Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (52)

Вторник, 16 Август 2022г. 11:11ч.

MIR 51 | NIANDRAZ

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...

 

 

Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?

В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.

Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.

Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.

Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.

 

Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?

Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.

Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.

Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.

Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.

 


Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?

Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.

 

С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?

За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.

 

 

Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.

Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.

В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."

 

Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?

Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.

Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.

 


И кое идва първо – текстът или музиката?

Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.

Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.

Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.

 

Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?

Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.

Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.

 

Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?

Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.

Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.

 

 

Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?

Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.

Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.

Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.

 

Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?

Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.

Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...

 

Кое те "пали" в електронната музика днес?

Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.

Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.

 

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Les Discrets - Le Reproche

Altar of Plagues - A Remedy and a Fever

The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye

 


В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?

Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.

При мен самоиздаването става много... бавно.

Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.

Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.

Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.

С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.

Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.

През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.

Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.

А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

 

 

Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?

Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.

 

Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...

Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...

 

Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Череп.

 

В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...

Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.

 

И мото за финал?

Expect Everything. Find What You Need.



Сряда, 22 Юни 2022г. 07:07ч.

MIR 20Y | Phuture Shock

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Юни, 2002... време е за Playback – да, преди 20 години дебютният албум на Десислава DESY Андонова, Йордан Бирата Ставрев/ Ramsey Hercules, Филип Александров – Фи и Иво Стоядинов – Charlie става факт и със своя фин микс от есид соул, геридж, броукън бийт и дръменбейс зададе път и посока за доста родни продуценти на електронна музика. Именно защото миналото определя настоящето и задава Фючъра, избрахме да маркираме този достолепен 20-годишен юбилей със славни-Don't Let It Fade Away-спомени и специален микстейп, забъркан от Деси, в който ще чуете:.. класиката на Къртис Мейфийлд, от която Phuture Shock вземат името си... да, ще има и носталгични нотки и над 20-годишни хитове, като тези на Bran Van 3000 и на Moloko... и, да, ще ни навести емблематичният Gabriel на Roy Davis Jr и Peven Everett, който има геридж пръст в характерното Phuture Shock звучене... Да, просто идеално за вечерта на 24 юни, която Капана Фест посвещава цялата в памет на Данте/Бирата, като естествено, триумфалният финал ще бъде поставен от Деси, Фи и Charlie, които ще изсвирят целия Playback... още веднъж... А сега, Slow Down... Take A Minute... Take A 20 Years...

 

 

Как стигнахте до името Phuture Shock? И как се срещнахте всички?

Първоначално се събрахме с Ивето и Фи – в този състав имам спомен за няколко репетиции, след това се присъедини и Бирата – току-що прибрал се от Амстердам. Вече имахме дата за първия ни концерт, а име още нямахме (по това време репетирахме в Биричката). Разровихме се в плочите му – решихме да се кръстим на парче на Curtis Mayfield – Future Shock. Back To The World беше от любимите му плочи. Впоследствие се оказа, че има продуцентско дуо от UK със същото име, беше станала засечка – бяха ги поканили да пускат на парти, пък разни хора мислили, че ние ще свирим... и се започна игра с изписването на името. Стана Phuture Шок, после го сменихме на Phuture Shock.

 

Най-важното нещо в света на Phuture Shock, днес, е...?

Извървеният път заедно. Много неща се промениха и се случиха оттогава, но това си остава безценно... #boogieON

 

С какво ще запомниш записите на дебютния ви албум Playback? Някоя история, която завинаги ще свързваш с това време, с Playback, със студиото ANDANTE?

Първоначално студиото беше в Бирата. Сега, като връщам лентата, изплуват много забавни истории. Докато бяхме в апартамента се съобразявахме да не смущаваме баба Първанка (съседката, чиято спалня беше залепена за студиото). Това се превърна в лаф в един момент. Също трябваше понякога да изгледаме по някоя серия на Fawlty Towers (сериал, по който Бирата беше луд) и не искаше да започваме репетиция или запис докато не сподели впечатления – беше изключителен образ...

fs20r

После Бирата (DJ Dante по това време) и Андрей (наш приятел) направиха AnDante Records – на бул. Христо Ботев (на ъгъла с Пиротска – на втория етаж). Там открай време е пълно с пенсионери заради близостта на Женския пазар. Студиото имаше едно кръгло прозорче, като люк, точно над спирката на трамваите, Бирата имаше мегафон и системно ги тероризираше от това прозорче с по някое "Внимание... Внимание... Това е сигнал за извънредно положение" и други подобни. Също чакахме трамвая да мине, за да записваме вокалите.

