My Mir

Man ex machinа на художника и сценограф Венелин Шурелов (носител на първа награда на Мtel за съвременно изкуство 2008 г.) е новаторски, оригинален и необичаен спектакъл, какъвто да се гледа (а и прави) в България е истинска рядкост.

Заглавието е перифраза на латинския израз deus ex machina (в буквален превод „бог от машината"), с който в античния театър се е обозначавало триумфалното слизане на боговете (с помощта на механичен сценичен кран) сред хората, за да бъде разрешен някой безизходен проблем. В този смисъл deus ex machina е по-скоро сюжетно, отколкото сценично средство. Класическият учебникарски пример е с Медея от трагедията на Еврипид, която на финала отлита от сцената с колесницата на слънчевия бог Хелиос, но deus ex machina e и неочакваната намеса на френския крал, благодарение на която класическата комедия на Молиер Тартюф в крайна сметка приключва щастливо.

В Мах еx machina няма хепиенд, просто защото няма сюжет (в класическия смисъл на думата). По собственото определение на Венелин дори не става дума точно за представление, а за „кибер лекция", чиято тема е „самоизграждане и саморазрушаване във фантазното пространство на технологичното". В нея се срещат и кръстосват различни неща – театърът и новите медии, изкуството и науката, природата и техниката. „Човекът от машината" не разрешава никакъв проблем, а със самото си присъствие поставя проблем – проблемът за човешките граници, който има странни и неочаквани разклонения. Той говори за местата, в които свършва човекът и започва машината и за онези, в които машината започва да е удивително жива: „В играта на живота и еволюцията, седят трима играчи на масата: човек, природа и машина. Аз определено съм на страната на природата, но природата, подозирам е на страната на машината.."

Всичко това може и да звучи като взето от научнофантастичен филм или роман, но основната разлика е, че този път става дума за театър, при това доста добър. Такъв, който разчита на интелигентността и фантазията на своя зрител и предпочита да стимулира и провокира, вместо да вцепенява или приспива с ефекти и зрелища. Тук техниката играе особено важна роля (3D анимацията на Йосиф Божилов и дигиталната звукова среда на Сибин Василев са наистина впечатляващи), но последното, което спектакълът преследва е зашеметяването на публиката. Напротив, накрая се очаква тя да е по-събудена, отколкото когато е влязла и представлението й дава достатъчно време и храна, за да мисли.

Всъщност онова, което се очаква от нея е да изслуша разказа на един ... за удобство нека да го наречем „киборг", който е изложен пред погледа й като в изложбена зала, или по-скоро – паноптикум. Този киборг е главният герой в представлението и той не се играе от актьор, а от костюм с два истински човешки крака и плазмен екран, от който гледат живи човешки очи. Наглед простичката идея, състояща се в това да изкара на сцената само един метален костюм, в който самият той да се скрие така, че да се виждат само краката му, Венелин Шурелов успява да развие до запомнящ се образ с мощен театрален потенциал. Едночасовата среща с него е преживяване, което предизвиква не само удивление и учудване, но и много въпроси: какво е това – човек или робот, актьор или кукла?; всичко на запис ли тече, или някой го движи отвътре?; и какво от това ако е на запис?; и какво от това ако е на живо?; изобщо има ли сериозна разлика между двете?

идея, текст, протагонист, сценография – Венелин Шурелов

глас – Венелин Шурелов, Елена Кабасакалова

музикална среда – Сибин Василев

3D аниматор – Йосиф Божилов

видео монтаж – Мартин Пенев, Венелин Шурелов

изработка декор и реквизит – Борислав Тонев (Бъки), Венелин Шурелов

пластични решения – Таня Соколова

Man ex machinа е на 12 септември от 19:00 часа в Галерия Академия, ул. Шипка 1