My Mir
Музика
Музика (284)
Throwing Snow – Embers
Кой? – Рос Тоунс, броукън техно ювелир, който знае къде летуват Snow Ghosts.
Какво? – на една пост-human планета в една (не толкова) далечна галактика – вторият соло албум на Рос не просто се заиграва със сай-фай тематиката (обложката намига с хептапод символите от Arrival, например), не просто се движи в синт орбитата на Rival Consoles и Джон Хопкинс, а преливайки плавно и виртуозно от космологична тема в тема те отвежда на лайв техно-интергалактик трип – от първия ембиънт контакт с Cantor's Dust Pt 1 и пост-апокалиптичната панорама на Cantor's Dust Pt 2 (с дъбстеп призраците от Throwing Snow миналото на Земята), през изгряването на нова надежда (с Helical и чуруликащата Allegory), родила се от пепелта на съвършенството в Ruins и Gossamer's Thread, но водена от синтик-такащите двигатели Klaxon, Recursion и Pattern Forming към неидентифицираните съзвездия (ювелирните Prism Pt 1 и Prism Pt 2) от космоса на новия живот в епичното Cosms и лайв-дръм-пулсиращото Tesseract.
Кога? – щом на хоризонта изгрее Луната във формата на Prism, тогава ще отлетите от Планетата на политическия нонсенс, социалното невежество, FB скролването и алчността Човешка.
Защо? – ами, не че виждаме бъдещето, но това е най-добрият интергалактик трип в орбитата на Throwing Snow.
Етикети
SOHN – Rennen
Кой? – Кристофър Тейлър, бардът с електрическото пиано и виртуозния фалцет, завъртял колелото на дриймпоп късмета.
Какво? – бягство от затвора на вътрешните демони – Кристофър никога не е криел, че живее във Виена (което, може би, обяснява немското заглавие на втория му албум, означаващо "бягам"), както никога не е криел, че използва музиката от дебютните Tremors до днес за бягство от вътрешните си демони.
Бягство от удавен в алкохол романс (ударното Hard Liquor), бягство от призраците на бъдещия апокалипсис (с Conrad и припева We Can Never Go Back), бягство от света наоколо в търсене на себе си и вътрешния мир (епицентърът на албума със Signal, Dead Wrong, Primary, Falling и особено Proof), за да се стигне до промяната с двуполюсното Harbour – там, на кея стои прероденият SOHN, преодолял екзистенц треморите първо акапелно, а после с електрическо пиано, което звучи по-уверено, по-мощно, по-разнообразно и въобще по-по-най...
Кога? – когато зимната депресия удари, как с Proof ала Джеймс Блейк се лекува – I Hope I Proof Myself Wrong...
Защо? – забавното е, че има и марка автомобилни гуми Rennen, а тези от SOHN бранда със сигурност ще оставят следи по душевната ти магистрала.
Етикети
Bonobo – Migration
Кой? – Саймън Грийн или броукън бийт мастерът на соул темпо насладата.
Какво? – на север от границата, на запад от Bonobo – не, във формулата за Migration не влизат нито бежански кризи, нито миграционни политики, нито социални послания. Нито Саймън Грийн има предвид житейската си миграция към Ел Ей или визитацията си на стотиците места (едно от които България) при най-епичното му досега турне The North Borders, въпреки директните ърбан препратки с тракове като Kerala (не че едноименният индийски щат има нещо общо с тази Brandy-семплирана Cirrus версия), Ontario и Outlier (по името на фест платформата на Саймън, обиколила Лондон, Рим, Мадрид и Ню Йорк миналата година).