 

Имаш ли любим трак за лайв изпълнение от Playback? Защо точно той?

Slow Down – винаги съм се вълнувала силно когато го свирим. Call Me измислих, докато Ронката, с която бяхме неразделни вече години, беше в Щатите. Жестоко ми липсваше. Тогава нямаше нет и комуникацията ни беше прекалено недостатъчна – предимно по телефона. И едни дълги, дълги писма – дневници. На нея изобщо не ù беше леко там, аз много я мислех и този трак беше за нея.

 

fs20d


Какво ви вълнуваше когато записвахте Playback? В България, по това време, нямаше толкова добре обособена електронна сцена... следваха се повече чужди модели?

Да, слава Богу, имаше телевизия ММ, която помогна в образоването и информирането на хората, както и даде възможност на артисти като нас да стигнат до своята публика. Имаше малка, но прогресивна сцена, имахме не много, но прекрасни, верни фенове. Имаше няколко яки клуба, които подкрепяха артистите като нас и ни даваха сцена. Бяхме щастливи, че можем да правим музика – пазар нямаше. Искаше ни се да излезем от рамките на България, но времената бяха трудни. В тези години аз работех на 2 места, освен с бандите, вече пусках и музика, за да мога да оцелея и да не правя компромиси с музиката.

 

Каква е историята на рисуваното мече от Chaves/ Чавдар Григоров на обложката на Playback? Защо го избрахте, символизира ли нещо специално за вас?

Чаво ни е скъп приятел – изключително креативен артист, на когото се доверявахме и ценяхме още тогава, и абсолютно без всякакво колебание се обърнахме към него и за обложката, и за видеото (с рибките) към сингъла Champagne.

 


Как се получи така, че вторият Phuture Shock албум In & Out дойде цели 8 години след Playback и бе продуциран само от вас двамата с Филип?

В опити да преследваме мечти и да следваме себе си, пътищата ни се разделиха. Ивето замина за Лондон, Фи за Амстердам, а аз живях 5 години във Варна...

Фи, след като се върна от Амстердам, се влюби в жена си Вели (и тя от Варна), отново звездите се наместиха и имахме възможност да направим втория албум, който излезе след като родих Янтра и отново се върнах в София.

 

Ужасяващо, без време, загуби близки приятели и музиканти като Рони и Бирата... как остават те в съзнанието и Душата ти... и има ли днес, на сцената, хора, които би нарекла свое Семейство?

Тези загуби са много тежки... Ронката беше и остава моя ангел-хранител и стожер. С нея растяхме, мечтаехме, творихме, грешахме, прощавахме, пяхме... Липсва ми безкрайно. И съм и благодарна за Рада и Марина, защото чрез тях я усещам най-силно. Преди няколко вечери бях на концерт на Полу Насекомикс – и двете излязоха на сцената, и свириха. Беше вълшебно.

Биричката ни напусна съвсем скоро – едва три месеца откакто го няма... Щастлива съм, че последните години направи толкова много смислени неща и успя да е щастлив и пълноценен както в любовта, така и с музиката. Аз съм му безкрайно благодарна, защото освен всичко останало, спечелих и един прекрасен приятел в лицето на жената, която беше до него до края. На 24 юни Капана Фест посвещава програмата си в негова памет и аз, Фи и Ивето ще изсвирим Playback още веднъж.

fs20

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако имаш какво да кажеш, да шепнеш е достатъчно. Силата не е в децибелите – това, разбира се е просто моята гледна точка.

 

Къде се намира вътрешния мир според Phuture Shock? И как се стига до него?

Аз съм само част от Phuture Shock, за останалите – не знам къде го откриват. За себе си – откривам го, когато съм във връзка със себе си, с висшето си Аз. Което на свой ред е в пряка връзка с Него, Всевишния.

