ДА, Карстен Николай, с неговата близо 40-годишна кариера на абстрактната граница между Музика и Визуално Изкуство, не е от хората, които може да "затвориш" в жанрови рамки и клишета, особено след като негови творения са изпълвали както пространствата на MoMA, Guggenheim, Tate Modern, Ars Electronica, Documenta и Венецианското биенале, така и музикалните сцени на Sónar, СТМ Festival и всички престижни музикални фестивали по света. ДА, едва ли има по-символно подходящ от Alva Noto, който да закрие юбилейното, десето издание на ДА Фест, международният фестивал за Дигитален Арт (пълната програма е тук)... И ДА, малко преди лично да представи своите HYbr:ID Session изложба и UNI-HYbr:ID пърформанс, си говорим с Карстен Николай за второто име на Томас Едисън, за Para-жанровете, за човешкото лице на технологичния Apparatus, за непрежалимия Рюичи Сакамото, за "мислещия океан" от Соларис и други ДА метафори...
Защо избра сценичното име Alva Noto?
В средата на 90-те бе общоприето да не използваш рожденото си име и следвайки тази "традиция" издадох първия си албум под името Noto... По-късно, когато от лейбъла Mille Plateaux поискаха да издадат мои малко по-стандартни електронни композиции, реших, че този нов музикален аспект трябва да се отбележи с ново име и така се появи Alva Noto... Всъщност, и двете части на псевдонима са вдъхновени от мои пътувания – Noto идва от италианското градче Ното, което много ми допадна, а и вече бях дал името Noton на своя лейбъл, така че имаше смисъл и в тази връзка. Алва е и второто име на Томас Едисън и просто го видях на фасадата на една сграда докато живеех в Ню Йорк през 90-те... Цялото име Alva Noto ми се стори много подходящо, защото не разкрива признаци нито за пола, нито за личността на артиста, който стои зад него.
Най-важното нещо в света на Alva Noto днес е...?
Абстрактното... Все още виждам Музиката като език на Абстрактното извън всякакви жанрови рамки, отвъд контекста на вече създадения музикален бекграунд... Целта е намирането на нови естетични форми за изразяване на абстрактния свят на Музиката.
Преди 5 години започна трилогията от HYbr:ID албуми... Защо избра точно такова заглавие? И ще има ли нови HYbr:Id попълнения, по подобие на серията Xerrox, която маркира 5 издания досега или..?
Както знаете, повечето мои издания са обединени от различни представки като Trans- или Uni-, а сега работя по нова серия, наречена Para-... това все още е работно заглавие, но звученето има нещо общо с по-ранните серии, споменатите Trans- и Uni-, с подобна ритмична структура е... Para- като нещо отвъд, нещо извън фокуса... Para-наука, Para-физика, Para-психология, Para-нормално... може да добавите какъвто пожелаете аспект на този Para-жанр...
А как би описал HYbr:ID изложбата, която ще представиш на DA Fest?
Като цяло, изложбата представлява филм, който бе създаден по време на ковид-пандемията в колаборация с режисьора и оператор Браско, с фотография и програмиране от визуални артисти като PFA-studios и Nibo... Целта бе да поставя фокуса върху машините, с които се създава Музика, така че те да се превърнат в самите Изпълнители... Не възприемам себе си като Пърформър в класическия центристки модел, в който изпълнителят е в центъра на всичко, а и това беше начин да покажа част от процеса, част от студийната работа, която остава скрита, всички онези инструменти и устройства, които съм сглобявал и използвал... И въпреки че в този филм няма човешко присъствие, Човекът е неделима част от този процес, от красотата на този технологичен Apparatus...
Трябва ли да се замени термина "Digital Art" с "Algorithm Art" днес? И дали AI представлява заплаха за аудио/визуалната естетика, която търсиш?
Мисленето в термини въобще не ме вълнува... Digital Art само означава, че процесът е дигитален, което не е съвсем вярно, защото винаги е смесица от похвати и техники... Algorithm Art, да, може да е базиран на алгоритмите и да ги изследва, но това е само част от процеса, а колкото до AI – причината да е толкова гореща тема днес е интересът на икономическите и военни индустрии, които искат да се възползват максимално от тази технология... Единственото, което трябва да ни вълнува са моралните и етични въпроси и това къде да поставим границата... Да, роботиката и изкуствения интелект имаха своя манифест и правила, но те отдавна са прескочени от търговския и научен интерес и именно ние, сега, трябва да определим това, което Машината може и онова, което Не може да прави... Не може да се говори за заплаха само към Изкуството, когато става дума за заплаха за Човечеството.
