My Mir
Музика
Музика (284)
#Tweet Джубокс – #All You Could Do е да натиснеш... #Play...
Alex Banks – Illuminate
Неслучайно @Modeselektor-ите издават през своя лейбъл дебютния албум на бристолския агент Алекс Банкс – бас еуфорията и синт хармонията се сливат ювелир @Moderat-но в химни като #All You Could Do, #Phosphorus, #Initiate и #Sheya, вокалите на Елизабет Бернхолц (в #Silent Embrace и #A Matter of Time) чаровно напомнят какво са правили @Snow Ghosts миналото лято, a парчета като #Solar, #Hush и #Unknown (издаващи, че Алекс някога е ремиксирал брилянтно @Bonobo) просто комбинират в парфе симбиоза всичко онова, което си струва да бъде обичано в електронната музика днес.
Throwing Snow – Mosaic
Явно и докато спи, Рос Тоунс сънува музика – не му беше достатъчен миналогодишния @Snow Ghosts албум (с Хана Картрайт а.к.а @Augustus Ghost) или проекта @Vellico (с брат му Алистър), та намери време и сили за мастер соло дебют – броукън пъзелът от любимите му дигитални и аналогови звуци, семпли и гласове (страхотни вокали от @Adda Kaleh, @Py, @Kid A и Ръсел Морган) се подрежда перфектно като облаците над море, оставящи пътеки за слънцето (и митологичните съзвездия) на парчета като #The Tempest, #Hypnotise, #As You Fall, #Pathfinder, #Maera, #All The Lights и #Saltare.
Lone – Reality Testing
В реалността на брекбийт мастера Мат Кътлър, винтидж есид хауса и инструменталния хип-хоп са обречени да живеят ръка за ръка заедно – перфектната симбиоза се лее на морски талази в парчета като #2 Is 8, #Meeker Warmer Energy, които естествено продължават рейда по гребена на вълната на миналогодишните хит бисери #Airglow Fires и #Begin To Begin, така че петия му албум с бийт раздумки като #Aurora Northern Quarter, #Cutched Under и #Restless City да превърне неговата разкошна #Galaxy Garden (изградена преди 2 години) в морска бриз приказка... без край... за щастие.
Fatima – Yellow Memories
"Standing on the edge of something also very beautiful" шепти Фатима и усещането от целия ѝ дебютен албум е точно такова – нещо красиво, живеещо и дишащо на ръба между разтапящ неосоул и фючър бийтмейкинг (от мастер актива на @Floating Points, @fLako, @Computer Jay, @Scoop De Ville, @Knxwledge...), така че парчета като #Do Better, #Circle, #Ridin Round (Sky High), #Family, #La Neta, #Biggest Joke Of All и #Gave Me My Name да отразят брилянтно истината, че Фатима си е намерила призванието и true family в лицето на @Eglo Records (след няколко силни ЕР-та и колаборации), за да може оттук нататък нещата за @Fatima да бъдат дори #Do Better от сияйно бъдеще.
Joakim – Tropics Of Love
#This Is My Life гласи (като бийт дневник) едно от парчетата в новия албум на френския електро/диско/ноар мастер Жоаким Буазиз и ако предишния #Nothing Gold затвори вратите на пролетта на неговия бийт живот, то #Tropics Of Love ги разтваря широко за неговото лято – там, където идва радостта от натрупания опит, събрал всичко любимо в едно – аналогово електро с диско за цвят (#This Is My Life, #RX777, #Three Laser Fingers) с винтидж поп намигвания (#Bring Your Love, #Heartbeats и #On The Beach римейка по Нийл Йънг), с крив аренби флирт (#Each Other) и афробийт тропикалия (#Man Like Moon), така че накрая @Joakim да се превърне в личен (и неоценен) #Hero на деня.
Archie Pelago & Grenier – Grenier Meets Archie Pelago
Челото и саксофона не са съвсем ортодоксалните инструменти за създаване на електронна музика, но бруклинското @Archie Pelago трио на Грег Хефернън, Зак Кобер и Дан Хиршорн го прави блестящо (след серия от няколко чудни ЕР-та като #Lakeside Obelisk), а когато в компанията се включи и Ел Ей бас продуцентът Дийн Гриниър (или просто @Grenier) нещата отиват към електроакустично съвършенство – музиката в комбина албума им наистина се лее досущ като цветовете в живописния артуърк на обложката им, а тракове като #Swoon, #Navigator, #Phosphorent, #Classon, #Tower Of Joined Hands, #Two If By Sea, #Pliny The Elder и емблематичното (поздрав за Лоран Гарние феновете) #Tell Me Everything, казват тооолкова много без думи, само с калейдоскоп бийтове, че няма какво повече да добавим в лятото на нашето бийт доволство.
Mr. Scruff – Friendly Bacteria
След аниме страстта на Андрю Карти към "картофите", "рибите"... сега дойде времето на "бактериите" – музиката в петия му албум наистина влиза като "вирус" в тялото, а парчета като #Stereo Breath, #Render Me, #Thought to the Meaning, #Friendly Bacteria, #What? (или сакс на макс), #We Are Coming, #Feel Free и #He Don't (с неповторимия Робърт Оуенс глас) наистина могат да "заразят" лятото ти с чудно настроение и кеф – просто @Mr. Scruff е намерил перфектния баланс между дълбокото бас вълнение и сърцетуп вокалите (предимно от Денис Джоунс), така че да Не търсиш лек против #Friendly Bacteria.
Martyn – The Air Between Words
Третият албум на хибрид бийт мастера Мартин Дейкерс спокойно можеше да носи името #The Beat Between Words – да, тракове като #Drones, #Lullaby, #Two Leads And A Computer и #Fashion Skater го узаконяват за пореден път като неподражаем герой на бас/техно/геридж/хаус/дори джаз кросоувъра, но онова важното, висящо неизказано във въздуха се случва между думите/вокалните семпли в епичното #Glassbeadgames (с престижната @Four Tet компания) и комбините с Алина Астрова а.к.а @Inga Copeland в #Love Of Pleasure, #Forgiveness Step 2 & Step 1 и #Like That, които някак напомнят, но не достигат #Great Lengths съвършенството на @Martyn дебюта.