 


Според теб, като певица и продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Искрения звук – този, който идва от сърцето. Той е този, който докосва, повдига...

 

Може би завинаги ще те описват като "Деси от Phuture Shock" – някога това дразнело ли те е... и кои са следващите глави от Историята след като издаде соловия си дебют AUDIOBOOK?

Напротив – винаги ми е ставало и продължава да ми става мило. Следващата глава е готовия албум, който направих сама – Rules of Love.

Също и: в момента със Soul Weapons записваме дръменбейс EP-то kerVan Vol.1 – отварям скоба, за да благодаря на НФК за финансовата подкрепа, защото на 26 юни, следобед, ще снимаме видео към сингъла Forever – каня всички на лайф и да участват във видеото, след 16:00 часа, на хижа Септември (Витоша).

Предстоят записи с акустичния джаз формат глас и акордеон, и втори албум с Desy & The Shiny Stockings. Иска ми се да направя нови тракове и с The Visual Madmen - това са Божидар Trombobby Василев, Васил Вутев, Димитър Горчаков и Жоро Дончев – хора, които обичам много, уважавам като музиканти и мога спокойно да нарека музикално семейство.

 

 

Петък, 14 Май 2021г. 10:10ч.

MIR 50 | NOCKTERN

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Време е за юбилейния 50-ти епизод от mir-logo-black-50x25 подкаст сериала... И тъй като Еклектиката винаги ни е лежала на сърцето времето е идеално за среща с проекта NOCKTERN и дебютния им албум Scavengers, който те ще представят премиерно на 15 май в Пространство 108. Казваме Те, защото от соло проект на Стоимен Стоянов, NOCKTERN бързо се превърна в епичен триумвират, в който еклектиката не е мръсна дума, а повод за стилни експерименти... Повече за Scavengers и NOCKTERN като жив организъм разказва, с думи и музика, Стоимен Стоянов, така че време е за... юбилейно ноктюрно с...

 

 

Защо точно NOCKTERN? И каква е историята зад създаването на проекта?

NOCKTERN беше името, което избрах, за да мога да започна нов музикален живот след като няколко години бях активен под друг псевдоним. Исках да заложа нова концепция за музиката си. NOCKTERN идва от Nocturn – музикална форма в класическата музика най-вече за пиано, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж.

След три години работа по първи албум се роди и No Sugar Added. В него експериментирам основно с класически акустични инструменти и на места с електроники, преминавайки от джазова през ембиънт и трипхоп форми.

Две години по-късно излезе и Pieces of Lyla – триптих-портрет на момиче в три различни психологически и емоционални състояния. Този албум е ценен за мен понеже отново ме отвори към пианото като инструмент. Години наред го избягвах и не бях писал основно за този инструмент и по естествен начин той се завърна в палитрата ми от изразни средства.

Започнах работа по нов албум (този път дългосвирещ), в който исках да се потопя повече в електрониките и експеримента със синтезатори, но в съчетание с акустични барабани и електрически китари. Така през 2019-а година се запознахме с Борис Малеванов, който вече участваше в две групи и имаше сериозен опит зад барабаните. Но това, което ни събра беше желанието за експеримент и музициране без ограничения. Така с него започнахме работа по албума и първия сингъл, Dark Water, вече като дуо – измина година работа по следващите парчета и концепцията на албума като част от по-голямата картинка, наречена Scavengers.

Тогава, в началото на 2021-а, се присъедини и Дидо (Деян Пешев) – познат в хардкор средите като част от Last Hope, но и от Them Frequencies, където двамата с него години наред правихме музика и турнета. Освен това е познат и като създател на бранда Barehands Society. Именно с него успяхме да завършим албума понеже ни липсваше точно онова, което той добави в The Great Silence и NoStalgia. Така албумът получи своето крайно звучене. Scavengers преминава през различни епизоди и последните две парчета затвориха арката на цялостната концепция на албума. От поп през рок и индъстриъл до нео-класика. Историята е завършена.

 

Най-важното нещо в света на NOCKTERN е...?

Да нямаш задръжки и предразсъдъци към музиката. Както за себе си и творчеството си, така и към чуждото. Експериментът е най-важното нещо, което изгражда един артист и за това той трябва да наблюдава и анализира без да се затваря в своите собствени разбирания, а константно да се опитва да е съпричастен с усещанията на другите, както и да се вслушва във вътрешния си глас.