Доколко сетъпа, който използваш при аудио/визуален пърформанс, варира според мястото, където се провежда?
Всичко е съобразено с мястото и неговата атмосфера – говоря за температурата и миризмата в него, не само за неговата акустика... С опита придобиваш и възможност да променяш тези елементи... случвало ми се и да създавам определено пространство за определена цел, така наречените site-specific проекти, при които може да контролираш средата, естествено невинаги на 100%.
Технически погледнато, кой от твоите A/V проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?
Може би, един от най-ранните – Polar, много комплексна мултимедийна инсталация, която разработихме на много нива със словенския визуален артист Марко Пелян и за която получихме Golden Nica наградата на Ars Electronica 2001 – включваше и специално създадено пространство, където публиката да общува помежду си, и интерактивно data събиране и архив... Изясниха ми се доста от въпросите и проблематиката на интерактивната инсталация, но толкова беше сложна, че не можахме, за съжаление, да я повторим на друго място. Вместо това, 10 години по-късно, през 2010-а, създадохме друга инсталация autoR, която е базирана на преживяното в Polar, а може да има и трета част, ще видим... Различните елементи на тази инсталация просто продължават да се развиват и еволюират, присъстват даже в по-малки инсталации, но основната ни метафорична цел беше да създадем версия на "мислещия океан" от Соларис на Станислав Лем и филма на Тарковски, който влияе на мислите, усещанията и чувствата на героите... Метафората тук доста ме привлича и продължава да се връща в съзнанието ми...
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Най-простичкият, но и най-въздействащият – звукът, които издава детето ти...
Изучавал си архитектура първоначално... Какво мислиш за често цитираната крилата фраза: "Говоренето за Музика е като танцуването за Архитектурата"?
Позната ми е тази фраза, да, и винаги съм изпитвал съмнения относно смисъла на казаното... Може би е в това, че живеем в парадокс постоянно... А Парадоксът е от основните вдъхновения в Изкуството... Така или иначе, това, което ни се казва е, че формите ни за изразяване или медиумите, чрез които го правим, могат да съществуват сами по себе си, без да е нужно "превеждането" им едно към едно... Ние просто можем да Изживяваме нещата такива, каквито са... а не да ги Разбираме от начало до край...
Имаш ли любим сред многобройните колаборативни проекти с Рюичи Сакамото? Какво научи от него и как достигнахте до темата от Завръщането?
Говорим за много дълго, над 20-годишно сътрудничество, с Рюичи... повече прилича на невероятно, наситено с емоции, пътешествие... Първоначално научих много за нотните партитури, за нотописа, тъй като трябваше да открием някакъв общ език, но много скоро развихме наш собствен такъв, с който се разбирахме идеално... Не смятам, че работата по Завръщането е пиковия момент на нашето сътрудничество, за мен, върхов е общия ни пърформанс Glass в така наречената Glass House – може би най-важната и емоционална ситуация, която сме изживявали заедно – този пърформанс не беше планиран, а абсолютно импровизиран, хем в интригуваща архитектурна среда, хем сред природата... Просто всичко се подреди идеално, въпреки моите съмнения, и всеки път се изненадвам как записът е съхранил толкова точно този емоционален, спиращ дъха, момент.
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
В изолацията, в детокса от всичко случващо се... Поне веднъж годишно, за 6 седмици поред, изключвам всичко и се опитвам да стигна до себе си отново... Живеем в сложни, комплексни времена, отровени и политически, и технологично, и мисля за всекиго е ясно, че ако се остави на заливащия поток от свръхинформация и дезинформация, е загубен...
Като говорим за "визуална музика"... има ли произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък? Защо?
I Am Sitting in a Room – колкото простичка, толкова и въздействаща саунд арт творба от Алвин Люсие – винаги се сещам за нея и я препоръчвам като една от най-важните за ХХ век... В нея концепцията/текста за това как да бъде изпълнено всичко се превръща в самата творба. Брилянтно, защото свързва абстрактното ни концептуално мислене с практиката/действията ни, а и подсказва простичкия факт, че всяка стая, всяко триизмерно пространство има своя резонанс – идеална метафора за всичко онова, с което се занимавам.
© MIR
Интервюто с Alva Noto достига до вас благодарение на DA Fest и 
Изложбата HYBR:ID SESSION е в Галерия Куб на Топлоцентрала | 21.10 – 02.11.2025, 14:00 – 20:00
UNI-HYbr:ID пърформансът закрива DA Fest 2025 на 25 октомври | 20:00 – 22:00, зала 1, Топлоцентрала