The Acid – Liminal
Дали заради гъстите им бради, дали заради кадифе гласовете им или заради общата им родна Австралия, но между Ри Къминг (иначе казано @Ry X) и @Chet Faker има известни прилики – и двамата сънуват акустичен соул, избродиран с електроника бийт от денс продуценти, с които и двамата обичат да колаборират. В случая, @Ry X току завъртя фамозното @Howling дуо с Франк Видеман (половинката на дийп хаус комбото @Âme) и едновременно с това вече е готов с дебютен @The Acid албум в компанията на Адам Фрийленд (да, босът на брекбийт лейбъла @Marine Parade) и продуцента Стив Налепа – уравнението включва интровертен електро (есид, ако щеш) соул в парчета като #Animal, #Creeper, #Fame, #RА, #Ghost, Clear и (обилно #Howling семплираното) #Basic Instinct, които решават задачата за непосилната самота/лекота на плажното житие.
Taylor McFerrin – Early Riser
Сигурно не е лесно да си син на Боби Don't Worry Макферин, но и мултифункционалният Тейлър Макферин не стигна съвсем с лекота до дебютния си албум – трябваха му 3 години след ювелирните #Place In My Heart и #Broken Vibes ЕР, за да събере накуп всичко любимо на неговото фючър соул сърце – бийт импресии като #PLS DNT LSTN, #Degrees of Light, #Stepps, #Already There (с братята по звук орбита Робърт Гласпър и @Thundercat) и #Invisible/Visible (с бащичко Макферин), които да балансират вокалните бижу колаборации в #Decisions (с Емили Кинг), в #The Antidote (с Най Палм, гласът на @Hiatus Kaiyote) и естествено, вечната класика (с @RYAT) #Place In My Heart, така че всички те да имат запазено място в твоето... морско лято.
WIFE – What's Between
@The Haxan Cloak не е единственият, който умело жонглира между продуцирането на нойз, ембиънт, инди електроника и drone метъл банди (като @The Body) – широкоскроеният ирландец Джеймс Кели (заменил експеримент метъл проекта си @Altar Of Plagues със соло амплоато @WIFE) е истински негов близнак в това отношение и неслучайно двамата работят заедно по @WIFE дебюта – резултатът е неоноар електроника оди като #Dans Ce, #Tongue, #Living Joy, #Fruit Tree и #Heart Is A Far Light, които изплуват там, където денят целува нощта с гласа на Джеймс, загледан в пълната луна.
José James - While You Were Sleeping
Явно на Хосе Джеймс не му липсва смелост да опитва нещо различно с всеки нов албум – след бисер комбините с @Flying Lotus в #Blackmagic и флирта (даже прекален) с първата му любов, джаза, в #No Beginning No End, сега Хосе е в рокстар амплоа – китарата, обаче, му отива на кадифе гласа, а когато добавим и бийт магия ала #Blackmagic се получават неофънк заклинания като #EveryLittleThing, #U R The 1, #Anywhere U Go, #Bodhisattva и #Without U, които обещават, че животът може да бъде... #Simply Beautiful.
Moody Good – Moody Good
Еклектика е първата дума, която изскача наум, когато обхождаш архив бекграунда на бас обсебения Еди Джефрис (половината от екс-дъбстеп дуото @16bit, гостувало у нас и ко-продуцирало парчета от #Biophilia албума на Бьорк) и точно такава жанрова миш-маш оргия те среща в соло дебюта му, бродиран от цяла армия гост-вокали (@Big Narstie, @Rejjie Snow, @Joshua Idehen, @Harleighblu, @Eryn Allen Kane...) – от джазовите интерлюдии (#Eulogy for the Janitor, #Eulogy for the Caretaker, #Beebears Violinterlude) през бас романтичните #Living Off the High и #Musicbx, до оръжията за масово поразяване – 2step/геридж импресиите #Raindrips, #Grumbles n Sparkles, #Rizzlateef и афробийт #Ziambey грайма.
Етикети
- албуми
- Джубокс
- Alex Banks – Illuminate
- Throwing Snow – Mosaic
- Lone – Reality Testing
- Fatima – Yellow Memories
- Joakim – Tropics Of Love
- Archie Pelago & Grenier – Grenier Meets Archie Pelago
- Mr. Scruff – Friendly Bacteria
- Martyn – The Air Between Words
- The Acid – Liminal
- Taylor McFerrin – Early Riser
- WIFE – What's Between
- José James While You Were Sleeping
- Moody Good – Moody Good
#Tweet Джубокс – лятото е #underdestruction за всички #idmghosts и #everydayrobots, които виждат света в #blue, но #еспрesso, #diskomiks и #loveapparatus има за всички от сърцe, докато накрая #само любовниците останат живи...
KiNK – Under Destruction
"Ние сме машините, Вие сте машините" - може и така да се обобщи @KiNK класиката #V Zavoda, защото ако доста неща се промениха оттогава, то обсесията му към машините и аналоговия джемсешън остана неизменна и незаменима (както самият Страхил Велчев идеално описа архитектурата на дебютния си албум) – затова, ако позвъните (да, и звънец има) на първия етаж на неговия ретро-футуристичен блок, ще ви отвори наелектризирана #Dama (вдигаща летвата високо за всичко, което @KiNK и @Rachel Row някога са правили или ще правят заедно). На следващите етажи попадате в класическата IDM зона ала @Orbital (#Teleport, #Vodolaz и #Summa Technologiae) и ала @Aphex Twin (#Tok и #Kakavida), които съжителстват в такава тотална хармония с олдскул есид хауса и детройт техното на #Sintezator, #Povreda, #Melodia и #Source Of Uncertainty, че основният закон на @KiNK бийт деструктивизма ("да разрушиш Музиката на съставните ѝ части, за да изградиш нещо ново") се превръща в нещо като... най-добрият, изпипан и хомогенен български техно албум евър... Останалото е... наследство от хиляди (попаднали #Under Destruction) саундсистеми по света и у нас.