Защо точно дебютния ви албум носи името Scavengers? С каква история ще запомниш записването и създаването на албума?

Scavengers са същества, които оползотворяват намереното и използваното. Понякога за собствени егоистични цели, но и понякога за да създадат нещо за общо благо. Такива са голяма част от видовете в животинския свят. Има грабливи птици, мършояди, но има и такива, които създават нещо ново, което е за благото и на другите видове. Искахме да пренесем тази концепция и в човешкия свят и да наблюдаваме социума през тази призма. Всяко от парчетата е история за среща с такъв индивид. Понякога ни преследват, понякога ние сме хищниците. Накрая завършва с осъзнаване и намиране на себе си.

 

В парчетата The Hound и The Great Silence определено се усеща бекграунда ти като вокалист на хардкор бандата Them Frequencies – кога и защо реши да превърнеш и NOCKTERN в групов проект с привличането на барабаниста Борис Малеванов, с участитето на Дидо, на SAÍGO в Hollow... и въобще каква формация ще възприеме NOCKTERN на концерта на 15 май?

На 15-ти май NOCKTERN ще излезе като трио с Дидо. Сайго също ще присъства, но като гост-музикант. LilTrip или иначе казано Ангел Mytrip Симитчиев ще открие концерта, а Иван Шопов също ще влезе в акция, но с модуларен сет. В момента трио форматът за нас е перфектен и ще продължим да работим в този състав.

 


Имате ли любим трак от Scavengers, особено за лайв изпълнение? Каква е историята зад него?

Да, може би The Hound. Тази песен беше експеримент, който искахме да направим – дали след Hollow, което е поп парче с алтърнатив-рок китари и барабани в края, ще можем без песенна форма или популярна структура да направим рок песен без китари. Според нас резултатът е интересен. А след като Дидо се включи в това парче за лайв изпълнението и сложи китарите, тогава на мен ми стана любимо. С Дидо сме свирили много пъти заедно, но никога не бяхме пробвали такова нещо. Съчетанието между синтетичния бас и фъза на китарата особено в последната част при модулацията в хармонията гъделичка точно тези места в мен, които ме карат да искам да правя още музика.

 

Scavengers завършва със соло пиано парчето Home – пианото ли е твоят "Дом" (освен пиано издания като Pieces of Lyla си правил и Piano Day концерти), откъдето тръгва Всичко... и върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Може да се каже че е мой дом, да. Това е инструментът, с който имам история още от ранна възраст. В каквито и музикални приключения да се впускам накрая пианото е това, което ме връща към началото на музикалния ми път.

В бъдеще пианото отново ще бъде елемент от творчеството на NOCKTERN, но палитрата от придружаващи елементи ще се разширява. Акустичния инструмент в съчетание с електроники е нещото над което ще се концентрираме още повече.

 

Ако NOCKTERN е жив организъм, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Всеки от нас е Всичко. В момента, може да се каже, че основно аз продуцирам музиката, но все пак бандата е млада и тепърва всеки ще си намери мястото. Това което е интересно при нас е, че и тримата имаме инпут като един организъм, но всеки от нас има възможността да бъде главата, да дава началния тон така да се каже или да пренастрои някое парче по такъв начин, че то, като самостоятелен организъм, да си заживее живота, който заслужава. Няма его – целта е музиката да стане възможно най-добре.

 

Може ли да споделите повече за видеото към Scavengers и въобще колко важна е визуалната страна за музиката на NOCKTERN?

Понеже едноименното парче Scavengers не е песен или трак, който да предполага класически музикален клип заради протяжността, структурата и дължината си, а искахме да имаме визия към него, ние решихме да се насочим към хора, които имат опит във филмовата сфера. Затова се обърнахме към Виктория Караколева, с която бързо се сприятелихме и веднага се вдъхнови от проекта. Тя ни насочи и към екипа на Four Elementz, които взеха присърце сценария на Вики. Така се роди идеята за един късометражен филм с музиката на Scavengers, нещо което не си бяхме представяли че ще успеем да направим. Три дни снимки, всякакви премеждия, трудности и генерално... удоволствие, с което успяхме да заснемем историята, която реално е вдъхновена от музиката. А да видиш на фона на твоята музика такива таланти и професионалисти като Иван Бърнев и Аделия Виктор (в ролите на двата персонажа, за които си писал музиката) е просто мечта, която се сбъдна.

