My Mir
video:mir
video:mir (80)
В началото...
Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият 
концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?
фотография Тихомир Рачев © MIR
7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас
Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.
Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.
Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.
Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.
Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.
Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.
Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.
фотография Тихомир Рачев © MIR
И накрая...
Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!
Понеделник, 28 Ноември 2011г. 23:44ч.
В праха на живота
Къде се пресичат съвременен танц, театър, брейкденс, политика, музика, спорт и социални послания? Отговорът го дават Британски съвет и театралният фестивал Варненско лято, които представят В праха – танцов спектакъл в 3 части или 3 парчета от мозайката на живота, разказани от телата на танцьорите от британската формация 2Faced Dance Company.
Какво?
7.0 – какво става когато всичко, което приемаме за даденост (земята, домовете, обществото, телата ни) се сгромоляса на пух и прах. Арт директорът и основател на 2Faced, хореографката Тамсин Фицджералд посещава Хаити година след земетресението и завихря апокалиптичен (и адски въздействащ) танц на разрухата.
Subterrania – над света тегне проклятие, а Човекът е по-объркан, хаотичен, несигурен и по-саморазрушителен от всякога. Спасението може би идва с музиката на Shackleton, вдъхновила тук изцяло физическата хореография на Том Дейл.
Politicking Oath – Светът е Олимпиада само през 4 години, а къде живеят през останалото време олимпийските клетви, принципи, етика и правила – отговорът е в хореографията на Фреди Опоку-Адайе.
Кой?
Танцьорите на 2Faced Dance Company – Джони Отин, Нейтън Френч, Дан Лоуенстийн, Люис Уилкинс, Люк Джесъп, Джейк Нвогу, Матю Чеймбърс, Хю Стейниър
Кога?
30 ноември 19:00 часа
Къде?
Младежки театър "Николай Бинев"
Защо?
Темите за упадъка и разрушението са особено актуални за днешния ни свят, изграден изцяло от тела в движение и покой. А движението на телата в съвременния танц понякога води и до покоя. Душевният, моментен, не вечният.
фотография © Dan Moncursime
Понеделник, 31 Октомври 2011г. 15:30ч.
Киномания:презареждане
Киномания тази година не е толкова футуристична, колкото подшушва новото ù амплоа, но в кино матрицата винаги изскача по някой заек, когото да последваш.
Какво?
50 филма за 10 дни. Осем анимационни и игрални за малки. Пет документални и 34 игрални за големи. И тройка с гарнитура за гурмета. Висшата лига на киното е тук с последните филми на голямата Троица – хиперактивния ироничен комик Уди Алън с Полунощ в Париж, вечната сюрреалистична енигма Педро Алмодовар с Кожата, в която живея и Меланхолия-та на властелина на световната депресия Ларс Фон Триер. Хвърлете и по едно око на: Новаци (блестящ тандем Юън Макгрегър-кучето Артър, порода Джак Ръсел териер), Учебник по любов (Де Ниро, говорещ на бащиния италиански в компанията на Моника Белучи), Безпардонните (Венеция и френски целувки), Погребан (екзистенц драма ала 127 часа) и Възлюбените (майка и дъщеря в киното, и в живота – дами и господа, Катрин Деньов и Киара Мастрояни в действие). Честта на документалното кино със стил и хапливи теми защитават: Ходорковски (все още заточвали в Сибир, значи – дори мастити бизнесмени), Покорителят на голямата река (или как да преплуваш ексцентризма), Океани (магия ли беше да я опишеш) и българските Още нещо за любовта (винаги има още...), и Човека и Народа (ех, Тато, Тато). За неизлечимо болните киномани пък има А киното е моя любовница (живот и спомени с титана Бергман) и тотални класики като Парижки блус, Портокал с часовников механизъм, Трамвай Желание, Закуска в Тифани. Ако след последният споменат сте огладнели, спокойно, има кино угощения и за гурмета – награденият с Оскар'87 Угощението на Бабет и суфле-комедийните Кулинарен тур и Шоколадови уроци.
Кога?
От 11 до 20 ноември – София и Пловдив
От 18 до 24 ноември – Варна
Официалното откриване е на 9 ноември в Зала 1 на НДК с Полунощ в Париж – доооста сантименталния последен филм на Уди Алън, който търси "Златният век" за изкуството. Явно Уди остарява и го удря на сантименти по любимата епоха. Или просто намига с ирония към идеята, че всяко поколение изпитва странна носталгия по време, в което не е живяло. И именно затова му се струва по-привлекателно и интересно от времето, в което живее.
Къде?
София – Зала 1 на НДК, кино Люмиер, Дом на киното, зала Matti'D (за гурме филмите)
Пловдив - Лъки Синема
Варна – Фестивален и конгресен център
Защо?
