Във времена, когато България изживява поредната си ксенофобска криза, фестивалът за кино от Близкия Изток и Северна Африка (15 януари – 2 февруари 2014), за шести път и втора поредна година под името MENAR (на арабски означава фар, пътеводна светлина) ще ни осветли по въпроса за света като глобален дом, в който всеки има запазено място, защото колкото се различаваме, толкова и си приличаме.
Какво?
Над 70 премиерни заглавия от Близкия Изток и Северна Африка, разделени в седем категории, от които сега ще ви представим...
Кой?
MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с три основни теми:
Музиката, моя любов – красноречивите Джазът в Турция (или История на турския джаз в разкази и картинки), Рома Истанбул (искрено и лично със седем истории от пъстрия Рома Sound of Istanbul) и Уудсток в Тимбукту (или 3 дни с туарегите и културното им наследство по време на фестивал в пясъчните дюни на Тимбукту, Мали) доказват клишето за музиката като универсален език, който е толкова богат, колкото шарен е глобалния ни дом.
Уудсток в Тимбукту © режисьор Дезире фон Трота; Германия, 2013
Война и Мир – конфликтите в Близкия Изток са абонирани за новинарските емисии, но едва миналата година най-сетне осъзнахме, че ни засягат и лично, защото живеем в един глобален дом – актуални въпроси като бежанската криза и истинските причини за войната в Сирия се разкриват в Когато слоновете излязат на война, страда тревата; Арабската пролет се разиграва наново в Нощ на площад Тахрир, а два от най-старите конфликти в Близкия Изток намират най-добрата гледна точка – хуманната. В 5 счупени камери стената на разделението между Израел и Палестина расте, както расте 5-годишния Джебраил, а в Моят Афганистан: Живот в забранената зона датският журналист Наджиб Хаджа раздава 30 камери на жители от забранената зона, за да заснемат ежедневието си.
Моят Афганистан: Живот в забранената зона © режисьор Наджиб Хаджа; Дания-Aфганистан, 2012
Непосилната лекота на битието – начело с епичния Самсара (с дълго чакана премиера на голям екран), други три филма интимно и симпатично изследват взаимовръзките, които тайно и явно определят смисъла на битието ни – В прегръдките на майка ми е умилителната история на Хушам, който събира сираци (чиито родители са убити или похитени в Багдад), за да им осигури безрезервно подслон и грижи в малка къща под наем; Стъпка нагоре пък разкрива мечтата на боклукчията Шахрияр да пише разкази и поезия, както домашните му гълъби мечтаят да достигнат небето, а Казабланка, моя любов комично се заиграва с причините Мароко да бъде една от любимите снимачни площадки на Холивуд.
Меси от Багдад © режисьор Сахим Омар Калифа; Ирак-Белгия, 2012
MENAR изКъсо – късометражното кино прелива от теми и пъстрота, също като страните, от които идва – като се започне с Момчетата Бузкаши (стар афганистански обичай и номинация за Оскар миналата година), мине се през ливанските Дамата с гроздовете (за гроздето и половото съзряване), Абу Рами (познаваме ли човека, с когото живеем), Грешката (дилемата: в Чистилището за 8 години или нов живот на Земята) и Панталонът (или чий е панталона на балкона); иранските Beyond the Deadend (за шик обувките на незнайния скитник), Mайчински (светлото бъдеще на сляпа майка и син-инвалид), Първата зимна вечер (душата или тялото топли Свещения Коран в студа), Пътуване (анимационният край на едно дълго приятелство) и Нарът е плодът на Рая (или килийно училище в забравено от Бога селце), та се стигне до интригуващи късометражки от Ирак като Меси от Багдад (финалът на Шампионската лига в Ирак) и Meхди (войната като мач на живот и смърт); от Кувейт – Моята розова стая (какво е да се събудиш като сирийски бежанец); от Оман – Пуканки (или да се завърнеш в първата си годишнина); от Йордания – Каис и Лейла (аниме любов по арабски), за да завърши със силна селекция от Северна Африка – Цветята на Тивилит (отвъд времето, зад съдбата на влюбена двойка), Дървената ръка (лудория за дървен стол, лепило и Амира), Боби (момче със своето куче в чекмедже), Сироко (или как разследваш собствената си смърт) и Чувството ми за благоприличие (кое оголва повече – голотата в една картина или арабско момиче без хиджаб/бурка).
Дамата с гроздовете © режисьор Майк Маладжлян; Ливан, 2012
MENAR Contemporary – новата рубрика в MENAR киноменюто среща очи в очи със съвременното изкуство в Близкия Изток и Северна Африка – ако си гледал хитовия Микрофонът значи си наясно с ърбан културата в древна Александрия, а Скейтъри в Египет предлага задълбаване по темата с историята на първия, и все още единствен, магазин за скейтъри в Египет. Изкуство/Насилие пък отвежда в Палестина, където млади актриси се справят с военното положение и неравенството между половете, живеейки като Алиса в Страната на насилието и тъгата. Съвсем наблизо, в Ливан, десет артисти използват изкуството В очакване на утрешния ден като средство за преодоляване на разделенията и насърчаване свободата на мисълта, докато в Моето тяло!, хореографът Абу Лагра и неговата съпруга, танцьорката Навал Лагра, основават първата академия за модерни танци в Алжир с премиерното представление Nya, за което събират група от улични танцьори без каквито и да било квалификации.
Скейтъри в Египет © режисьор Брет Уайс Сондърс; Eгипет-САЩ, 2012
Керван сарай – ако обичаш да пътуваш около света с кинобилет, MENAR трипът този път ще те отведе до: Краят на пътя (6000 километра маршрут X 1 автомобил втора употреба за 100 британски лири Х стенд-ъп комиците Алексис Дабъс и Сай Томас), докато преди това си минал през Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка (21 държави на 6 континента за 7 месеца for free), за да финишираш С Трабант из Африка – или два трабанта с двутактови двигатели в един афролуд трип от Либия до нос Добра Надежда.
С Трабант из Африка © режисьори Дан Прибан, Дана Златохлавкова; Чехия, 2011
Кога & Къде?
15 януари – 2 февруари 2014 в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Черената къща, Dada Cultural Bar
Защо?
Няма нищо по-хубаво от Кино без граници за един 
-ен свят без Война.
Цветята на Тивилит © режисьор Уасим Корби; Tунис-Мавритания, 2012