 


Кой е отговорен за артуърка на албума Scavengers и защо се спряхте точно на тях?

Отговорникът за всичко визуално всъщност е четвъртия член на групата – Лина Иванова. Тя стои зад криейтива и изпълнението. Това което е ценно при нея е, че тя държи на цялостна концепция за албума, лайв шоуто и на усещането за проекта. Отделно тя си намери екип, с който да реализира обложките. Хората, които много помогнаха за това са Анжела Пенчева и Владимир Балканов. А за обложката на първия сингъл и за видеото към него отговорен е Ramble Rattle.

Концертът на 15-ти май ще бъде подплатен с мапинг и светлини, за което е отговорна Поли Герасимова. Това, което ни привлече в нея е, че технологията в нейните спектакли е в перфектна симбиоза с музиката и с цялостното усещане за шоу. Нещо, което искахме да имаме на концерта. Да бъде цялостен експириънс, където музиката е в ядрото, но не е единственото нещо. Така концепцията за концерт придобива завършен вид и се разгръща изцяло.

За нас е важно хората, които са част от NOCKTERN да искат да дадат всичко от себе си и винаги да търсят начини за реализацията на идеята без да си слагат ограничения. Да искат да учат нови за тях неща и да бъдат чувствителни към изкуството.

 


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Puscifer – The Underwhelming

Deftones – Passenger (Mike Shinoda Remix)

Autolux – Soft Scene

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация, например, издавайки дебютен албум?

Това е един доста комплексен въпрос. Зависи от ситуацията и целта на дадения артист. В днешно време имаме неограничен достъп до информация, разнообразие от платформи и инструменти, които спомагат процеса и е абсолютно възможно един артист да твори и да менажира дейностите около издаване на сингъл, албум и т.н. Същевременно, има едни камъни по пътя, които биха били отместени от пътеката много по-лесно, ако се намеси професионалист, независимо дали говорим за мениджър, промоутър, буукър, юрист със знания по авторско право и т.н. Ако искаш работата ти да е на ниво и да се развиваш, рано или късно, според мен, намесата на екип от хора, с познания в различни сфери, е задължителна.

 

Къде се намира вътрешния мир според NOCKTERN? И как се стига до него?

Там където вдъхновението, усилията и хубавия резултат се срещнат.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Според мен са два – единият е може би любимия ми инструмент – звукът на ARP Odyssey в басовия регистър с пълен драйв. Това дава усещането за пълнота и мащабност, както и за агресия, каквато има на доста места в музиката на NOCKTERN.

Другият е на пианото. Нежността и интимността, която можеш да извлечеш от него са безгранични.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Плоча с албума All Melody на Nils Frahm.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Не харесвам: Изкуственият пиар и маркетинг.

Високото его.

Нуждата да правиш лъскав продукт.

Обичам: Технологиите. В момента живеем във времена, в които аналоговата и дигиталната технологии са на толкова високо ниво и много артисти експериментират с новите инструменти, което дава много на сцената и на самата музика. Реално възможностите са огромни.

 

В дневника на NOCKTERN следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Концертът за дебютния албум, естествено... Работа по нова музика и с нови музиканти за колаборация. Плановете са страшно много, не знам дори дали в следващите месеци ще можем да ги изпълним. Но всички в NOCKTERN сме свикнали да се нагърбваме с повече отколкото можем да носим в името на някаква вдъхновена цел.

 

Парти девиз/житейско мото за финал?

Аз не съм от най-големите купонджии. Даже предпочитам да си стоя вкъщи и да правя музика или просто да пътувам, но веднъж на 45 месеца излизам и тогава никой не знае как ще завърши вечерта :)

Съвет: прекалявай, но не го прави често :)

 

Сряда, 09 Декември 2020г. 20:20ч.