Просто, с Black Sands и особено с The North Borders, Саймън намери зона на безграничен комфорт, в която обича да се връща след околосветски трип и затова формулата се повтаря, но в по-минорен (заради света наоколо ли, що ли) акорд – отново имаме четирима гост-вокалисти: Rhye в медитативното Break Apart, Ник Chet Faker Мърфи в хипнотичното No Reason, Никол Hundred Waters в Surface и най-добрата комбина тук (лайв тур фаворит отсега) Bambro Koyo Ganda с мароканската гнава банда Innov Gnawa;
отново имаме вокални семпли с мантра бийт (Migration, Grains и Figures)... проблемът е, че запазения Bonobo звук вече е толкова копи/пейст-ван и дори доведен до по-голямо съвършенство от други саунд агенти, че в един момент гражданинът на бийт света Саймън Грийн може да се почувства като миграционно дърво без корен.
Кога? – когато денят мигрира към нощта, там, където Figures на здрача живеят в Grains сенките на удоволствието.
Защо? – шестият Bonobo албум не е за шестица, нооо... Саймън Грийн винаги е знаел как да раздвижи скованите от студа тазобедрени стави... или както нашепва Ник Мърфи: Body Knows!
The xx – I See You
Кой? – Джейми, Роми и Оливър или трио вундеркинд на британския индипоп, вече с хит трилогия в актива си.
Какво? – Did I See you See me (Never not Ever) in a New Light? – да, много неща се промениха за "хиксовете" от епичното Intro насам, в каква ли светлина не ги видяхме – Джейми развихри соло кариера за чудо и приказ, пълнейки арени за The xx капацитета (неслучайно самият той сподели, че соловият In Colour дава жокер за звученето на I See You), Роми се сгоди по женски..., но ако имаше нещо, което да не се промени, това бе приятелството между тримата и запазената марка дуетни (ала без да се превръщат в поп кич) меланхоле вокални разговори между Роми и Оливър, също като при любовници или стари дружки, които си довършват изреченията.
Всъщност, I See You е изграден точно като среща между двама души, които преминават през тестовете на емоциите, на времето и на света наоколо, за да се превърнат в сродни души в едно тяло, които споделят... всичко – Dangerous идва фанфарно (бройте го за концертен пик вече) и ударно (като Gosh), за да озвучи емоциите от първата, незабравима среща, после идват любовните обещания (Say Something Loving), парещите, лепкави желания (Lips, семплиращо минималистичната красота на Just (After Song of Songs) на David Lang от Младост на Сорентино);
после идват споровете, проблемите (A Violent Noise, Performance и Replica), изпитанията (Brave for You и тур пилотното On Hold, със семпъла от Hall & Oates), за да се стигне до есенцията на споделения екзистенц с I Dare You – I Can Hear It Now, Like I Heard It Then... и Test Me – You Look But You Never See...
Кога? – от изгрева до залеза на всеки следващ ден, когато изгрява надеждата, че ще срещнеш Човекът/Душата, с когото ще споделяте... всичко.
Защо? – защото поп музиката може да звучи и така, а не от типа: I See You Baby Shakin' That Ass.
Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на 
, реколта 2016.
10 от 10 | DJ
10. Kode9 @ Melt! Festival
2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.
9. Zomby @ Melt! Festival
Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.
8. Helena Hauff @ Melt! Festival
Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.
7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager
Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.
6. The Black Madonna @ Melt! Festival
При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.
5. Jamie xx @ Melt! Festival
Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.
4. John Talabot @ Horizon Festival
Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.
3. DJ Koze @ Melt! Festival
Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.
2. Nina Kraviz @ Horizon Festival
Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.
1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival
Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило Плесоу – Selectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.
10 от 10 | Live
10. Disclosure @ Melt! Festival
Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.
9. Virginia @ Melt! Festival
Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.
8. Digitalism @ Melt! Festival
Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.
7. One Man Party @ Mixtape 5
One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip (на снимката), Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.
6. Modeselektor @ Melt! Festival
Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Гернот и Себастиан и на 100 километра от Берлин.
5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival
Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.
4. Stimming @ Melt! Festival
Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.
3. Tiga @ Melt! Festival
Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.
2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager
"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.
1. Andy Stott @ Melt! Festival
Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.
