"Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло" ще каже Добрин Петков, или просто селектор Djobry, докато търсим есенцията на SYMБИОЗА – музикално предаване онлайн и клубна парти серия офлайн, които отскоро следват мисията си "различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват"... Така както ще се случи на 29 март в SYMБИОЗА срещата между KUTMAH, 1000NAMES, Djobry, MENGEME и Теб... Така както се случва в 60+ минути от нашия подкаст сериал...
Най-важното място в Света на Djobry е...?
Домът. Защото там са най-важните хора – семейството, любимата, децата, приятелите, дори просто на гости. И защото там спя – сънят е връзката ми в дълбочина със самия себе си, както и с вселената. Често надживявам страховете си именно в съня, а и вселената ми подсказва неща насън. И не лъже.
Защо Djobry – защо избра точно това име? И къде са корените на твоята История с Музиката?
Djobry се роди на шега. През 2010 г. близък приятел ме покани да пускам музика като DJ за първи път на един негов рожден ден в бар Twins (не работи отдавна, беше в НДК). И на шега – ДЖ ДЖЕЙ ДЖОБРИ, посмяхме се, но така и си остана. Тогава пусках от лаптоп с два Winamp-а. Мигновено се влюбих в DJ изкуството, втория път пусках с мишка и все пак някакъв кракнат DJ софтуер. Но признавам си, за мен няма никакво значение машинката, от която един DJ пуска музика. Единственото важно е музиката. На едно от най-яките партита, на които съм бил, пускаше един симпатяга от iPhone.
Иначе, с музиката съм органично свързан от най-ранно детство. Баща ми е музикант, дядо ми е бил диригент, вуйчо ми беше басист. Имам и две сестри – със 7 и 9 години по-големи от мен. Те, както и всичките им приятели и гаджета от пубертета, са ми повлияли неимоверно много в детството. Спомням си първата ми касетка – албумът Nevermind на Nirvana. Бях на 8, когато татко ми я купи от един деведесетарски базар, пак в НДК. Слушах я буквално денонощно. Спях със слушалките в уши. После, около 10-годишен, до мен стигна и рейвът. Сестрите ми ми подаряваха касетки. Имаше една убийствено агресивна и свирепа рейв касетка, в която имаше едно извращение, в което се "пееше" в продължение на 45 минути "tonight you'll sleep in hell". Слушах го на rewind (Walkman-а нямаше repeat). Един ден тази касетка за огромно мое съжаление мистериозно "изчезна". Тогава подозирах приятелите на сестрите ми, че са си я взели. 20 години по-късно татко си призна.
Започнах интензивни уроци по пиано на 4 години. Не ми беше голяма страст до към 10-годишен, когато вече умеех да изсвиря прекрасни произведения на Бах, Шуман, Шопен и настръхвах. Концертите в зала България също в началото ми се струваха повече семеен дълг, но след 14-годишен започнах да ходя и сам.
Точно на 14 бях, когато една лятна ваканция моят вуйчо Иво (Ивайло Крайчовски, ФСБ) ме взе у тях и ми връчи колекцията си от касетки – наброяваха около 1000. И ми заповяда – "Искам да ги преслушаш ВСИЧКИТЕ. Каквото ти хареса ти го подарявам. Каквото не – ми го върни." И така, цяло лято слушах Peter Cetera, Al Di Meola, Beatles, Curiosity Killed The Cat, Gary Numan, Stanley Clarke, Spencer Davis, Level 42, безобразно богата колекция музика. Всъщност, накрая повечето касетки запазих, пазя ги и до днес. Понякога правя Касетка парти с тях.
А преди няколко години татко ми каза: "Носиш и трите имена на дядо си (Добрин Христов Петков). И неговата колекция плочи с класическа музика събира прах на тавана ми. Мисля, че е редно ти да притежаваш това културно наследство." И така, около 2500 плочи се оказаха вкъщи. Преслушах ги от-до, отне ми две години. Около 500 от тях сега са в хола. Започвам предаването SYMБИОЗА по радио Off Beat винаги с нещо от там. Бах и Бетовен са ми много любими. Скарлати, Шуберт, Прокофиев, Панчо Владигеров...
Като дългогодишен селектор на музика, а сега и автор на музикално предаване по онлайн радио и организатор на музикални събития, как, според теб, Публиката у нас консумира Музика?
Често незадълбочено и недостатъчно критично. Музиката е станала като fast-food – дай нещо набързо, ама и евтино, или най-малкото до болка познато, не ме занимавай там с твоите алтернативни неща... Обидно е как повсеместно хората се отказват да отидат на едно или друго парти, защото има 5 евро вход. Също ме натъжава и еднообразието на сцената. Сякаш DJ-ите си казват – това се слуша, това ще пускам и аз. Липсват ми дързост и непозната красота. Има и още нещо – днес, DJ може да е всеки – за 200 евро си купуваш машинка, с която отиваш в клуба и си звезда. Това води до огромни компромиси с качеството на музикалното съдържание. По никакъв начин не защитавам времето на моето детство като превъзходно – ни най-малко! Аз съм филантроп, капиталист и поддръжник на еволюцията. Но сякаш, ако си свалял една mp3-ка от интернет през дуплекс телефон за 2 дена, след това я слушаш с повече внимание. И не отделяш 2 дни да теглиш кое да е парче. Прекрасно е, че днес можеш за 15 минути да изтеглиш цели дискографии на лейбъли. Важно е да се съхрани емоционалното и естетическо отсяване на всичко това. А това хората никога няма да го загубят безвъзвратно. Само трябва да си спомняме да го правим. Често и аз се улавям в подобни моменти – свалям неща, които първично са ми харесали. След това ги слушам втори, трети път и се питам – "Това, НАИСТИНА, харесва ли ти?" Понякога е по-трудно да си откровен сам пред себе си.