MIR 49 | S8JFOU

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Quelque Chose S'est Cassé или иначе казано Нещо се счупи – с това заглавие ни изпрати своя микс енигматичния французин S8JFOU (да се чете Сюижфу) и... наистина, нещо се счупи през 2020, а S8JFOU далеч не бе единственият, който се питаше "Луд ли съм" (да, именно това означава на френски акронимът, който използва за артистично име) или светът е полудял... Затова решихме да изпратим тази луда година именно с историята на S8JFOU и неговия скоро издаден албум Cynism – записан в условията на самоизолация в хижа (построена от самия S8JFOU) в планината, без в това да са замесени коронавируси, карантини и пандемии, но някак огледално отразяващ Духа на 2020-а... Повече за Less is Мore философията, за Диоген и киническата школа, за максимум живот с минимум инструментариум, за аналоговото презапасяване и дигиталното опростяване... в микс и (с)мисли... има думата S8JFOU...

 

 

Защо точно S8JFOU?

Първо трябва да уточня, че на френски името се изписва като suis-Je fou – въпрос е и означава "Луд ли съм"... остана от годините ми на графити райтър, когато го изписвах по улиците. Графити райтърите във Франция обичат да се заиграват с цифри в таговете/имената си, както го правехме като пишехме в телефоните си като тийнове... Просто реших да запазя това име когато спрях другите си дейности и се фокусирах върху правенето на музика и първия ми албум.

 

Най-важното нещо в света на S8JFOU е...?

Минимализмът... Да правиш големи неща с минимум инструментариум...Изхвърли тъпия си смартфон в тоалетната и отиди в местната библиотека... не знам, Go tinier с две думи...Всъщност, най-важното нещо в моя живот е Max MSP софтуера, но това може да се промени за миг...

 

Каква е историята на албума Cynism?

Cynism е за правенето на повече с по-малко... Да оставиш хората да си мислят, че имаш студио, фрашкано с аналогови машини, дори и да си продал всичко преди да се изнесеш в планината с най-евтината и малка пластмасова midi-клавиатура, с добри слушалки и своя компютър. Известно време използвах модуларни синтезатори, хардуер секуенсър и каквито аналогови машини се сетите... Но когато построих хижата в гората, продадох всичко и започнах да си майсторя собствени синтезатори, тогава осъзнах, че дигиталното синтезиране е адски по-интересно за мен, отколкото просто да колекционирам хардуер... Така, миналата зима се завърнах в хижата, за да направя този албум. Отделих много време за миксирането и мастеринга, така че албумът да има суровия и топъл аналогов звук, прекаран през лентов магнетофон...

Освен това, миналата Коледа, баща ми ми подари евтин мини-тромпет и започнах да се опитвам да свиря и да записвам разни неща с него... Когато си сам в хижа сред гората, без съседи наоколо, съвсем спокойно може да прекарваш дни и нощи в изучаването на нов инструмент, нали...

 

 

Защо точно това заглавие Cynism? Мислиш ли, че светът, в който живеем е циничен или..?

Думата "цинизъм", във философията, преминава през много значения и е различна от смисъла, който влагаме днес... Нарекох албума Cynism по името на най-важния философ от киническата школа – Диоген Циника (или Киник/the Cynic)... бил е човек, който се стремял към пълен аскетизъм, буквално, да живее без нищо... Например, единствените предмети, които носел били дървена пръчка и малка купичка, която да пълни с вода от фонтаните... но един ден забелязал как няколко дечица, които си играели край фонтан, оформяли с дланите си купичка, пъхали ги във фонтана и пиели направо от тях... Диоген с яд отбелязал, че толкова години е разнасял напълно безсмислено тази купичка... Именно по същия начин виждам Музиката сега – всичко без което мога да я правя, няма и да го взимам...

Освен това, напълно споделям неговата философия и нещата, които е изказал за облеклото ни, за педагогиката, за политиката и моралността... и въобще ми допада неговата свободна воля – това е толкова адекватно за днешния ни свят...

 

Любим трак от Cynism?

