В навечерието на Оскар 2013 обръщаме гръб на фаворитите, за да прегърнем аутсайдерите като Зверовете на дивия Юг – онези симпатични, малки филми, които говорят без гранде философии, а простичко и интимно за живота и смъртта. Онези нискобюджетни приказки за грозното патенце, превърнало се в най-красивия лебед на боксофиса, които никога (освен на някой фестивал) няма да тръгнат по кината у нас. Онези искрени истории извън системата, без звезден кастинг и мега амбиции, които Холивуд номинира за Оскар, за да парадира с това колко е широкоскроен в (продаването) създаването на мечти. Да, същите онези киномитове за Американската мечта, в които новакът Бен Зайтлин е номиниран за най-добър филм и режисура при дебюта си, а невръстната му (по време на снимките едва на 5 години) и адски чаровна героиня Кювенжанé Уолис е най-младата актриса евър, номинирана за Оскар.
Историята – Хъшпъпи (усмихващо неподправена Кювенжанé Уолис) е чаровно хлапе, което дяволито потропва с гумените си ботушки по следите на изгубената хармония във Вселената, чийто сърцетуп тя преслушва постоянно, докато живее с баща си Уинк, домашните им животни и другите обитатели (до един чешити) в рибарската комуна Батуб (нещо като Ченгене скеле край Бургас), изолирана от пластмасовата опаковка и маниери на останалия свят чрез бент.
Хъшпъпи изучава живота не толкова в училището и с колоритните истории на учителката си мис Батшеба, колкото следвайки пулса на всяка земна живинка и суровите правила на баща си, който безмилостно иска да я превърне в оцеляващо "who's the man" дете-воин.
Когато все пак има нужда от деликатен съвет често разговаря наум с изчезналата си майка (според баща ù тя била толкова секси и смела, че щом влезнела в стаята, водата сама завирала, а алигаторите сами скачали в тигана), за да расте непоколебима като нея. Нещата, които плашат (иначе коравата) Хъшпъпи са праисторическите "уроки" (нещо като мутирали черни глигани), опустошителните бури и... мисълта, че "цялата Вселена зависи от това всяка нейна частица да си е на точното място, защото дори най-малката да е счупена, целият свят ще рухне". Или поне светът на Хъшпъпи и комуната Батуб.
Всъщност дебютният филм на Бен Зайтлин е същата тази малка частица на точното място, която поддържа целостта на цялата (кино)Вселена. Защото чудото на живота и смъртта през очите на едно дете винаги е изглеждало по-просто, красиво и ясно като детска игра, в която магия и реализъм вървят ръка за ръка. Защото на всеки един от нас (неслучайно почти всички във филма са непрофесионални актьори) ежедневно ни се налага да се изправяме срещу страховете си (демек "уроки"-те), да се сблъскваме със загубата на любими хора, да понасяме свирепи бури (екзистенц кризи, болести, преселвания), които приближават края на света ни, такъв, какъвто го познаваме. Защото Зверовете на дивия Юг (също като Животът на Пи, друг тазгодишен Оскаров претендент) използва необичайните авантюри на своите малки герои, за да гмурва дълбоко в големите, важните неща от живота.
Или както мъдро реди Хъшпъпи: "Когато си малък трябва да се опитваш да поправяш счупените части, които са с твоите размери". Без значение дали ще получиш големи Оскар награди... ? Де да можеше и в нашата Малка България хората да се опитват да поправят щетите, които са по техните сили и размери, без да очакват Големи награди... Няма значение, защото хармония и мир във Вселената ще има... дори ако счупеното е така повредено, че не може да бъде поправено.
Вярвайте на Хъшпъпи, тя е The Man!
85-тите годишни награди Оскар ще бъдат раздадени на 24 февруари
Оскар претендентите за най-добър филм – Линкълн, Любов и Зверовете на дивия Юг са (знаете къде), а Арго, Враг номер едно, Джанго без окови, Животът на Пи, Клетниците и Наръчник на оптимиста са в кината