Защото всеки иска да прекара поне полунощ в Париж, за да може от време на време да излезе от кожата, в която живее когато го налегне световната меланхолия.
28 октомври е чуден ден да си спомним лятото, да си пуснем някоя песен от 60-те, да си вържем кецовете и да се отправим към киносалона, за да гледаме...
Какво?
Шестима младежи, един от малкото все още незастроени плажове по родното Черноморие, няколко пазачи, опитващи се да (раз)нарушат идилията на тяхната малка весела "сектичка" и... Въпросът – можеш ли наистина да избягаш от стреса и от скучното, обременяващо те с несвойствени за природата и духа ти неща, като ги замениш с щастието на простото, семпло съществуване? И дали си готов да го понесеш/да го запазиш, ако успееш да го постигнеш?
Кой?
Режисьорите са почти дебютанти – Валери Йорданов (по-познат като актьор, но този път е и сценарист) и Иван Владимиров (някога преди първи асистент-режисьор на Дзифт, спечелил и две локални награди за късометражката си Валсове и танга от село Бела вода). Оператор е Рали Ралчев.
В ролите на търсещите/борещите се пък са Иво Аръков (младообещаващо актьорско лице), Филип Аврамов (приятни роли във всеки трети филм у нас, сниман след 96-а), Иван Бърнев (друг абонат за съвременното българско кино), Валери Йорданов (3 в 1 го играе в този много "негов" филм), Васил Драганов и Ина Николова (освен актриса – аниматор). В каста има още няколко интересни лица, но за отговор на въпроса кой как се справя със задачката ще се наложи да изгледате филма.
Как?
Симпатична история за това как Валери Йорданов нахвърля идеите за сценария между снимките на поредния филм, в който актьорства. Прилична предпремиерна PR-акция – тия големи кецки из кината в София са всъщност тийзър за филма (и са изработени от истински материали, само че в малко по-голям мащаб). Имаше конкурс за дизайн на едноименните и прочее. Освен това филмът имаше премиера на кинофеста в Москва, където даже си спечели награда Бодлив поглед, както се казва "от 8-членното международно жури на Федерацията на руските киноклубове". А, да – и симпатиите на Джералдин Чаплин (като част от журито), която се появи на горепосочените награди с кецове, за да покаже обичта си към не съвсем оценената лента. Любов към Кецове ли бе да я опишеш...
Защо?
Без много мислене е напълно възможно историята да се хареса на всички отегчени, стресирани или претоварени от живота в големия град любители на природата, морето и истинските, човешки взаимоотношения.
На първо четене филмът е нещо като нашенска интерпретация на Плажът с Лео ди Каприо , но "по реални случки", побългарен (без Каприо-то) и вероятно с доста по-малко мистика в сюжета. Някъде там се усещат и нотки от типа: "Да спасим Иракли", „Не освинвайте Карадере" и от сорта. Що-годе иде реч за живот по нашите правила. Затова казано честно, кецовете ми са наред...
Понеделник, 08 Август 2011г. 14:46ч.
Tripple A – Pachanga by A.S.M.A.
Кой?
Естествено, първо са самите Tripрle A, които са до един невероятни (Арабел Караян, Георги Дончев, Александър Евтимов-Шаманчето, Александър Skiller Деянов) и си станахме приятели за 4-те дни заедно. Иначе видеото го измислихме цялото A.S.M.A. крю – Иван Москов, Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Чочо Михайлов и Милена Михайлова. Обаче нямаше да стане без Костадин Fozzie Костадинов (който го монтира), без Тимучин, който направи 3D моментите и без Ники Златанов, който ни помогна всичко в сета да е окей.
Къде?
Сниман е след известно умуване, в една от сградите на братя Василеви (бившият хладилен завод), за което, специални благодарности на Евгений Михайлов. Снимахме с много кеф, много смятане на кадри и сантиметри, ужасно много смях, малко притеснение и мноооого любов. И един Сanon 5dmk2, и сет обективи, и много хора, които помагаха. И много труд, и търпение, и един ipad за синхронизиране на движението на устните.
Как?
Накратко, историята е такава: Арабел и Гошо Дончев гледат клипа на Алекс Жекова (сниман също от A.S.M.A.), звънкат на Иван, след което се срешаме с Арабел, говорим си на англо-български и ни е готино заедно. После A.S.M.A.-та мислим известно време (доста), след което една седмица смятаме с калкулатори и наум, звъним телефони като луди и организираме снимките.
Защо?
Първо, защото stop motion-ът адски ни кефи и е много красиво. Второ, защото оставя усещането за музиката на Tripple A (поне за нас). Има импровизация и разбира се, заради възможността за игри с време и пространство.
Рachanga si , trabajo no – нали е лято :)
