"Сънят се забравя, затова се повтаря" гласи ключова реплика от един филм, като, естествено, Сънят е метафора за Войната... А Тя, Войната (и Репресията), е емблематична за житието и битието на писателя Артур Кьостлер, чиято 120-годишнина от рождението ще отбележим този септември – живот преди, по време и след двете Световни войни... живот между пропагандните "клещи" и на болшевизма, и на сталинизма, и на нацизма, където, досущ като неговия герой Николай Рубашов от Мрак по пладне (запознайте се в откъса от класиката по-долу), Тоталитарният Апарат за Репресии го води, като в Сън, от килия в килия, от разпит на разпит... Живот, достоен за няколко автобиографии (и Кьостлер ги написва), който го отвежда от Големия глад в Украйна през 1932-33-а до Палестина и изкуственото създаване на Израел, от жонглирането с куп тоталитарни режими до срещите с Джордж Оруел (намерил в творчеството на Кьостлер истински "извор" за класиката 1984)... Живот, който отразява (и преминава през) почти всеки "народен" абсурд, случил се през ХХ-ти век, без да неглижираме факта, че оригиналният немски ръкопис на Мрак по пладне е открит през 2015-а, 75 години след като е издаден на английски... Живот, в който "няма невинни", а всички са виновни, че забравят Съня и той се повтаря ли, повтаря, повтаря...
ПЪРВИЯТ РАЗПИТ
Няма управник без вина.
Сен Жюст
1
Вратата на килията се затръшна зад Рубашов. Той опря гръб на вратата. След няколко секунди запали цигара. На нара вдясно бяха проснати две чистички одеяла. Сламеникът миришеше на прясно сено. Умивалникът вляво нямаше запушалка, но кранът работеше. Отходната кофа до умивалника беше дезинфекцирана – не смърдеше. Дебелите стени към съседните килии бяха тухлени и заглушаваха всеки звук, но където бяха пробити за отоплителните и канализационните тръби, отворите бяха замазани с цимент, а и отоплителната тръба също беше звукопроводима. Первазът на прозореца беше на нивото на очите му. Можеше да гледа надолу към двора, без да трябва да се придърпва с усилие за пръчките на решетката. Дотук всичко беше наред.
Прозина се, свали си палтото, нави го и го положи на сламеника вместо възглавница. Погледна към двора. Снегът блещукаше жълтеникав на смесената светлина на луната и на електрическите лампи. Край стените, които ограждаха двора, беше разчистена тясна пътека за ежедневната разходка на арестантите. Не беше се зазорило. Звездите все още блестяха ярко и студено, незасенчени от светлината на лампите. По външната крепостна стена срещу прозореца на Рубашов отмерено крачеше войник с пушка на рамо: сто метра напред, сто метра назад. Той удряше крак като на парад. Щикът на пушката му проблясваше на жълтата светлина на лампите.
Както стоеше до прозореца, Рубашов изу обувките си. Изгаси цигарата. Постави я на пода край нара до главата си. Седна на сламеника и не помръдна няколко минути. Отново отиде до прозореца. Дворът беше мъртъв. Часовоят тъкмо се обръщаше кръгом. Над картечната кула зърна ивица от Млечния път.
Рубашов се изтегна на нара и се уви във връхното одеяло. Беше пет часът. През зимата едва ли ги вдигаха преди седем. Много му се спеше, а на разпит вероятно няма да го водят, преди да са минали три-четири дни, прецени той. Свали пенснето си, положи го на каменния под до цигарената угарка, усмихна се и затвори очи. Беше топло загърнат в одеялото и се чувстваше защитен. За първи път от много месеци заспиваше без страх.
Когато няколко минути по-късно тъмничарят погледна през шпионката, преди да загаси отвън лампата в килията, бившият народен комисар Рубашов спеше с гръб към стената, с глава върху протегнатата си лява ръка, която вдървено стърчеше от леглото. Само китката висеше вяло и потрепваше в съня му.
2
Час по-рано, точно когато двамата служители на Народния комисариат на вътрешните работи, изпратени да го арестуват, блъскаха по вратата на жилището му, Рубашов сънуваше, че го арестуват.
