Home / Рубрики / mix:mir / MIR 50 | NOCKTERN
A+ R A-
14 Май
MIR 50 | NOCKTERN NOCKTERN © фотография Любомир Игнатов

Време е за юбилейния 50-ти епизод от mir-logo-black-50x25 подкаст сериала... И тъй като Еклектиката винаги ни е лежала на сърцето времето е идеално за среща с проекта NOCKTERN и дебютния им албум Scavengers, който те ще представят премиерно на 15 май в Пространство 108. Казваме Те, защото от соло проект на Стоимен Стоянов, NOCKTERN бързо се превърна в епичен триумвират, в който еклектиката не е мръсна дума, а повод за стилни експерименти... Повече за Scavengers и NOCKTERN като жив организъм разказва, с думи и музика, Стоимен Стоянов, така че време е за... юбилейно ноктюрно с...

 

 

Защо точно NOCKTERN? И каква е историята зад създаването на проекта?

NOCKTERN беше името, което избрах, за да мога да започна нов музикален живот след като няколко години бях активен под друг псевдоним. Исках да заложа нова концепция за музиката си. NOCKTERN идва от Nocturn – музикална форма в класическата музика най-вече за пиано, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж.

След три години работа по първи албум се роди и No Sugar Added. В него експериментирам основно с класически акустични инструменти и на места с електроники, преминавайки от джазова през ембиънт и трипхоп форми.

Две години по-късно излезе и Pieces of Lyla – триптих-портрет на момиче в три различни психологически и емоционални състояния. Този албум е ценен за мен понеже отново ме отвори към пианото като инструмент. Години наред го избягвах и не бях писал основно за този инструмент и по естествен начин той се завърна в палитрата ми от изразни средства.

Започнах работа по нов албум (този път дългосвирещ), в който исках да се потопя повече в електрониките и експеримента със синтезатори, но в съчетание с акустични барабани и електрически китари. Така през 2019-а година се запознахме с Борис Малеванов, който вече участваше в две групи и имаше сериозен опит зад барабаните. Но това, което ни събра беше желанието за експеримент и музициране без ограничения. Така с него започнахме работа по албума и първия сингъл, Dark Water, вече като дуо – измина година работа по следващите парчета и концепцията на албума като част от по-голямата картинка, наречена Scavengers.

Тогава, в началото на 2021-а, се присъедини и Дидо (Деян Пешев) – познат в хардкор средите като част от Last Hope, но и от Them Frequencies, където двамата с него години наред правихме музика и турнета. Освен това е познат и като създател на бранда Barehands Society. Именно с него успяхме да завършим албума понеже ни липсваше точно онова, което той добави в The Great Silence и NoStalgia. Така албумът получи своето крайно звучене. Scavengers преминава през различни епизоди и последните две парчета затвориха арката на цялостната концепция на албума. От поп през рок и индъстриъл до нео-класика. Историята е завършена.

 

Най-важното нещо в света на NOCKTERN е...?

Да нямаш задръжки и предразсъдъци към музиката. Както за себе си и творчеството си, така и към чуждото. Експериментът е най-важното нещо, което изгражда един артист и за това той трябва да наблюдава и анализира без да се затваря в своите собствени разбирания, а константно да се опитва да е съпричастен с усещанията на другите, както и да се вслушва във вътрешния си глас.


Защо точно дебютния ви албум носи името Scavengers? С каква история ще запомниш записването и създаването на албума?

Scavengers са същества, които оползотворяват намереното и използваното. Понякога за собствени егоистични цели, но и понякога за да създадат нещо за общо благо. Такива са голяма част от видовете в животинския свят. Има грабливи птици, мършояди, но има и такива, които създават нещо ново, което е за благото и на другите видове. Искахме да пренесем тази концепция и в човешкия свят и да наблюдаваме социума през тази призма. Всяко от парчетата е история за среща с такъв индивид. Понякога ни преследват, понякога ние сме хищниците. Накрая завършва с осъзнаване и намиране на себе си.

 

В парчетата The Hound и The Great Silence определено се усеща бекграунда ти като вокалист на хардкор бандата Them Frequencies – кога и защо реши да превърнеш и NOCKTERN в групов проект с привличането на барабаниста Борис Малеванов, с участитето на Дидо, на SAÍGO в Hollow... и въобще каква формация ще възприеме NOCKTERN на концерта на 15 май?

На 15-ти май NOCKTERN ще излезе като трио с Дидо. Сайго също ще присъства, но като гост-музикант. LilTrip или иначе казано Ангел Mytrip Симитчиев ще открие концерта, а Иван Шопов също ще влезе в акция, но с модуларен сет. В момента трио форматът за нас е перфектен и ще продължим да работим в този състав.

 


Имате ли любим трак от Scavengers, особено за лайв изпълнение? Каква е историята зад него?

Да, може би The Hound. Тази песен беше експеримент, който искахме да направим – дали след Hollow, което е поп парче с алтърнатив-рок китари и барабани в края, ще можем без песенна форма или популярна структура да направим рок песен без китари. Според нас резултатът е интересен. А след като Дидо се включи в това парче за лайв изпълнението и сложи китарите, тогава на мен ми стана любимо. С Дидо сме свирили много пъти заедно, но никога не бяхме пробвали такова нещо. Съчетанието между синтетичния бас и фъза на китарата особено в последната част при модулацията в хармонията гъделичка точно тези места в мен, които ме карат да искам да правя още музика.

 

Scavengers завършва със соло пиано парчето Home – пианото ли е твоят "Дом" (освен пиано издания като Pieces of Lyla си правил и Piano Day концерти), откъдето тръгва Всичко... и върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Може да се каже че е мой дом, да. Това е инструментът, с който имам история още от ранна възраст. В каквито и музикални приключения да се впускам накрая пианото е това, което ме връща към началото на музикалния ми път.

