"Светът е мисъл, която не мога да довърша"... да, такива изписани крилати фрази и документални изповеди ала вербатим театър ще те посрещнат в началото на новата театрална версия на пиесата Електра или свалянето на маските от Маргьорит Юрсенар, преразгледана от режисьора Василена Радева и нейното сдружение Паник бутон театър като Електра тук и сега, само за да посее в съзнанието ти една мисъл, която ще расте, тук и сега, в продължение на представлението – обречени ли са Децата да се обръщат срещу своите Родители или...
Да, първата българска сценична версия на Електра от Юрсенар се случи преди дузина години в театър София, точно по времето когато Василена Радева фокусира светлината на прожекторите върху документалния театър с проекта си Нордост (обрал заслужено повечето театрални награди тогава)...
Случайно или не, новото начало на Електра тук и сега също е запазено за документални изповеди ала вербатим театър (реални спомени на деца за постъпките на техните родители са рецитирани от актьорите, носещи тениски с клиширани слогани като "Stay Cool", "No Regrets", "No Mercy","Good Guy"...) не само за да вкара древногръцката трагедия по осъждането и унищожението на Родителското тяло в контекста на съвремието ни, но и да намекне за кризата на идентичност (объркана от толкова много слогани и версии), която преживява Електра.
Криза, която Василена Радева изразява интригуващо като вкарва Електра в три версии, изиграни от три различни актриси – Богдана Котарева, Мария Панайотова и Самуела-Ивана Церовска... Защото докато Електра-та на режисьора Здравко Митков (от постановката на театър София) е фокусирана върху първичното, животинско и хищническо отдаване докрай на отмъщението в природата на Човека, то Електра-та на Василена Радева е по-скоро изправена пред житейски кръстопът...
Кръстопът, пред който стои и самия Театър – да, Електра тук и сега започва като вербатим представление, преминава във вид на мюзикъл, при който героите изпяват своите размисли и страсти в поп песни, за да стигне до пърформанс в реално време (заснет с камера като срещата на Клитемнестра с Електра или като ритуала с маската на Агамемнон) на фона на минималистична сценография от Илияна Кънчева в синхрон с прецизното осветление на Ралица Тонева и синт-ноар музиката на Емилиян Гацов-Елби и Георги Георгиев-Антика...
И всичко това (включително речта на актьорите) да не звучи просто като театрална пиеса, разказваща историята на две Деца, Електра и Орест/Марио Василев, осъждащи и убиващи своите Родители, провокирани от първопричиненото предателство и убийство на техния баща Агамемнон, извършено от майка им Клитемнестра/Елена Димитрова и нейния любовник Егист/Васил Читанов...
Кръстопът "да-бъде-или-да-не-бъде" театър, при който думите на Пилад/Иван Станчев, довереник на Орест, придобиват ново значение: "Нашите пороци и прегрешения за нас нямат имена и обикновено се изненадваме неприятно, когато разберем как ги наричат хората."
Кръстопът, който ни връща към началото на Електра тук и сега и към документалните изповеди по такъв начин, че бихме искали да чуем спомените на самата Маргьорит Юрсенар за нейните родители (или по-скоро за нейния баща, тъй като майка ù... мхм... умира дни след нейното раждане)...
Кръстопът, при който мисълта, която не можем (а трябва) да довършим не е дали Децата са обречени да се обръщат срещу своите Родители, а по-скоро дали не са обречени, рано или късно, да се превръщат... в своите Родители...
Електра тук и сега е в Топлоцентрала на 7 декември, 13 януари, 28 февруари, 12 март и 11 април | 19:30, зала 1
