите ми, докато реге посланикът на Германия Gentleman лее пот и растафари идеали със своята фънки 8-членна дружина The Evolution. Идеално за залеза.

Можеше да мине и без речта за атентата в Бургас (за щастие, незасегнал феста), но Gentleman е истински джентълмен на позитивизма – толкова заразително сърдечен и непринуден е, че когато слиза от сцената за коронната си мир-и-любов обиколка всред публиката вече на всички е ясно, че тази последна вечер ще е по-специална. Защото се е събудил истинският спирит на фестивала.

Любовната среща между музика, хора и море се е случила. Chase & Status засилват това усещане като посрещат луната със светещите си като слънца инициали на сцената и с водовъртежно-емоционалния си дръменбейс.

Разчупена, карнавална визия и гост вокали по видеостените, скулптури от светлина и... бомбастичен римейк на култа Killing In The Name Of на Rage Against The Machine, изсвирен наживо от Сол Chase и Уил Status, и изпят от тяхното MC Rage – Чук & Ступор!

Всичко сякаш е готово за титаните KoЯn – луната е кървавочервена и сякаш хвърля отблясъци върху обвитата като в религиозен култ и вдъхновена от биомеханиката на Гигер, стойка за микрофон на Джонатан Дейвис.

Въпросът е – ще могат ли KoЯn в половината си оригинален състав да направят по-добър концерт от претупания им лайф преди години в София? Отговорът – да, дори с басиста на Mudvayne заменил спешно наскоро Фийлди и новият си барабанист, те звучат като добре смазана машина, която дебаркира на плажа и всява респект. Запазената марка флиртове на Джонатан с микрофона, свиренето му с гайдата, епичните сола на Мънки в още по-епичния римейк на Another Brick In The Wall, който и Pink Floyd биха аплодирали, плюс чутовен брой хитове в сетлиста... и ето, че главната сцена на Spirit of Burgas 2012 е закрита повече от подобаващо.

Следва разпръскване на Spirit хората на групички по интереси към по-малките сцени... или иначе казано "Think with your heart, Read between the stages"!

И така, got the Spirit life? Догодина пак.

Spirit of Burgas 2012 в снимки тук