Home / Рубрики / Литература / Флорида | Оливие Бурдо
A+ R A-
18 Окт

Флорида | Оливие Бурдо

Оценете статията
(16 оценки)
   
Флорида | Оливие Бурдо Флорида | корица, детайл © Капка Кънева | фотография в текста © MIR

"От седмия ми рожден ден нататък аз и тялото ми се разделихме. Отдалечаването стана постепенно. Наложи се да го направя, за да запазя здравия си разум и да не ме засяга оценката на моята външност, която ми даваше журито." – да, тези думи на Елизабет Верн, героинята в третия роман Флорида (откъсът по-долу) на Оливие Бурдо, бързо въвличат в есенцията на интригата тук – конкурсите за Мини Мис в един токсичен свят, който поставя на пиедестал опаковката пред съдържанието... Красива дъщеря, властна майка и безволев баща градят тук Триъгълника на Самоунищожението, в който има място за игра с болните амбиции и стремежи, и за сатира на "вечната красота"... повече за идеалните пропорции в литературата, киното и В очакване на Боджангълс (прекрасният дебютен роман на Бурдо) ще разкаже самият Оливие на 19 октомври във Френския културен институт, а сега е време за...

 

 

През годините често променях външния си вид, но никога малкото си име и фамилията си. Все са си същите. Те са единственото постоянно нещо у мен. Двете думи "Елизабет Верн" са връзката между тази, която съм днес, и онази, която бях като малка. От седмия ми рожден ден нататък аз и тялото ми се разделихме. Отдалечаването стана постепенно. Наложи се да го направя, за да запазя здравия си разум и да не ме засяга оценката на моята външност, която ми даваше журито.

Когато след победата се прибрахме вкъщи, процесът на разделяне още не беше започнал. Настъпи еуфория. С майка ми танцувахме и лудувахме в хола, скачахме навсякъде. Тя ме обсипваше с целувки, комплименти и нежни погледи. Без съмнение бях най-красивата. Когато баща ми се прибра, изглеждаше облекчен, че съм победила. Поздрави ме и остана доволен, че в дома му цари радост. Напоследък съпругата му рядко беше в добро настроение. От дълго време родителите ми не се разбираха. Щом дъщеря му е спечелила конкурса за Мини Мис и жена му е щастлива, всичко е наред.

Жалко би било да спрем по средата на пътя. Титлата на принцеса се поддържа и защитава. Преди да си тръгнем от грозния замък, майка ми събра всички възможни проспекти и формуляри за записване. Конкурси за Мини Мис се организират навсякъде и по всяко време. Но аз вече не бях коя да е и Кралицата майка подбра състезание, отговарящо на моето ниво. Трябва да знаете, че идеята за участие ми допадна, след като роклята, усмивките и няколкото пируета ме превърнаха от обикновено момиче в кралица на красотата. Защо да не опитам отново? Защо да не се възползвам от външността си? След училище с майка ми хуквахме по магазините за тоалет, в който пак да блесна. Приятно ми беше. Погледът на майка ми към мен се промени, а и аз вече гледах на себе си другояче. Животът ни вече не беше същият.

Дотогава не бях печелила нищо. Истината е, че не се бях опитвала да спечеля каквото и да било. Учех си уроците и толкова. Бях добра, послушна, сериозна ученичка. Бях любознателна и ми харесваше да ходя на училище. Имах си приятелки, учителката ме хвалеше, всичко беше наред. Не се питах какъв е животът ми, но титлата ми на принцеса промени нещата. Хората започнаха да ме одумват, взех че се прочух и това ми донесе някои предимства. Но и неудобства. Заради завистта и промяната в поведението на околните нищо не беше както преди. На излизане от училище някои майки ме изпиваха с очи, други ме убиваха с поглед. Една от тях дори си позволи да наговори на майка ми всичко лошо, което мислеше за статута ми на принцеса. Каква глупачка съм, защо ли участвам в тези конкурси?, рекох си аз тогава. Тя ти завижда, отсече майка ми, смутена от мрачното бъдеще, което ми предричаше тази жена. Често се сещам за нея.

