"Използвам думите като усилватели – нещо като инструмент на границата между музиката и езика, между човешкото и електрониката" ще каже 24-годишния инструменталист, композитор и продуцент Артур Клеес от Люксембург и наистина, достатъчно е да чуеш няколко акорда от новия му албум All of the Days That Go By, за да усетиш, че Артур жонглира музикално-ювелирно между няколко Свята... От една страна, музикалното джаз образование в консерваториите на Дрезден и Осло, свиренето на вибрафон, чело и пиано му осигурява място без жанрови рамки в проекти като Kravchenko Clees, Jambal, Anima, Das Vertikal и Wolf Clees (в релийз графика му за 2026-а празно няма), от друга страна колаж-бийт продуцирането му го отвежда до успешния соло дебют Stay, Temporary Home и емблематичния втори, актуален албум All of the Days That Go By... Затова, на микс фона от соло/комбо продукции и тракове на Джеймс Блейк, Jameszoo и Oli XL, си говорим с Артур за всичко, което се случва в All of the Days That Go By, за човешкия глас като усилвател и проводник, за еднорози, за Едвард Мунк и за вътрешния Мир като огледало на външния Хаос...
Най-важното място в Света на Arthur Clees, днес, е...?
Еш-сюр-Алзет – градът в Люксембург, където съм роден и където израснах... Сега съм в постоянно движение – току се завърнах от учебен семестър в Осло, а вече съм на гости с най-добрия ми приятел в Амстердам, докато съм на турне с различни банди, а в същото време си търся и нов апартамент в Германия – и идеята за Дом придоби нов смисъл и тежест... Еш-сюр-Алзет е единственото място, което познавам из основи и където Всичко забавя своя ход и намирам покой отново.
Какво се случва в All of the Days That Go By? Защо избра точно това заглавие? С какво ще запомниш процеса по създаването на албума и какво го различава от дебютния ти албум, Stay, Temporary Home, например?
All of the Days That Go By е нещо като личен дневник на изминалите две години – само че не в буквален или хронологичен вид. Вместо да документира определени събития, албумът по-скоро изследва състояния на съществуването – емоции, усещания, вибрации, които определяха този период от моя живот. Нещо като колаж от семпли, вокални изрезки и синт текстури, които да уловят много специфични състояния, превръщайки се в моментна снимка на самия процес на създаване.
Текстовете не водят към наратив или скрито послание, а по-скоро използвам думите като усилватели – нещо като инструмент на границата между музиката и езика, между човешкото и електрониката... Думите по-скоро съществуват като звук и текстура, отколкото с идеята да разказват история.
Заглавието отразява това намерение – от една страна, то просто отчита всички дни, изминали в създаването на албума, а от друга страна се стреми да консервира едно усещане във времето, докато се изгуби съвсем представа за хода на Времето... Това противопоставяне лежи в основата на идеята за албума като изследване на вечни емоционални състояния, вместо документирането на конкретни мигове и събития.
Процесът на създаване на албума беше от ключово значение за развиването на Звука, който търся и на нови музикални техники. В сравнение с по-ранни записи, се получи албум с обща звукова цялост и концептуална прецизност. Във всеки трак са вплетени гласови бележки или лични записи – репетиции с различни банди, разговори с приятели или просто мигове, в които свиря и пея сам с пианото... Търсех да уловя специфични текстури, звуци или настроения, които да се превърнат в основа, върху която да изградя всяка композиция, като получените семпли преминаваха през редица ефекти или просто наслагвания, така че взаимодействието помежду им да излезе, отчасти, извън контрол...
Финалната стъпка беше да оформя този поток от Звук в нещо завършено с драматургична цялост. Фокусирах се върху детайли, които обикновено остават незабелязани – като резонансът на звука в една стая, отколкото върху звука от свиренето на самото пиано; върху скърцането на пода, вместо върху гласа на певеца или върху мелодии, които се получават само след като аудиото бива пускано наобратно... Такива дребни, фини моменти са онова, което придаде на този албум характер и личност.
Имаш ли любима композиция от All of the Days That Go By? Каква е нейната история?
For All the Chaos бе първата композиция, която завърших и тя се превърна в определяща посоката на целия албум. Иначе, емоционално погледнато, усещам заглавния трак като най-наситен и прецизен, именно той се доближава най-много до онова, което се опитах да уловя в този албум.
Свиренето на вибрафон, пиано и чело открива доста възможности в музикалните ти соло авантюри, но като че ли, в All of the Days That Go By, предпочиташ да изследваш човешкия глас... Защо?
Истина е... Сред всякаквите видове синтетични и електронни музикални форми, човешкият глас е най-познатият елемент за мен – превръща се в посланик на човечността, на красотата и крехкостта... И въпреки, че в албума има известно свирене на вибрафон и перкусии, така съм ги семплирал, че са почти недоловими и неузнаваеми...
Какво търсиш при използването на вокали и каква роля изиграва семплирането за създаването на All of the Days That Go By?
Използвам вокалите повече като инструмент, отколкото да ги фокусирам върху силно текстово послание... Използвам ги по-скоро за постигане на текстура, ритъм и специфичен тембър, или за да подсиля определено настроение като изпявам специфични думи и изречения...
