Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (55)

Петък, 28 Март 2025г. 12:12ч.

MIR 53 | DJOBRY

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло" ще каже Добрин Петков, или просто селектор Djobry, докато търсим есенцията на SYMБИОЗА – музикално предаване онлайн и клубна парти серия офлайн, които отскоро следват мисията си "различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват"... Така както ще се случи на 29 март в SYMБИОЗА срещата между KUTMAH, 1000NAMES, DjobryMENGEME и Теб... Така както се случва в 60+ минути от нашия подкаст сериал...

 

 

Най-важното място в Света на Djobry е...?

Домът. Защото там са най-важните хора – семейството, любимата, децата, приятелите, дори просто на гости. И защото там спя – сънят е връзката ми в дълбочина със самия себе си, както и с вселената. Често надживявам страховете си именно в съня, а и вселената ми подсказва неща насън. И не лъже.

 

Защо Djobry – защо избра точно това име? И къде са корените на твоята История с Музиката?

Djobry се роди на шега. През 2010 г. близък приятел ме покани да пускам музика като DJ за първи път на един негов рожден ден в бар Twins (не работи отдавна, беше в НДК). И на шега – ДЖ ДЖЕЙ ДЖОБРИ, посмяхме се, но така и си остана. Тогава пусках от лаптоп с два Winamp-а. Мигновено се влюбих в DJ изкуството, втория път пусках с мишка и все пак някакъв кракнат DJ софтуер. Но признавам си, за мен няма никакво значение машинката, от която един DJ пуска музика. Единственото важно е музиката. На едно от най-яките партита, на които съм бил, пускаше един симпатяга от iPhone.

Иначе, с музиката съм органично свързан от най-ранно детство. Баща ми е музикант, дядо ми е бил диригент, вуйчо ми беше басист. Имам и две сестри – със 7 и 9 години по-големи от мен. Те, както и всичките им приятели и гаджета от пубертета, са ми повлияли неимоверно много в детството. Спомням си първата ми касетка – албумът Nevermind на Nirvana. Бях на 8, когато татко ми я купи от един деведесетарски базар, пак в НДК. Слушах я буквално денонощно. Спях със слушалките в уши. После, около 10-годишен, до мен стигна и рейвът. Сестрите ми ми подаряваха касетки. Имаше една убийствено агресивна и свирепа рейв касетка, в която имаше едно извращение, в което се "пееше" в продължение на 45 минути "tonight you'll sleep in hell". Слушах го на rewind (Walkman-а нямаше repeat). Един ден тази касетка за огромно мое съжаление мистериозно "изчезна". Тогава подозирах приятелите на сестрите ми, че са си я взели. 20 години по-късно татко си призна.

Започнах интензивни уроци по пиано на 4 години. Не ми беше голяма страст до към 10-годишен, когато вече умеех да изсвиря прекрасни произведения на Бах, Шуман, Шопен и настръхвах. Концертите в зала България също в началото ми се струваха повече семеен дълг, но след 14-годишен започнах да ходя и сам.

Точно на 14 бях, когато една лятна ваканция моят вуйчо Иво (Ивайло Крайчовски, ФСБ) ме взе у тях и ми връчи колекцията си от касетки – наброяваха около 1000. И ми заповяда – "Искам да ги преслушаш ВСИЧКИТЕ. Каквото ти хареса ти го подарявам. Каквото не – ми го върни." И така, цяло лято слушах Peter Cetera, Al Di Meola, Beatles, Curiosity Killed The Cat, Gary Numan, Stanley Clarke, Spencer Davis, Level 42, безобразно богата колекция музика. Всъщност, накрая повечето касетки запазих, пазя ги и до днес. Понякога правя Касетка парти с тях.

А преди няколко години татко ми каза: "Носиш и трите имена на дядо си (Добрин Христов Петков). И неговата колекция плочи с класическа музика събира прах на тавана ми. Мисля, че е редно ти да притежаваш това културно наследство." И така, около 2500 плочи се оказаха вкъщи. Преслушах ги от-до, отне ми две години. Около 500 от тях сега са в хола. Започвам предаването SYMБИОЗА по радио Off Beat винаги с нещо от там. Бах и Бетовен са ми много любими. Скарлати, Шуберт, Прокофиев, Панчо Владигеров...

