Home / Рубрики / Музика / Албуми | Kiasmos vs Nonkeen
A+ R A-
07 Юли

Албуми | Kiasmos vs Nonkeen

Оценете статията
(26 оценки)
   
Албуми | Kiasmos vs Nonkeen Kiasmos © Maximilian Konig | II & All Good? артуърк © Studio Torsten Posselt

cover-kiasmosKiasmos                                 vs                                     Nonkeencover-nonkeen

 

Кой?Олафур Арналдс и Янус Расмусен или островното дуо Kiasmos на синт Лятото; Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд или Nonkeen приятелите от детството, чиято любов към аналогови саунд игри ръжда не хваща.

 

Какво? – All Summer, All Good? – да, неведнъж сме ви срещали с братята по нео-класическа орбита Олафур Арналдс и Нилс Фрам или с техните Collaborative Works, но тук ще си говорим за едни от страничните им проекти, а именно Kiasmos и Nonkeen, чиито продължения на дебютни албуми, II и All Good?, са обединени не само от работата по артуърка и на двата от берлинското Studio Torsten Posselt, но най-вече от страстта на Олафур и Нилс към колаборативните, калейдоскопични игри със звуците...

Да, декада измина от дебютния Kiasmos албум, ембиънтехно бягството на Арналдс от 88-клавишната Вселена, но продължението II звучи така сякаш Олафур и Янус не са се разделяли, а са се събрали с добри приятели за едно шарено, грууви синт Лято – една идея по-броукън-хаус разчупено от дебютния Kiasmos ала Bonobo (да не забравяме Loom комбото на Саймън с Олафур, както и неговия ремикс за Blurred хита на Kiasmos)...

II ни среща както с грууви квартета на Виктор Ари Арнасон (отговорен за ювелирните струнни аранжименти и в some kind of peace творението на Олафур, и в Ghosts албума на Ханя Рани), така и със SinfoniaNord струнните класици, с които Арналдс изгради колаборативния Island Songs, така че Sworn, Bound, Flown, Laced, Burst, Sailed, Dazed и Squared да изразят (минималистично, с по една дума, но така се разбират добрите приятели, нали) целия емоционален спектър на синт синьото Лято...

 

Сантимент споделянето на звуци е удоволствие и акцент и в аналоговия саунд триумвират на Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд, като от последната среща на тримата приятели от детството, а именно дебютния им албум в две части The Gamble и Oddments of the Gamble, сякаш почти нищо не се е променило – ювелирно ембиънтехно се лее на поразия, като за разкош Нилс и компания са поканили барабаниста Андреа Белфи (чуйте епичния mark финал тук);

... бащата на Нилс, Клаус Фрам доказва защо е снимал толкова много корици за каталога на ECM Records (и защо Нилс е поверил почти целия си личен и на лейбъла си LEITER архив от артуърк на берлинското Studio Torsten Posselt), а като добавим и концептуалната игра със заглавията на композициите, които оформят фраза от Херберт Laserjazz, детският (и до днес) Syntar идол на Нилс, Фредерик и Себастиан, а именно "I Am Sure That Love Will Never Be A Product Of Plasticity!", ето че се получава ода за Приятелството с Музиката, безкрайно и калейдоскопично като Синьото Лято...

 

Кога? – в залезно морските летни следобеди...

 

Защо? – защото I Am Sure, че музиката на Олафур, Нилс и компания Will Never Be A Product Of Plasticity!

 

Напишете коментар

онлайн