"Pleased to Meet you Hope you Guess my Name But what's puzzling you Is the Nature of my Game" – когато тези строфи от Ролинг Стоунс класиката Sympathy For The Devil тъкмо заглъхват, за да отстъпят място на емблематичната Call Me Cruella тема на Florence + The Machine във финала на новата Дисни-винтидж авантюра Круела вече ще е станало ясно, че иконичната Круела де Вил ще се радва не само на симпатия, емпатия, но и на тотално различен angle/поглед (и предистория) към злодей-амплоато на маниакален преследвач на далматинци.
Всъщност, този емпатичен подход на преосмисляне на емблематични Дисни-злодеи започна още в Господарка на злото... Сега, 65 години след издаването на романа 101 далматинци на Дороти Доуди Смит, 60 години след първата анимационна Дисни адаптация и 25 години след игралната версия с Глен Клоуз (която е ко-продуцент на историята тук), е идеалното време да разберем как и защо се ражда Круела де Вил...
Истини, постистини... да, както често се случва в живота в днешно време и съдбата на малката Естела (Типър Сийфър-Кливланд) е белязана от няколко Лъжи маскирани като Истини... И както черното и бялото се срещат в нейните коси, така и животът протича като вечен сблъсък между добрата и лошата половина – вътре в нас, извън нас, навсякъде около нас...
Лондон, 70-те години... Времето на Боуи, на глем-рока (саундтракът на Никълъс Бритъл е еклектичен, наистина) и зародилата се пънк-анархия, на живот и мода без граници и задръжки... Времето, в което би се появила Круела де Вил, наистина...
Но няма да ви казваме как Естела се превръща в Круела – Ема Стоун се справя чудесно, с тонове чар, хумор и грим, в това обяснение, въпреки че на моменти прилича повече на Аликзандър Маккуин в акция (о, да, ще има номинации за костюми), отколкото на зъл гений на Отмъщението...
Няма да ви казваме, че Майка на тази трансформация е Баронеса фон Хелман/ Ема Томпсън – актрисата, изиграла Памела Л. Травърс, която пържи на бавен огън самия Уолт Дисни за правата за филмиране на Мери Попинс, сега е муза-катализатор за създаването на емблематичен Дисни-злодей като Круела де Вил – въпреки че повече прилича на злобна и злокобна сестра на Мерил Стрийп от Дяволът носи Прада...
Няма да ви казваме, че Круела де Вил всъщност обича кучета, обградена от всеотдайния мелез Бъди и хитрия пинчер-хамелеон Уинк, като дори подарява далматинците Понго и Пердита – да, един куп сценаристи (начело с Тони Макнамара и Дейна Фокс) съшиват къде с черни, къде с бели конци историята на Круела с тази на 101 далматинци, така че небрежно и на място да се появят верните де Вил крими-хумор-агенти Джаспър/ Джоел Фрай и Хорас/ Пол Уолтър Хаузър...
Няма да ви казваме, че заради обилния саундтрак на Никълъс Бритъл (в който, парадоксално за Круела, има повече американска, отколкото британска музика) на моменти де Вил предисторията прилича на безкраен видеоклип (режисьорът Крейг Гилеспи има пребогат актив в рекламата), но овладян (поради опита на Гилеспи с биографични драми като Аз, Тоня), така че да прилича на правдиво житие и битие на един измислен зъл гений като Круела...
Само ще кажем, че Черно-Бялата есенция на Круела де Вил е идеалната метафора за преосмисляне и емпатия в живота, така че да не го виждаш нито в черно, нито в бяло... Всичко е въпрос на angle (или на далавера според българските субтитри)... Та, далаверата е, че Круела е идеален герой, с който дори и децата да разберат, че Светът не е просто Черно-Бял, нито е Бял на Черни петна...
Круела е в кината