 


Като дългогодишен селектор на музика, а сега и автор на музикално предаване по онлайн радио и организатор на музикални събития, как, според теб, Публиката у нас консумира Музика?

Често незадълбочено и недостатъчно критично. Музиката е станала като fast-food – дай нещо набързо, ама и евтино, или най-малкото до болка познато, не ме занимавай там с твоите алтернативни неща... Обидно е как повсеместно хората се отказват да отидат на едно или друго парти, защото има 5 евро вход. Също ме натъжава и еднообразието на сцената. Сякаш DJ-ите си казват – това се слуша, това ще пускам и аз. Липсват ми дързост и непозната красота. Има и още нещо – днес, DJ може да е всеки – за 200 евро си купуваш машинка, с която отиваш в клуба и си звезда. Това води до огромни компромиси с качеството на музикалното съдържание. По никакъв начин не защитавам времето на моето детство като превъзходно – ни най-малко! Аз съм филантроп, капиталист и поддръжник на еволюцията. Но сякаш, ако си свалял една mp3-ка от интернет през дуплекс телефон за 2 дена, след това я слушаш с повече внимание. И не отделяш 2 дни да теглиш кое да е парче. Прекрасно е, че днес можеш за 15 минути да изтеглиш цели дискографии на лейбъли. Важно е да се съхрани емоционалното и естетическо отсяване на всичко това. А това хората никога няма да го загубят безвъзвратно. Само трябва да си спомняме да го правим. Често и аз се улавям в подобни моменти – свалям неща, които първично са ми харесали. След това ги слушам втори, трети път и се питам – "Това, НАИСТИНА, харесва ли ти?" Понякога е по-трудно да си откровен сам пред себе си.

И да, в България има изключително интелигенти слушатели, музиканти и DJ-и. Напълно достатъчни, за да се развива съвременна музикална култура от най-високо ниво. Просто не трябва да се жертва качеството за сметка на количеството. Обединявайте се и подкрепяйте местните артисти!

 

Защо SYMБИОЗА – защо избра точно това име, каква е мисията и какво предстои на SYMБИОЗА?

Симбиозата е явление в природата, при което два или повече организми заживяват заедно с цел съвместни ползи. Имам един любим пример от океана: един вид "рапан", който не се справя добре с отбраната – покаже ли си мекотелестата глава, за да си похапне вкусно от някой коралов риф, много лесно бърз хищник му изяжда главата и го вади целия от раковината. Но се запознали един ден с един октоподесто-ракоподобен хищник, който никой наоколо, в океана, не смее да приближи, защото за стотни от секундата го убива с отровните си и светкавични пипала. Този обаче войн никак не се справя с ловуването – нормално, нали всичко живо бяга от него с триста. Оказало се обаче, че изпражненията на рапанчето са любимия му деликатес! И така, рапан и октопод се слепили и заживяли заедно, и яли, отбранявали и се веселили.

Пренесено в музиката и обществото, това е целта на SYMБИОЗА. Различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват. Хип-хопът се заражда от джаз и блус музиката. Моцарт е повлиян основно от Бах. Black Sabbath раждат метъл музиката, повлияни от horror киното. Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло.

Целта ни е да организираме 3-4 партита в годината с най-разнообразни артисти от цял свят: new school jazz, hip-hop, trap, dubstep и неограничени иновативни проекти. Имаме много работа пред нас, което единствено ни мотивира.

 

biozaprints


Доколко визуалната страна е важна за Mузиката? Symбиоза има специална серия принтове..?

След музиката, второто ми любимо изкуство е живописта и графичния дизайн. Когато слушам музика спонтанно виждам форми, цветове, нюанси. И когато видя един хубав постер, чувам музика. Тук пренасяме и симбиозата на тези две изкуства. За нас е безкрайно удоволствие, че любимият ни графичен дизайнер Виктория Николова - PLLIK прие поканата ни да работи с нас. Нейното творчество допринася за богатството на естетическите възприятия на музиката, която слушаме на нашите събития. И обратното! Тя беше толкова истинска в делото си, че преди да направи дизайна за първото ни събитие ни помоли да ѝ изпратим за вдъхновение музика, която ще звучи на събитието. Тогава разбрах, че симбиозата е в пълен ефект.

