Любовта често няма нужда от думи, но в случая на Маргьорит Дюрас Тя трябва да бъде изговорена, трябва да бъде изписана върху белия лист или да оживее върху белия екран, защото в противен случай значи не е съществувала, не се е случила, не е била изживяна... също като самия живот. Затова и думите са главният герой в хибридния спектакъл Корабът Нощ (в микс амалгама от два текста на Маргьорит Дюрас) на режисьора Стилиян Петров.
Когато през май 1978, в краткия разказ Корабът Нощ, Маргьорит Дюрас описва историята на двама влюбени (Ж.М. и Ф.), които никога не се срещат лице в лице, а романсът им се случва само и единствено по телефона, между гласовете им, тя е пределно наясно, че идеята за това как Думите материализират Любовта, как само вербалното общуване може да изгради физически образ на Любовта, на Живота (нещо което Спайк Джоунз използва перфектно във филма Тя/Тя е глас), та именно тази идея е идеална възможност за превръщане на Думите, на Езика в главен герой и в театъра, и в киното. Затова, година по-късно (през 1979 и то в една и съща седмица, неслучайно), тя премиерно представя продуцираните от нея едноименни пиеса и филм Корабът Нощ – нещо като трипластово/триканално изследване по темата как Думите, Езикът дават 3D физически образ на нещата от Живота... стига да позволите на въображението си да го осъществи.
Нещо подобно правят и режисьорът Стилиян Петров, и неговият екип – сценографията на Венелин Шурелов прилича на инсталация, в която ключови думи (висящи на тъмна завеса, светващи при произнасянето им в текста на пиесата и прожектирани на пода) не само свързват нишките на двете любовни истории използвани тук (Корабът Нощ и писаната 4 години по-късно новела Болестта на смъртта), но и на ребус принципа "свържете точките/думите" рисуват пъзел картинката на една страстна, сложна и невъзможна любов.
Образ, който Маргьорит Дюрас често използва и в книгите, и в пиесите, и във филмите си; образ, който тя често гради само и единствено въз основа на езикови експерименти – да не забравяме, че най-известното ѝ творение Хирошима, моя любов е изградено почти изцяло от наситен диалог, също като "телефонната любов" в Корабът Нощ и безимения (двамата герои в новелата са обозначени като "ти" и "тя"), интимен разговор край морето в търсене на способността да обичаш в Болестта на смъртта.
Да, Думите при Маргьорит Дюрас имат собствен глас, собствено лице и собствен живот, затова и режисьорът Стилиян Петров минималистично оставя двата текста (Корабът Нощ и Болестта на смъртта) просто да бъдат изговорени/изиграни от четири гранд актриси (Татяна Лолова, Цветана Манева, Пламена Гетова и Петя Силянова, събрани заедно на сцена за пръв път) като вид пърформанс, като литературно четене, като репетиция в театъра, като някогашните приказки по телефона, записани на винил или на аудиокасети... Затова и инструменталната музика на Иван Шопов е само здрачен декор върху който да изпъкне главния герой – Думите.
Защото Думите нито са просто гласни и съгласни, накацали като лястовици на желанието по телефонната жица в Корабът Нощ, нито са просто изгубени сигнали в нет бездната на морето от информация в съвременното ни общуване. Защото ако Думите са главният герой, то въображението е режисьорът, който знае как ще свърши тази пиеса.
И ако в пиесата Корабът Нощ липсата на физически контакт засилва желанието и материализира Любовта на двама влюбени, то дали липсата на докосване до хибридни спектакли като Корабът Нощ засилва желанието за среща с тях... или не.
Корабът Нощ е в Театър Азарян на 4 и 11 април от 19:30
