"Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде." – тези думи не само увековечиха брилянтно поан финала на красивия романс между Илайза и Човекът-амфибия от магичната Формата на водата, но и прекрасно описват връзката (ни/ти) с... Киното. Затова, сега ще се опитаме да видим каква форма ще приеме То... Киното... при раздаването на най-важните награди в Неговия Свят...
Формата на... Най-добър анимационен филм – Да обичаш Винсент
Вярно, че Pixar са ненадминати в ювелирното разказване на метафори за живота с картинки (неслучайно, миналата година си тръгнаха със статуетката в човката на Piper); вярно, че и тази година го направиха отново... брилянтно... в Тайната на Коко; вярно, че и от Златния глобус насам, на всяко раздаване на награди, предпочитат Коко; вярно, че и приживе Ван Гог не се е радвал на поклони и признания, но... Но, грехота ще е, ако и Оскар наградите пренебрегнат изящното маслено-анимирано обяснение в любов към Винсент Ван Гог (и неговия свят) на полската художничка Дорота Кобиела и аниматора Хю Уелчман (и още над 100 художника, сред които и българка, да)... И въпросът не е в това, че едва ли скоро пак ще гледате филм, който анимира (по 12 в секунда!) над 62 000 маслени картини, въпросът не е в леещата се като масло върху платно музика на Клинт Манзел, под която картините на Ван Гог наистина оживяват, въпросът дори не е в поклон пред годините труд, който се крие зад Да обичаш Винсент... Въпросът е в едно вечно неполучено, така и неизпратено... Писмо, което Светът дължи на Винсент... Писмо, което завършва с: Your Loving,..
Формата на... Най-добра музика – Формата на водата
Да, Александър Деспла е абониран (заслужено) за Оскар наградите и едва ли тази година ще се размине със статуетката и похвалите за изящния му микс от мелодии ала Амели Пулен, хитове от Серж Гензбур, изпети сърцераздирателно от Мадлен Пейру, шейсетарски бигбенд импресии от Глен Милър, ретро-етно-шик и римейк с Рене Флеминг на You'll Never Know, филмовата класика, спечелила Оскар за най-добра песен през 1943. Всъщност, от номинираните, най-силна конкуренция са му Картър Бъруел (който тази година заслужаваше номинация в категорията и за всеки един от трите филма – Три билборда извън града, Свят измислен, пълен с чудеса и Сбогом, Кристофър Робин) и Ханс Цимер за порещия като куршум саунд дизайн в Дюнкерк. Да прощават Джони Radiohead Грийнууд и Джон Star Wars Уилямс, но Невидима нишка и Последните джедаи имат другаде шанс за награди... По-интересното е дали Sufjan Stevens ще бъде Оскар призован с неговото име за оригинална песен с деликатната интимна поема Mystery of Love или ще надделее не по-малко сърцераздирателния ел мариачи реквием Remember Me от Тайната на Коко – залагаме на Тайната... на Сърцето и Призоваваме...
Формата на... Най-добър оригинален|адаптиран сценарий – Мартин Макдона – Три билборда извън града | Джеймс Айвъри – Призови ме с твоето име
Мартин Макдона наистина умее да разказва брилянтно измислени истории, така че да изглеждат като реални случки от живота... което е почти толкова трудно колкото самия живот да оживее на Екрана (питайте Аарън Соркин и неговата Принцесата на покера по въпроса)... И ако е сигурно, че оригиналният сценарий на Три билборда извън града ще вземе своята награда, защото едва ли има друг филм, който с три стари билборда и чаша портокалов сок не само да покаже къде и колко е ръждясало Колелото на Живота, но и да намери изход от омагьосания му цикличен въртеж, то по-интригуваща изглежда борбата при наградата за адаптиран сценарий – там, и двата най-силни конкурента (Призови ме с твоето име и Принцесата на покера) се обединяват в идеята колко важно е да постъпиш правилно в един неправилен свят; и при двата филма фигурата на Бащата се оказва особено ключова като на финала именно той, Бащата задава три важни въпроса на героите (Елио/Тимъти Шаламе и Моли/Джесика Частейн), в чиито отговори се крие, може би, и носителя на Оскар 2018 за адаптиран сценарий.