William Onyeabor – What?!
Кой е Уилям Ониабор е въпрос с много отговори, с цял филм, който се опита да разплете мистерията... За едни той е просто #Fantastic Man с 8 самиздат албума от неговия лейбъл @Wilfilms, за други е #Atomic Bomb-а, взривил нигерийския електрофънк в края на 70-те и напълно загърбил музикалното си минало днес, а за трети е неизчерпаем афробийт извор на вдъхновение – последните забъркват тук калейдоскопичен ремикс/кавър трибют на неговото наследство, а парчета като #Atomic Bomb, #Body And Soul, #Good Name, #Heaven And Hell и #Why Go To War? са напълно преобразени в ръцете на вещи в занаята като @Hot Chip, @Joakim, @JD Twitch, @Javelin и @Daphni а.к.а @Caribou (с добре познатото #YeYe) до достигане на #Something You Will Never Forget...
Kidkanevil – My Little Ghost
Призракът на Япония винаги е обгръщал душата на британския бийт агент Джерард Робъртс (да не забравяме и общия @Kidsuke проект с Дайсуке Танабе) – последното му творение озвучава живописно едно лято прекарано в Токио и страстта му по всичко аниме японско (ала перфектните #Inakunaru, #Keroro Dub и #Earth To G San), но тракове като #Dimension Bomb и ювелирните колаборации с вокалистката @Cuushe в #Butterfly/Satellite и #All Is Not Lost (равняващи се по брилянтната му продукция в @Stateless албума #Matilda) отхвърлят обвиненията в обсесивен японизъм, така че накрая #Tales Of Moonlight And Rain някак прекрасно да обобщи целия албум и да опише това микро гличбийт съвършенство.
Damon Albarn – Everyday Robots
"When You're Lonely Press Play..." – да, първият солов албум (за цели 25 години кариера) на Деймън Олбърн наистина е за онези моменти, обвити в лепкавата меланхолия на майския дъжд, когато правиш равносметка на живота или търсиш летен план за бягство от непосилната лекота на битието – получава се нещо като личен дневник (#Hollow Ponds), изпъстрен с комиксов, ироничен ала @Gorillaz реализъм (чудните #Everyday Robots, #Lonely Press Play, #Mr Tembo) и @Blur призраци на спомените (болезнено интимните #You & Me, #The Selfish Giant, #Photographs (You're Taking Now) и #Heavy Seas Of Love), като всичко това е видяно през очите на един човек, живеещ за мига (на Музиката) in the process of getting old...
Prins Thomas – III
Томас Хермансен, третият от норвежката света спейс диско троица (наред с Тод Терйе и Линдстрьом) е (може би) и най-неуморният – хем ще отпразнува юбилея на лейбъла си с двойната микс компилация #10 Years of Full Pupp, хем вади третия си (най-добър досега) албум. В #III има всичко – психеделични оди (#Luftspeiling, #2000 Lysår fra Morellveien и #Oase), спейс диско буги ала #Åpne Slusa, #Enmannsrock, #Arabisk Natt, #Labyrint, #Kavaler и #Trans (последните три издайнически нашепват, че Томас дели студиото си с Терйе), така, че накрая спокойно може да се обръщате към него с #Hans Majestet или в превод – Негово Величество, Принца!
Little Dragon – Nabuma Rubberband
От @SBTRKT през @DJ Shadow до @Big Boi, колаборациите в последните години на кадифе певицата Юкими Нагано са толкова еклектични и ударни, колкото и музиката ѝ с първата (и вечна) любов, шведската ѝ задруга с момчетата от @Little Dragon – четвъртият им албум звучи доста по-аренби поп наплетен (#Cat Rider, #Pretty Girls, #Pink Cloud и #Let Go) от брилянтния #Ritual Union, но и броукън Dragon есенцията се е запазила в #Klapp Klapp, #Killing Me и #Paris, така че да усетиш сладостта на летните нощи.
tUnE-yArDs – Nikki Nack
Следите на миналото винаги остават – щурата Мерил Гарбъс прекрасно знае това и като профи кукловод (да, именно това е работила навремето, интерлюдията #Why Do We Dine on the Tots? идва за справка) така вещо дърпа конците на всевъзможни бийт плетки и влияния, че неортодоксални инди денс оди като #Water Fountain, #Real Thing, #Hey Life, #Sink-O, #Wait for a Minute и #Manchild се превръщат в най-свежото, неочаквано, шарено (почти цирково-карнавално) и възпитателно поп представление, което ще ви заиграе тази пролет.
The Black Keys – Turn Blue
Когато схемата работи няма нужда от смяна на играчите – след блус рок класиката #El Camino, пътят на Дан Ауербах и Патрик Карни е така осеян с Грами-та и слава, че нямаше как в осмия си албум да не се доверят отново на продуцент мастера @Danger Mouse. Разликата сега е, че по време на записите Дан се разделя с жена си, което (логично) води до осъзнаване тежестта на любовта (страхотно откриващото #Weight of Love), на сублимиралата тъга (#Turn Blue), на равносметките (#Year in Review) до достигане на преобразяването (#Gotta Get Away, #It's Up to You Now, #10 Lovers и #Waiting on Words) за нов #In Our Prime живот – аха, за всяко нещо си има "Blue Key" в тоз живот.
