Home / Рубрики / Литература / Утешението на ангела | Фредерик Льоноар
A+ R A-
07 Яну

Утешението на ангела | Фредерик Льоноар

Оценете статията
(16 оценки)
   
Утешението на ангела | Фредерик Льоноар фотографии © MIR

Какво общо може да има двайсетгодишния младеж Юго с деветдесет и две годишната Бланш – отговорът се крие в болнична стая номер 27 от романа Утешението на ангела на Фредерик Льоноар. Отговорът се крие и в разминаването на косъм при срещата и на двамата със Смъртта – пожелана от суицидния Юго през юли 2019-а и избегната от невръстната Бланш през януари 1945-а... Да, вечното конфликтно преплитане на линията на Живота с линията на Смъртта прилича на спор между две гледни точки, между "Всичко е загубено!" и "Да намерим решение!" (като в откъса от книгата по-долу), между полюсни поколения и мнения, които намират общи точки и диалог, защото, както добре знаят арбитрите на този спор, Краят на Живота може да бъде Начало на Живота...

 

 

Полша, януари 1945

Светлината се завръща! Отново виждам. Всичко е бяло. Различавам някаква форма. Нещо като легнало човешко тяло, покрито с бял чаршаф. Не, не е чаршаф, снегът е. Едно женско тяло лежи върху снега, който го покрива отчасти. Забелязвам нещо червено до лицето. Струйка кръв се стича от лявото слепоочие. Главата се е ударила в този голям камък. Виждам все по-ясно. Ако ударът не я е убил, горката жена трябва да е умряла от измръзване. Различавам заскреженото ѝ лице. Боже мой! Но... това съм аз!

 

Франция, юли 2019

Юго е слушал Бланш със затворени очи. Известно време мълчи, после обръща глава към нея.

- Да, това магаре ни дава урок по доброта...

- А няма под небето нищо по-велико от добротата! – заявява Бланш. - Толкова рядко се среща...

- Да, но един единствен акт на чиста доброта оправдава целия живот.

- Шокиращо е това, което казвате. Как един единствен акт на доброта, колкото и да е прекрасен, може да компенсира всички ужаси и всички варварски актове, извършвани от време оно?

- Не ги компенсира и не ги извинява. Само показва, че животът си струва да бъде живян... въпреки всичко.

- Лесно е да се каже, ако са ти били спестени изпитанията на съществуването.

Бланш се взира в Юго.

- Ти през какви изпитания си преминал?

Юго е изненадан. Проницателният поглед и толкова прекият въпрос на Бланш са го извадили от равновесие. Той не иска да говори за себе си, за това което му се е случило. Не още. Накрая отговаря леко объркан:

- Достатъчно е да пуснеш новините по телевизията, за да видиш колко много хора страдат, да видиш, че навсякъде има бедност, ужасяващи престъпления, несправедливост. Не знам вие на колко сте години, но сте живяла достатъчно, за да знаете всичко това и сигурно самата вие сте преминала през изпитания.

- Родена съм през хиляда деветстотин двайсет и седма година, млади ми приятелю. Можеш да сметнеш на колко съм години! – възкликва Бланш с привидно кокетство. Юго си казва, че тя трябва да е на деветдесет и две години.

- И отдавна не гледам телевизия и не си пускам новините, както казваш – продължава Бланш иронично. – Защото за какви новини говорим? За света такъв, какъвто е? За истинския живот на милиардите индивиди? Или за медийния театър, който ни представя всичко онова, което върви зле в света? Истината е, че ако съдиш за света по новините, които ти доставят вестникът, радиото, телевизията или мобилният телефон, има защо да си отчаян! Но светът, който аз виждам около себе си, е по-скоро в добро здраве, въпреки че ние във Франция обичаме да се оплакваме от всичко!

- Нямате ли чувството, че светът се е побъркал, че всичко е тръгнало на провал?

banks1

- Всъщност не, млади ми приятелю. Когато бях дете, хората умираха от много болести, които сега са изкоренени. Живеех в квартал, където можеха да те очистят на всеки ъгъл. Когато баща ми изгуби работата си, нямаше никакви социални помощи. А когато бях на твоята възраст, тъкмо бе завършила една жестока, кръвопролитна война, докато сега европейците живеят в мир. Дълго още мога да продължавам, Юго. Имало е петдесет пъти повече рискове да умреш от човешка ръка по времето на Римската империя, отколкото в наши дни. През вековете насилието непрекъснато намалява. Повярвай ми, в много отношения днес се живее по-добре от когато и да било преди.

- А тероризмът според вас не е ли война?

- Разбира се, трагично е. Но сравни го с десетките милиони загинали във Втората световна война и в съветския ГУЛАГ. Жертвите на тютюна или на алкохола са повече от загиналите във всички днешни въоръжени конфликти!

- Може би, но войни има непрекъснато. Историята е пълна с насилие.

- Конфликтът е двигателят на историята, приятелю. Тъжно е наистина. Би било много по-добре, ако живеехме без конфликти, но човекът е така устроен, че това е невъзможно! Сигурно ще те шокирам, но конфликтът може да има и своите добри страни. Ако погледнеш назад в историята, ще забележиш, че много конфликти са допринесли за напредъка на човечеството. Без насилието във френската революция може би още щяхме да живеем под тиранията на монархията и религията. Ако я нямаше Гражданската война, робството вероятно още щеше да съществува в Америка. Без двете човекоубийствени войни на XX век Европа несъмнено нямаше да я има. Може би трябваше да стигнем толкова далече в ужаса, за да приключим с националистическите идеологии. И откъде да знаем дали утре тези повтарящи се терористични действия няма да постигнат обратния ефект на този, към който се стремят, и в крайна сметка да доведат до истински диалог между западния и мюсюлманския свят? Конфликтът и насилието са самата същност на Историята, но според мен няма съмнение, че присъстваме, въпреки всички конфликти, на истински напредък във всички области.

След малка пауза Юго леко се усмихва.

- Ама вие сте била страхотна оптимистка!

Бланш се засмива.

- Според теб каква е разликата между оптимиста и песимиста?

- Разликата е в ясногледството. Оптимистът е склонен да вижда света в розово.

- Нищо подобно! Оптимистът вижда същото, което вижда и песимистът. Но докато вторият казва: "Всичко е загубено!", първият казва: "Да намерим решение!".

- В такъв случай аз със сигурност съм песимист!

- А аз със сигурност съм оптимист!

- Как се казвате?

- Бланш.

- Красиво име.

- Това не е истинското ми име. Казвам се Рут, но доколкото си спомням, винаги са ме наричали Бланш. "Бялата ми душичка", казваше баба ми, която живееше вкъщи, когато говореше за мен. И името ми остана.

Юго протяга ръка към старата жена.

- Приятно ми е, Бланш!

Тя поема ръката му и я стиска със сила, която учудва младежа, като се има предвид видимата ѝ слабост.

- И на мен, Юго!

 

 

 

cover-angelУтешението на ангела (превод Росица Ташева, корица Стефан Касъров, 160 стр, цена 15 лева) е в книжарниците 

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн