"Само човек толкова обсебен от своите тайни може да намери начин да разкрие тайните на другите" – така описваха героя на Бенедикт Къмбърбач (Уикилийкс създателят Джулиън Асандж) в Петата власт, но тези думи разшифроват напълно и неговото ново амплоа в Игра на кодове – на математика-гений, кодоразбивачът на шифър машината Енигма през Втората световна война и ученият-пионер в областта на изкуствения интелект и разработването на компютъра, низвергнатият (доскоро) британец Алън Тюринг.
Холивуд винаги е обичал екзистенц драмите по действителен случай – особено когато в епицентъра им стои саможив учен, който е кристално наясно с тайните кодове на живота и Вселената, но все не може да реши простичките уравнения на човешкото общуване и взаимоотношения (отрупани с Оскар киноистории като Красив ум да искаш) – герой, точно като Алън Тюринг (Бенедикт Къмбърбач в перфектно и присърце амплоа), който върши неща, които "другите не могат дори да си представят", защото възприемат по друг начин света.
Да разкриеш тайните скрити в перфектна шифър машина (а.к.а Енигма) чрез създаването на също такава перфектна, изчислителна машина (а.к.а праотецът на Компютъра); да наречеш тази машина с името на единствения човек, открил кода за твоето сърце във времена, в които любовта между двама души от един и същ пол е също толкова неразбираема, колкото любовта между човек и машина; да изживееш дните и нощите си в нелегалност, осъден за непристойно (а.к.а гей) поведение, а едва посмъртно (след 60 години) да получиш заслужените признание и почести на учения, изиграл голяма роля за обръщане хода и на Втората световна война, и на дигиталното бъдеще... – да, животът и делото на Алън Тюринг са истинска златна мина за киното – неслучайно сценарият за драматичната биография на Тюринг оглавява "черния списък" в Холивуд за най-желаните, нереализирани кинопроекти от 2011 насам, а след реабилитацията на личността и научното му дело през 2013 от Кралицата, мегапродуцентското дуо на братя Уайнстийн (неизменно с филми-абонати за Оскар и Златен глобус шортлистите) плаща най-голямата сума евър за разпространение на европейски филм в Щатите.
Да, Холивуд винаги е обичал ексцентрични герои извън стереотипа като Тюринг, докато налага масови стереотипи – затова като мантра нонстоп ще ти набиват лайтмотива на уникалността (труднопостижим за индивида, но добра мотивация за масовката) тук, че "понякога хората, за които никой не си представя нищо, постигат това, което никой не може да си представи".
Затова с много хумор и максимално опростяване (за да са разбираеми универсално, нали) ще се представят научни идеи и факти от Втората световна война в гонене на пълна (заслужена, но закъсняла) реабилитация на Тюринг с цената на омаловажаване на други герои (както от войната, така и от дигиталната революция и разработването на компютъра – нали знаете, че скоро филм за Джон Атанасов няма да гледате), за да се постигне перфектната драма по холивудски.
Затова и взимате млад, хитов норвежки режисьор (Игра на кодове е англоезичен дебют за Мортен Тилдъм), който да освежи старите холивудски схеми, трикове и клишета като направи един хем интелигентен, хем боксофис-забавен, хем трибют филм, който в годината на юбилейно отбелязване от края на Втората световна тематично и логично да бъде отрупан с Оскар и (пет досега) Златен глобус номинации.
Затова и балансирате ексцентричността със стереотипите като взимате изцяло хитов британски (тотално подходящ) актьорски състав (брилянтен Бенедикт Къмбърбач с перфектните поддържащи роли на Кийра Найтли/Джоан Кларк, Матю Гуд/Хю Александър, Марк Стронг/Стюърт Минис), който с финес и брит хумор да наблегне на идеята, че разшифроването на вселенските тайни се крие в кодовете на общуването помежду ни. Независимо как ги наричаме – Код Война, Код Любов, Код Тюринг или Код Кристофър.
Игра на кодове е в кината
