Неслучайно, първо ще чуеш Безкрайната градина преди да я видиш – дебютният филм на Галин Стоев започва със звук на сърдечен пулс, за да се превърне не толкова в кардиограма на съвремието ни, колкото в кардиограма на вътрешния свят на Човека... Онзи свят, в който търсим спасение от Хаоса и Ада наоколо... Онзи свят, в който вътрешният Глас определя правилата... В Безкрайната градина правилата са осем, а осмото гласи: "Измисли нови правила" – затова тук ще последват няколко нови, защото всяка наша любов следва свои собствени (неписани) правила...
Вдъхни Живот на Думите – да, Думите понякога са враг на Киното, а режисьорът Галин Стоев и драматургът Яна Борисова изградиха дотолкова силен театрален тандем (Приятнострашно, Малка пиеса за детска стая, Хората от Оз), че съзнават идеално това, колкото са наясно, че Киното не понася театралността... Само, че в кинодебюта им Безкрайната градина (разцъфнала от пиесата Приятнострашно) Театърът и Киното не само не се мразят, ами се обичат... По един приятен начин, така че Думите да се превръщат във вътрешни светове (мечта за всеки разказвач на истории), които да коментират деликатно външния свят...
Онзи външен свят, който превръща месец юни в най-големия враг на братята Виктор / Димитър Николов и Филип / Мартин Димитров... Онзи външен свят, който кара голямата им любов Ема / Елица Матева да не използва Думи (дори не броим излишната ù една реплика), а вътрешния си Глас за съхранение и изграждане на Безкрайната градина – онова място, което всеки от нас търси и строи, за да избяга от Хаоса и Ада наоколо... онова място, където се срещаме, когато се изгубим... Ескейпизъм като (на)Кино...
Не бързай... Сродните души се намират – както избираш внимателно най-подходящите сортове, които да засадиш в твоята Безкрайна градина, така и в Киното с години се търсят най-подходящите образи, които да разкажат една история – Галин Стоев и продуцентите на филма са ги намерили – клишето за противоположностите сработва при събирането на двамата осиротели братя Виктор и Филип (Димитър Николов и Мартин Димитров) с двете приятелки Ема и Соня (Елица Матева и Глория Петкова)... Неслучайно, обаче, именно Филип и Ема водят вътрешни монолози (добре оформени от писателя Георги Тенев), както и страстта към мюзикълите събира онези, които не знаят как да изразят своите чувства – Виктор и Соня...
Това, обаче, което наистина събира двете разменящи се двойки е... Едмонд Гарабедян – образът на Никола Анастасов (Мир на Душата му), достатъчно живял тихата мъдрост на Живота, за да знае, че както "Всеки има своите странности", така и Безкрайната градина има своите различни форми – веднъж може да е песен, изпята пред празен стадион, друг път да е счупена декоративна роза, веднъж може да е картина на стената, друг път да е танц в парка, веднъж може да е съобщение на телефонен секретар, друг път да е къща с призраци, които срещаш за последен път... Въпросът е да не смесваш Градината с Любовта и да имаш очите и ушите, които да правят разликата...
Не пипай – докосвай с очи, слушай със сърце – да, Безкрайната градина започва със звук на сърдечен пулс, но една от основните причини да влезеш в нея е визуалния свят, постигнат ювелирно от фотографския тандем (оператори тук) Борис Мисирков и Георги Богданов, и художника Юлиян Табаков (изпипал макета на Градината до най-малкия изкусен детайл) – триото не само е превърнало местата, по които често ходиш в пълноценен главен герой със собствен Глас и реплики, но и тотално е размило границата между реално и сюрреално, превръщайки Града в макет и макета в Град/ина...
Друг такъв герой е музиката на Саша Карлсон (с когото Галин Стоев не само работи по театралните си спектакли, като Танцът Делхи например, но и основава арт компанията Fingerprint) – звуците във филма наистина се превръщат в отпечатък, в кардиограма на емоциите на главните герои... Емоции, които, обаче, не са отпечатък на времето, в което живеем, защото в Безкрайната градина не времето и пространството определят Правилата...
Нещо което Галин Стоев и Яна Борисова са забравили, опитвайки се да съберат три събития, разделени от по няколко години (кризата с боклука, изрисуването на Паметника, самозапалванията...) в една история... Ефектно, но ненужно, защото Хаоса и Ада винаги са наоколо под една или друга форма, но причината да влезеш в Безкрайната градина винаги е една и съща... И така до следващата среща в Градината...
Безкрайната градина е в кината и на фестивала CineLibri 2018