 

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Нищо освен музиката. Това е най-абстрактното изкуство – учените и изкуствоведите са обединени около това. Просто механично трептене на въздуха, което може да ме докара от рев със сълзи до неудържима еуфория от щастие. Понякога насаме съм агресивен, слушам Pantera и плюя във въздуха нагоре. Разнолика, нестройна душа.

Записах този сет сам вкъщи сряда вечер. Просто пътешествие. Препоръчително за слушане също в интимни моменти, не очаквайте нищо jump-up или парти mode! На събитието с Kutmah, 1000NAMES и MENGEME ще пускам съвършено различни неща! Надявам се да ви хареса.

 

В дневника на Djobry следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Юли месец с много близък приятел ще посетим Pohoda Festival, където най-много се вълнувам за изпълнението на JPEGMAFIA. Всъщност, много искаме да го поканим в София на SYMБИОЗА събитие. След това ще ходим със семейството на концерт на West-Eastern Divan Orchestra с диригент Даниел Баренбойм и солист Ланг-Ланг, през август в Берлин. Искам да отида на гости на сестра ми и децата ѝ в Мадрид на пролет. Но засега ме чакат много цветя вкъщи, които да пресадя и извадя на балкона. И да седна пак да си пиша сценария за филма.

 

3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?

Пьотр Илич Чайковски – Сезоните

Black Sabbath – Black Sabbath

Йохан Волфганг фон Гьоте – Страданията на младия Вертер

 

Като селектор, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Ниските честоти. Наскоро стана спор около това дали са използвани звукови (шумови) оръжия на масовите обществени протести в Белград. О да, ниските честоти са най-влиятелни. Има научни изследвания, които твърдят, че много под 50 hZ – границата на чуваемост за човешкото ухо има честоти, които ни влияят ужасяващо. Основната теория е, че при силен земетръс се генерират такива честоти с огромни амплитуди от земните пластове, които подсъзнателно всяват страх и паника у хората. Нали ви споделих Black Sabbath от къде са тръгнали :)

 

Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?

В себе си. И се старая да го предавам, както пламъка на Великден. А и не мисля, че времената са абсурдни. Напълно обясними са. Пишат се в реално време страници в историята, да му мислят учениците в 12 клас през 2100 година! Доброто винаги побеждава. С каква цена – зависи от нас сега. Свободата е като хляба, четете Радой Ралин и Георги Марков, Захари Стоянов, Симеон Радев... Слушайте Know Your Enemy на Rage Against The Machine, след това.

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Бъди промяната, която искаш да видиш.


MIR 53 | DJOBRY достига до вас с подкрепата на  nfk logo

 

Понеделник, 17 Март 2025г. 17:17ч.

MIR 52 | Gorchakov

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни" ще каже пианистът Димитър Горчаков и няма как да не се съгласиш с него – ще го срещнеш зад клавишите на собственото му джаз трио и соло албума Tomorrow's Past, но и в кийборд акция за лайв формациите на Desy като Soul Weapons и The Visual Madmen, или зад пиано груува на етноджаз проекта на Пиеро Епифаниа, както и, естествено, като част от импро-броукън-бийт-триумвирата Clavexperience... Именно с Павел Терзийски и Александър Skiller Деянов, тримата са подготвили специална 3 в 1 Clavexperience среща (на 21 март) със соло авантюри, в която Горчаков ще влезе в диджей амплоа... Затова, сега с Димитър правим моментна снимка (да, той се занимава и с фотография) на всичко случващо се, докато си говорим (върху неговия микс фон от подкаст сериала ни) за есенцията на Вселената на 88-те клавиша...

 

 

Най-важното място в Света на Димитър Горчаков е...?

Мястото, в което се чувствам споделен и натурален, между приятели и близки. Понякога обичам да оставам сам. Сам сам и сам с пиано. Особено специално e прекараното време в природата, на тишина, някъде по-високо и близко до небето, чистия въздух.

 

"Don't Call It Jazz Music... It's Social Music"... Как би определил музиката, която създаваш, ако се заиграем с този цитат от филм за Майлс Дейвис?

Това е истински цитат от негово интервю, между другото, има го в Youtube все още, изключително интересно.

