Да, ако сте пропуснали "случайните" срещи с видеотриптиха Друга светлина в програмата на Литературни срещи, в галерията на СУ Св. Климент Охридски, във фоайето на Столична библиотека, в Националния природонаучен музей при БАН или в салона на Дом на киното, то сега е време да го видите в друга, онлайн светлина. Затова ви срещаме с "главния виновник" за Друга светлина – визуалният артист Ралица Тонева – която, в компанията на своя партньор (и в Изкуството, и в живота) Спартак Йорданов, ще разкаже как се ражда Друга светлина, защо двамата се спират именно на стиховете на поетите Цвета Софрониева (в Интерференция на вини), на Илко Димитров (в Айсбергът) и на Радослав Чичев (в Знам), така че текст (и гласовете на Елена Димитрова, Цветан Алексиев, Юлиана Сайска) и визия (експерименти с течности и пигменти) да заживеят в симбиоза и да заформят абсолютен триумвират с музиката на Любомир Брашненков и Ангел Додов (или добре познатите ти Saturated Pixels)...
Какво?
Заедно със Спартак Йорданов развиваме тази специфична живопис под камера в продължение на доста години, като правим връзки в работата си с други изкуства – музика, поезия. Във времето сме имали доста живи участия, както и видеоработи. Различното в случая е, може би, че поканата към другите артисти дойде от нас, обикновено е обратното. Това ни позволи да работим с предварителната увереност, че елементите ще си взаимодействат добре, което още от самото начало очерта осезаеми смислови линии, както между отделните части на видеотриптиха, така и в съотношенията между текст, глас, музика, визия.
Как?
Стихотворенията, върху които се фокусирахме сега, бяха текстове, които преценихме, че могат да бъдат вписани активно в подобен аудио-визуален експеримент. Тоест, още при избора на текст съобразявахме доколко тези абстрактни изображения, които създаваме, могат да намерят отзвук в думите – търсихме стихотворения, които съдържат нееднозначност, вербален опит за предаване на нещо не-докрай-понятно, което резонира с абстрактното изображение и звуковия експеримент. Оттам нататък вече за нас оставаше да следим асоциативните движения между текст, глас, визия и музика и да се стараем да избегнем буквалните препратки, както и да оставим поле за експеримент.
Кога?
Работим с видео отдавна, както и с поезия и музика, като участници на живо в различни артистични начинания на колеги.
Преди около 2 години, в периода на безкрайните изолации, решихме да обединим всичко това – първоначално с видеото Прах, след което и с видеотриптиха Друга светлина, където търсихме разширяване на периметъра, образно казано, и като техническо изпълнение, и като екип и текстове, и като популяризиране – както на нашата работа, така и на съвременната българска поезия.
Защо?
Чисто естетически търсихме форма и съотношения между различните изкуства, които да могат да поемат богато на асоциации съдържание в звук, визия и текст, като едновременно с това увличат и потапят вниманието без излишна тежест.
Проектът Друга светлина е реализиран от сдружение Форс минор с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура
