Последният завършен филм на Филип Сиймур Хофман; актуално упражнение по шпионски стил на заклетия Depeche Mode и U2 визионер Антон Корбийн; филмът с най-миловидния и невинен образ на чеченец, сниман някога... – много са поводите Най-търсеният човек да остави следа в историята на киното.
А историята на Най-търсеният човек започва пост-документално (с напомняне, че след атентата на 11 септември, подготвен в Хамбург, целият град се намира под тотално CCTV наблюдение) на фона на едър план на морското равнище (разплискало нервно водите си изведнъж) на пристанището в Хамбург – точно акостирала метафора, която обяснява придошлите (след 11 септември) вълни на "Война срещу тероризма", заменили разбилите се на пяна вече вълни на Студената война – както в реалността около нас, така и в романите на аса на шпионския трилър Джон Льо Каре, чийто син е ко-продуцент на филма, създаден по едноименната книга на баща му. Метафора, която брилянтно визуализира вълните (на принципа след дъжд качулка) от параноя, панически страх и омраза към "невидимия враг", дори към най-малкият непознат и чужд елемент, чието невинно присъствие, също като перпетуум мобилето на морските води, може да образува бурно вълнение в океана на вината и страха.
#Кой е Най-търсеният човек е въпрос, чийто отговор зависи от гледната точка на героите, всеки от които е по следите на някого другиго и търси нещо различно от останалите – немският таен агент със собствени кодекс на честта и пътища към истината Гюнтер Бакман (или Филип Сиймур Хофман в достойно за лебедова песен амплоа, мир на душата му), който търси колкото логиката в разделянето на света на терористи и невинни, толкова е и по следите (ала Джесика Частейн във Враг номер едно) на изгубения смисъл в омагьосания кръговрат на своите живот и работа; преследваният от всички мистериозен бежанец/набеден за терорист Иса Карпов (непознатият Григорий Добригин като страдален Исус, каквото е значението на името Иса), който е готов да изкупи всички човешки грехове в замяна на търсения нов живот без призраците на миналото и без кървавите милиони, наследени от покойния негов баща, руски генерал-главорез...
... наивната, но нахакана социална адвокатка Анабел Рихтер (Рейчъл Макадамс като разбунтувана богаташка дъщеря), която търси своята кауза и призвание в живота; разглезеният до скука банкер Томи Бру (Уилям Дефо в шик костюм по... хм, мярка), който търси по-голяма авантюра в живота си от вечерно питие в ултра-дизайн-стерилната си къща, но си намира само белята; защитникът на мюсюлманските права доктор Файзал Абдула, който търси златната среда между филантропията и финансирането на терористични организации; палавото американско аташе Марта Съливан (или Робин Райт с темперамент и черна къса коса ала класиката Тя е толкова прекрасна), която търси бързи, изкупителни жертви в щатската игра "да направим света по-безопасно място"...
Пъзелът от тези шарени герои се подрежда методично, с много ирония (дори хумор над клишетата), с тънки съспенс ситуации и обрати ала каноните на шпионския трилър, докато не се оформи мрачна картинка, в която всяка улика води само до друга улика, тя пък до трета... и така до един вечен, омагьосан кръговрат на вината ала перпетуум мобиле движението на морските вълни.
Наистина немалко са филмите в последните години, които се опитват да изяснят правилата на играта, наречена "Война срещу тероризма", но защо му е притрябвало на Антон Корбийн (оставил зад гърба си култ монохромния видеоархив на Depeche Mode и биографичната Контрол история на Йън Joy Division Къртис) да прави образцов шпионски трилър – отговорът идва с емблематичната реплика на Гюнтер Бакман: "Старите навици не се забравят".
Да, старите навици като търсенето на истории максимално близо до живота, на ръба на документалното – Корбийн може и да е загърбил битие монохромността от Контрол, но иронията за "контрол" над живота и изборите, които правим (особено когато са подчинени на вината и страха) отново са тук и връхлитат с пълна сила в адски реалистичния финал на Най-търсеният човек. Старите навици като търсенето на герои, чийто необичайни навици се превръщат в автоматичен метод за реакция и оцеляване в света – арт кримката за психологията на един наемен убиец Американецът явно е била гранде репетиция за Корбийн преди детайлното изграждане на образите и техните навици в Най-търсеният човек.
Да, именно навиците са тези, които определят начина ни на живот. Навиците, които ни поставят в омагьосан кръг. Навиците, които слагат граници на изборите пред нас.
Избори по навик, от които няма връщане назад, нито път напред... Както за Филип Сиймур Хофман, така и за нас.
Най-търсеният човек е... в кината