Формата на... Най-добър чуждоезичен филм – A Fantastic Woman
"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." гласи мотото (и лайтмотивът) в Квадратът, най-явният претендент за наградата тук и наистина режисьорът Рубен Йостлунд сякаш е впрегнал всички алегории и символи (на съвременното изкуство и не само), за да направи сатиричен разрез на тази метафора на Живота и Света, в който живеем... Само дето киносветът (също като животът) е несправедлив... и в категорията за чуждоезичен филм никой не споделя еднакви права и задължения... Всъщност, всички номинирани тук филми и героите им влизат в Метафората на Квадрата... Само дето никой не трябва да подценява големия процент испаноговорящи в Америка и чилийското предложение A Fantastic Woman... Никой не трябва да подценява джендър проблемите и криворазбирането им (като локалното ни недоразумение с Истанбулската конвенция) в него – все пак, именно те са на дневен ред по цял свят... А и никой не трябва да подценява скоростта, която набира режисьорът Себастиан Лелио в Холивуд – следващите му филми "греят" с актриси като Джулиан Мур, Рейчъл Уайс, Рейчъл Макадамс... Иначе казано, The Future Is... A Fantastic Woman!
Формата на... Най-добра кинематография – Дан Лоустсен | Формата на водата
Да, в последните години майстор-ветеранът Роджър Дийкинс почти неизменно е част от селектираните най-добри оператори, но така и не получи (май вече 13 години поред) наградата... Няма да я получи и за блестящата визия, отразяваща философията на Blade Runner 2049... Както казахме, киносветът (също като животът) е несправедлив... Затова пък двамата най-силни конкуренти тук, Бруно Делбонел в Най-мрачният час и Дан Лоустсен във Формата на водата, трябва справедливо да признаят влиянията, които им оказват филмите на... Жан-Пиер Жьоне – Делбонел е работил с него и в Амели Пулен, и в Най-дългият годеж и това си личи почти във всеки кадър на Най-мрачният час, а Лоустсен сякаш е попил атмосферата, цветовете (и някои сцени) от класики на Жьоне като Деликатесен, Градът на изгубените деца, Пришълецът:Възкресение (и трите заснети от Дариус Конджи, между другото), С куршум в главата и... Амели, естествено.
Формата на... Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър | Формата на водата
В последните години Октавия Спенсър е на щат за Оскар наградите (както задължително е и присъствието на филми с афро-американски проблеми в номинациите) и ако миналата година се размина, то сега заслужено ще се прибере с Оскар под ръка вкъщи... Всъщност закачливата, работлива и с вечен житейски урок на уста Зелда Дилайла Фулър от Формата на водата доста прилича на героините ù от Скрити числа и Южнячки (не само защото и трите филма са ситуирани през 60-те), а бунтовната ù комбина с нямата Илайза и застаряващия гей-художник Джайлс превръща всяка дума на това своеобразно "трио на репресията" в истинско послание и лозунг... А това отнема Думата дори на крайно невротични и досадно-всеотдайни майки (изиграни блестящо) като Алисън Джени в Аз, Тоня и Лори Меткалф в Lady Bird... или пък заглушава готови на всичко жени като Лесли Манвил/Сирил в Невидима нишка и Мери Джей Блайдж/Флорънс в Mudbound... И все пак, както казва Зелда: "Да нямаш вяра на мъжете... дори и да са плоски отпред", а Оскар е точно такъв, нали!?
Формата на... Най-добра поддържаща мъжка роля – Сам Рокуел | Три билборда извън града
Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Може ли да снимаш три филма за една година и трите (Призови ме с твоето име, Формата на водата и Вестник на властта) да са предложени за най-добър филм, а ти да се разминеш с номинация, въпреки че и в трите си изиграл блестящи второстепенни образи (особено този на Бащата с изключителния финален монолог в Призови ме с твоето име) – Майкъл Щулбарг знае, че е възможно... Както ние знаем, че за Уилем Дефо няма невъзможни неща (освен Оскар 2018), дори и да регулира отплеснали се розови фламинга като всеотдайния домоуправител Боби в Проектът Флорида... Както ние знаем, че дори сърцераздирателните, събрали човещината накуп, прощални писма на шериф Бил Уилъби от Три билборда извън града няма да донесат Оскар на Уди Харълсън... Както ние знаем, че от Седемте психопата насам, Мартин Макдона винаги ще взима Сам Рокуел във всеки следващ свой филм, защото малко са актьорите, които могат да намерят Прошката и Смисъла... на дъното на чаша портокалов сок... И ти да им повярваш за това... че могат да се променят... че можеш и Ти да промениш себе си и Живота си.