Brian Eno & Karl Hyde – Someday World
И Брайън Ино, и Карл Хайд обичат колаборациите (освен с Хайд, от началото на годината, Ино завъртя комбо и с Деймън Олбърн, и с Оуен Палет), а и пазят в архива общото #Bebop Hurry – затова, без бързане, без натягане, по someday олдскул методика (в студиото, а не през нета) се събират, за да... се позабавляват – парчета като #The Satellites, #Daddy's Car, #Witness, #Mother of a Dog, #Who Rings the Bell и #When I Built This World нямат за цел да доказват нещо или да правят референции към музиката на Ино или на @Underworld (в лицето на Хайд), а просто да пренесат синтфънк забавата и в твоята глава, твоите крака...
Plaid – Reachy Prints
Анди Търнър и Ед Хендли си знаят работата – в осмия Plaid албум класическите IDM благини се леят толкова обилно и от сърце, че композиции като #OH, #Hawkmoth, #Wallet, #Matin Lunaire, #Ropen и #Tether сякаш тържествено празнуват завръщането (и 25 години Plaid съществуване) на близък приятел, с когото винаги има какво да си кажете и който никога няма да ви разочарова – #Home, Sweet IDM Home!
Sylvan Esso – Sylvan Esso
Няма нищо случайно както в природата, така и в музиката – "случайната" среща между певицата Амилия Мийт и басиста/продуцент Ник Санборн неслучайно ражда нещо красиво, също като сливането на двама влюбени, които взаимно си довършват фразите – от най-доброто сутрешно #Coffee, през всички малки ритуали (непонятни за другите), които всяка двойка върши с лекота и интимност в #Hey Mami, #Could I Be, #Dress, #H.S.K.T до пълното сливане в #Wolf и #Play It Right (от която датира срещата им), всичко в техния @Sylvan Esso дом звучи в пълна хармония и обещава страстно инди денс бъдеще.
Heterotic – Weird Drift
Явно бракът между Майк Парадинас (босът на вечно прогресивния @Planet Mu лейбъл) и Лара Рикс-Мартин върви по мед и бийт, защото след миналогодишния #Love & Devotion албум вече са готови с нов бийт романс за трима (заменили за добро вокалиста @Gravenhurst с франсето Матйо Льо Бер а.к.а @Vezelay) – трипхоп еротика се лее из ведро в #Rain, #Boxes, #Lumber, дъб ембиънт флиртове цъфтят в нощта на #Sultana, #Foghorn, #Amniotic... докато накрая само любовниците остават живи.
Jesse Boykins III – Love Apparatus
#"We are The Reawakening of The Romantic Movement, We Live to Fight for Love" е красноречивия манифест, с който завършва хита #The Perfect Blues на фючър соул славея Джеси Бойкинс, така че във втория си албум (или трети, ако броим #Zulu Guru комбината с @Melo-X) няма как да изневери на романтичния си модус операнди – продуцираните от @Machinedrum геридж бийтове се сливат перфектно с глас кадифето на Джеси в #Show Me Who You Are, #B4 The Night Is Thru, #Tell Me, #Live In Me, #4 Ever No More и #Plain, за да завъртят страстен любовен танц, който трае повече от летен флирт за една нощ – #Make Believe в #Love Apparatus-а на Джеси.
Fatima Al Qadiri – Asiatisch
Шиниъд О'Конър класиката #Nothing Compares 2 U, изпълнена на мандарин (разтапящото #Shanzai), стереотип интерпретации на образа на Китай през концепт призмата на микрожанра #sinogrime – всичко това може да се случи само в дебютния албум на кувейтката Фатима Ал Кадири и само в глобализирания свят, създаден сякаш специално за "дигитални" деца като Фатима, която навремето претвори кошмара си от Саддам инвазията в Кувейт в бийт стилистиката на играта #Desert Strike. Само, че Фатима никога не е била в Китай и тук концептуално сънува Китай – не съвсем онзи, древния с митовете и легендите (#Forbidden City, #Loading Beijing и Шаолин/Wu-Tang намигването #Wudang), нито онзи на икономическия бум (#Shanghai Freeway и да, същият град #Shenzhen от обложката на @KiNK албума) или пък онзи на #sinogrime активисти като @Slackk (#Szechuan, #Hainan Island и #Dragon Tattoo) – просто сънува своята #Nothing Compares 2 Fake идея за Китай.
Етикети
- албуми
- Джубокс
- KiNK – Under Destruction
- William Onyeabor – What?!
- Kidkanevil – My Little Ghost
- Damon Albarn – Everyday Robots
- Prins Thomas – III
- Little Dragon – Nabuma Rubberband
- tUnEyArDs – Nikki Nack
- The Black Keys – Turn Blue
- Brian Eno & Karl Hyde – Someday World
- Plaid – Reachy Prints
- Sylvan Esso – Sylvan Esso
- Heterotic – Weird Drift
- Jesse Boykins III – Love Apparatus
- Fatima Al Qadiri – Asiatisch
"Винаги може и по-добре..." казва Страхил Велчев (или KiNK), докато влизаме в аналогово дишащото му студио "... понякога си мисля, че още не съм постигнал нищо, но... може би не е съвсем така..." – едва ли някой ще отрече, че той е постигнал достатъчно, за да бъде най-успешния български продуцент на електронна музика. Достатъчно с парчета като Bitter Sweet, Е79, Hand Made, Express... и вселенския хит Follow the Step... Достатъчно, за да стигне до дебютния си албум Under Destruction през май и до BBC Essential Mix... , но достатъчно... по-добре самият KiNK да ви разкаже за:..
Албумът или как след повече от 10 години "Време на Construction" с десетки сингли, ЕР-та се стигна до... Under Destruction...
