My Mir

Сезонът на музикалните фестивали е на финалната права, също като календарната година или като концертната програма на немската арт платформа Electronic Beats – последният за 2015 година Electronic Beats Festival ще забие гранде финалето в Загреб от 6 до 7 ноември.

Какво?

48 часа, 12 локации, 22 артисти – сухите факти едва ли може да обобщят уикенд артбийт маратона, който ще затупти в Загреб от 6 до 7 ноември – третото биенале на хърватската живопис, фотографски изложби, уъркшопи с Native Instruments и базара на винил и комикси ще се миксират синхронизирано с богатата музикална селекция на Electronic Beats Festival.

DJ Koze ©

Кой?

След издания във Варшава, Братислава, Прага, Кьолн, Подгорица, Будапеща и Букурещ фестивалната Electronic Beats платформа завършва годината подобаващо силно – калейдоскопичната селекция събира носителите на Mercury Prize от миналата година Young Fathers (о, да, това наричаме лайв пърформанс), единственият и неповторим DJ Koze, афрохаус агентът Romare, датският дийп техно специалист Kölsch, новият индъстриъл-рап проект Mykki Blanco presents C-ore, афробийт фънка на Sinkane, продуцираната от Ewan Pearson инди-хаус банда Ten Fé и френският инди-поп посланик Talisco с местни музикални култ герои като селекторите Ilija Rudman, Pytzek (създател на лейбъла Burek), Funk Guru и електронните банди Tomislav и Kozmodrum.

KiNK Live © фотография MIR

Естествено, най-силно ни вълнува хибридната парти лекция на родната гордост KiNK в клуб Sirup, в компанията на Pytzek (именно неговият лейбъл Burek издаде KiNK плочата Leko/Yako EP) и Kölsch, така че остава да разберем с какво още може да ни изненада машината Страхил Велчев.

Къде & Кога?

6 – 7 ноември, Загреб на парти локации като Teatar &TD, Sirup Club и Močvara със съпътстваща програма от културни събития в HDLU, MSU – Музей за съвременно изкуство, Croatian Design Superstore, Booksa и галерия Pikto.

Билети тук

Защо?

Хърватия е интересна музикална дестинация не само заради летните чартър брит фестивали, а есенната формула от Арт + Electronic Beats + Загреб е добра алтернатива на родните парти уравнения.

Young Fathers Live © фотография MIR

Галерия от Electronic Beats Festival от 6 до 7 ноември в Загреб, Хърватия

О, да, знаем, че ви е писнало. И от родната, мила картинка, нали! Но сега говорим за безбройните Best Of класации и Топ 2015 еманации... обаче, това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 20 от най-интересните концерти през 2015, така както изглеждат през обектива (и субектива) на (о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития), а ако се чудите защо повечето от тях са извън България, то нито сега му е времето, нито ни е достатъчно мястото, за да разплетем тази не толкова сложна енигма. Може само да кажем, че ако искаме картинката да бъде различна през 2016, то е време да започнем да мислим извън рамките на класации, системи и далавери на делението, въпреки упоритите твърдения, че живеем свободно и щастливо именно така.

20. Talisco @ Electronic Beats Festival Загреб

Всяка концертна година крие приятни изненади като триото на Жером Аманди – може да не знаеш нищо за групата му, може да не си слушал музиката, която прави или да я познаваш бегло, защото не е в твоята кръвна група, но когато видиш неистовата енергия и желание, с които Talisco се раздават на сцена, когато усетиш как перфектната комбинация от прашен американа рок и епичен инди поп образува кеф тръпки по тазобедрените стави, то не само ще влезеш във филма им с аплаузи, но и като нищо да преслушаш дебютния им албум Run. Само дето на живо Жером Аманди и компания звучат доста по-агресивно-експлозивно-химново, пробват китарни денс стъпки, разменят роли и инструменти и въобще качват адреналина като че няма да има Утре, защото именно това е Концерът – той се случва Днес и Сега, а Talisco знаят как да изживеят Момента.

