Добре познатата ни рубрика #TweetДжубокс се завръща през новата година в нов формат за нов живот. Започваме с:..
Ghost Culture – Ghost Culture
Кой? – Джеймс Грийнууд, млад британски продуцент, владеещ културата на умело смесване на техно и електропоп.
Какво? – здрачна технопоп разходка на ръба на психеделията – като в задъханите Guidecca, Arms, Answer, Glass, Lucky и успокояващите пулса How, Mouth и The Fog.
Кога? – след залез слънце, когато бродите в мъгла от усещания, докато се питате: аз ли съм или не съм, накъде отивам?
Защо? – отговорите в живота понякога идват на подсъзнателно ниво, следвайки неведоми мистъри пътища – също като в дебютния албум на Ghost Culture.
Emika – Klavirni
Кой? – Ема Джоли, добре позната героиня от втория 
концерт, автор на не една и две ювелирни дъб/техно/соул приказки, активист за равноправие на половете в електронната музика и горд собственик (отскоро) на лейбъла Emika Records.
Какво? – интимна, акустична импресия за... двама – пианото Karl Müller и емоциите в душата и пръстите на Ема, водени от семплата красота в творенията на Леош Яначек и Бела Барток, което превръща Klavirni в елегантна увертюра към третия Emika албум по-късно тази година.
Как? – коледно-новогодишните празници (че и рожден ден) в дома на родителите ѝ в Милтън Кийнс, край любимите пиано и котка от детството, се превръщат за Ема в зимна соната на спомените в 16 Dilo части (13 тук и 3 от Klavirni ЕР), както и в покана за споделено удоволствие – не само, че столът пред пианото на Ема е за двама души, но и всяко копие на Klavirni идва със собствена нотна партитура.
Кога? – идеален саундтрак за полета на снежинки, капки дъжд и размисли в следобедния залез на зимното слънце.
Защо? – животът на всеки има своите контрастни лица, страни и моменти, които обикновено са толкова лични и интимни, че ги споделяме само с най-близките хора – и именно това смело прави Emika.
Jimmy Edgar – FabricLive 79
Кой? – Джими Едгар, добре познатият герой от втория концерт, който улавя целия спектър на техното в кристалната призма на своя Ultramajic лейбъл.
Какво? – фул парти шоукейс за Ultramajic нощи или иначе казано Джими Едгар е селектирал всички актуални цветове от своя лейбъл каталог през Fabric призмата – от собствените (ала Majenta нюансирани) Fern Portal, Tik Tok и Atlantiz до блиц-неоновите Work It и Be With Me на новата мистъри Ultramajic звезда Crystal Bandito (потенциално, поредно амплоа на Едгар?!).
Кога? – от здрач до зори, ултрамагична е нощта..., а каквото се случи на дансинга, остава на дансинга.
Защо? – техно спектърът на Едгар винаги е бил интригуващ, дори когато, на пръв поглед, цветовата му гама изглежда монотонна и блиц ефектна.
Panda Bear – Panda Bear Meets The Grim Reaper
Кой? – Ноа Ленъкс, лидер на индипоп бандата Animal Collective и почетен носител на ордена "електроника психеделика".
Какво? – шарено-трескав разговор със себе си и със света за мястото ни (и страховете ни) в него – от темата за смъртта (Tropic Of Cancer и Lonely Wanderer навяват асоциации със смъртта от мозъчен тумор на бащата на Ленъкс, на когото той посвети и албума си Young Prayer), през откриване на нови места и смисъл за живеене (със своята цветна тропикалия Butcher Baker Candlestick Maker и Principe Real издават новия адрес на Ноа, а именно Лисабон) до справяне с екзистенц проблемите – епичните Boys Latin, Mr Noah и Come To Your Senses, които преоткриват шедьовър албума Merriweather Post Pavilion на Animal Collective.
Кога? – да се слуша в моментите, когато зимното слънце се заиграва с леда, обгърнал земя, дървета и всичко наоколо до получаване на калейдоскоп от хаотични цветове, въпроси и отговори на битието.
Защо? – всяка среща (дори със смъртта) носи само повече цветове и начини, с които да възприемаш света наоколо.
Theo Parrish – American Intelligence
Кой? – Тео Париш, брилянтен бийт ум, който реди хаус и техно уравнения под общия знаменател на джаза и фънка от старите Motown теореми.
Какво? – колкото иронична, толкова и сериозна музикална теория за "изкуствения интелект" на една декаденс нация – за справка идват одата Drive за липсата на идеи и цели; социалният етюд Welcome Back (драма основа в доста от сблъсъците между полиция и афроамериканци през изминалата година); маршовете на декаденса (Fallen Funk, Life Spice, Cypher Delight) и мантри за издигане над (по детински) неориентираността в живота като в Ah и Make No War, до трибюта към местни (превърнали се в глобални) феномени в чикагския Footwork и реквиема за кризата на личността в Be In Yo Self.
Как? – този път, Париш е оставил настрана запазените трикове за хитро семплиране като изсвирва и (на места дори) изговаря първия си албум от 2007 насам, защото е наясно, че надграждането става с авторски провокации, а не с перфектно усъвършенстване на мастер пинизи.
Кога? – подходящ за слушане в моменти на равносметки, особено когато навън пада здрач, също като в първите акорди на There Here и Drive до достигане на утрото на здравия разум с Be In Yo Self.
Защо? – "интелект – море, глава – шамандура" са казали хората, та хубаво е да откриваш неща, които да те пазят далеч от дълбините на посредствеността и в живота, и в музиката.