Идеята за албум винаги е съществувала... Първо Джош Уинк предлaгаше да запиша такъв за лейбъла му... после се стигна до издаване на нещо като дебютен албум от американския лейбъл Kolour Recordings... Казваше се Nostalgia, изпратих им материал за цял албум, но от Kolour, без мое знание, започнаха да издават парчета от него под формата на няколко ЕР-та, което тотално разми идеята за цял албум... В последвалите години, графикът ми с диджей и лайв участия адски се натовари и така и не намерих време да обединя няколко идеи в цял албум... В същото време непрестанно си купувах всевъзможни аналогови машини и в един момент студиото ми се оказа претрупано с тях... някои ползвах в лайв сетовете, други не, а трябваше да им намеря някакво приложение... Затова се заиграх с машинките и записвах всички звуци, които можех да извадя от тях... Сравнително си освободих от участия юли през миналата година и с Рахел (a.k.a Rachel Row) се затворихме в студиото... жега, соц блок, няма климатици... само звуци, десетки часове на запис на 4 канала... и така цял месец... Когато събрах всичко записано в тези сесии, сглобих от него един доооста дълъг микс, който разпратих на няколко приятели (на чийто слух се доверявам) да споделят дали нещо в него ги грабва или не... Имаше доста противоречиви реакции... С общи усилия, взимайки предвид и техните мнения, от целия този микс с раздробени на различни съставки звуци, сглобих 18 демо версии на парчета... Като ги преслушвахме със Стефан Голдман (стар мой приятел и собственик на лейбъла Macro, който издава албума) постепенно отсяхме идеите и стигнахме до 12 завършени трака...
Затова Destruction не е само в негативен смисъл – все пак, за да построиш нещо ново трябва да разрушиш нещо старо... Това ме накара и да представям Under Destruction като дебютен албум – за разлика от Nostalgia (който беше раздробен на части от лейбъла), тук има една цялостна, обединяваща идея. Името на албума дойде случайно... Взех го от заглавието на серия фотографии на моя близък приятел Никола Михов, който е заснел един от кварталите на китайския град Шенджън, строен в началото на 80-те, с блокове в соц стилистика... напомнят ми на този, в който и аз живея... наскоро, обаче, било взето решение този квартал да бъде разрушен и на негово място да бъде изграден модерен градски комплекс, но част от жителите не желаели да продадат апартаментите си... Властите разрушили всичко наоколо с идеята да накарат хората да напуснат... и така се стигнало до тази гледка на разруха на фона на лъскавите, неонови небостъргачи отзад... Чисто визуално ми хареса, а и се доближава до моята идея за музика – да я разрушиш на съставните ѝ части и да изградиш нещо ново.
Трак Under Destruction или защо повечето KiNK парчета винаги имат заглавия от по една дума...
Харесва ми, когато траковете имат кратки и ясни имена... Първоначално им слагам заглавия като "Вторник" или "Track 25", но впоследствие като ги преслушвам винаги си представям картини, образи... може и художественото ми образование да си казва думата...
Dama – е най-шантавото от албума... отначало напомня на ранни парчета на LFO, Aphex Twin..., в средата става доста буйно и откачено, а накрая остава само дисторшън и запис как пляскам с ръце... на Рахел ѝ дойде идея за вокал, изпят с детски глас и го насложихме няколко пъти... хем весело, хем злокобно звучи... както тя каза: "все едно отвън някакви деца играят на дама"... и така дойде заглавието. Въобще не е свързано с нея, то е доста грубиянско такова,... но ми е любимо, най-силното парче от албума... едва ли някой диджей ще го пуска, де, хаха...
Vodolaz – винаги си представям някакви подводни картини, докато го слушам... има такъв ритъм и енергия и какви ли не заглавия му мислех... като "Подводница", например... но Vodolaz е най-звучното и точното...
Sintezator – е, това е ясно откъде идва... пълен буквализъм, хаха...
Tok – то така и звучи... бълбука, сякаш ток преминава през него... , а парчета с името electricity има толкова много, че... на български не е никак срещано...
Summa Technologiae – това пък е заглавие на един разказ от Станислав Лем...
Follow the Step или как Step след Step стана С Теб...
Никога не ми е хрумвало, че повтарянето на Step... Step... звучи като "С Теб"... Може и подсъзнателно да сме го направили така, хаха... Истина е, че ако музиката не ни свързваше, надали щяхме да сме заедно... Запознахме се в края на 1999... Паднах си по нея и известно време я преследвах... в крайна сметка нещата се получиха и музиката ни даде много, за да сме заедно от толкова дълго време, но и ни взима доста... Например, ако искам да се оженя (не че съм тръгнал да го правя, нали) това няма да може да се случи в близката една година... невъзможно е с този график... Опитваме се да бъдем повече време заедно, защото дори и да не записваме, обсъждаме идеи за музика... това малко поглъща отношенията ни и ни отдалечава, затова сега търсим баланса, златната среда... Всичко се случва когато добрата подготовка срещне добрия шанс... Може да се каже, че кариерата ми (и тази на Рахел) е плод на случайности, но и двамата сме работили здраво за това много години преди да се стигне до етапа, в който Follow the Step придоби значителен успех... не е случайно... Направихме го през 2005, тогава записахме доста парчета с нея, но на момента не можахме да го издадем в първата му версия... По-късно, издадох плочата Express за Rush Hour... на Б-сайда е само нейния глас, без текст... плочата беше доста успешна и ми просветна, че от толкова дълго време правим музика заедно, а не използвам гласа ѝ достатъчно... Тогава преслушахме старите неща, които сме правили и тя избра Follow the Step, аз не бях толкова сигурен за него... Коригирахме някои неща, естествено, все пак основата я бяхме записали през 2005, а го издадохме чак в средата на 2012...
Рахел е и единствения външен участник в албума... В момента, повечето артисти записват албуми с възможно най-много колаборации с всякакви звезди... диджеите-продуценти пък искат да включват студийни музиканти в записите, пък ако може и лайв шоу с цяла банда да направят... Аз имам тотално различен подход... камерен... и като инструменти, и като вокалисти... Рахел пее в Dama, най-важното парче от албума, а нейни вокални семпли има в още два-три трака... За мен, за съжаление, текстовете са малко по-второстепенни... Това е нашата драма с Рахел... тя е певица, за нея са важни текста, мелодията... Аз считам, че мога да кажа много повече без думи, само с музика...