19. Hidden Orchestra @ Mixtape 5

И Sofa Surfers, и Hidden Orchestra успешно преодоляха трудности (и необичайна театрална прелюдия) при завръщането си у нас – фючър джаз квартетът на Джо Ейксън отмени предишната си визита след нелепа катастрофа на сръбска магистрала, но сега се носеше гладко и уверено по лентите на двата си албума Night Walks и Archipelago, и ремикс изданията им до достигане на крайната цел – кефът на публиката.

18. Dâm-Funk @ Mixtape 5

Когато Деймън Ридик паркира D-Funk кадилака в София, нещата не изглеждаха толкова слънчеви и горещи като в родния му Ел Ей и (може би, затова) започна леко сковано с We Continue, но пък продължи с перфектно синхронизираното си трио да опипва синт фънк почвата с парчета като Floating On Air от актуалния албум Invite The Light, така че когато стигна до O.B.E и Faden Away вече беше намерил G-точката на фънка, а накрая нещата съвсем излязоха от контрол с танци (и от публиката) на сцената, за да се получи това, което Деймън пее: I Suggest We Find a Way to Break All Negativity – а това е целта на всеки хубав концерт, нали!?

17. alt-J @ Melt! Festival

Джо Нюман и компания знаят как да изпълват огромни пространства със своя понякога интимен, понякога епичен саунд. Сценичното осветление и Камерън Найт, новият член на брит инди поп квартета, работят в тяхна полза, както и хитове като Tessellate, Breezeblocks, Fitzpleasure, Taro, Hunger of the Pine, Pusher, Every Other Freckle и Left Hand Free, но ако има нещо, което все още им убягва (с редки изключения) по пътя към славата, то това е градацията на лайв шоуто.

16. José González @ Студио Орфей

Тихо се сипе... Хосе Гонзалес наистина може да изпее непосилната красота на битието, а неговият бенд се е ошлайфал в извеждането на всеки отделен звук до състояние на микрокосмос, така че да се образува вселенската картина на живота и ако изсвириха всичко, което очаквахме от актуалния албум Vestiges & Claws + задължителните кавъри, спечелили слава на Хосе, то (не)изненадата дойде с хитовете на Junip – страничният проект на Гонзалес, с който може да ти пожелае лека нощ, за да се събудиш с Make The Light Lead You Out, а на нас точно такава приспивна песен ни трябваше след едно дълго и изморително пътуване.

15. Sofa Surfers @ Mixtape 5

Ако предното гостуване на Мани Обея и компания се увенча с мегазакъснение (поради изпуснат полет), то и сега чакането си заслужаваше – здрачното сърфиране из социалните кризи в актуалния албум Scrambles, Anthems and Odysseys по вълните на виенския електротрип валс си беше среща на високо Sofa Surfers ниво.

14. London Grammar @ Melt! Festival

Тази година концертите на Хана Рийд и компания се броят на пръстите на едната ръка, но истинският бонус дойде със световната премиера на Hell To The Liars = първото лайв изпълнение на парчето (което ще влезе в новия албум на London Grammar) се нареди достойно до хитовете от дебютния албум If You Wait и въпреки, че епичната индъстриъл арена на Melt! Festival не е точно атмосферата, в която вирее замечтаната London Grammar меланхолия, то Wasting My Young Years и традиционното гранде финале с Metal & Dust все още си остават тоталните фестивални класики, с които да изпееш с кеф: Wasting My Festival Years.

13. Seinabo Sey @ Melt! Festival

Да, Сейнабо може и да е родена в снежна Швеция, но невероятният ѝ глас носи африканска страст (не само заради баща ѝ Маудо Сей, музикант от Гамбия и Сенегал) и такава плътност (почти като на Сезария Евора), че може да разтапя ледници – хитове като Pretend, Younger, Hard Time и Pistols At Dawn от дебютния ѝ албум го доказват, но черешката на тортата са акапелните ѝ откровения (едни от no comment моментите на тазгодишния Melt!) в компанията на традиционната ѝ червена рокля.