В бъдеще пианото отново ще бъде елемент от творчеството на NOCKTERN, но палитрата от придружаващи елементи ще се разширява. Акустичния инструмент в съчетание с електроники е нещото над което ще се концентрираме още повече.

 

Ако NOCKTERN е жив организъм, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Всеки от нас е Всичко. В момента, може да се каже, че основно аз продуцирам музиката, но все пак бандата е млада и тепърва всеки ще си намери мястото. Това което е интересно при нас е, че и тримата имаме инпут като един организъм, но всеки от нас има възможността да бъде главата, да дава началния тон така да се каже или да пренастрои някое парче по такъв начин, че то, като самостоятелен организъм, да си заживее живота, който заслужава. Няма его – целта е музиката да стане възможно най-добре.

 

Може ли да споделите повече за видеото към Scavengers и въобще колко важна е визуалната страна за музиката на NOCKTERN?

Понеже едноименното парче Scavengers не е песен или трак, който да предполага класически музикален клип заради протяжността, структурата и дължината си, а искахме да имаме визия към него, ние решихме да се насочим към хора, които имат опит във филмовата сфера. Затова се обърнахме към Виктория Караколева, с която бързо се сприятелихме и веднага се вдъхнови от проекта. Тя ни насочи и към екипа на Four Elementz, които взеха присърце сценария на Вики. Така се роди идеята за един късометражен филм с музиката на Scavengers, нещо което не си бяхме представяли че ще успеем да направим. Три дни снимки, всякакви премеждия, трудности и генерално... удоволствие, с което успяхме да заснемем историята, която реално е вдъхновена от музиката. А да видиш на фона на твоята музика такива таланти и професионалисти като Иван Бърнев и Аделия Виктор (в ролите на двата персонажа, за които си писал музиката) е просто мечта, която се сбъдна.

 


Кой е отговорен за артуърка на албума Scavengers и защо се спряхте точно на тях?

Отговорникът за всичко визуално всъщност е четвъртия член на групата – Лина Иванова. Тя стои зад криейтива и изпълнението. Това което е ценно при нея е, че тя държи на цялостна концепция за албума, лайв шоуто и на усещането за проекта. Отделно тя си намери екип, с който да реализира обложките. Хората, които много помогнаха за това са Анжела Пенчева и Владимир Балканов. А за обложката на първия сингъл и за видеото към него отговорен е Ramble Rattle.

Концертът на 15-ти май ще бъде подплатен с мапинг и светлини, за което е отговорна Поли Герасимова. Това, което ни привлече в нея е, че технологията в нейните спектакли е в перфектна симбиоза с музиката и с цялостното усещане за шоу. Нещо, което искахме да имаме на концерта. Да бъде цялостен експириънс, където музиката е в ядрото, но не е единственото нещо. Така концепцията за концерт придобива завършен вид и се разгръща изцяло.

За нас е важно хората, които са част от NOCKTERN да искат да дадат всичко от себе си и винаги да търсят начини за реализацията на идеята без да си слагат ограничения. Да искат да учат нови за тях неща и да бъдат чувствителни към изкуството.

 


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Puscifer – The Underwhelming

Deftones – Passenger (Mike Shinoda Remix)

Autolux – Soft Scene

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация, например, издавайки дебютен албум?

Това е един доста комплексен въпрос. Зависи от ситуацията и целта на дадения артист. В днешно време имаме неограничен достъп до информация, разнообразие от платформи и инструменти, които спомагат процеса и е абсолютно възможно един артист да твори и да менажира дейностите около издаване на сингъл, албум и т.н. Същевременно, има едни камъни по пътя, които биха били отместени от пътеката много по-лесно, ако се намеси професионалист, независимо дали говорим за мениджър, промоутър, буукър, юрист със знания по авторско право и т.н. Ако искаш работата ти да е на ниво и да се развиваш, рано или късно, според мен, намесата на екип от хора, с познания в различни сфери, е задължителна.

 

Къде се намира вътрешния мир според NOCKTERN? И как се стига до него?

Там където вдъхновението, усилията и хубавия резултат се срещнат.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Според мен са два – единият е може би любимия ми инструмент – звукът на ARP Odyssey в басовия регистър с пълен драйв. Това дава усещането за пълнота и мащабност, както и за агресия, каквато има на доста места в музиката на NOCKTERN.

Другият е на пианото. Нежността и интимността, която можеш да извлечеш от него са безгранични.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Плоча с албума All Melody на Nils Frahm.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Не харесвам: Изкуственият пиар и маркетинг.

Високото его.

Нуждата да правиш лъскав продукт.

Обичам: Технологиите. В момента живеем във времена, в които аналоговата и дигиталната технологии са на толкова високо ниво и много артисти експериментират с новите инструменти, което дава много на сцената и на самата музика. Реално възможностите са огромни.

 

В дневника на NOCKTERN следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Концертът за дебютния албум, естествено... Работа по нова музика и с нови музиканти за колаборация. Плановете са страшно много, не знам дори дали в следващите месеци ще можем да ги изпълним. Но всички в NOCKTERN сме свикнали да се нагърбваме с повече отколкото можем да носим в името на някаква вдъхновена цел.

 

Парти девиз/житейско мото за финал?

Аз не съм от най-големите купонджии. Даже предпочитам да си стоя вкъщи и да правя музика или просто да пътувам, но веднъж на 45 месеца излизам и тогава никой не знае как ще завърши вечерта :)

Съвет: прекалявай, но не го прави често :)

 

Още в категорията: « MIR 49 | S8JFOU

Напишете коментар

онлайн