My Mir

Обичаме срещите с Макс Купър... Обичаме ги не само защото в тях си дават среща музика, визуални изкуства, наука и социални идеи, но и защото те се превръщат ювелирно в много повече от сбор от отделните си елементи... Също като новия му албум On Being... 10 години след дебютния Human, сега е точното Време да разберем кое е това, което ни прави Хора днес, докато си говорим с агент Купър за капаните на екзистенца, за визуалните ремикси на съществуването, за тех-но-портретите на Човечността и въобще за всичко що е On Being...

Най-важното нещо в света на Макс Купър, днес, е...?

Семейството, приятелите, хората, с които споделяме Живота си...

Преди 10 години излезе дебютния ти албум Human, а актуалният носи заглавието On Being... така че, ако затворим кръга, какво е усещането да съществуваш като Човек днес?

Задъхващо... Промените се случват по-мълниеносно от всякога, а и сме подложени на постоянно бомбардиране с информация... Но, както колекцията от мисли (на които е базиран и новия албум), които различни хора изпратиха до сайта ми разкрива, ние все още сме изпълнени с човещина, изградени сме от вътрешни състояния и предизвикателства, които ни свързват на доста по-фундаментално ниво, отколкото се показва на повърхността, където разногласията са навирани в очите ни, за да се върти машината за клик байтове.

Съзнателно ли търсеше връзки между дебютния Human и On Being или..?

Не съвсем съзнателно, но естествено, общи нишки и мотиви са вплетени из цялото ми творчество... Human бе първата ми авантюра в процеса на създаване на албуми, когато се чувстваш свободен да експериментираш, да надскочиш рамките на продуцирането на сингли и ЕР-та и можеш да вложиш по-лични чувства и идеи... On Being, от друга страна, бе изграден от въпроса, който зададох на всички след последния ми албум Unspoken Words – "What Do You Want to Express that You Feel You Can't in Everyday Life?"... Получих истинска колекция от анонимни мнения, наситени с чувства и емоции, от които възникна On Being... Така че е колкото моето усещане, толкова и израз на Човечността, както я разбира Публиката... Беше интересно да обърна по този начин разговора и да му дам музикална форма.

Всъщност, ти вече направи такъв свързващ визуален ремикс на Numb от албума Human за видеото към трака I Exist Inside This Machine, отново заснет от Henning M Lederer? Защо именно за това парче от On Being?

Мисълта, която получих и от която е взето заглавието, гласеше: "I exist inside this machine for a short while. Constrained by it's structure. Somehow feeling that I am more. Then I am gone. What should I make of this?" – някак ми напомни за Numb и визуалното му изражение. Поговорих си с Хенинг за това как са се променили нещата отпреди 10 години, как все същите зъбчати колела на Машината са пак в движение, но задвижвани от изцяло нов Свят от информация, което влияе на нашите мисли, чувства и емоции, и искахме да изразим това по някакъв начин...

On Being е изпълнен с гост музиканти, също като в Human? Защо? Защо избра да работиш с Felix Gerbelot, Aneek Thapar, Tawiah, Aho Ssan, Niels Orens, TomVR...?

Аз си имам своите музикални умения, други си имат техните и често осъзнавам, че онова, от което имам нужда е отвъд моя набор... Епичният глас на Tawiah, виолата на Феликс Жербло, модуларния синтез на Aneek Thapar, хаосът и наситеността, в това, което прави Aho Ssan, синт експресивността на TomVR и усета за мелодия на Нийлс Оренс... всички те обогатяват разказването на Историята в албума.

Имаш ли любим трак от On Being? Каква е неговата история?

Любимо, може би, ми е A Sense Of Getting Closer – точният цитат, който ми беше изпратен, гласеше: "I have a sense of getting close to something that my life depends on. I cannot tell if I should be excited or terrified about what will happen" – случи се много бързо да намеря музикален израз на този страх от неизвестното... Обикновено всичко опираше до превръщането на чувствата, изразени в цитатите, в музикална структура... най-често напасването ставаше с акорди на синтезатора... В други случаи, като при трака My Mind Is Slipping, интерпретацията бе по-буквална, но и времеизяждаща...

Има и трак, озаглавен Peace Exists Here... къде е Мирът в тези абсурдни времена, в които живеем? Има ли, въобще, формула за Мир, пък бил той и вътрешен?

Точният цитат, откъдето го взех, гласи: "Life is meaning less. Nothing matters. Peace exists here. And yet the world is never ending. I cannot catch my breathe. Stress comes from the deadlines that we place on ourselves." – има го това усещане за Мир като остров, на който може да избягаш... Използвах любимия си синтезатор и любими, малки звуци, за да създам нещо като малък остров на Мира и ескейпизма, безопасно музикално пространство всред сюрреална околна среда, където да не трябва да мислиш за всичко онова, което те обгражда... поне за миг...