Чукането ставаше все по-силно и Рубашов се напъваше да се събуди. Той се беше приучил да се изтръгва от кошмара на първото си арестуване, който години наред редовно го спохождаше в съня му и с неотклонността на часовников механизъм винаги се размотаваше от край до край. Понякога с голямо усилие на волята той успяваше да спре пружината, сам да се измъкне от съня. Но този път не успя. Последните седмици го бяха изтощили напълно. Беше плувнал в пот и се задъхваше в съня си. Пружината на часовниковия механизъм равномерно се размотаваше. Сънят не спираше.
Той сънуваше както обикновено, че блъскат по вратата му, че навън стоят трима мъже, дошли да го арестуват. Виждаше ги през затворената врата как удрят по рамката. Бяха облечени в спретнатите, съвсем новички униформи на преторианските гвардейци от Третия райх. Емблемата на фуражките и на ръкавите им беше агресивно пречупеният кръст. Държаха карикатурно огромни пистолети. Амуницията им миришеше на прясно обработена кожа. Ето ги в стаята, застанали до леглото му. Двамата – едри селянчета с дебели устни и рибешки очи. Третият – нисък, дебел. Стояха край леглото с пистолети в ръце и дишаха тежко в лицето му. В дълбоката тишина се чуваше само астматичната задъханост на ниския дебелан. Някой от горните етажи дръпна ръчката на клозетно казанче. Водата прошумя равномерно надолу по тръбите в стената.
Пружината се развиваше. Тропането по вратата на Рубашов стана по-силно. Навън двамата, дошли да го арестуват, се редуваха да блъскат и да дъхат в премръзналите си ръце. Но Рубашов не можеше да се събуди, макар да знаеше, че сега идва ред на особено мъчителен епизод: тримата продължават да стоят край леглото му, а той се мъчи да си навлече халата. Но ръкавът е издърпан навътре. Той не може да напъха ръката си в него. Напразно се напъва и най-сетне се парализира: не може да помръдне, а всичко зависи от това ще успее ли да си нахлузи ръкава навреме. Мъчителната безпомощност продължава няколко секунди. Рубашов стене и усеща студената пот по челото си. Тропането на вратата прониква през съня му като далечен барабанен тътен. Ръката му под възглавницата се гърчи в трескаво усилие да намери ръкава на халата. Тогава, най-сетне, първият смазващ удар над ухото му с дръжката на пистолет го изтръгва от вцепенението...
С натрапчивата, преживявана всеки път отново болка от този първи удар, който причини глухотата му, Рубашов обикновено се събуждаше. В просъница той продължаваше да трепери, а ръката му, втикната под възглавницата, продължаваше да се напъва да намери ръкава на халата. Преди да се е разбудил напълно, му предстоеше да преживее последния, най-мъчителен миг на кошмара. Овладяваше го зашеметяващото безформено чувство, че като се разбуди, ще се окаже, че сънят е действителност и че той наистина лежи на влажния каменен под в тъмната килия с отходната кофа до краката и с кана вода и няколко огризки хляб до главата...
И този път неприятното усещане на несигурност – какво ли ще напипа ръката му в тъмнината – кофата или ключа на нощната лампа – продължи няколко секунди. Светлината блесна и неопределеността се разсея. Рубашов пое дълбоко дъх няколко пъти и като човек, върнал се към живота, със скръстени на гърдите ръце се наслаждаваше на великолепното чувство, че е свободен и е в безопасност. Той избърса челото и плеша на темето си с чаршафа и хвърли насмешлив поглед към цветната литография на Първия, окачена на стената над леглото му. Портретът на партийния вожд висеше и в стаите на съседите му до неговата, над неговата, под неговата, навсякъде в къщата, в града, в огромната страна, за която се беше сражавал и страдал и която сега отново го беше приютила в огромния си скут и му вдъхваше чувство за сигурност. Вече беше съвсем буден, но тропането по вратата не спираше.