12. Santigold @ Melt! Festival

Догодина Санти Уайт ще духне 40 свещи, ще издаде третия си албум 99¢ и ще рулира по сцените на не един и два фестивала – и няма как иначе, защото хип-хоп кабаретното ѝ фен френдли сценично поведение и хитове като Creator, L.E.S. Artistes, Say Aha и Disparate Youth провокират масова инвазия на публиката към сцената и раждането на парти девизи като Can't Get Enough of Santigold.

11. Ibeyi @ Melt! Festival

Има йоруба магия когато близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз се качат на сцената – ефирната им секси серенада за кахон, електрическо пиано и два гласа е толкова семпла и въздействаща, колкото непосилната красота, която се случва между живота и смъртта, а бисът на емблематичния хит River, при който Лиза-Кейнде и Наоми дирижират публиката като оркестър на Емоцията е звукова картина-перла, която да краси всяка фестивална арена по света.

10. Sinkane @ Electronic Beats Festival Загреб

"Това е последния концерт от турнето ни и ще мине доста време преди отново да свирим в Европа" – тези думи на Ахмед Галаб едва ли описват що за екстра бонус ни очакваше, защото афробийт психеделията на Sinkane наистина не е за изпускане. Бенд като фънк машина, джази космична атмосфера, кавъри на Greatful Dead и Уилям Ониабор, вплетени в авторски афробийт на корем и всичко, което може да искаш от един концерт не само на Sinkane.

9. Mogwai @ Melt! Festival

През 2015 шотландските построк воини Mogwai отбелязаха подобаващо 20 години на сцена, а за това време Стюърт Брейтуейт и компания са овладели до съвършенство създаването на стена от звук (буквално и преносно), която издухва всичко по пътя си – питайте публиката и рояците насекоми, привлечени като с магнит от мега осветлението на юбер главната сцена на Melt! Festival. Разхождайки се достолепно и с мощ (като добре смазана машина) из дискографията си с акцент към миналогодишния, осми албум Rave Tapes, Mogwai си спечелиха номинация за най-шумна/мощна група на годината, поставяйки епичния финал с подобаващото My Father, My King, чиито последни акорди, претопени в гига вълна от китарен дисторшън, да отекват юбилейно дълго в главата ти.

8. Erlend Øye & The Rainbows @ Melt! Festival

Ерленд е като Уди Алън на музикалната сцена – концертите му са шарен калейдоскоп микс от стендъп комедийна акция и карнавална фиеста, в която със слънчева ирония и усмивка се редуват хитове от безбройните му проекти (като Kings of Convenience и The Whitest Boy Alive) и култ колаборации (като Remind Me и Poor Leno с Röyksopp), а соло парчетата от миналогодишния му албум Legao като Garota, Estate и особено Rainman (с припева Loving You Is Like Waiting For The Rain To Come, аха) паснаха идеално на проливащия се в този ден дъжд, така че накрая неслучайно (и метафорично) да изгрее дъга (като името на щурата му бенд дружина), а публика, Ерленд и The Rainbows, вкупом заедно, легнаха на земята, за да отнесат Гранде Момента във вечната концертна памет.

7. Dorian Concept + Cid Rim + The Clonious @ Melt! Festival

Лайв триото на Оливър Томас Йонсон свързва пресечните точки между електронната музика и свиренето на живо, както го прави и в албума Joined Ends и то с такава лекота и хармония, че когато Dorian Concept, Cid Rim и The Clonious се качат заедно на сцена всичко заприличва на среща на добри, стари приятели, които си казват най-важното... дори без думи. А ние обичаме такива разговори.

6. Joy Wellboy @ Melt! Festival

Като черен и бял белгийски шоколад Джой Адигоки и Вим Янсенс наистина са родени един за друг, за да създават музика заедно – достатъчно е да видиш обсесията в погледите им и малките скрити жестове, с които общуват на сцената, за да разбереш, че в албумите Yorokobi's Mantra и тазгодишният Wedding няма нищо случайно, а заглавието на втория чудесно описва лайв пърформанса им – свещен съюз, от който е хубаво да си част и Ти.

5. Jamie Woon @ Sofia Live Club

О, да. този Глас...Чакахме завръщането на Джейми Уун не само защото той е важна част от  историята, не само защото лее чуден глас с Making Time елеганс и Dedication смиреност, каквито липсват на съвременните поп изпълнители... Да, нямаше я еуфорията и Spirits атмосферата от първия концерт, но имаше добре смазана груув машина (трябва да чуете лайв сливането на Lady Luck с Thunder) и едно Sharpness завръщане, което доказва, че Джейми знае кога трябва да е Walked When He Shoulda Run и кога да е Ran When He Shoulda Walked.

4. Lamb @ Студио Орфей

Лу Роудс и Анди Барлоу знаят как да дадат на публиката това, което иска – съчетанието между ангелогласната грация на Лу и бийт разюздаността на Анди е досущ като онзи перфектен баланс между стари и нови Lamb хитове, който намират при лайв изявите си, така че всички да искат още и още от онова, което ни прави... хора. А още ще има, защото през 2016 Лу и Анди ще празнуват (надяваме се с нас) 20 години на сцена.

3. Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival

"Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" ни каза Фатима, но не само тя и нейният The Eglo Live Band ще запомнят този концерт насред снежния Пирин. Супер груувът на дебютния ѝ албум Yellow Memories е заразителен във всякакви атмосферни условия и не само че ни остави чудни (в случая, снежни Ridin Round (Sky High) спомени), но и се превърна в най-готиния концерт на подобна надморска височина, на който сме били.

2. Nils Frahm @ Melt! Festival

Някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото. Магия, която може да бъде обяснена с обсесивната му отдаденост към музиката (и на сцената, и зад кулисите), която се изразява и в хиперпродуктивност след като тази година успя да спечели награда за филмовата музика към Виктория, да издаде една от любимите ни микс компилации Late Night Tales, да събере ремикси от свои фенове в Screws Reworked, да продуцира албум с приятели от детството (nonkeen през 2016) и не на последно място да заформи Collaborative Works с исландския си брат по пиано орбита Олафур Арналдс, с когото планират и съвместно турне през 2016. Магия, която никакви думи не могат да опишат, когато епичната индъстриъл Melt! арена се превърне в нещо като космодрум, от който се изстрелва астралната симфония на Нилс Фрам до другата страна на Луната и обратно.

1. Young Fathers @ Melt! Festival & Electronic Beats Festival Загреб

Ако има лайв пърформанс, който диша и движи духа на времето, в което живеем, то това е шаманският ритуал на Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс. Да, те са шамани и то не защото знаят отговора на въпроса "What you do to feel better, What you do to feel good", не и защото превръщат темите от новинарските емисии в колективна екзистенц терапия, а защото могат да те накарат да признаеш, че "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..." и след това нелеко признание да намериш пътя към мира в душата си.

Да, 2018 е годината, която маркира 20 години от създаването и издаването на емблематичния албум Mezzanine на Massive Attack... Да, 2018 е и годината, в която Робърт 3D Дел Ная, Грант Daddy G Маршъл и компания се завърнаха в концертната игра... И да, Mezzanine юбилеят ще звучи още по-триумфално в повече от подходящата компания на Young Fathers в най-близката концертна арена наоколо, а именно Arenele Romane в Букурещ.

Какво?

Voodoo In My Blood – да, това е общото парче на Massive Attack и Young Fathers от Ritual Spirit EP, а в интерес на истината и Massive Attack, и Young Fathers са соул шамани, които владеят вуду музикални ритуали за колективна екзистенц терапия... да, и двете формации съвършено и ритуално съчетават радостта и възхвалата на живота с болката и тъгата от цялото социално, икономическо и политическо зло, ядящо съвременния ни свят в едно епично-катарзисно цяло и тяло...

