E.U.E.R.P.I. – Ghost Villages
Кой? – Мирян Колев, ембиънт агент от Трявна със страст към звукови site-specific колажи от различни места/пространства на човекообитаване... Затова и последния му E.U.E.R.P.I. проект Ghost Villages ни отвежда край Трявна в обезлюдени, изоставени селища, постепенно поглъщани от гората... там, където дълги години преди пандемията съществува социална изолация; там, където звучи Гласът на Тишината/Самотата... но за Ghost Villages саундтрака най-добре да разкаже самия Мирян Колев...
Какво? – Първо дойде идеята просто да изследвам и документирам тези села. По време на пандемията стана невъзможно да се пътува, а изпитвах нужда и затова реших просто да пътувам наоколо, около Трявна, където живея. С помощта на карти почнах да си набелязвам маршрути и така започнах да откривам и някои от тези села. Снимах ги, но след това реших, че трябва да ги документирам и звуково. Но не само да ги документирам, а да ги интерпретирам по някакъв начин. Отначало нямах идея какъв конкретен звук искам да запиша, но исках да е нещо, което пресъздава атмосферата на тези места.
Започнах да записвам целенасочено звуци през есента. Оказа се предизвикателно да се запишат конкретни звуци, защото тези места се оказаха наистина тихи. Обикновено може да се чуят птички и като цяло звука на гората, защото тези села бавно, но сигурно се превръщат в част от гората. Но аз исках да запиша и неща характерни за самите къщи. Оказа се, че това може да се случи най-добре при лошо време. Тракащи прозорци, когато има силен вятър, капчуци през продънените покриви след дъжд...
Как & Къде? – В района има над 100 села, а напълно изоставените, които съм обиколил са поне 10. Като цяло обезлюдяването е характерно за всички планински райони в България, но голяма част от тези села нямат инфраструктура, труднодостъпни са и до някои никога не е имало асфалтов път, да не говорим за течаща вода. Предполагам това са едни от причините за обезлюдяването. Звуците записвах с портативен рекордер. Обработвам всичко в Reaper като се стремя тези звуци да са основата, която пресъздава атмосферата на тези места, а след това добавям останалото, което в случая е китара. Но се стремя намесата да е достатъчно минималистична, за да има достатъчно пространство в композициите.
Защо? – Просто това е част от заобикалящата ме среда. Интересно е, че за нас хората това може да се нарече пандемия на изчезването, но за природата това е напълно естествен процес и част от нейния кръговрат. Определено си мисля, че има потенциал, който може да се доразвива, така че този проект няма да завърши с издаването на албума. Тези обезлюдяващи се места се увеличават, така че в бъдеще кой знае, може това да се превърне в нов музикален жанр.