В този смисъл, семплирането играе ключова роля в All of the Days That Go By – както споменах, става дума за гласови бележки, лични bootleg записи и звуци от семпъл архиви, които съм събирал през годините... В същото време, повечето от синтезаторните и перкусивни елементи са изсвирени на живо, така че балансът между семпли и живо изпълнение винаги да съществува.
Част си от дуета Kravchenko Clees, бандите Anima и Jambal... до каква степен влиянието им се усеща в соло музиката, която правиш и обратното? Има ли гост-музиканти в All of the Days That Go By?
Споменатите проекти определено ми влияят и на музикално, и на лично ниво... Възхищавам се на музикантите, с които работя, повечето от тях са ми много близки приятели, някои пък са част от живота ми много преди започването на музикалното ми пътешествие. Определят и вкусовете ми, и усещането ми за естетика, и характера ми като цяло...
И въпреки че създадох All of the Days That Go By основно сам и споделях музика от него чак след като е завършена, тяхното влияние все още се усеща в начина, по който мисля и се отнасям към Звука.
В известен смисъл, може да се каже, че има гост-участия в албума, защото част от семплите идват от репетиции с групите ми, както споменах – фрагменти от гласове и мелодии играят ранни великденски жокери, хаха... В Pillow, например, семплирах студио версията на Sleep композицията, която написахме с Катерина Кравченко, и която ще бъде част от дебютния ни албум FACES, който излиза през април.
Кой е отговорен за артуърка на All of the Days That Go By? И каква е ролята на еднорозите на корицата?
Дизайнът е на Wynt, щатният дизайнер на лейбъла sowasvon... Всичко е базирано на архива от снимки, който моят добър приятел и визуален колаборатор, Ерик Матиас, направи когато ме посети в Дрезден – малък колаж от впечатления, в началото на 2025-а, когато започнах да събирам композициите и да оформям цялостната структура и атмосфера на албума. Wynt просто обработи този колаж в специфичния си стил и го адаптира към визуалния език на лейбъла, който издава албума.
Еднорозите са закачка и намигване – носят толкова кич и ретрошик, че придават странно усещане за мимолетност и меланхолия, което идеално пасва на албума.
Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?
Не мисля картинно, докато правя музика... Обикновено визуалната част идва след като албумът бъде завършен и приеме своя собствена идентичност. Определено, обаче, съм отворен към съвместна работа с визуален артист или по създаването на музика към филм... Винаги много ме е интригувала идеята за създаването на нещо имерсивно, където Звук и Визия съществуват и се развиват в естествена симбиоза.
Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?
Докато бях в Осло, отидох в музея на Мунк и нещо наистина трепна в мен. Определено Мунк е откровен и смел в опита да изрази своята субективна реалност... Не е странял от грозното и плашещото... Наистина може да усетиш колко мъчителен е бил опита му да осмисли света наоколо – от една страна, по един гневен и язвителен начин, но от друга страна, без да отстранява надеждата в опита да открои Красотата всред целия Хаос...
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Исках да събера песни, които ме вдъхновяват... Тук и там, вплитах и композиции от собствения ми албум, за да ги поставя в определен контекст и естетика... Други от селектираните тракове пък са доста далеч от звука на All of the Days That Go By, но ме вдъхновяват по ред причини – заради структура, хармония или начин на композиране... Този микс отразява идеята за това кой съм аз като продуцент, инструменталист и композитор, отколкото да описва звука на един конкретен албум.
След всичко изброено, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Струва ми се, че човешкият глас е от най-силните емоционални посланици в Музиката... Всеки го има, всеки го познава... Чрез него може да изразиш и най-съкровеното, и най-неудобното, и най-оглушителното, и то по много непосредствен и органичен начин... Също така ми се струва, че техническите и звукови несъвършенства се крият в основата на това хората да се припознават и да усещат Музиката... Тези несъвършенства са особено важни за джаза и импровизираната музика, например, където отварят възможност за диалог на мига и много личен изказ, които никой, въобще, не знае докъде ще го отведат... Тази непредсказуемост е в основата на емоционалната Мощ.
© Erik Mathias
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?
Труден въпрос... Усещам, че вътрешният ми свят може да се променя също толкова светкавично, колкото и външния свят... В мига когато си помисля, че съм открил Баланса, точно тогава се появява ново предизвикателство и внезапно трябва да правиш преоценка на Всичко уж разрешено...
Нервността е моя втора природа, но намирам покой в нещата, които познавам – получена и отдадена любов, мигове на щастие, които са били също толкова истинно изживени, колкото и моментите на самота, тъга и гняв... Не спирам да си напомням, че това са споделени, колективни изживявания, а не индивидуални аномалии...
Не бих казал, че познавам пътя към вътрешния мир, нито че все съм живял съобразно с личните ми морални стандарти, но ми се струва, че трябва да приемаш Промяната и Предизвикателството... И да подхождаш към тях по-скоро смирено, отколкото да се стремиш към някакво безкрайно, вечно състояние на Мир – говоря както в личен, така и в разширен, глобален план...
Следващите месеци в дневника на Артур Клеес са отбелязани като..?
В момента завършвам музикалното си образование и нямам търпение да се посветя на музикални проекти и инициативи извън Академията... Усещането е като скок с главата напред в ледени води и... определено се вълнувам...
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Само Красотата може да спаси Света!