© фотография MIR

В интерес на истината, по случай 20-ия Mezzanine юбилей, Робърт 3D Дел Ная и Грант Daddy G Маршъл работят с учени от института ETH Zurich по компресирането на всички песни в него до 15 мегабайта и закодирането им в генетична ДНК спирала... Та, в кръвната група на този концерт (а и в цялото Massive Attack турне) определено генетично са закодирани и малко Voodoo адреналин, и много Mezzanine емоции... а защо не и Cocoa Sugar страсти!?

Кой?

Няма как, когато говорим за Mezzanine юбилей, Робърт 3D Дел Ная и Грант Daddy G Маршъл да не са в компанията на Хорас Анди – Angel, Exchange, Man Next Door и Five Man Army ще звучат епично, както и класики като Risingson, Inertia Creeps, Teardrop, Dissolved Girl...

© фотография MIR

Соул агентът Azekel (с пресен-пресен дебютен албум) също ще се включи за Ritual Spirit комбината... За останалите специални камео гости ще трябва да гадаем, но сигурното е, че за Mezzanine юбилея няма по-подходяща компания от тази на Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс – Young Fathers издадоха тази година третия си албум Cocoa Sugar (а Mezzanine също е №3 в дискографията на Massive Attack) и, ако все още не сте ги хващали в лайв крачка, то с ритуалните акции на Lord, In My View, Toy, Wire, Border Girl, Tremolo и Wow ви очаква тотално... Voodoo In My Blood, защото Young Fathers винаги са знаели "What you do to feel better, What you do to feel good"...

Къде & Кога?

24 юли – Arenele Romane, Букурещ – 21:00

Билети тук

Защо?

Ако Mezzanine юбилея не ви е достатъчен, то Young Fathers са го казали в Wow – "What A Time To Be Alive"...

© фотография MIR

 Massive Attack + Young Fathers са в Arenele Romane, Букурещ – 24 юли, 21:00 

Да, Те отново са тук... 20 години по-късно Рентън, Улавия, Компира и Бегби се завръщат в Т2 Трейнспотинг за... близки срещи от български вид в отчаян опит да се качат на последния влак на прошката, екзистенц джакпота и равносметката... И ще го хванат, ако се качите и вие...

"Голямата вълна на обновлението не ни е заляла все още" – с тези думи Саймън Улавия/Джони Лий Милър посреща Марк Рентън/Юън Макгрегър, 20 години след последната им среща (о да, дори и на екрана, Юън и Джони не са били заедно от точно толкова време)... И наистина, нещата сякаш не са се променили особено – Рентън продължава да бяга от отговорност, измъквайки се на косъм с умел choose анализ на живота и неговите жертви; Улавия продължава да клинчи с далавери на дребно (в случая, изнудване на богаташи с перверзни желания); Компира/Юън Бремнър продължава да губи мача с живота (и британското лятно часово време) в компанията на единствения верен приятел – хероина; Бегби/Робърт Карлайл продължава да бъде ходещо оръжие за масово поразяване с ограничена невменяемост (сега ограничен от решетките на затвора)...

Всъщност, не героите, а животът се е променил... Дани Бойл (а и сценаристът Джон Ходж) идеално знае това, както е пределно наясно, че след 20 години носталгията няма да е самодостатъчна... няма да е достатъчно да превърне емблематичните герои на Ървин Уелш (и той завръщайки се в ролята на гангстера Майки Форестър) просто в "туристи в собствената младост" (по думите на Улавия)...

