"Това, което е Добро за Мен, е Добре и за Теб. Това, което е Добро за Теб, е Добре и за Мен" ще каже безименния герой на моноспектакъла Детска история, базиран на едноименната новела от Нобеловия лауреат Петер Хандке, но това далеч няма да е първия път, в течение на спектакъла, в който ще се изправяш пред двусмислен кръстопът... Напротив, именно такива кръстопът-трикове са в основата на подхода на режисьора (и актриса) Елена Димитрова и на актьора Явор Костов - Йондин в анонимната изповед тук, така че сам да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в Детска-та история и в Света, който обитаваме въобще...
А Детска-та история е обитавана от един баща, който е принуден, в продължение на 10 години, сам да отглежда своята дъщеря – Хандке издава новелата Детска история през 1981-а (като част от тетралогията Бавно завръщане), 10 години след самоубийството на майка му (когато най-накрая е срещнал истинския си баща), в търсене на идентичността си, местейки се от страна в страна (също като анонимния герой в новелата) и малко преди с Вим Вендерс да напишат сценария за Криле на желанието – така или иначе, намеците за автофикция и биографичните паралели тук са излишни, защото, както споменахме, идеята е да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в един Свят, където всичко е двусмислено и нищо не е такова, каквото изглежда...
Затова историята тук повече прилича на медитативен, искрен разговор със... самия себе си... Прилича на интимна изповед, в която анонимният герой сам поставя размислите и страстите си под лупа – буквално и преносно, концептуалната сценография (огромно, кръгло увеличително стъкло и параван...) на Ралица Тонева ювелирно внушава двусмислието, двойствеността и илюзиите на героя, а в комбинация с прецизното осветление и минималистичната музика на Любомир Брашненков (половината от Saturated Pixels) всичко добива хипнотичен коефициент на реалност...
Затова няма значение дали лично си изпитал всички капани на самотното родителство, дали лично си достигал момента, в който "не принадлежиш нито на работата, нито на детето си"... дали лично си изживял found footage кадрите, чудесно сглобени от Клара Стоянова, във финалната част на спектакъла...
Защото всички знаем, че Светът днес има повече от една Реалност, повече от една Истина... Свят на Паравани, Свят на Огледала... Свят, в който се оглеждаме в децата ни, но и те се оглеждат в нас... Свят, в който доброто за Теб може и да не е добро за Мен и обратно... Свят, в който всичко зависи от твоя личен "Коефициент на Реалност".
Детска история е в Топлоцентрала на 7 декември | 19:00, Зала 2