Hand Made или защо Ограничението носи Свобода...
Ограничението наистина може да бъде много креативно... В днешно време е много лесно да си артист... има информация, има и изразни средства... единственото, което има нужда да притежаваш е усет за естетика, дори просто усет за нещата... В началото, аз просто нямах достъп до информация за това как наистина се прави електронна музика. Сега, с видеолекциите в YouTube, за една седмица човек научава това, което аз съм научил за няколко години на принципа проба-грешка... Това ме научи да мисля, да осмислям нещата и да се справям в най-различни ситуации... И досега ползвам един софтуер, който има ограничения в размерите на бийта... Правех изчисления с какъв процент да забързам темпото, за да направя ритъма по-жив (да се получи така, че вместо 16 ноти в един такт да имам 24)... умножение... деление... имах си груув коефициент за ритъма, хаха... Сега всичко идва наготово като софтуер и на артиста не му се налага много-много да мисли, да се развива, ако иска да прави музика подобна на тази, която харесва... Когато сам извървиш този път, сам решаваш проблеми, оттам ще се родят и идеи как да създадеш нещо оригинално, нещо ново... Има и друг момент... когато си взех първите хардуер машини, тогава настъпи истинското ограничение... купуваш си някакъв инструмент и осъзнаваш, че с него не можеш да направиш точно това, което искаш... в хардуерния свят нещата не са толкова гъвкави и ти трябва да намериш решение... Именно това ми хареса, а когато опознаеш достатъчно добре този ограничен инструмент, това може да те провокира да стигнеш до неща, за които не би се сетил сам... Това беше и водещото за дългите сесии при записването на Under Destruction... имах малък, ограничен setup, който в никакъв случай не е идеален и си казах, че вместо да се чудя коя от хилядите музикални посоки в компютъра да избера, по-добре просто да седна с тези няколко аналогови машини и те да ме отведат в някаква посока... И така се получи...
Teleport техно блок или кое е най-важното за българските продуценти, които искат да пробият...
За съжаление, Музиката, която правиш, не е достатъчна в днешно време... Най-важното за един артист е да притежава индивидуалност, защото всеки има различен път... при мен винаги е било една такава въртележка – рисуване-музика-рисуване-музика... в момента, когато едното нещо като рисуването в училище (учил съм в паралелка с изобразително изкуство и по-късно анимационно кино в НБУ) станеше задължително, преминавах към другото... Те не бяха много различни... Естетика има и в музиката, и във визуалното изкуство... баланс между тъмно и светло, топло и студено... както в цветовете, така и в музиката с различните тоналности... Но страстта към електронната музика и манипулирането на звука продължи най-дълго... от '91, '92-а досега не съм изгубил интерес... дори след като се прибера смазан от участие, все още първото нещо, което правя е да пусна синтезаторите... Това изгради моя характер, моята идентичност, защото когато и другите притежават същите качества като теб, тогава трябва да намериш нещо, което да те отличава... Нещо, с което да бъдеш запомнен... Дали ще си шоумен или ще залагаш на техниката, на любовта към машините като при мен... няма значение... просто трябва да изградиш своя оригинална идентичност, запазена марка, която да те отличава от другите... Аз съм относително срамежлив, даже не бях особено комуникативен в началото, но чрез техниката, машините, с които свиря се чувствам уверен и така успях да намеря нещото, в което се чувствам най-силен... Именно това е нещото, което ме оформи и като човек, и като артист...
Уморените коне убиват ли ги или Bitter Sweet истината за шоубизнес изстисквачката...
Да, така е... никой няма нужда от тях... Доскоро не се замислях колко много нашата работа прилича на тази на спортистите (въпреки, че аз въобще не обичам да спортувам) – не може да я работиш цял живот, а колко сезона ще изкараш... В днешно време е възможно колкото бързо си пробил на сцената, толкова бързо и да изчезнеш от нея... Има от всичко по много и за да бъдеш забелязан трябва да си много активен... Ако си дадеш по-голяма почивка, може и бързо да те забравят... В началото изобщо не мислех за това, защото ако едно нещо ти е страст, като музиката за мен, ти така или иначе го правиш без да се замисляш за пари, кариера... И аз не усещах умора допреди миналата година... беше много интензивна... много натоварена... Destruction година, оттам и заглавието на албума, хаха... Истина е, че дори в електронната музика, схемата е така устроена, че да те тласка към мейнстрийма... Например, моите най-успешни (като продажби) парчета, за мен, не са най-доброто, на което съм способен... В същото време ми осигуряват участия, успехи, доходи... Аз не искам да ставам комерсиален артист, който с по-малко усилия и с некачествена продукция да поддържа висок стандарт на живот. Затова, в момента, търся отговор как да се задържа на сцената, без да допускам компромис с музиката, която правя... Не съм го измислил още, но всичко е въпрос на личен избор и подход...
Povreda или защо когато толкова много българи искат да напуснат страната, KiNK продължава да работи и живее в нея...
Има много неща, които ме карат да не живея тук... Имам и доста приятели и познати, които напуснаха България, но личното, при мен, винаги надделява – семейството ми е тук... животът ми тук не е кой знае колко труден... има и доста хора, които ми помагат... икономически също е доста по-изгодно, а и половината време от месеца прекарвам в пътуване... И все пак основното е, че се чувствам свързан с България и не искам да забравям, че съм българин, че съм се родил тук... и това, с всички позитиви и негативи, е нещото, което ме е оформило и като човек, и като артист. Това е най-важното за мен, дори и да се чувствам като гражданин на света...