И да, в България има изключително интелигенти слушатели, музиканти и DJ-и. Напълно достатъчни, за да се развива съвременна музикална култура от най-високо ниво. Просто не трябва да се жертва качеството за сметка на количеството. Обединявайте се и подкрепяйте местните артисти!
Защо SYMБИОЗА – защо избра точно това име, каква е мисията и какво предстои на SYMБИОЗА?
Симбиозата е явление в природата, при което два или повече организми заживяват заедно с цел съвместни ползи. Имам един любим пример от океана: един вид "рапан", който не се справя добре с отбраната – покаже ли си мекотелестата глава, за да си похапне вкусно от някой коралов риф, много лесно бърз хищник му изяжда главата и го вади целия от раковината. Но се запознали един ден с един октоподесто-ракоподобен хищник, който никой наоколо, в океана, не смее да приближи, защото за стотни от секундата го убива с отровните си и светкавични пипала. Този обаче войн никак не се справя с ловуването – нормално, нали всичко живо бяга от него с триста. Оказало се обаче, че изпражненията на рапанчето са любимия му деликатес! И така, рапан и октопод се слепили и заживяли заедно, и яли, отбранявали и се веселили.
Пренесено в музиката и обществото, това е целта на SYMБИОЗА. Различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват. Хип-хопът се заражда от джаз и блус музиката. Моцарт е повлиян основно от Бах. Black Sabbath раждат метъл музиката, повлияни от horror киното. Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло.
Целта ни е да организираме 3-4 партита в годината с най-разнообразни артисти от цял свят: new school jazz, hip-hop, trap, dubstep и неограничени иновативни проекти. Имаме много работа пред нас, което единствено ни мотивира.
Доколко визуалната страна е важна за Mузиката? Symбиоза има специална серия принтове..?
След музиката, второто ми любимо изкуство е живописта и графичния дизайн. Когато слушам музика спонтанно виждам форми, цветове, нюанси. И когато видя един хубав постер, чувам музика. Тук пренасяме и симбиозата на тези две изкуства. За нас е безкрайно удоволствие, че любимият ни графичен дизайнер Виктория Николова - PLLIK прие поканата ни да работи с нас. Нейното творчество допринася за богатството на естетическите възприятия на музиката, която слушаме на нашите събития. И обратното! Тя беше толкова истинска в делото си, че преди да направи дизайна за първото ни събитие ни помоли да ѝ изпратим за вдъхновение музика, която ще звучи на събитието. Тогава разбрах, че симбиозата е в пълен ефект.
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Нищо освен музиката. Това е най-абстрактното изкуство – учените и изкуствоведите са обединени около това. Просто механично трептене на въздуха, което може да ме докара от рев със сълзи до неудържима еуфория от щастие. Понякога насаме съм агресивен, слушам Pantera и плюя във въздуха нагоре. Разнолика, нестройна душа.
Записах този сет сам вкъщи сряда вечер. Просто пътешествие. Препоръчително за слушане също в интимни моменти, не очаквайте нищо jump-up или парти mode! На събитието с Kutmah, 1000NAMES и MENGEME ще пускам съвършено различни неща! Надявам се да ви хареса.
В дневника на Djobry следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Юли месец с много близък приятел ще посетим Pohoda Festival, където най-много се вълнувам за изпълнението на JPEGMAFIA. Всъщност, много искаме да го поканим в София на SYMБИОЗА събитие. След това ще ходим със семейството на концерт на West-Eastern Divan Orchestra с диригент Даниел Баренбойм и солист Ланг-Ланг, през август в Берлин. Искам да отида на гости на сестра ми и децата ѝ в Мадрид на пролет. Но засега ме чакат много цветя вкъщи, които да пресадя и извадя на балкона. И да седна пак да си пиша сценария за филма.
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?
Пьотр Илич Чайковски – Сезоните
Йохан Волфганг фон Гьоте – Страданията на младия Вертер
Като селектор, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Ниските честоти. Наскоро стана спор около това дали са използвани звукови (шумови) оръжия на масовите обществени протести в Белград. О да, ниските честоти са най-влиятелни. Има научни изследвания, които твърдят, че много под 50 hZ – границата на чуваемост за човешкото ухо – има честоти, които ни влияят ужасяващо. Основната теория е, че при силен земетръс се генерират такива честоти с огромни амплитуди от земните пластове, които подсъзнателно всяват страх и паника у хората. Нали ви споделих Black Sabbath от къде са тръгнали :)
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
В себе си. И се старая да го предавам, както пламъка на Великден. А и не мисля, че времената са абсурдни. Напълно обясними са. Пишат се в реално време страници в историята, да му мислят учениците в 12 клас през 2100 година! Доброто винаги побеждава. С каква цена – зависи от нас сега. Свободата е като хляба, четете Радой Ралин и Георги Марков, Захари Стоянов, Симеон Радев... Слушайте Know Your Enemy на Rage Against The Machine, след това.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Бъди промяната, която искаш да видиш.
MIR 53 | DJOBRY достига до вас с подкрепата на 