Музиката, която създавам най-вече е предназначена да се съпреживее на място с отворени сетива. Мисля, че социалният елемент е фундаментален... През вековете хората са споделяли чрез изкуството много висши идеи, които не биха имали смисъл, ако не са със социална насоченост, според мен. Усещането ни за света не може да бъде ограничено в звуци и мимики, имаме нужда да казваме много повече, не само с думи. Изкуството винаги ще движи задкулисно невидими неща. Вярвам и че живото и непредсказуемото/човешкото ще стават все по-желани в следващите години.

 

Участваш в много и различни формации/проекти... ако те са живи организми, коя част от тялото им играеш ти?

Аз играя асансьор, който пътува нонстоп между сърцето и мозъка. Ако остане някъде по средата, то това би била зоната на гръкляна, хаха, по-добре да се движи, че иначе ще последва задавяне.

За мен, импровизацията е голяма част от изразяването като артист. Почти няма проект, в който това да не е застъпено. Сетивността и яхването на моментната вълнà се отключват с интуицията и овладяването на нуждата за контрол. Всеки орган от тялото е важен, за да има музика и живот, но най-вече без сърце не става...

 

 

А как превключваш между различните вълни на разнообразните проекти, в които участваш?

Понякога е трудно, защото наистина проектите много се различават един от друг. Един ден свириш електронна музика на парти в два през нощта, на другия ден може да е концерт с джаз стандарти вечерта, после театрална постановка и т.н... Обикновено много музиканти свирят колкото могат повече и навсякъде. Бих казал, че вече имам привилегията, след доста проекти, да избирам какво да свиря, с кого и да имам възможността да изпълнявам най-вече авторска музика. А на въпросът за превключването – опитвам се да се наспивам и да не правя нещата в последния момент. Практичното помага...

 

Какво ти даде и какво ти отне дебютния соло албум Tomorrow's Past? И къде виждаш посоката за създаване на следващите си соло албуми?

Само ми даде. Много, много опит. Сближаване с мен самият. Посоката винаги би била експеримент и самопровокация, някъде между съвременна импровизационна музика, електроника и класическа музика.

По време на covid времената – 2020-та, подготовката за албума беше нещото, което ме изкара от много тежки състояния. Тези ограничения, които бяха навсякъде тогава много силно удариха хората и много директно тези, които излизат редовно на сцена, не само финансово, но и емоционално, психически. Така де... имах възможността да остана със себе си тогава, а за един такъв дълбок процес, чрез който намираш вътрешния си глас във времето е нужно усамотение... може би беше перфектния момент.

 

 

На 29 март, за юбилейна 10-та година, отбелязваме Piano Day... как би го празнувал ти и въобще, какво откриваш във Вселената на 88-те клавиша?

Ще го отпразнувам, разбира се, най-малкото ще посвиря с хубаво намерение.

Пианото за мен е изразно средство, което не възприемам като пиано. Осъзнах го след като завърших консерваторията на 23-годишна възраст и започнах директно да се занимавам с експериментална музика и т.нар. "свирене навсякъде". Музиката я възприемам най-вече като призвание. Чрез 88-те клавиша можеш да откриеш цялата вселена, между другото се сетих за една много хубава мисъл, ще я цитирам по памет – "когато човек медитира, цялата вселена влиза в него, когато се моли, самият той става цялата вселена"... велико.

В този ред на мисли е и един духовен процес, в който наистина ако успееш да влезеш, можеш да кажеш неща от дълбоко, с който и да е инструмент.

 

Защо и как решихте с Александър и Павел да направите хем обща, хем соло акция на 21 март... нещо като 3 в 1 Clavexperience?

Полагаме усилия да правим различни неща и тази идея ни се стори свежа. Всеки от нас участва в доста проекти и така или иначе ще сме заедно на едно място вечерта... защо да не отлетим и с по един соло проект :) Павел има соло проект от няколко години и е издал немалко неща. Skiller също има солидна солова концепция, която може би рядко изпълнява в столични клубове. Аз, в случая. ще съм в ролята на късния диджей, който би се радвал на поклащащи се хора.

 

 

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Тепърва прохождам в диджейството, което винаги ми е било мечта. Опитвах се да не прецакам миксирането и съответно си танцувах, като се надявах да запечатам малко емоция.

 

Занимаваш се и с фотография... Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?

Снимам от малък, винаги ми е харесвало. Постепенно започнах да излизам с камерата редовно и навсякъде, да улавям различни моменти и да търся естетиката там, където на пръв поглед я няма. Всяко изкуство, ново възприятие, философия, вярване, начин на живот се отразява на това, което правиш и го развива. На мен ми е много приятно и провокиращо да се потопя във визуалното, и по-конкретно в уловения статичен кадър.