Обичам Analog Things – иронично, 100% от звуците в него са създадени с Operator (включително барабаните), а единственият ефект, който използвах бе Echo – и двете са built-in инструменти в Ableton Live Suite. Повечето продуценти днес ги смятат за ограничени и предпочитат да използват външни plug-ини, защото са по естетични... но Operator, за мен, е един от най-добрите синтезатори, които съм ползвал... Можеш да правиш, буквално, всичко с него. Вероятно някой ден ще направя цял албум само с него...

Analog Things е изграден само от 3 лейъра – един за барабаните с 4 различни Operator настройки за drumrack, друг за баса, който просто е леко сатуриран и последния е мощна синт линия, в която тонове Operator параметри и Echo ефект са пренесени в честотата на midi-клавиатура ми. Затова и текстурите, reverb-а, delay-я, и FM честотата се променят изцяло всеки път щом натисна друга нота... С този трак наистина се опитах да постигна суровата топлина на аналоговия звук, прекаран през имагинерен магнетофон, с много шум и нелинеен дисторшън... Затова го нарекох и Analog Things, за да обърквам слушателите, хаха...

 

Друг трак носи заглавието Happy December 13th – какво празнуваме?

Хаха, анархистите и антифашистите знаят... 13 декември = 13/12 или пресметнато с азбуката 1 = A, 3 = C, 1= A, 2 = B и се получава абревиатурата A.C.A.B = All Cops Are Bastards... и така, анархистите и антифашистите отбелязват всеки 13 декември като A.C.A.B day...

 

Креативния ти процес доста напомня на карантина по време на пандемия – самоизолация в хижа в планината... дали ограниченията дават повече свобода, наистина?

Както казах, по-Малкото е Повече... Не считам, обаче, по-малкото и ограничението за синоними... Ограничението е нещо, което можеш да преодолееш, да отидеш Отвъд него... По-Малкото е най-вече свързано с вещите, с комфорта или дори с пространството... А тези неща, за мен, са пълна противоположност на Свободата. Всяко едно от тях е в пряка връзка с парите, а парите са пряко свързани с работа... Не искам да работя стандартно и да притежавам прекалено много неща, и да се стресирам постоянно, че обир или пожар ще ми ги отнеме... Затова съм се обсебил само от компютъра ми, където с любимия софтуер да създавам собствени инструменти, които да споделям със света напълно безплатно, без да похарча нито едно евро или да ставам от леглото...

Що се отнася до карантината, самотата е доста приятна или дори понякога необходимост за някои хора, които прекарват месеци наред в града, в непрестанната компания на приятели. Аз, например, губя себе си и креативността си по този начин. Поне три месеца в годината прекарвам в хижата, за да се чувствам щастлив... Това доста помага, за да откриеш важните неща в живота си и да премахнеш ненужното...В гората няма публични норми или хора, които да те съдят... няма реклами, нито други обществени злини, така че, да,... има повече Свобода...

 

Как се постига вътрешния мир в тези пандемични времена?

Нямам отговор на този въпрос... Да останат сами или да не виждат никого от семейството си е наистина ужасно за някои хора... Но Ableton Suite V10 е фрий за 90 дни... така че може да го пробвате по време на карантината, има хиляди туториъли в Youtube. Не мислете, че Музиката не е за вас, дори и да сте над 50-годишни... Музиката не е само записването на песни и албуми, тя е звуков експеримент и разбирането за процеса ще ви направи по-щастливи и ще ви накара да чуете с други уши любимия ви артист... А някои от вас може и да композират цяла песен... Просто опитайте...

 


Създаваш собствени инструменти... Каква е техниката, която предпочиташ за създаване на музика? И какви цели гониш в играта Аналог vs Софтуер?

Както вече сте разбрали задълбавам все повече и повече в софтуера... особено в MaxMSP... модулирах си midi-потенциометър, който включвам към компютъра и използвам нано Korg клавиатура... Лаптоп с Ableton и MaxMSP – това е, нямам нужда от друго...

Направих си инструменти за лайв участия, защото и сега Ableton на сцена е дразнещо преживяване за мен и още повече за хората, които са дошли да ме чуят... Но и вече не намирам смисъл в притежаването на аналогови машини... Както стана дума, през 2017-а, имах студио в Париж, пълно с хардуерно оборудване, с което записах почти на 100% албума Before I Move Off... Овладяването на дигиталния синтез, както споменах, ме накара да осъзная, че мога чрез компютъра да синтезирам всеки звук, който търся... дори да пресъздам звученето на легендарен инструмент като Buchla...