Има и такива парчета като The Missing Piece... Какво липсва в нашето Съществуване като човешки същества? И може ли AI/изкуственият интелект да го запълни?

Това е финалната част от албума и цитатът, който го вдъхнови гласи: "I have the feeling that something is missing but I don't know what it is" – имах такова усещане за албума, че нещо липсва в Историята и... се получи нещо като позитивно, изпълнено с надежда обобщение на Историята, като в случая, се оказа, че онова, което липсва, вече го притежаваме – няма нужда от изкуствен интелект или други външни решения... Всичко е в Нас...

Кой е отговорен за артуърка на On Being? Защо се спря точно на това изображение и как то ще се превърне в аудиовизуална инсталация за пътуваща изложба?

Графичната част от артуърка на албума е създадена от корейския визуален артист Minjeong An – фен съм на това, което тя прави от дълги години, а тя създава монументални, но изключително детайлни и стилизирани, схематични портрети на себе си и на всичко онова, което я заобикаля – на корицата е неин автопортрет, изпъстрен с хиляди истории и детайлна техническа информация... Според мен, това е прекрасен начин да обобщиш богатството и красотата на Системата, в която всички ние съществуваме, като фокусът пада особено върху разширението на Съзнанието, което идеално пасна на On Being целта...

Аудиовизуалната инсталация на On Being пък е разработена в колаборация с визуалния артист Ksawery Komputery, който изгради система за картографиране на цялата база данни от цитати в съответствие с музикални елементи, така че всичко да се превърне в 360° съраунд инсталация, с Atmos 360° аудио микс, разработен от Ричард Бъркай от Futurephonic studios. Тази пътуваща инсталационна версия на албума е начинът, по който може да представим цялата база данни от цитати, от която покълна целия проект, но и в същото време е начин да добавяме и излагаме в реално време нови мисли и цитати...

Като си говорим за "visual music"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което наистина те е впечатлило в последно време?

Томас Ванц има нова инсталация, наречена Alpha, в Париж. Всичко, което прави е невероятно, но начинът, по който добиваш представа за безграничните размери на Вселената с неговите открития за Космоса на дъното на чаена чаша, е просто магичен.

Кое е най-важното, което научи за Съществуването чрез On Being?

Да избягваш капаните и физическите ограничения, в които те поставя Системата, която те създава, както и влиянията на Системите отвън.

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

В новия албум като че ли това бе My Mind Is Slipping – искаше ми се всяка нота от всеки акорд да бъде изсвирена на различна скорост, така че в прогресията на Времето да се създаде усещане, че отделните елементи се "изплъзват" един на друг, а в Пространството (за Atmos микса) това да създаде различни ритмични модели... Ужасна мъка си беше... Трябваше да го правя изцяло ръчно, а Ричард Бъркай трябваше да презапише всички синт части, нота по нота, за да се получи spatial mix-а... Отне ни доста време, но все пак искахме цитата да получи възможно най-точното музикално изражение, нали... The Sun In A Box също отне няколко години работа по няколкостотин различни пласта от звуци, но си беше направо забава, в сравнение с нотния midi-кошмар при My Mind Is Slipping... Въобще, цитатите наистина имаха свой Живот в Съзнанието ми...

Щастлив ли си от начина, по който се развива лейбъла MESH?

Стартирах MESH с идеята да изследвам пресечните точки между музиката, другите изкуства и науката... Това ме отведе до много албуми и стотици колаборации, а чувствам, че сякаш дори не съм близо до началото на този процес... Щастлив съм от това усещане, че има безкрайно много за откриване и изследване, както и от това, че толкова много артисти се присъединиха към лейбъла и следват своите собствени музикални интереси и пътища... Odalie, Rob Clouth, Reid Willis, Non Square, Pleizel, Alex Banks, Evan Gildersleeve, Jinjé, Llyr... предстои толкова много вълнуваща музика, толкова много интригуващи идеи...

След 7 албума, според теб, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Това е усета за простичката магия в съотношенията на числата... Това, което чувстваме, когато чуем акорд, един тон свързан с друг в някакво съотношение – 1:3:5 > 2:3:5 или каквото там бъде... и по някакъв начин тази акорд прогресия ни грабва, както всички чувства събрани в нас могат да бъдат изразени с някаква последователност от променящи се съотношения... В тази връзка, между този особен аспект на музиката и тези специфични чувства, се крие и причината акорд прогресиите да стоят в основата на музиката, независимо от жанровите ограничения и определения... Предполагам, че сме еволюирали до "откриватели на модели"/"pattern finders" в своето развитие като вид и това ни е позволило да осъществяваме контрол над заобикалящата ни среда, както е вродило у нас и страст към Модела и откриването му...

Интервюто с Max Cooper достига до вас с подкрепата на