В съзнанието ми има много общо с музиката... научно е доказано, че цветовете имат конкретни честоти, както музикалните и, когато наблюдателят възприема визуално изкуство, се събуждат процеси, сходни с тези при слушането на музика. Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни.

Иначе последните години правя музикален пърформанс – тъмно светло, в който има изложба на абстрактни кадри, които провокират хората всеки да открие нещо различно и чрез диалог между мен и публиката се измисля история от конкретен кадър, която след това претворявам в импровизационна музика.

 

 

В дневника на Димитър Горчаков следващите няколко месеца са отбелязани като...?

На първо време ми предстоят шофьорски курсове, хаха...

Иначе – освен на 21 март в МАЗЕ с Clavexperience, на 18 март Импровизиран театър в Топлоцентрала с ХаХаХа Импро Театър.

На 4 април с Павел Терзийски в Hom's ще посвирим джаз стандарти като дуо – A Piano and A Voice...

През април ще има точно този пърформанс тъмно светло, за който споменах по-рано, но ще го обявя на страницата ми, когато се уточни датата, а също, в началото или средата на май, ще посвирим отново авторска музика, която написах за трио, заедно с Васил Вутев на барабани и Михаил Иванов на контрабас.

 

3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Извинявам се, но ще са 5:

2010-а – соло концерт на Tigran Hamasyan в 1-во студио на БНР

2017-а – Валери Гергиев с Марински театър в зала 1 на НДК

2015-а – Jaga Jazzist на живо в Истанбул

Keith Jarrett The Köln Concert

Björk – на живо в Прага 2023

 

Като музикант и продуцент, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Винаги този, който идва отвътре. Искреният.

Но ако трябва да бъда по-конкретен акустичният звук винаги ще е Звукът. Електронното е преходно. Първият инструмент е човешкия глас, нормално е той да ни влияе толкова силно. Има спор дали първо са ударните инструменти, заради туптенето на сърцето или гласът... кой знае...

gorchakov boryana pandova

Димитър Горчаков © Боряна Пандова

 

Къде откриваш Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Мира го откривам, когато редуцирам напрежението. Най-лесно и автоматично е на природа. Когато няма такава възможност се опитвам да дишам повече, да срещам любими хора, да правя повече неща/задачи, които са ми приятни.

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Тези ме преследват последните години:

"Бъди себе си. Всички останали са вече заети."

"Който търси – намира."

"Не се опитвай да се харесваш на всички хора, дори самият ти не харесваш всички хора"

 

  MIR 52 | Gorchakov достига до вас с подкрепата на  nfk logo

 

Понеделник, 19 Юни 2023г. 15:15ч.

MIR 15Y | 1000names

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"Born Free... As Free As The Wind Blows" гласи семпъла от Beauty Surrounds You, финалния трак от дебютното издание Worth Making A Noise About на родното бийт дуо 1000names и наистина, освободени от бийт предразсъдъци, Маргг и Никко "родиха" в бийт еуфория своя проект за наше удоволствие преди 15 години... Днес, 4 албума и стотици срещи на дансинга по-късно, 1000names се завръщат на фестивалния радар с паметно соаре на Sofia Live Festival, а на микс фона от добре познати и неиздавани 1000names парчета, с Маргг и Никко, маркираме всичко онова, което е Worth Making A Noise About от тези 15 години...

 

 

Тази година отброяваме 15 години от дебютното ви издание Worth Making A Noise About... Какво си струва да отбележим шумно от тези 15 години?

Маргг: Самият факт, че се намериха хора, които да повярват в музиката ни и да я издадат на плочи, които остават като артефакт във физическия свят, за мен лично си остава едно голямо постижение, което бих отбелязал на тази годишнина.

Никко: Добре го каза Маргг.

 

А какво бихте направили по друг начин от тези 15 години ?

Маргг: Благодаря ти за този въпрос :)... трудно ми е да отговоря – от една страна бих казал, че ако бяхме продължили да работим с темповете отпреди около 10 години, сега може би щяхме да сме едни от големите имена на някои определени фестивали, но нямаше да имаме други неща, които имаме днес... така, че в крайна сметка не бих променил нищо. Нещата следваха естествения си ход.