Аз съм от поколението, което започна да композира на компютър. Познавам Ableton и Max for Live, както познавам себе си... Обичам идеята за свободен свят, напълно open-source ориентиран и фактът, че можеш да създадеш всичко с минимум инструментариум... А за скептиците – не познавам човек, който да разпознава 100-процентов аналогов трак от 100-процентов дигитален такъв... Беше си голям дебат преди 20 години, но... когато Yamaha пуснаха цифровия синтезатор DX7 през 1983-а всички разбраха мощта на дигиталното...

 

Защо избра дуото Mary + Jiem да създаде артуърка на албума?

С Jiem живеехме в един град когато започнах да се занимавам с графити, виждах много от неговите тагове по улиците, където израснах... Така и не срещнах Mary, но следя общата им работа с Jiem, която е още по-добра от неговите тийн години. Обичам наив арта, особено наив живописта, а и двамата имат уникален стил, така че просто се свързах с тях с желанието да нарисуват нещо за корицата и те се съгласиха като прослушахме заедно албума... Дадох им пълна свобода, само им казах какво не искам за проекта, и те пресъздадоха хижата ми в планината с акварел върху дърво...

 


3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Албумът One Day At Home на Saycet – поръчах си го за 12-ия ми рожден ден, след като го бях открил преди това на един летен лагер... Все още го намирам за невероятен и по някакъв начин отговорен за първия път когато се опитах да композирам музика.

Филмът Human Traffic също, със сигурност, ме промени...

Всеки албум на Daniel Johnston и... въобще всичко, което е правил... Самият той беше произведение на изкуството. Не познавам друг завършен артист като него днес... Да не ти пука въобще за маркетинг, да работиш с брат си, който да разпраща тишъртите и касетите, които правиш... а първият път когато се появиш на живо по MTV просто да говориш за жената, която обичаш с касетата в ръце, която си записал за нея... Този човек превръща живота в изкуство... Свободната му воля винаги ми служи за пример.

 

Историята, която ти се въртеше в главата докато записваше микса е..?

Всъщност, в момента работя по 31 синтезатора, които ми бяха поръчани... което адски забави и подкаста... така че реших просто да събера някои от любимите ми открития напоследък със звуци от новия ми албум, като добавих, както обичам да правя, и неиздавано парче, което записах тази година... Неиздаденото парче съдържа акустично пиано, чиито ноти са авто-генерирани от моя компютър чрез устройството, което създадох и нарекох Pitcho – в превод за хората, които не говорят техническия музикален език... просто "помолих" компютъра да изсвири каквото поиска, но в зададена от мен скала и в определено темпо... и получих Pitcho Concerto...

 

Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Невъзможен въпрос... всеки от нас има различно усещане и отношение към звуците... Може да бъде звук от детството ви или нещо, което дори не разбирате защо ви докосва... не знам... да чуеш и да видиш как някой плаче, за мен, е най-емоционалното нещо... или пък звукът от приглушено пиано, чиито клавиши са натискани тихо и със задържане... или пък звукът на шепната от детенце тайна... но не мога да обобщавам за цялото Човечество...

 

В дневника на S8JFOU следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Хаха, тайна е... не мога да споделя за следващия ми проект, защото е нещо, което не е правено преди и със сигурност ще ми отнеме повече от година работа, така че ще го запазя в тайна... Иначе, почти 100% е сигурно, че догодина ще направя още един албум, записан изцяло с Operator & Echo...

Освен това, мисля да си построя мъничка лодка за плаване, изцяло от шперплат...

 

Парти девиз или философия за живота, която следваш?

Сами бъдете норма и ориентир за себе си...


 

Понеделник, 09 Ноември 2020г. 11:11ч.

MIR 48 | REID WILLIS

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...

 

 

The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.

 

What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.

 

 

So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.

 

Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.

 

 

You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.

 

Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.

 

 

Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."

 

The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!

 


What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.

 

3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.

 

 

Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.

 

As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.

 

What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.

 

Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.

 

 

онлайн