Да, нещата в България не се случиха така, както се надявахме... дори в електронната музика... Може би трудно се радваме на успеха на другите хора, може би ако погледнем по-отгоре на нещата, над ежедневните проблеми, сигурно ще спрем да се делим на групички... В момента, обаче, времето е такова, че всеки се спасява поединично... Разделяй и владей е стара максима, която се потвърждава всекидневно... много по-лесно е хората да бъдат контролирани, когато не са заедно... и много фактори има за това, много по-големи от техно музиката... но всъщност музиката, независимо как я наричаме и на какви стилове я делим, трябва да ни обединява, а не да ни разделя!
#Tweet Джубокс – залагаме на #глас, #цветове, #стигмабийт, #слънце и #море с:..
Chet Faker – Built On Glass
Никълъс Джеймс Мърфи (или Гласът на Големия бариерен риф) стигна до дебютния си албум по всички Мърфи закони на съвременния шоубизнес – първо правиш кавър на достатъчно хитова песен (#No Diggity на @Blackstreet и #Archangel на @Burial), така че неумолимо да влезе в главите на хората, после пускаш чудни лайв сесии и миниалбум (#Thinking In Textures), които да запалят негасимо искрата като покажат на какво наистина Душата е способна, а накрая завърташ хеттрик комбина с "героите на деня" (#Left Alone с @Flume и общото им #Lockjaw ЕР), с което да си сигурен, че Играта ти е в кърпа вързана. #Built On Glass е граден на същите принципи – римейк на добре познати парчета (#Cigarettes & Loneliness като своеобразно ювелирно продължение на Cigarettes & Chocolate), колаборации (разтапящо познатото #Melt с @Kilo Kish), лайв фаворити (#1998, #Gold...) до достигане на @Faker есенцията в #Talk Is Cheap, #To Me, #Blush, #Lesson In Patience и #Dead Body, които успокояват, че вътрешният мир/играта е там, където е... океана-глас на Големия бариерен риф.
Mo Kolours – Mo Kolours
Дебютният албум на Джоузеф Дийнмамод е огледало на неговия произход (оплитащ в едно цяло островите Мавриций и Англия) – пъстра, калейдоскопична, слънчева смесица от дъб, соул, хип-хоп, фънк (ала успешната му ЕР трилогия) в нещо като пъзел-микстейп, а парчета като #Little Brown Dog, #Mike Black (кавър на бандата @Cymande), #Say Word, #Afro Quarters, #In Her Eyes (Funk Heart), #Natural Disasters Wish List и #Straight Ruk (комбината с брат му @Jeen Bassa) се превръщат в перфектния саундтрак за чуден ден в парка, който не ще искаш да залезе – Mo Kolours, more, more...
A/T/O/S – A Taste Of Struggle
Може името им да е съкратено от A Taste Of Struggle, но енигматичното белгийско дуо на @Amos и @Truenoys оперира в абсолютна хармония, като в ин и ян сливане на мъжка (дълбоки бас бийтове) и женска (ефирно галещи вокали) енергия – дебютният им албум е перфектното олицетворение на тази симбиоза в тракове като #What I Need, #Cosmos, #Roses, #A Taste Of Struggle, #Variation и особено в #No Heart – да, те имат и сърце, и душа, и One Love!
Rumpistol – Away
Йенс Кристиансен умее да разказва приказки само чрез музика. Такива като на легендарния си сънародник Андерсен – ту сладки, ту горчиви, ту мрачни, но винаги някак красиви и чувствени. Дали ще семплира детски песни като в #Asleep и в #Adrift (с архивен запис на самия Йенс като дете), или ще са обяснения в любов като #Away (дъб дуета на @Red Baron с Катрин Милс-Римър), като трептящите #A Glance, #A Fall или #Atacama (с друг чест гост-вокалист Джон ЛаМоника), всичко в петия му албум звучи като терзанията в душата на Малката русалка, вкаменена на датския бряг.
Todd Terje – It's Album Time
Да, крайно време му беше на Терйе Олсен за дебютен албум и в него е събрал всичко онова, което го превърна в запазена спейс диско марка – хуморът (като в ироничното заглавие, обложка и интро); любимите едити на ретро класики (римейкът #Johnny And Mary на @Робърт Палмър с вокали от самия @Брайън Фери); тропикана диско фиестата на #Svensk Sås, #Preben Goes To Acapulco и #Alfonso Muskedunder (напомнящи първото му #Eurodans ЕР); спейс синт вакханалията (ала #Ragysh ЕР) на #Strandbar, #Delorean Dynamite и #Oh Joy, също като във вселенските хитове #Inspector Norse и #Swing Star (от миниалбума #It's the Arps) – @Terje синт машината на времето те очаква за лайв трип към неонов, осемдесетарско-невинен плаж.
Quantic – Magnetica
При визитацията си у нас Уил Холънд доказа, че #еклектика не е мръсна дума, а такава типично @Quantic бийт шарения се лее многоезично на поразия и в новия му албум (който ще може да чуете на живо на 21 май) – от любимата му кумбия (парти колумбиана заредените #Descarga Cuántica, #Duvidó и #Muevelo Negro), през соул (#You Will Return с абоната @Алис Ръсел и #Painting Silhouettes), боса нова (в бразилската лекота на #Caruru и #Aguas De Sarongo), афрофънк (ала етиопското #Arada) и реге (#Spark It лее @Jah Love) до типични мишмаш инструментали като #Sol Clap и #Magnetica, които нашепват изкусително, че лятото е все по-близо и по-близо...
BADBADNOTGOOD – III
Канадското неортодоксално джаз трио на китариста Честър Хансън, кийбордиста Матю Таварес и барабаниста Александър Совински превърна в запазена култ марка акустичното свирене на хип-хоп хитове (като на @Nas, @Канйе Уест или пък в комбина с @Tyler, The Creator) и на бийт класики (от @FlyLo, @HudMo или @Джеймс Блейк) – с всеки следващ албум, обаче, кавърирането остава все по-назад в плановете на триото и все повече собствените им продукции като #Can't Leave The Night, #Hedron, #Since You Asked Kindly, #CS60 и #Sustain открадват шоуто.
