През 80-те, в уестърн поредицата Справедливите на култовия соц комикс Дъга, индианец и каубой (Ункас и Чък) носеха справедливост в Дивия запад. 30 години по-късно, "децата на Справедливите" търсят своята справедливост в поредицата #ДАНСwithme, а по същото време, в кината (едни от първообразите на Чък и Ункас) Самотният рейнджър и индианецът Тонто се борят с герои, подобни на тези от нашето време (за които важи прозрението "алчността е страшна болест") и двамата със сребърни куршуми заявяват, че "ако това са представителите на закона, по-добре да сме извън закона". Проблемът на порасналите (със Справедливите) деца е, че вече са наясно как всичко се превръща в епична комедия (като самия живот), в която много често те се чувстват като самотни рейнджъри в своята борба за справедливост.
Затова Самотният рейнджър е за непорасналите деца. Именно така започва и новият летен блокбъстър с рекламното лице (в последните години) на Дисни, капитан Джони Деп (неслучайно превърнал Джак Спароу в първия герой на Дисни, номиниран за Оскар) – през 1933 (годината, в която де факто се появява и радиопиесата, родила култа Самотният рейнджър в Щатите), хлапак, маскиран в костюм на любимия си герой, разглежда музей, посветен иа Дивия запад и събужда духа и магариите на воина Тонто (неподражаем Деп, съживил картината I Am Crow на Кърби Сатлър), който ще изтупа от прахта спомените за Самотният рейнджър.
Като всяка легенда от Дивия запад, авантюрата включва ол инклузив уестърн арсенал – кактуси, пустинни пейзажи, стада бизони, нападения над/под/във влакове, бесни галопи с митологични (ала конят-факир на Лъки Люк) жребци, духове, проклятия и сребърни куршуми, обилни престрелки, врели и кипели рейнджъри (Дан Рийд, по-големият брат на Самотният рейнджър), невинни жертви на любовта (Ребека, жената на Дан и нейният син), безскрупулни магнати в задкулисни игри (Лейтъм Коул) и кошмарни злодеи с лоша хигиена и кръвнишки ритуали (Буч Кавендиш)...
... "леки момичета", които да поемат тежестта на битките между краката си (от слонова кост) като мадам Ред (Хелена Бонъм Картър); битки между индианци и военна кавалерия (капитанът Джей Фулър е досущ генерал Къстър, само дето не са му спретнали историческото клане при Литъл Бигхорн)....
И над всичко това стоят, естествено, двама чешит герои, събрали се по волята на неволята (почти като Джанго и неговият доктор) – непохватният, добродушен идеалист Джон Рийд (Арми Хамър като неубедително-самотния рейнджър) и комбинативният (обсебен от духовната си мисия, храненето на мъртви птици и размяната като начин на живот) Тонто, са двойката клише контрастни образи, които сме гледали в толкова много (не само уестърн) филми, че чак е неприлично да ги изброяваме.
Конфликти, ирония, сарказъм, скечове, гегове с култови реплики от оригинала (като значението на израза "Кемо Сабе"), абсурдно батални сцени, озвучени обилно с оригиналната Рейнджър мелодия (а именно Увертюра към Вилхелм Тел на Росини)... – нищо в химията между Самотният рейнджър и Тонто не може да надскочи клише хумора и усещането, че гледаш нещо средно между игрална версия на Ранго (сякаш Гор Вербински и Деп са го заснели като генерална репетиция за Рейнджъра, докато разпускат от Карибските пирати), миксирано с приключенията на Лъки Люк и комедиите на Бъстър Кийтън.
Именно това е най-големият проблем на Самотният рейнджър – този филм сме го гледали (също като поредицата #ДАНСwithme) нееднократно и ако повторението е майка на комедията, то най-добре го казва Тонто: "За теб птицата е мъртва, Kемо Сабе, а аз чакам духът ù да се завърне... Друго е!"
А жив ли е духът на #Справедливите?
Самотният рейнджър е в кината от 5 юли