3
Двамата, дошли да арестуват Рубашов, обсъждаха на тъмната площадка пред вратата какво да правят. Портиерът Василий, който им беше показал жилището на Рубашов, стоеше в отворения вход на асансьора и се задъхваше от страх. Той беше стар и слаб. Над разпраната яка на вехтия военен шинел, наметнат над нощницата му, се червенееше голям белег, който му придаваше живеничав вид. Белегът беше от рана, нанесена му през Гражданската война, в която, от началото до края ѝ, се беше сражавал в партизанската бригада на Рубашов. По-късно Рубашов беше изпратен в чужбина и Василий чуваше за него само понякога от вестниците, които му четеше вечер дъщеря му. Тя му беше чела речите на Рубашов на конгресите. Те бяха дълги и неразбираеми и Василий никога не успя да долови в тях гласа на дребния брадат партизански командир, който умееше да псува тъй образно, че дори казанската Богородица сигурно му се усмихваше доброжелателно. Василий обикновено заспиваше по средата на тези речи, но винаги се събуждаше, когато дъщеря му, като повишаваше тържествено глас, четеше заключителните призиви и скандиранията. След всеки от ритуалните призиви: "Да живее Интернационалът!", "Да живее Революцията!", "Да живее другарят Първи!" – Василий промърморваше от сърце: "Амин!" – но така, че да не го чуе дъщеря му. След това смъкваше рубашката си, тайно, с гузна съвест, се прекръстваше и си лягаше. И над неговото легло висеше портрет на Първия, а до портрета беше окачена фотография на Рубашов като партизански командир. Ако намерят тази снимка, сигурно ще откарат и него.
На стълбището беше студено, тъмно и много тихо. По-младият от двамата служители на Комисариата на вътрешните работи предложи да разбият с изстрел ключалката на вратата. Василий се подпря на вратата на асансьора. От бързане не беше успял да си върже обувките, но ръцете му трепереха толкова силно, че и сега не можеше да затегне връзките им. По-възрастният не беше съгласен да стрелят. Арестуването трябвало да се извърши, без да се вдига шум. Двамата дъхнаха във вкочанените си ръце и отново заблъскаха по вратата. По-младият удряше по нея с дръжката на револвера си. Няколко етажа по-долу се разнесе пронизителен женски вик.
– Кажи ѝ да си затваря устата – нареди младият на Василий.
– Ти, там, млъкни – провикна се Василий. – Дошли са от органите.
Жената мигновено млъкна. Младият зарита с ботуш вратата. Шумът изпълни цялото стълбище. Вратата се откърти.
Стояха до леглото на Рубашов: младият с пистолет в ръка, старият изпънат, сякаш застанал в положение "мирно". Василий стоеше няколко крачки зад тях, подпрян на стената. Рубашов все още си бършеше потта от темето. Той ги погледна с късогледите си сънени очи.
– Гражданино Рубашов, Николай Салманович, в името на народа Вие сте арестуван – каза по-младият.
Рубашов потърси пипнешком очилата си под възглавницата и се надигна. Сега, вече с очила, очите му придобиха изражението, което Василий и по-възрастният служител познаваха от старите снимки и цветни литографии. По-старият се изпъна още повече. По-младият, който беше израснал с нови герои, пристъпи още по-близо до леглото. Другите в стаята почувстваха, че той ще каже или дори ще извърши нещо брутално, за да преодолее това неприятно положение.
– Приберете оръжието си, другарю – обърна се към него Рубашов. – А и какво впрочем искате от мене?
– Не чувате ли? Вие сте арестуван – каза младежът. – Облечете се по-бързо.
– Имате ли писмена заповед? – попита Рубашов.
По-старият извади лист хартия от джоба си, подаде го на Рубашов и отново застана мирно.
Рубашов прочете внимателно заповедта.
– Ее, добре – каза той. – От тези хартийки никога нищо не може да се разбере, дявол да го вземе.
– Облечете се и побързайте – отряза младежът. Беше очевидно, че грубостта му не е просто показна, а му е присъща.
"Чудесно потомство сме създали, няма що" – помисли Рубашов. Припомни си плакатите, на които младежите са винаги засмени. Почувства страшна умора.
– Вместо да размахвате този револвер, по-добре ми подайте халата – каза той на младежа.
Младежът пламна, но премълча. По-възрастният служител подаде халата на Рубашов. Рубашов пъхна ръката си в ръкава.
– Този път най-сетне влезе – промърмори той с напрегната усмивка.
Другите трима не разбраха какво иска да каже и останаха мълчаливи. Те го наблюдаваха как бавно става от леглото и събира разхвърлените си дрехи.
След единствения пронизителен женски писък цялата къща беше притихнала, но те знаеха, че всичките ѝ обитатели са будни в леглата си и спотайват дъх.
В тишината чуха как някой от по-горните етажи дръпна ръчката на клозетно казанче и как водата се застича равномерно по тръбата.
Мрак по пладне (превод Алфред Криспин, корица Дора Иванова, цена 21 лева) е тук и в книжарниците