Vermont – Vermont
И заедно, и поотделно Данило Плесоу (или @Motor City Drum Ensemble) и @Маркус Воргул са заслужили хаус герои, но тук двамата комбинират пристрастията си към ембиънт музиката – денс дръм ансамбълът е заменен от синт линии, разливащи се като лъчи по залез слънце (напомнящи @Tycho психеделията в по-електро вариант), а #Übersprung, #Dynamik, #Majestät, #Elektron, #Macchina и #Lithium те отвеждат там, където денят целува нощта.
Luke Vibert – Ridmik
Британският електро герой @Люк Вайбърт сигурно има в гардероба си тениски с надпис #I Love Acid или #I Love TB-303 – от заглавното парче #Ridmik, през "котешкия марш" #Six Eight и фънки заредените #Acrobot и #Acage до емблематичните #cs303 и #Double Dipped Acid, всичко в новия му албум сякаш крещи (ала диска му Lover's Acid): #Viva Acid House – сега и завинаги!
Fred V & Grafix – Recognise
Този месец не само, че ще може да чуете на живо дебютния албум на Фред Вармън и Джош Джаксън, ами те пристигат и в най-подходящата компания, тази на лейбъл боса им Тони Колман (или @London Elektricity) – неслучайно, защото половината албум (адреналинови тракове като #Bladerunner, #Major Happy, #Hydra, #Recognise и #Green Destiny) напомня най-доброто от класическия @London Elektricity диск #Power Ballads, а другата половина е... (за шок и ужас) поп чартов (ала @Rudimental) R'n'B(ass), който звучи по-добре в компанията на @Etherwood (във #Forest Fires, което най-вероятно ще се лее на живо в София) и в кросоувър забавата #Let Your Guard Down.
"We Don't Die" неподражаемо шепти Ейдриън Тоус в сумрака на едноименното парче от миналогодишния си албум False Idols и слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, а малко останаха истинските. Такива икони на 90-те години като Tricky не бяха пожалени (както и всичко останало наоколо) от времето и едни залязоха, други се продадоха за още по-тлъсти чекове, а трети... като мистър Трипхоп опитаха да се задържат на гребена на вълната с трансформации и експерименти в албумите Vulnerable, Knowle West Boy и Mixed Race, но едва с False Idols Ейдриън успя да се завърне у "Дома" – там, където е сърцето... там, където живеят истинските герои, неподвластни на матрицата и фалшификациите на времето. Стъпките към този "Дом" (надяваме се ще ги чуем и видим на 9 април в зала 3 на НДК) могат да бъдат обобщени като:
- Nothing Matters – истинските герои знаят, че славата няма никакво значение и не бива да се лежи на стари лаври, затова през новия милениум Tricky (освен 5 албума) записа и безчет колаборации, като само за последните две години списъкът е пребогат – CREEP, Maya Jane Coles, Fifi Rong и във False Idols с Nneka, The Antlers...
- Nothing's Changed – много неща се промениха за Ейдриън от славните Maxinquaye времена с Мартина Топли-Бърд, но истинските герои знаят, че нещата от живота (Is That Your Life) се повтарят циклично и ето, че Tricky си намери нова муза в лицето (и гласа) на Франческа Белмонте, с която като истински Bonnie & Clyde записаха False Idols.
- Does It – Ейдриън опита доста трансформации и експерименти, премести се и да живее във Франция, но истинските герои знаят, че трябва да се придържат към това, което умеят най-добре – само то може да "Make You Feel Good" и Tricky намери отново пътя към "Дома", към сърцето си, към истинските неща, които го вълнуват... като лейбъла False Idols, който създаде.
- We Don't Die – истинските герои знаят, че и от най-тежките времена има изход (evil come, evil go, казват) и мистър Трипхоп не само, че възкръсна триумфално във времена, раждащи нонстоп фалшиви герои, ами вече е и почти готов с нов албум, от който (а дано) да чуем един-два жокера.
- Hey Love – истинските герои знаят, че трябва да следват сърцето си и така всичко е на едно Hey Love парче разстояние, а Ейдриън Тоус последва (освен музиката) и страстта си към снимането като режисира клиповете на повечето от False Idols парчетата и дори ги сглоби в късометражния филм Sophie Sees.
Компания на Tricky ще правят Hidden Orchestra – шотландският квартет с главен диригент Джо Ейксън също са истински герои, защото:
- малко са бандите, които използват пълноценно двама барабанисти, за да свирят ембиънт дъб джаз и то по този вълшебен начин като в албумите Night Walks и Archipelago – ако сте посетили първата им визитация у нас (при представянето на дебютния Night Walks), сигурно сте се убедили, че Джо Ейксън и сие действат като добре смазана психеделична машина, а това ни кара да очакваме изпълнението на парчета като Spoken, Flight, Vorka, Reminder, Seven Hunters и Fourth Wall с особено силни емоции, дори и да нямаме възможност да им се насладим в компанията на настоящото аудио-визуално Hidden Orchestra шоу.
- Макар и само с два албума в своя актив, шотландският квартет следва неотклонно пътя си (както правят истинските герои), без да изневерява на електро-акустичната си концепция, без да се съобразява с хайпа в музикалния бизнес и видеовайръл манията, без да се колебае в дилемата аналогови Vs дигитални бийтове...
- Да, музиката на Hidden Orchestra е изцяло инструментална, но има Глас и то какъв – истинските герои просто знаят, че най-важните неща са видими за ушите и... Душата.
Tricky Live & Hidden Orchestra Live са на 9 април в НДК, зала 3
Билети – 40/45 лева тук