Никко: Така е, нищо не бих променил. Освен нагласата, че вървим в правилната посока.

 

 

Днес, най-важното нещо в света на 1000names е...?

Маргг: Приятелството, което успяхме да съхраним.

Никко: Семейството, приятелството ни и все още музиката.

 

Важният урок, който научихте през тези 15 години е...?

Маргг: Винаги оставай верен на себе си. Някои хора направиха какво ли не за 15 секунди слава, но в крайна сметка интересните идеи остават, а парите бързо се харчат.

Никко: Стояхме далеч от наркотиците.

 

Какво ви дадоха соло проектите – Musical Statues и Puma & The Dolphin – което нямаше как да усетите в 1000names комбината?

Маргг: Свободата да експериментираме всеки в посоката, която го вълнува.

Никко: Повече тревоги и малко повече смелост.

 

Защо включихте точно тези парчета в микса? Разкажете по-подробно историята зад създаването на някое от тях?

Маргг: Подбрахме бийтове, които намираме за интересни и които трябваше да работят заедно в контекста на един цялостен микс. Има няколко неиздавани парчета, които винаги сме искали да бъдат чути, но не намерихме къде и как. За конкретна история не се сещам, за нас правенето на музика беше ежедневие (все още е), така че идеите се раждаха, докато работихме върху тях. Това е един многопластов процес на надграждане и сриване на идеи и когато имаш резултат, който те удовлетворява, е празник.

Никко: Беше интересно да отворим старите папки. Спомените нахлуха, хаха, а има още толкова забравени хард дискове.

1000 15y 1


Кое ви "пали" в електронната музика днес?

Маргг: Мен лично ме зарежда общността от ембиънт артисти, които работят в различни посоки и многообразието от светове, които се създават. Интересно ми е когато някой успее да изгради нещо впечатляващо с минимални средства.

Никко: Да, ембиънт сцената ми е интересна и на мен. Също така, obscure dance music, mutant disco, outsider African conga nights, slow techno vibеs... всичко, което е странно и танцувално.

 

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Маргг: Тези дни доста послушах новия албум на Mac DeMarco, колаборацията на Fred аgain.. с Brian Eno и саундтрака на Chihei Hatakeyama – Life Is Climbing. Иначе, предимно слушам Spotify плейлисти на различни ембиънт артисти.

Никко: Имам доста плейлисти в Spotify, за различните ми настроения. Напоследък ембиънт графата набъбна доста. Харесва ми да ходя пеша, харесва ми да имам саундтрак за тези разходки. Напоследък слушам Артър Ръсел, Kate NV, Green-House. Интересни артисти със собствен почерк.

 

Къде се намира вътрешния мир според 1000names? И как се стига до него?

Маргг: Вътрешният мир в условията на жестока война е нещо много трудно за постигане, но за мен това са моментите със семейството, когато не е обичайната лудница и си играем или четем книжки, и просто наблюдавам как децата растат и реагират на света.

Никко: Думата мир загуби значението си.

 

Според вас, като продуценти и изпълнители, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Маргг: Музиката има свойството да въздейства силно емоционално върху човека, но ако трябва да конкретизирам един звук, то това би бил гласа на любим човек. Не знам дали има един звук, който да въздейства еднакво емоционално на всички хора еднакво.

Никко: Всичко е ритъм.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Маргг: Някой от ангелите в църквата Свети Петър във Ватикана.

Никко: Нещо, което ще се разгради отсамосебеси.

 

Вторник, 16 Август 2022г. 11:11ч.

MIR 51 | NIANDRAZ

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...

 

 

Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?

В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.

Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.

Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.

Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.

 

Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?

Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.

Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.

Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.

Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.

 


Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?

Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.

 

С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?

За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.

 

 

Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.

Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.

В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."

 

Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?

Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.

Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.

 


И кое идва първо – текстът или музиката?

Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.

Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.

Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.

 

Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?

Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.

Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.

 

Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?

Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.

Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.

 

 

Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?

Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.

Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.

Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.

 

Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?

Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.

Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...

 

Кое те "пали" в електронната музика днес?

Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.

Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.

 

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Les Discrets - Le Reproche

Altar of Plagues - A Remedy and a Fever

The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye

 


В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?

Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.

При мен самоиздаването става много... бавно.

Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.

Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.

Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.

С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.

Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.

През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.

Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.

А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

 

 

Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?

Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.

 

Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...

Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...

 

Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Череп.

 

В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...

Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.

 

И мото за финал?

Expect Everything. Find What You Need.



Сряда, 22 Юни 2022г. 07:07ч.

MIR 20Y | Phuture Shock

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Юни, 2002... време е за Playback – да, преди 20 години дебютният албум на Десислава DESY Андонова, Йордан Бирата Ставрев/ Ramsey Hercules, Филип Александров – Фи и Иво Стоядинов – Charlie става факт и със своя фин микс от есид соул, геридж, броукън бийт и дръменбейс зададе път и посока за доста родни продуценти на електронна музика. Именно защото миналото определя настоящето и задава Фючъра, избрахме да маркираме този достолепен 20-годишен юбилей със славни-Don't Let It Fade Away-спомени и специален микстейп, забъркан от Деси, в който ще чуете:.. класиката на Къртис Мейфийлд, от която Phuture Shock вземат името си... да, ще има и носталгични нотки и над 20-годишни хитове, като тези на Bran Van 3000 и на Moloko... и, да, ще ни навести емблематичният Gabriel на Roy Davis Jr и Peven Everett, който има геридж пръст в характерното Phuture Shock звучене... Да, просто идеално за вечерта на 24 юни, която Капана Фест посвещава цялата в памет на Данте/Бирата, като естествено, триумфалният финал ще бъде поставен от Деси, Фи и Charlie, които ще изсвирят целия Playback... още веднъж... А сега, Slow Down... Take A Minute... Take A 20 Years...

 

 

Как стигнахте до името Phuture Shock? И как се срещнахте всички?

Първоначално се събрахме с Ивето и Фи – в този състав имам спомен за няколко репетиции, след това се присъедини и Бирата – току-що прибрал се от Амстердам. Вече имахме дата за първия ни концерт, а име още нямахме (по това време репетирахме в Биричката). Разровихме се в плочите му – решихме да се кръстим на парче на Curtis Mayfield – Future Shock. Back To The World беше от любимите му плочи. Впоследствие се оказа, че има продуцентско дуо от UK със същото име, беше станала засечка – бяха ги поканили да пускат на парти, пък разни хора мислили, че ние ще свирим... и се започна игра с изписването на името. Стана Phuture Шок, после го сменихме на Phuture Shock.

 

Най-важното нещо в света на Phuture Shock, днес, е...?

Извървеният път заедно. Много неща се промениха и се случиха оттогава, но това си остава безценно... #boogieON

 

С какво ще запомниш записите на дебютния ви албум Playback? Някоя история, която завинаги ще свързваш с това време, с Playback, със студиото ANDANTE?

Първоначално студиото беше в Бирата. Сега, като връщам лентата, изплуват много забавни истории. Докато бяхме в апартамента се съобразявахме да не смущаваме баба Първанка (съседката, чиято спалня беше залепена за студиото). Това се превърна в лаф в един момент. Също трябваше понякога да изгледаме по някоя серия на Fawlty Towers (сериал, по който Бирата беше луд) и не искаше да започваме репетиция или запис докато не сподели впечатления – беше изключителен образ...

fs20r

После Бирата (DJ Dante по това време) и Андрей (наш приятел) направиха AnDante Records – на бул. Христо Ботев (на ъгъла с Пиротска – на втория етаж). Там открай време е пълно с пенсионери заради близостта на Женския пазар. Студиото имаше едно кръгло прозорче, като люк, точно над спирката на трамваите, Бирата имаше мегафон и системно ги тероризираше от това прозорче с по някое "Внимание... Внимание... Това е сигнал за извънредно положение" и други подобни. Също чакахме трамвая да мине, за да записваме вокалите.

 

Имаш ли любим трак за лайв изпълнение от Playback? Защо точно той?

Slow Down – винаги съм се вълнувала силно когато го свирим. Call Me измислих, докато Ронката, с която бяхме неразделни вече години, беше в Щатите. Жестоко ми липсваше. Тогава нямаше нет и комуникацията ни беше прекалено недостатъчна – предимно по телефона. И едни дълги, дълги писма – дневници. На нея изобщо не ù беше леко там, аз много я мислех и този трак беше за нея.

 

fs20d


Какво ви вълнуваше когато записвахте Playback? В България, по това време, нямаше толкова добре обособена електронна сцена... следваха се повече чужди модели?