Не че Дани Бойл и верния му (от 28 дни по-късно и Беднякът милионер насам) оператор Антъни Дод Мантъл не менажират повече от умело носталгията – от първата сцена (заиграваща се едновременно както с финала, така и с началото на Трейнспотинг), заменила бягането по улиците на Единбург с бягаща пътечка, през влизането в стаята (консервирана като в музей) на Рентън, през римейка на култ сцени от оригинала (трибют и към Томи, и към други, изгубени по пътя персонажи) и традиционните лафове за головете на Джордж Бест до същинско съживяване на Трейнспотинг текста чрез записаните спомени на Даниъл Компира (направо алтер его на Уелш), изиграни блестящо от Бегби, до емблематичния choose анализ на обществото от Рентън и достигането отново до ситуацията "възможност – предателство"...

Само че, както казахме, носталгията нямаше да бъде достатъчна... 20 години по-късно Компира и Бегби имат деца (Бойл прави приятна връзка с детските образи на самите герои като лирично отклонение), героите започват да правят равносметки и да търсят друг възможен живот (не че Ървин Уелш вече не е написал такъв за Бегби, например) – единбургската четворка вече не може да стои и да зяпа как влакът на живота минава, заминава и се изнизва пред очите им... те трябва да хванат последния влак (най-накрая са включени моментите на влаковата гара в Лийт, които дават и заглавието на книгата) – неслучайно, именно емблематичният бар до гарата Port Sunshine (завещан на Саймън Улавия) е обект на префасониране и символ на желанието за скъсване с миналото...

Музиката, която винаги е била неделима част от Трейнспотинг митологията, също служи за такава метафора – да, историята отново завършва с Underworld трак (Slow Slippy, римейкът на класиката Born Slippy), но вече няма Mega, Mega... , а Radio Ga Ga (ясно защо в България ретрото винаги ще е на мода)... и да, емблематичното Lust For Life на Иги и Боуи отново е тук, за да си играе перфектно с носталгията, но Рентън и Улавия изпълняват песен, готова да я конкурира (един от най-забавните моменти в Т2 с обирането на сбор фанатични патрЕоти), а бъдещето идва с Young Fathers – ако сте слушали това неортодоксално единбургско трио наживо, то идеално знаете, че техният социален шаманизъм е перфектната среда за Т2 Трейнспотинг живот, въпреки че бихме подбрали други парчета от втория им албум White Men Are Black Men Too.

По-важното е, че след 20 години не само музиката, но и животът се е променил (затова и сценарият на Джон Ходж е само отчасти базиран на Порно продължението на Трейнспотинг)... след 20 години героите са принудени да се сблъскат и с европейски проекти за финансиране (като нов начин за измами), и с Брекзит-и, и с гастарбайтери, и с туристи от новото поколение в Трейнспотинг младостта...

... защото героинята (кардинално важна тук) на Анжела Недялкова/Вероника Ковач (колко българки с такава фамилия познавате?!) е точно това – турист в Трейнспотинг младостта (не знам кое е по-досадно – фактът, че и тримата герои флиртуват с Вероника като израз на желанието на продуцентите на филма да обяснят Трейнспотинг митологията за новата публика или идеята за бъркане на цяла Източна Европа с Русия и друг подобен глобализъм хаос във филма, който в далечното Казабланка минало се казваше просто: Go Back to Bulgaria, крадливо българско племе), но така или иначе, именно Вероника е тази, която може да донесе Т2 промяната в живота на Рентън, Улавия, Компира и Бегби...

И тук идва важния момент на българската връзка – да, в Т2 участват две български актриси (наред с Анжела идва и епизодичната роля на Светлана Янчева); да, има кадри от България (и очебийно са заснети от български екип) и да, в Т2 се лее българска реч (кой би го помислил преди 20 години?!) – "И двамата живеете в миналото, а там, откъдето идвам, искаме да избягаме от миналото." казва Вероника/Анжела, но не е права, защото и българите, също като Рентън, Улавия, Компира и Бегби, живеят с поглед в миналото, оплетени в реваншизъм, желание за отмъщение и за екзистенц джакпот, паднал от небето...

А героите от Т2 Трейнспотинг разбират, че влакът към новия живот минава през гара Прошка, на коловоз Сбогуване с миналото, за да продължи напред... Дано и ние, българите, го осъзнаем... И така, Choose новия живот или... Choose българското... Ти избираш!

