"Всичко е въпрос на Колаборация" ще каже Джеймс Холдън и наистина без Взаимодействие между всички страни концертът на Холдън и дриймтийма The Smile нямаше да се случи толкова приятен, толкова Sofia Solid... Колаборация е и нашия разговор с IDM via техно шамана Джеймс Холдън, който се завърна след две декади на родна земя, затова малко преди да "разкаже" на сцената Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities, актуалния му мултиколорен-рейв албум, си поговорихме под юнския пек за Всички Възможности за Сътворяване наново на Света всеки ден, за магическия реализъм в Живота, за Евро 2024 и...
Изминаха две декади от първата ти визита в България, горе-долу след издаването на Balance микс компилацията и създаването на лейбъла ти Border Community, помниш ли въобще нещо от това гостуване?
Уоу, беше преди 20 години, хаха... но помня, че хората, които ме поканиха бяха много мили, отседнах у дома им... помня и че клубът беше с необичаен интериор, мониторните колони, например, бяха далеч от диджей пулта... помня и малкия семплер, който използвах по онова време, хаха... преди цяла вечност, хаха...
Тогава стартира и Border Community, какво означава да си "независим лейбъл" 20 години по-късно?
Хубав въпрос, защото доста често хора ме питат на кого, на кой лейбъл да изпращат траковете си за релийз, а аз им отговарям просто да ги издават сами... Идеята за лейбъл се промени тотално... Border Community, например, в момента съществува повече като платформа само за моята музика... Джема, с която започнахме цялото нещо, също е сложила на пауза нещата... Просто още от зараждането на музикалната индустрия всичко е в ръцете и властта на корпорациите – те и сега контролират производството на винили, дискове... собственици са на звукозаписните студиа и гледат на самите музиканти като на работници... През 80-те и 90-те, когато бях тийн, имаше бум на Независимостта в тази индустрия от хора, които не искаха да бъдат част от тази система... Появи се DIY сцената, стана възможно да се записват и издават плочи почти без пари, а думата на Артистите започна да тежи повече... докато не дойдоха времената на Spotify, Apple Music, всякаквите стрийминг платформи, които действат по един, и то доста познат, модел – просто ограничават властта на "работниците", на музикантите... В целия свят, във всички сфери, се случва едно и също нещо – целият технологичен напредък, AI ако щеш, се използва, за да се намали властта на "работниците", за да може Богатите да изстискват каквото е останало за изстискване...
Заглавието на албума ти Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities от сблъсъка с тази система ли е провокирано, като реплика срещу този порочен модел на Живот?
Да, албумът е за отношението към Живота... появи се в 4 сутринта един ден като нахвърлени идеи в бележника ми, докато се заигравах с различни начини на бийт програминг... Първо в главата ми се въртяха картини как да изразя нещо технологично и абстрактно, но впоследствие всичко се превърна в житейска философия, в начин как да гледаш на Живота... Напомни ми за вече покойния автор антрополог-анархист Дейвид Грейбър и неговата идея, че всеки ден е възможност да сътворяваме наново, начисто Света... Тогава защо да не го направим по различен начин!? Не е ли възможно наистина да се променяме!?
Това свързано ли е по някакъв начин с идеята да включиш в албума пиано и цигулкови партии, изсвирени от самия теб?
Хаха, просто ми се стори на място и ме върна в невинността на детството... Всъщност, всеки трак от албума беше технически експеримент – първоначалното демо "растеше", стигаше до 10 минути, после изрязвах, редактирах и обогатявах с различни идеи и игри с модулаторния синтезатор...
Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities влиза в А-категорията албуми, които създават цели Светове в рамките на вече наличен Свят... Как ти хрумна да направиш 12-страничната сюрреалистична книжка с илюстратора Хорхе Велес към 12-те трака на албума?
О, благодаря, и аз харесвам такива албуми... Не винаги се случва крайният резултат при такива издания да се покрива с това, което си си представял първоначално, особено когато говориш за музика или визуално изкуство с Думи... Още докато записвах музиката в главата си виждах картини, които разказват една история, особено ясно стана след като подредихме траковете един след друг... Познавах Хорхе Велес отпреди, фен съм и на музиката, която прави... Срещали сме се в Амстердам, където живее, а докато обсъждахме с Джема кой би могъл да направи визуалния проект към албума, скролвах из Инстаграм и когато попаднах на нещата, които рисува – бам, казах си, това е – по-късно, когато си споделихме с Хорхе, че и двамата харесваме френския аниматор и илюстратор Moebius и обсъждахме общата визия за книжката той просто седна, изслуша два пъти албума и всичко просто се появи...
Имаш ли си любим герой от книжката... на мен корицата на албума ми прилича на чаеното парти от Алиса в Страната на чудесата?
Наистина обожавам магическата фигура със странните ръце от задната корица на албума... или онова кучеподобно създание, което се появява от четвъртия трак... Но да, корицата напомня на чаеното парти от Алиса или пък на аяуаска церемония, хаха... Въпрос на магически реализъм... като думите на Жената с дънера от Туин Пийкс: Нещата пред очите ни са там, за да ни отклоняват от истинската същност на Света зад тях...
Днес доста артисти издават ремикс версии на цели албуми, мислил ли си да направиш такава на This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities?
Специалните поръчки на ремикси за издания на Border Community се броят на пръстите на двете ръце... Любимият ми е много апокрифен на Fairmont трака Flight of the Albatross с Reef Carribean's For The Love Of An Albatross версията на Б-страната на винила... просто много красива мелодия, която влиза и излиза от микса по магичен начин... Аз самият съм правил доста ремикси, но това не е моето нещо... някак ми се струва, че понякога цялата идея се фокусира просто върху събирането на две имена с цел да се продаде нещо... Нещо като корпоративното: "искаме твоята аудитория да чуе тази група или артист, затова ще ти дадем някакви пари да направиш каквото е нужно", което е кофти начин да правиш нещата...
А как се вписва твоето лайв шоу в това на The Smile... вече си го правил за Atoms For Peace проекта на Том Йорк, но сега е доста по-различно или...?
Турнето с Atoms For Peace беше преди 10 години и тогава се случи за първи път да представям музиката си наживо... Първото ми евър лайв шоу беше в студиото пред двайсетина приятели и познати, а три дни по-късно за второто ми се наложи да изляза на стадион във Филаделфия пред 15 000, хаха... Да, сега с The Smile е по-различно, но и специално за този албум, This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities, реших да правя лайнъп ротация с хората, които свирят в него и така да го представям на живо – първият етап на турнето започнах с Камило Тирадо, който свири на табла, перкусии и dub FX-и, после с Марсел Гордън, друг перкусионист и с Маркъс Хамблит, който свири на китара и в предишния ми проект The Animal Spirits, а сега завършвам последния етап с Кристофър Дъфин на саксофон и перкусии... Тази ротация ми дава свобода да експериментирам и да променям лайв шоуто в движение...
Ротация като в живота, нали... а фен ли си на футбола и имаш ли прогноза за Евро 2024?
Да, като в живота, но въобще не го разбирам футбола, хаха... Така както го виждам аз, въпросът не е да подкрепяш единия или другия отбор, а да подкрепяш Топката... Въпросът е в колаборацията между трите страни, а не в това кой печели и кой губи... Като Изкуството е – Всичко е въпрос на колаборация... дори Войната е въпрос на колаборативен пърформанс, хаха, но по-добре да не навлизаме в тази територия, нали...
Sofia Solid галерията от The Smile + James Holden е тук