Да, слава Богу, имаше телевизия ММ, която помогна в образоването и информирането на хората, както и даде възможност на артисти като нас да стигнат до своята публика. Имаше малка, но прогресивна сцена, имахме не много, но прекрасни, верни фенове. Имаше няколко яки клуба, които подкрепяха артистите като нас и ни даваха сцена. Бяхме щастливи, че можем да правим музика – пазар нямаше. Искаше ни се да излезем от рамките на България, но времената бяха трудни. В тези години аз работех на 2 места, освен с бандите, вече пусках и музика, за да мога да оцелея и да не правя компромиси с музиката.

 

Каква е историята на рисуваното мече от Chaves/ Чавдар Григоров на обложката на Playback? Защо го избрахте, символизира ли нещо специално за вас?

Чаво ни е скъп приятел – изключително креативен артист, на когото се доверявахме и ценяхме още тогава, и абсолютно без всякакво колебание се обърнахме към него и за обложката, и за видеото (с рибките) към сингъла Champagne.

 


Как се получи така, че вторият Phuture Shock албум In & Out дойде цели 8 години след Playback и бе продуциран само от вас двамата с Филип?

В опити да преследваме мечти и да следваме себе си, пътищата ни се разделиха. Ивето замина за Лондон, Фи за Амстердам, а аз живях 5 години във Варна...

Фи, след като се върна от Амстердам, се влюби в жена си Вели (и тя от Варна), отново звездите се наместиха и имахме възможност да направим втория албум, който излезе след като родих Янтра и отново се върнах в София.

 

Ужасяващо, без време, загуби близки приятели и музиканти като Рони и Бирата... как остават те в съзнанието и Душата ти... и има ли днес, на сцената, хора, които би нарекла свое Семейство?

Тези загуби са много тежки... Ронката беше и остава моя ангел-хранител и стожер. С нея растяхме, мечтаехме, творихме, грешахме, прощавахме, пяхме... Липсва ми безкрайно. И съм и благодарна за Рада и Марина, защото чрез тях я усещам най-силно. Преди няколко вечери бях на концерт на Полу Насекомикс – и двете излязоха на сцената, и свириха. Беше вълшебно.

Биричката ни напусна съвсем скоро – едва три месеца откакто го няма... Щастлива съм, че последните години направи толкова много смислени неща и успя да е щастлив и пълноценен както в любовта, така и с музиката. Аз съм му безкрайно благодарна, защото освен всичко останало, спечелих и един прекрасен приятел в лицето на жената, която беше до него до края. На 24 юни Капана Фест посвещава програмата си в негова памет и аз, Фи и Ивето ще изсвирим Playback още веднъж.

fs20

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако имаш какво да кажеш, да шепнеш е достатъчно. Силата не е в децибелите – това, разбира се е просто моята гледна точка.

 

Къде се намира вътрешния мир според Phuture Shock? И как се стига до него?

Аз съм само част от Phuture Shock, за останалите – не знам къде го откриват. За себе си – откривам го, когато съм във връзка със себе си, с висшето си Аз. Което на свой ред е в пряка връзка с Него, Всевишния.

 


Според теб, като певица и продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Искрения звук – този, който идва от сърцето. Той е този, който докосва, повдига...

 

Може би завинаги ще те описват като "Деси от Phuture Shock" – някога това дразнело ли те е... и кои са следващите глави от Историята след като издаде соловия си дебют AUDIOBOOK?

Напротив – винаги ми е ставало и продължава да ми става мило. Следващата глава е готовия албум, който направих сама – Rules of Love.

Също и: в момента със Soul Weapons записваме дръменбейс EP-то kerVan Vol.1 – отварям скоба, за да благодаря на НФК за финансовата подкрепа, защото на 26 юни, следобед, ще снимаме видео към сингъла Forever – каня всички на лайф и да участват във видеото, след 16:00 часа, на хижа Септември (Витоша).

Предстоят записи с акустичния джаз формат глас и акордеон, и втори албум с Desy & The Shiny Stockings. Иска ми се да направя нови тракове и с The Visual Madmen - това са Божидар Trombobby Василев, Васил Вутев, Димитър Горчаков и Жоро Дончев – хора, които обичам много, уважавам като музиканти и мога спокойно да нарека музикално семейство.

 

 

онлайн