Формата на... Най-добра женска роля – Франсиз Макдорманд | Три билборда извън града
В годината на лозунги като The Future Is Female нямаше как да няма няколко филма със силни, женски образи (дори в пъти по-интригуващи от мъжките)... и нямаше как начело да не стои Милдред Хейс – перфектен тайминг за коравата героиня (размекваща се само при важни срещи с кошути) на Франсиз Макдорманд в Три билборда извън града (Макдона удържа обещанието си след Седемте психопата да направи филм, фокусиран около woman power героиня), но... всъщност, всяка от номинираните (Сали Хоукинс във Формата на водата, Марго Роби като Тоня Хардинг, Мерил Стрийп във Вестник на властта или Сьорши Ронан като Lady Bird) изиграват блестящо Жената, на прага на Избор, който ще определи съдбата и Живота ù... Жена, която е Режисьор на собствения си живот... и трябва да понесе отговорността и последствията от това... или както казва Тоня Хардинг/Марго Роби: "Америка... иска някой, когото да обича и някой, когото да мрази... И това е шибаната истина!"
Формата на... Най-добра мъжка роля – Гари Олдман | Най-мрачният час
"Success is Not Final. Failure is Not Fatal. It is the Courage to Continue That Counts." – цитатът на Чърчил, който слага точката на Най-мрачният час идеално описва мъжките (а и женските) образи тази година... Тимъти Шаламе има смелостта (и нелеката задача) да предаде брилянтно и натурално душевните, физически (и плодови) тийн терзания на своя Елио в Призови ме с твоето име; Даниъл Дей-Луис има смелостта да продължи да яде омлет от отровни гъби, за да намери мотивация в търсенето на идеалната жена за идеалната рокля в Невидима нишка (въпреки, че в реалния живот май отказа "омлета" а.к.а актьорството); Даниъл Калуя има смелостта да оцелее след психоуикенд във вила за "бели експерименти" в Get Out; Дензъл Уошингтън има смелостта да се бори в търсене на справедливост в съдебната система на живота в Roman J. Israel, Esq, но... ако има някой, който въплъщава най-добре (до най-малкия детайл във всеки характерен жест, всеки несъзнателен тик и навик, и специфично-хриптящ говор) думите на Чърчил, то това е Гари Олдман... а и какъв по-добър подарък за юбилейния му шейсети рожден ден от първи Оскар, нали!?
Формата на... Най-добра режисура – Гийермо дел Торо | Формата на водата
Както каза Гийермо дел Торо при речта си на раздаването на Златните глобуси: "Не ме прекъсвайте, моля ви, отне ми 25 години... може да ми дадете още малко време..." – да, дел Торо наистина живее цял живот в "сенките" на киното, спасяван или разкъсван от своите "чудовища" – филмите, а фантастичната приказка, която разказва във Формата на водата не само събира по красив начин всичко най-важно за света, в който живеем... не само внушава деликатно по-универсални и по-комплексни послания за Смисъла от другите претенденти (особено при отсъствието на Мартин Макдона) в категорията, но и разкрива красноречиво Формата на това, което ни прави... Хора... или ни превръща в Чудовища, съответно... А в днешния Свят, това е изключително важно.
Формата на... Най-добър филм – Формата на водата
"Гневът поражда само още повече гняв." – да, лайфмотивът в Три билборда извън града е емблематичен. Екзистенциално-емблематичен за съвремието и Света, в който живеем... Също толкова важен (в случая), обаче, е и фактът, че филм, който не е получил номинации нито за режисура, нито за кинематография няма как да бъде избран за Най-добър филм (дори миналогодишния обрат/фиаско в полза на Лунна светлина бе логичен, защото филмът на Бари Дженкинс си имаше тези две номинации) – уви, това съкращава шанса на Три билборда извън града, за съжаление, защото това наистина е най-добрият филм на Мартин Макдона досега. Същият факт изключва и награда за Призови ме с твоето име или за Вестник на властта, а Пол Томас Андерсън (с Невидима нишка), Кристофър Нолън (с Дюнкерк), Джордън Пийл (с Get Out), Джо Райт (с Най-мрачният час) и Грета Гъруиг (с автобиографичното Lady Bird) остава да се надяват на изключение от правилото, но по-важното е, че когато... "Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде."... тогава говорим за истинско въплъщение на Формата на Любовта към Киното...
Формата на водата, Три билборда извън града, Най-мрачният час, Вестник на властта, Призови ме с твоето име и Дюнкерк са в кината, последвани скоро (надяваме се) от Get Out, Lady Bird и Невидима нишка