"Сънят се забравя, затова се повтаря" – тази ключова реплика на Валъри/ Марго Роби от новата комедия-ноар Амстердам на Дейвид О. Ръсел може и да обяснява цикличния живот на Войната и на тоталитарните режими в нашия свят, но и намига към някои циклично повтарящи се трикове в творенията (често Оскар номинирани) на Дейвид О. Ръсел.
И така, "Some of this actually happened" светва на екрана същия начален надпис като в Американска схема, само че вместо свободна интерпретация на корупционния Abscam скандал, сега на дневен ред е така наречената Business Plot конспирация, при която елитна бизнес клика се опитва да прокара диктаторски режим в Щатите през 1933-а (изчакайте и финалните надписи с архивните кадри от обръщението на генерал Смедли Бътлър по повода) – звучи повече от актуално за търговско-тоталитарното военновремие, в което живеем, нали!?
Да, режисьорът Дейвид О. Ръсел знае как да подбере подходящата история по действителен случай и да сглоби собствена версия – за разлика от биографичните книги в основата на Наръчник на оптимиста, Американска схема и Джой, тук О. Ръсел играе със собствен сценарий, който на моменти има нужда от корсета на разказвача на историята тук, а именно белязаният ветеран от Първата световна, едноокият доктор Бърт Берендсен/ Крисчън Бейл (за трети път в триумф комбина с О. Ръсел)...
И все пак, колажът от фикция и реалност все още работи – отново имаме екзистенц прозрения, внедрени между хумор, ирония и комедия-ноар на битието (което не е мръднало много от 30-те години на миналия век насам), все още предопределено от грешните избори в живота.
Да, въпросът за Изборите, колебаещи се между свободната воля и Нуждата, бележат ключово историята тук, както триумвиратът от главните герои е белязан доживот от Първата световна, срещнала ги и събрала ги в амстердамски Пакт, по-силен и от идеологическите нужди на Комитетът на Петорката а.к.а Комитет за силен долар (хитро събрал символиките на нацизма и комунизма в едно)...
Да, също както в Американска схема и тук има добре синхронизирано трио герои... дори доктор Бърт/ Крисчън Бейл, неговият адвокат Харолд/ Джон Дейвид Уошингтън и "лечителката" Валъри/ Марго Роби са далеч по самаряно-симпатични... или поне оперират с идеална цел – да превръщат шрапнелите от Зло в нонсенс песни и танци на Духа, а травмите и белезите в Изкуство на Живеене... или поне смъртоносният боен метал да служи за сервиз за чай (или нещо по-силно), което да изпият Заедно... Doucement... Lentement...
В тази борба с цикличността на Войната, Болката и тоталитарните нагласи, на Амстердамския триумвират, помага (или пък пречи) най-амбициозната и пъстра мрежа от второстепенни образи във филмите на О. Ръсел досега – генерал Гил Диленбек/ Робърт Де Ниро (в четвърта акция с О. Ръсел, точно колкото войни е водил неговия персонаж), орнитолозите под прикритие Пол Кентърбъри/ Майк Майърс и Хенри Норкрос/ Майкъл Шанън, съдебният лекар със слабост към екзистенц прозрения Ирма Сен Клер/Зоуи Салдана, жената на Бърт, Беатрис/ Андреа Райзбъроу, братът на Валъри, Том Воз/ Рами Малек и неговата жена Либи/ Аня Тейлър-Джой, детективът Лем/ Матиас Шьонертс ("брат по корсет" с доктор Бърт) и мегафонът на "закона за вечно прецакания чернокож" Милтън Кинг/ Крис Рок...
Все нови избори за режисьора Дейвид О. Ръсел, също какъвто е залога му на великолепното кадриране от аса Емануел Любецки и на ненатрапчивия, но улавящ момента (Doucement... Lentement), музикален фон от Даниъл Пембертън, така че накрая да се питаш:
Въпрос на Избор или на Нужда е това, че Сънят се повтаря!?
Амстердам е в кината