Т2 Трейнспотинг е в кината

Young Fathers – Cocoa Sugar

Кой? – Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия... или единбургският инди-хоп триумвират, който знае "What you do to feel better, What you do to feel good".

Какво? – Тремоло Соул Ритуали – ако някога сте гледали Алойзиъс, Кайъс и Греъм G в някоя от ритуалните им Larger Than Life акции, то вероятно сте наясно какво имат предвид с думите "Joy Hates The Pain" в Lord от новия албум Cocoa Sugar – по някакъв магично-шамански начин това инди-хоп трио успява да съчетае (привидно непонасящите и дори "мразещите" се) контрастни емоции като радостта и възхвалата на живота с екзистенциалната болка и тъга от всичко случващо се в съвременния ни свят в едно епично-катарзисно цяло и тяло (не без помощта на адреналиновите перкусии на лайв барабаниста им)...

След (Mercury Prize маркирания) Dead и White Men Are Black Men Too, в третия албум идва време за Tremolo My Soul... или както казва Греъм G (с типичния си сатиричен сарказъм) в Wow: "What A Time To Be Alive..." и наистина, Only God Knows (написано специално за T2 Trainspotting) зададе спиричуъл-хор посоката само за да се развихрят (ох, как само ще звучат на живо, ох) нещата в Lord, In My View, Border Girl и Picking You или да напомнят за ранните Young Fathers времена в Turn и Holy Ghost (и двете звучат така както Боб Дилън би правил хип-хоп в 21 век), а Tremolo, Toy, Wire и Wow ще достигат заветния катарзис със задъханото синт-пиано и метафора-припеви като:"Ego, Giving me What I Need" и "Broken Little Toy".

Кога? – в дните когато "This is My Cross to Bear" не звучи като екзистенц проклятие, а като намиране на вътрешен мир... 

Защо? – защото всички сме Broken Little Toy, но Young Fathers знаят как да слепят парченцата в едно екзистенц цяло.

Young Fathers – Heavy Heavy

Кой? – Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия...

Какво? – These Voices Can Heal – да, неведнъж сме казвали, че концертите на Young Fathers повече приличат на катарзисни ритуали за колективна екзистенц терапия (да, няма нищо случайно в корицата с ритуален танцьор на четвъртия им албум Heavy Heavy), пък и Алойзиъс, Кайъс и Греъм G си го изпяват: "These Hands Can Heal"...

10 хорово-катарзисни песни, които рисуват картината на живота с думи по-силни от оръжие – 10 като годините, изтекли от (пре)издаването на дебютните им Тape One и Tape Two ЕР-та, през които Алойзиъс, Кайъс и Греъм G не изневериха (и слава богу) на неподражаемите си ритуали... И 15 години откакто Young Fathers заформиха своя шаман триумвират (сега е моментът да изслушате накуп албумите Dead, White Men Are Black Men Too и Cocoa Sugar), през които Светът също не изневери на проблемите и недъзите си – да, в Heavy Heavy ще чуеш ехо от мигрантски и бежански кризи – Rice, I Saw и Tell Somebody...

Ехо от полицейско насилие и произвол в Shoot Me Down и Ululation (Young Fathers рядко използват семпли, но когато го правят е епично) и ехо от злободневната бездна на екзистенца в Drum, Geronimo, Sink or Swim, Be Your Lady и Holy Moly... О, да, катарзисът в Tell Somebody, Shoot Me Down и I Saw е толкова епичен, че като нищо да изтръгне духовно-освобождаващ вик, подобен на бойния в Ululation (о, да, ще пронизва концертите им)... Вик на/за Живот... Вик на истински Young Father...

Кога? – винаги когато искаш... да не попадаш в ситуацията: "Breathe In Like a Lion Breathe Out Like a Lamb"...

Защо? – защото Животът е доста Heavy Heavy напоследък, но имаш ли Young Fathers край себе си – These Voices Can Heal...