Бялото не може да живее без черното, както светлината без мрака или Доброто без Злото – и в живота, и в (кино)приказките, обаче, нещата никога не са просто черно-бели, особено ако са гледани през Очите на Господарка на злото.
Всяка история зависи от гледната точка на този, който я разказва, а когато един от най-иконичните злодеи в историята на анимационното кино (феята Злодеида в живата ѝ втора кожа Анджелина Джоли) споделя своята версия за прословутото проклятие върху Спящата красавица (да, същата Дисни класика от 1959 година), то неминуемо има риск от "убождане" и "пукане" на създадени за вечни времена представи, митове и легенди...
Неслучайно, в последните години, 3D рециклирането и пренаписването на класики като Снежанка и Ловецът или Оз: Великият и могъщият отнесоха солидни критики като се провалиха там, където Господарка на злото триумфира – умело изпипани персонажи (в тотално визуална прилика с аниме оригиналите им) и... История, която (като всяка приказка) да връща вярата в Човека и в Доброто у всички (не)пораснали деца, свикнали да живеят с фалшиви (но бляскави) римейк заместители в декаденс копипейст света си.
История, която хем да не губи приказната си фантазия, хем да бъде близо до живота с неговите дефекти – мастър сценариста Линда Уулвъртън идеално знае как става това след Красавицата и Звяра, Цар Лъв и Алиса в Страната на чудесата... История, която да дава втори шанс на своите герои – неслучайно всесилната Злодеида ще иска да отмени своето проклятие, окрилена от отдавна загубени чувства и емоции...
В този смисъл Господарка на злото напомня като ехо Оз: Великият и могъщият – Робърт Стромбърг може и да е дебютант в режисурата, но именно той стои зад визуалната среда на Оз (да не споменаваме Оскар закичената му работа по 3D класики като Аватар и Алиса в Страната на чудесата), като приликите далеч не се изчерпват само с хиперпикселколор образа на царството на Злодеида.
Може би, съвсем логично на всичко случващо се около нас, в последните години дори и детските филми изгубиха вяра и надежда в човешката природа – и в Оз, и тук, драмата е причинена от измамата, коварството и алчността на Човека, а историята на вещицата от Запада поразително напомня съдбата на Злодеида.
И тук главният герой е хем Добрият, хем Злодеят, и тук (по стара 3D традиция) има срещи с митично-причудливи същества (да живей царството на Злодеида), феи (забавни роли на Имелда Стаунтън, Джуно Темпъл и Лесли Манвил) и всевъзможни трансформации (малко странно е да гледаш човекът изиграл Иън Къртис и Джак Керуак в амплоато на гарван-дракон-вълк, но на Сам Райли му лепва по мярка)...
Всичко онова, обаче, което липсваше на Оз и неговите герои е именно това, което дава крилете на триумфа на Злодеида – дали заради брилянтните костюми и уникалната ѝ прилика с аниме оригинала (сякаш създаден за Джоли образ), дали заради отдадеността ѝ (Джоли копродуцира и историята за фаворизираната от нея героиня, която по наследство може да се превърне в любима и за дъщеря ѝ Вивиен, играеща тук епизодично малката Аврора), но Анджелина успява (с невинната ала ангел помощ на Спящата Ел Фанинг красавица) да превърне Злодеида в истински култ символ – олицетворение на идеята, че можем да променяме същността си, че можем да надмогнем деструктивните си страсти, че можем да се обичаме един друг, че можем да живеем без стени Заедно...
Все неща, в които днешният човек има нужда (но му е много трудно) да повярва... Все неща, от които децата имат нужда, за да растат (за майките им в Господарката се лее доволно феминистичен романтизъм, а за бащите им Джоли е достатъчен мотив), докато се разхождат денем и нощем в градината на Доброто и Злото.
Господарка на злото е в 3D, IMAX 3D и 4DX кината