Когато си на площадката за излитане, не бива да се оглеждаш наоколо, опасно е. Трябва да гледаш само напред. Три седмици след моята победа се задаваше по-тежко състезание. В три кръга, с три различни тоалета. През въпросните три седмици живяхме като насън. Майка ми се отнасяше с мен като с равна, търсеше мнението ми, питаше ме какво искам. Разглеждахме списанията, за да изучим позите на манекените и аз им подражавах. Научих се да ходя като тях и се упражнявах да се усмихвам. Налагаше се всичко, което правех естествено, да го правя другояче. Да го правя по-добре. В петък вечерта след училище репетирахме до късно. За първи път си лягах след полунощ. Помня, че отидох в леглото страшно уморена, но доволна. С времето умората се превърна в празнина, а удоволствието в далечен спомен.

svat066

Конкурсът се провеждаше в едно затънтено градче, чието име забравих. Помня само, че пътувахме три или четири часа. Огромният замък беше неприветлив като предишния. Същите бели подови плочи, същото натрапчиво осветление, същите жълти стени. Поразиха ме афишите на безбройните Мини Мис, залепени на височината на детския ни ръст. Излизаше, че няма да се състезаваме единствено помежду си, а и с някогашните шампионки. Те ни отправяха предизвикателни погледи. Опитай се да бъдеш красива като мен, ако можеш, говореха гримираните им очи. Атмосферата не беше приветлива като предишната. Предстояха квалификациите за следващия конкурс. При подобен залог никой не се забавляваше, особено родителите, които повтаряха на своите мини шампионки колко е важно да се справят, като не забравяха да им припомнят цената на костюмите, дължината на подиума и часовете репетиции.

Известно е, че можеш да станеш принцеса още на тригодишна възраст. Случвало се е в старите монархии на Стария континент, случва се и днес в окръга Маями Дейд във Флорида. Научих го в онзи ден и право да ви кажа ми хареса. Конкурсът започва с малките. Той е строго организиран, защото дребосъците трудно се съсредоточават. Очарователно е да гледаш как дефилират манекени по-ниски от метър, понякога с памперси. Те се препъват, плачат, усмихват, крещят, избухват в смях, правят каквото им хрумне. Нямат никакво професионално отношение. Някои родители са против конкурса на малчуганите. Участничките в следващата категория са по-достойни и по-сериозни, защото са на пет и са големи и послушни. Научили са си хореографията и се стараят. Никога няма да забравя Мишел под номер три. Тя обичаше сладоледа, мексиканската кухня, кънтри музиката и желаеше, разбира се, един ден да стане Мис Америка. Дали заради мексиканската кухня, сладоледа и трудно достижимата цел, или защото забеляза, че баща ù я снима с камера, а майка ù си гризе ноктите, но Мишел се наака на подиума. Гащичките и поличката ù покафеняха, но кънтри музиката продължаваше да дъни. От изумление никой не се сети да я спре, спектакълът продължи и Мишел се оказа принудена да размахва ръце и крака. Цялата изчервена, с изцапана рокличка, тя пристъпваше в такт, вторачила се в своите родители и в членовете на журито. Край, провал. Всички деца се кикотеха, някои възрастни, също. Членовете на журито гледаха объркани, а песента не свършваше. Мишел бе подготвила дълъг танц и се опитваше да си го припомни: крачка напред, ръка на кръста и поклон, докато стъпваше в изпражненията си. И аз се кикотех като останалите. Майка ми каза, че подобно нещо може да се случи, че не е страшно, че Мишел се е смутила. Председателят на журито взе микрофона и известно време говореше каквото му хрумне, докато бащата на Мишел почистваше подиума. Избраха я за втора подгласничка, за да не я обезкуражат и да стане Мис Америка, ако успее да контролира стреса и сфинктерите си.

Идва ред на моята категория, а сцената е още мокра и мирише на белина. Но ще направя каквото трябва. Конкуренцията е голяма. Когато малките са на три години, родителите решават вместо тях. Но при седемгодишните решенията се взимат съвместно, като в копродукция. Децата понякога са властни, във всеки случай стават такива, семейството се превръща в съсредоточен екип, конкурсът не е шега работа. Момичето до мен е с изкуствени мигли и настойчиво моли баща си да провери копчетата на костюма ù, защото едно от тях едва се държи. Мамо, бързо вдявай иглата, остават само две минути. Малката се ядосва, защото майка ù се бави. Това момиче ме плаши. То печели. Аз съм втора.

 

 

 

cover-floridaФлорида (превод Албена Шарбанова, корица Капка Кънева, 248 стр, цена 24 лева) е в книжарниците

 

Срещата с Оливие Бурдо, Флорида и В очакване на Боджангълс е на 19 октомври | 18:00, Френски културен институт

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн